МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 270/2012Г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН
СЪД – ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр. Кубрат обвинителен акт
срещу Н.И.С. ***, за това, че на
07.08.2012 год. в гр. Кубрат, Разградска област, е държал огнестрелно оръжие –
1 бр. фабричен автоматичен газ-сигнален пистолет марка „Екол-Р – 29” кал. 9 мм и боеприпаси за
огнестрелни оръжия – 1 бр. боен патрон кал. 9 мм; 1 бр. патрон кал. 7,65 мм; 1 бр. патрон кал.
5,45х39 мм; 1 бр. патрон кал. 7,62х39 мм; 5 бр. патрони калибър 7,62х54 мм; 17
бр. патрони калибър 7,62х54 мм, без да има за това надлежно разрешение по
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- престъпление по чл.339, ал.1, предл. второ от НК.
В съдебно
заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така
както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства установяват по безспорен
начин авторството на С. в
извършване на инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, над
законовия минимум от две години, което с оглед обремененото съдебно минало на
дееца следва да се изтърпи ефективно.
Подсъдимият Н.И.С.
не се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен и дава
подробни обяснения. Заявява, че намерените в дома му газ-сигнален пистолет и
ръчна граната са на сина му И.Н., една част от боеприпасите са били подредени в
шкаф, а за намерените под леглото не знаел, че съществуват. Защитникът му
пледира за постановяване на оправдателна присъда излагайки доводи в посока на
това, че на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения досежно
изземването и предаването на веществените доказателства в РУП гр. Кубрат.
Заявява, че това процесуално следствено действие е извършено в нарушение на
разпоредбата на чл.110 от НПК, поради което следва иззетите веществени
доказателства да бъдат изключени от доказателствения материал. Алтернативно,
при постановяване на осъдителна присъда, пледира съдът да отчете наличието
както на изключителни, така и на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства и определи наказанието при приложението на чл.55 от НК.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, и анализирайки ги, намери от фактическа страна за установено
следното:
Подсъдимият Н.И.С. е 55–годишен, български гражданин, разведен, осъждан, със
средно образование, управител в „Атон Груп” ЕООД – гр. Кубрат.
По
повод получен сигнал за наличие на вещи, използвани при изготвяне на неистински
документи, на 07.08.2012г. разследващ полицай и служители при ОД на МВР гр.
Разград в лицето на свидетелите К.К. и Н. Н. посетили дома на подс. Н.С. ***,
намиращ се на ул. Арда № 14. От приложения по ДП, на л.18-л.19, НА № 82, том
ІІ, дело № 1214/1997г. на нотариус при Районен съд гр. Кубрат, се установява,
че този дом е съсобствен между подсъдимия С. и синът му И.Н.И.. В този дом С.
живее със съжителстваща на семейни начала жена, майка си св. Т.И. и сестра си.
Синът му – св.И. заедно със съпругата си също обитавали този дом, но година и
половина преди датата на извършване на претърсването бил в Белгия и се завърнал
есента на 2012г.
Преди отпочване на следственото действие, подсъдимият бил
поканен да предаде незаконно притежавани от него вещи, при което той предал пневматична пушка „Хатсан”, за
която заявил, че е собствена на сина му.
Свидетелите К. и Н., съвместно с поемните лица –
свидетелите Г. и П., пристъпили към извършване на претърсването, като в стая,
посочена от подсъдимия да е обитавана от него, били намерени описаните в
приложения по ДП протокол, предмети както следва: ръчна граната “РДГ-5”, гилзи и два броя банкноти с
номинал 100 долара и 25 иракски динара, фабричен автоматичен газ-сигнален пистолет марка „Екол-Р
– 29” кал.
9 мм с
патрон в цевта и пълнител с още 6 патрона, и боеприпаси за огнестрелни оръжия –
1 бр. боен патрон кал. 9 мм;
1 бр. патрон кал. 7,65 мм;
1 бр. патрон кал. 5,45х39 мм; 1 бр. патрон кал. 7,62х39 мм; 5 бр. патрони
калибър 7,62х54 мм; 17 бр. патрони калибър 7,62х54 мм. Иззета била и
пневматичната пушка “Хатсан”. Подсъдимият, видно от съдържанието на цитирания
протокол, дал следните обяснения за намерените вещи: патроните е взел от РУП
гр. Кубрат и ги е ползвал за охрана на летище Добрево; пистолета е закупен от
магазин, пушката е на сина му, а банкнотите му били дадени от непознат човек в
Белгия. Иззетите боеприпаси – една част от тях били наредени на рафт от секция,
а по-голямата част били намерени в найлонов плик под спалнята и някои от тях
били със следи от ръжда. Били намерени и иззети два печата, които обаче били
приложени по ДП № В 237/2012г. по описа на ОД на МВР гр. Разград.
По реда на
чл.161, ал.2 от НПК съставения от разследващия полицай протокол за претърсване
и изземване бил одобрен от съдия при РС гр. Разград.
От
заключението на изготвената балистична експертиза се установява, че
газсигналния пистолет е без резбова втулка – дифузор, осигуряваща автоматично
презареждане на патроните и непозволяваща на пистолета да изхвърля твърди
предмети. В това състояние експертът е заключил, че пистолетът представлява
огнестрелно оръжие калибър 9 мм
и е годно да произвежда изстрели. Един от намерените в цевта и пълнителя на
пистолета патрони е боен патрон – калибър 9 мм със сачма, а другите 6 броя са газови.
Всички други останали и иззети патрони представляват боеприпаси и с тях са били
произведени изстрели с цел установяване на годността им с изключение на 1 бр.
патрон кал. 7,65 мм.
За този патрон експертизата сочи, че е боеприпас, но е негоден за използване.
Пневматичната пушка “Хатсан” не е огнестрелно оръжие, а намерената граната
“РДГ-5” не
е боеприпас или взривно вещество и е негодна за взривяване. Гилзите кал.30-06 и
тази от газ-сигнален пистолет представляват част от боеприпас.
По-късно в
рамките на ДП и в съдебно заседание подсъдимият отрича да е оставял патроните
под спалнята, като се сочи, че те са оставени от покойния му баща и били
забравени там. Заявява, че не е знаел за съществуването на тези боеприпаси. В
съдебно заседание заявява, че стаята, в която са намерени вещите се обитава от
всички членове на семейството му.
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и индивидуализират деянието му. Показанията на свидетелите К., Н., П., Г. и И., се подкрепят от
писмените доказателства по делото: протокол за претърсване и изземване и
фотоалбум, балистична експертиза, удостоверение от 09.04.2009г. /л.38/,
удостоверение № 30/29.08.1994г. на РДВР гр. Разград за завършен курс за
боравене с огнестрелно оръжие, докладни записки от мл. ПИ –КОС при РУП гр.
Кубрат /л.40 и л.42/, справка за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели. От същите по несъмнен
начин се установява, че вещите предмет на обвинението са иззети от стаята,
която обитава именно подсъдимия. Св. Г. съседка на С., която е посещавала и
друг път дома му, заявява категорично, че вещите са иззети от “стаята на К.”.
От показанията на св. И. безспорно се установява, че същият не е преправял или
видоизменял газ-сигналния пистолет, а също така че по време на пребиваването му
в чужбина пистолета е останал в дома, който е съсобствен с този на баща му. На
л.62 от ДП е приложено удостоверение, че газ-сигналния пистолет е закупен от
св.И. през 2007г., обстоятелство което не се оспорва и от обвинението. Установи
се, както от обясненията на подсъдимия дадени на ДП /л.17-л.18/ и в съдебно
заседание, така и от показанията на св. И., че същият е пребивавал в чужбина за срок по-дълъг от
година и половина и на датата, на която е извършено претърсването, както и на
датата, на която е разпитан като
обвиняем – 25.10.2012г. той не е бил в страната. Съдът намира, че показанията
на свидетелите К., Н., П., Г. и И. относно мястото, където са намерени, вида и
количеството на иззетите вещи, са логични и безпротиворечиви и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
Изолирани
и неподкрепени с останалите материали по делото се явяват показанията на св. Т.И.,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, която като майка на подсъдимия заявява, че
покойният й съпруг е оставил боеприпасите под леглото, за да не ги намерят
малките й тогава внуци. Тези нейни показания целят да подкрепят последната
версия на сина й, че не знаел за съществуването на тези вещи и целят да
опровергаят първоначалните му обяснения, изложени в протокола за претърсване и
изземване. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка, която
е и пряко заинтересована от изхода на делото.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
Основният
спорен момент по делото се явява обстоятелството дали веществените
доказателства са иззети по реда регламентиран в НПК. Съдът намира, че са
спазени изискванията на чл.110, ал.2 от НПК и газ-сигналния пистолет, боеприпасите,
пневматичната пушка и ръчната граната, са иззети и предадени на домакина на РУП
гр. Кубрат – свидетелят Р. съгласно законовите правила. Възражение за
неспазване на разпоредбата на чл.110 от НПК не е направено нито при съставянето
на протокола, нито е констатирано от съдията, одобрил извършването на
процесуалното следствено действие, а такова възражение се прави едва в хода на
съдебното следствие. В НПК няма императивна разпоредба, съгласно която всяко
иззето веществено доказателство следва да се запечатва и залепя с бележка,
подписана от поемните лица. Изискването е да се вземат мерки да не се повредят
или изменят. Поставянето на иззетите вещи – пистолет и боеприпаси в найлонов
плик и предаването им на домакина на РУП гр. Кубрат, където последният ги
поставил в кашонче, в което има лист с изписан номера на ДП, съдът намира, че
съставляват действия целящи запазването на иззетите вещи. Невъзможността същите
да бъдат подменени се следва от обстоятелството, че те са описани по
съответните им индивидуализиращи ги белези, при което липсва несъответствие в
описанието им в протокола за изземване, в балистичната експертиза и съответно
при предявяването им на страните с изключение на това, че от боеприпасите са
останали гилзи, предвид извършване на съответните експериментални действия по
проверката им с оглед отговор на въпроса представляват ли боеприпаси. Едва в
хода на съдебното следствие се прави възражение досежно начина, по който са
били приобщени процесните веществени доказателства, като преди това в нито един
момент подсъдимия не е посочвал, че има съмнения относно това дали това са
иззетите от дома му вещи. В тази насока съдът изцяло кредитира както
показанията на свидетелите К., Н., П. и Г., така и показанията на св. Р., който
като домакин и отговарящ за съхранението на иззетите вещи подробно обяснява
реда за приемането, предаването на експерта и съхраняването им.
От
правна страна:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Н.И.С. е
осъществил състава на престъпление по чл.339, ал.1, предл. второ от НК, тъй
като на 07.08.2012г. не е притежавал надлежно разрешение за държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, а имено относно огнестрелно оръжие – 1 бр.
фабричен автоматичен газ-сигнален пистолет марка „Екол-Р – 29” кал. 9 мм и боеприпаси за
огнестрелни оръжия – 1 бр. боен патрон кал. 9 мм; 1 бр. патрон кал. 7,65 мм; 1 бр. патрон кал.
5,45х39 мм; 1 бр. патрон кал. 7,62х39 мм; 5 бр. патрони калибър 7,62х54 мм; 17
бр. патрони калибър 7,62х54 мм.
Към
07.08.2012г. С. не е притежавал надлежно разрешение за държане на посочените
огнестрелно оръжие и боеприпаси, съгласно чл.56, ал.1 във вр. с чл.50, ал.3 във
вр. с ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия.
С оглед
на горното съдът намира, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление,
тъй като изпълнителното деяние съгласно чл.339, ал.1 от НК, се изразява в
няколко форми - придобиване, по какъвто и да е начин; държане или предаване
другиму на взривове, огнестрелно оръжие или боеприпаси, без да има за това
надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените
изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато
обвинение за държане на огнестрелно оръжие и на боеприпаси. Съставомерно по
чл.339, ал.1 от НК държане ще е налице винаги, когато за взривовете,
огнестрелното оръжие или боеприпасите няма надлежно разрешение, то обективно се
намира във фактическа власт на дееца без оглед на продължителността и - часове,
дни или повече. Фактът на държането на посочените, поставени под специален
контрол вещи, е достатъчен и за съставомерността му, без значение начина на
възникване на държането.
На
първо място съдът приема, че от обективна страна бе доказано такова държане, по
смисъла, който е заложил законодателя, за да е налице състава на престъплението
по чл.339, ал.1 от НК, тъй като към посочената дата подсъдимият С. не е
притежавал надлежно разрешение за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси,
описани в обвинителния акт.
В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че намирането у някого на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, за които няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно,
за да възникне наказателна отговорност за "държане" на това оръжие и
боеприпаси по смисъла на чл.339, ал.1 от НК. Заедно с това фактическата власт
върху вещите сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца,
като съдът изключва обстоятелството, че той не е знаел, че пистолета без
дифузор и боеприпасите се намират в дома му – в тази насока обясненията на
подсъдимия направени при изземване на вещите.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, защото не се спори, че е осъществявал охранителна дейност, във връзка с
която е било задължително познаването на материята касаеща придобиване,
съхраняване и носене на оръжие и свързаните с това разрешителни, както и поради
факта, че подсъдимият е завършил курс за боравене с огнестрелно оръжие, което
не изключва личната отговорност и
задължение на подсъдимия да знае реда за държане на огнестрелното оръжие.
Съдът приема, че в конкретния случай,
извършеното от подсъдимия, от обективна и субективна страна, съдържа
необходимите признаци за съставомерност на деянието по чл.339, ал.1 от НК. При
уреждане на съставомерните признаци на същите, законодателят е отчел
действащите в страната и в момента обществени отношения, необходимостта от
по-интензивна защита на телесния интегритет на гражданите от увреждания,
включително и случайни такива, посредством такива източници на повишена
опасност, каквито се явяват огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях. Именно
поради това и са налице редица строги изисквания, както във връзка със самото
придобиване на възможност за съхранение и носене на оръжия и боеприпаси, така и
по отношение на режима на тяхното съхранение точно с цел охрана на значим
обществен интерес.
По
наказанието:
При
определяне размера на наложеното наказание на подс. Н.И.С. съдът се съобрази
с обществена опасност на деянието и на
дееца, отчитайки отегчаващите отговорността обстоятелства – предишно осъждане, както и смекчаващите – семейно положение,
полагане на грижи за болната му майка, осъществяване на производствена дейност,
осигуряваща работни места. Предвид
изложеното съдът отчете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, поради което определи наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК – многобройни смекчаващи вината обстоятелства като
отмери наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
С оглед обремененото съдебно
минало на дееца и за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
съдът постанови така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно – при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът може да се надява, че така
определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други престъпления. Неизбежното
му
наказване ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за
удовлетворяване на общественото чувство за
справедливост, еквивалент на възмездието
като обществена оценъчна категория.
Предметът
на умишленото престъпление се отнема в полза на държавата
в случаите изрично предвидени в особената част на НК.С присъдата съдът
постанови 1 бр. фабричен автоматичен газ-сигнален пистолет
марка „Екол-Р – 29”
кал. 9 мм.
и 1 бр. патрон кал. 7,65 мм., оставени на
съхранение в Районно управление „Полиция” – гр. Кубрат, да бъдат отнети в полза на държавата, на
основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК.
Съдът
постанови, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, веществените доказателства по
делото - 6 бр. гилзи
от газови патрони; 1 бр. гилза от боен
патрон кал. 9 мм;
1 бр. гилза от патрон кал. 5,45х39 мм; 1 бр. гилза от патрон кал. 7,62х39 мм; 5
бр. гилзи от патрони калибър 7,62х54 мм; 17 бр. гилзи от патрони калибър
7,62х54 мм; 1 бр. гилза кал. 30-06; 1 бр. гилза от газ-сигнален пистолет, оставени на
съхранение в Районно управление „Полиция” – гр. Кубрат, да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата;
пневматичната пушка „Хатсан” и ръчна граната
„РДГ-5” –
макетна,
да бъдат върнати на собственика им И.Н.И., след влизане в
сила на присъдата, а банкнотата с номинал 25 иракски динара, да бъде
върната
на подсъдсимия.
Подсъдимият
Н.И.С. дължи
на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски, като следва да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата 68.34 (шестдесет и осем лева,
тридесет и четири стот.) лева – разноски на досъдебното производство и по
сметка на Районен съд гр. Кубрат сумата 30.00 (тридесет) лева – разноски на съдебното следствие.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: /П/ Ал. Великова