РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 18.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1708 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца недължимо
получени от банката плащания по сключения между страните по делото договор за
банков кредит №1064-07 от 21.12.2007 г., както следва: сумата от 26 000
лв. – недължимо заплатени възнаградителни лихви за периода 21.12.2007 г. – 31.01.2014
г., както и сумата от 4000 лв. – недължимо заплатени наказателни лихви и такси за периода 21.12.2007 г. – 31.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 31.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. (с определение
от 05.02.2014 г., по гр. д. №16598/2013 г., по описа на СГС, I-14 състав е
отделен предявеният от „И.“ ООД (в несъстоятелност) срещу „И.“ АД
(правоприемник на първоначалния ответник „Т.б. „В.“ ЕАД с предходно наименование
„К.А.Б.“ ЕАД) насрещен осъдителен иск, по който е образувано настоящото
производство)
В исковата
молба и уточнителна молба от 19.02.2014 г. (л. 159) се твърди, че между
страните по делото е сключен договор за банков кредит №1064-07 от 21.12.2007 г.
в размер на 4 200 000 евро, от които са били усвоени 89 470,95
евро на 21.12.2007 г. и 4 050 000 евро на 16.01.2008 г. Поддържа се,
че уговореният лихвен процент по кредита е в размер на тримесечният Юрибор плюс
надбавка от 3,00 %, начислявана на база стойността на индекса за първия ден на
всеки тримесечен период, като първият лихвен период започва да тече от датата
на първото усвояване. Изложено е, че банката незаконосъобразно не е актуализирала
размера на лихвата при понижаване стойността на индекса, поради което ищецът е
надплатил суми за възнаградителна и наказателна лихви и такси по кредита. С
молба от 12.12.2016 г. (л. 354) е уточнено, че недължимо платените наказателни
лихви и такси от 4000 лв. са в резултат от нарушаване от банката на §1 от допълнително
споразумение №4 от 01.03.2010 г. към договора за кредит, тъй като след
изпълнение на условието по §10 от същото споразумение, падежът на разделената
на две главница настъпва съответно на 30.11.2010 г. и на 15.12.2010 г., поради
което наказателни лихви върху главницата от 2 170 000 евро не са били
дължими за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2010 г., но въпреки това ответникът ги
е начислил и погасил. Сочи се, че на 12.04.2010 г. банката е усвоила и погасила
таксата за управление от 18 078,17 евро, чиято дължимост не е била
уговорена с допълнително споразумение №4. В същата молба е уточнено, че
претенцията за недължимо заплатени възнаградителни лихви от 26 000 лв. произтича
от обстоятелството, че вследствие на допълнително споразумение №6 от 26.03.2012
г. към договора за кредит е капитализирана към главницата сумата от
105 947,53 евро, като по този начин кредитополучателят заплаща
възнаградителна лихва по договора върху допълнителна главница от 105 947,53 евро, формирана от недължими наказателни
лихви.
С отговора
на исковата молба „И.“ АД оспорва ищцовите претенции,
като сочи, че е прилаган лихвеният процент по кредита, уговорен между страните
в подписаните общо шест допълнителни споразумения, поради което е налице правно
основание процесните суми да бъдат задържани. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за всички вземания, чийто падеж е настъпил преди 31.01.2011
г. С депозиран отговор от 21.02.2017 г. (л. 358) са оспорени изложените
обстоятелства в уточнителна молба от 09.12.2016 г. на ищеца, като при условията
на евентуалност е заявено възражение за прихващане на вземането на ищеца с това
на банката, равняващо се на 83 471,19 евро – дължими от „И.“ ООД възнаградителни и наказателни лихви към 25.03.2012 г., които
надвишават размера на капитализираните лихви с допълнително споразумение №6 от
26.03.2012 г. (105 947,53 евро). Твърди се, че сочената сума, предмет на
прихващане, е била дължима, но банката не я е капитализирала с допълнително
споразумение №6 и не я е претендирала до момента.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, а и се установява
от приложените писмени доказателства, наличието на сключен договор за банков
кредит № 1064-07 от 21.12.2007 г., по силата на който „ТБ „Виктория“ ЕАД (с
предходни наименования „К.А.Б.“ ЕАД и „Емпорики Банк -
България“ ЕАД), в качеството на кредитодател е предоставило на „И.“ ООД като
кредитополучател инвестиционен кредит в размер на 4 200 000 евро. Съгласно
чл. 4 от договора крайният срок за издължаване на всички дължими суми е 20.12.2008
г. чрез еднократно плащане. За ползвания кредит се дължи годишна лихва в размер
на тримесечния Юрибор плюс надбавка от 3%, платима ежемесечно, с падеж 25-то
число (чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от договора). Същата се начислява на база година от
360 дни и месец от 30 дни и с оглед нивата на тримесечния Юрибор за първия ден
от всеки тримесечен период (лихвен период), като първият лихвен период тече от
датата на първото усвояване (чл. 6, ал. 2). Според уговореното в чл. 6, ал. 4
от договора, при неспазване на сроковете за погасяване на главницата, просроченият
дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9 % в добавка към лихвения
процент, определен по реда на чл. 6, ал. 1 от договора. Според съдържанието на
приложените към отговора на исковата молба шест допълнителни споразумения към
договора за банков кредит, сключени между страните по делото на 20.01.2009 г.,
27.02.2009 г., 18.08.2009 г., 01.03.2010 г., 01.12.2010 г. и 26.03.2012 г., е
продължаван срока за ползване на кредита и погасяването на дълга по него. В
споразумение №1 от 20.01.2009 г., влязло в сила на 19.12.2008 г., е уговорено
увеличение на лихвения процент за дължимата годишна лихва, като
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на тримесечния
Юрибор (но не по-малко от 3,5 %) плюс надбавка от 4,5 пункта.
В §2 от Допълнително споразумение № 4
от 01.03.2010 г. лихвата е променена на тримесечния Юрибор плюс надбавка от 4,5
пункта, но не по-малко от 8,00 %. Според §1, след изплащане на сумата по §10
срокът за погасяване на остатъка от главницата по кредита в размер на 2 170 000
евро се продължава до 15.12.2010 г., като плащането се извършва на две вноски –
първата в размер на 1 000 000 евро, заедно с дължимата лихва, платима
на 30.11.2010 г., а втората вноска от 1 170 000 евро, заедно с дължимата лихва,
платима на 15.12.2010 г. Уговорено е, че през периода на действие на
споразумението се дължи заплащането на 25-то число на месеца дължимата
договорна лихва и всички дължими такси и разноски във връзка с отпуснатия
кредит (§3). Съгласно §10 от същото споразумение, то влиза в сила при условие
че бъде погасена част от кредита – главница в размер на 187 428,44 евро.,
заедно с начислените върху нея лихви, като при изпълнението на това условие, ще
се счита, че споразумението влиза в сила от дата 01.01.2010 г. (§11).
Съгласно § 1, ал. 1 от допълнително
споразумение №6 от 26.03.2012 г., страните са уговорили натрупаните до датата
на сключването му договорни възнаградителни лихви и неустойки в общ размер на
105 947,53 евро да бъдат капитализирани към остатъчната главница към кредита, последната
в размер на 2 275 947,53 евро. Уговорено е продължаване на срока за погасяване
на същата до 25.03.2017 г. на вноски, платими по погасителен план, посочен в §3,
ал. 1 от споразумението. За новия срок за ползване и погасяване на кредита на
кредитополучателя е разрешен гратисен период по отношение плащането на
главницата, считано от 25.03.2012 г. до 24.12.2012 г., през който се задължава
да плаща ежемесечно на 25-то число дължимата договорна лихва. Самото споразумение
влиза в сила при кумулативно наличие на две предпоставки – издаване от
кредитополучателя на нов запис на заповед и сключване на договори за
поръчителство с Т.Й.С.и В.Д.С.за целия размер на остатъчния дълг по кредита.
В проведеното о.с.з. на 09.02.2015 г.
съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелства, че са сключени
горепосочените два договора за поръчителство и е издаден 1 бр. запис на
заповед.
По делото са приети общо пет съдебно-счетоводни
експертизи: ССЕ от 30.01.2015 г. (л. 236 - 240), ССЕ от 27.05.2016 г. (л. 289 -
311), ССЕ от 18.11.2016 г. (л. 335 - 343), ССЕ от 01.06.2018 г. (л. 395 -434) и
тройна ССЕ от 06.03.2020 г. (л. 516 - 564). От същите се установява, че
размерът на усвоената част от кредита е в размер на 4 170 970,95 евро
Фактическият състав на предявените
искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД (начална липса на правно
основание) включва наличието на следните материални предпоставки: 1) процесните
сума да са платени от ищеца и получени от ответника и 2) за банката да не е
налице правно основание да ги задържи. В тежест на ищеца е да установи
плащането, респ. получаването на сумите, а в тежест на ответника е да докаже
възникването и съществуването на правното основание за това имуществено
разместване.
С оглед съдържанието на горепосочените
договор за кредит и шест допълнителни споразумения към него, неоснователни са
доводите на „И.“ ООД за неправилно изчисление на лихвите по кредита, изведени
от твърдението му, че лихвеният процент не е бил актуализиран според
уговореното в първоначалния договор за кредит и при понижаваща се стойност на
индекса Юрибор. След сключване на допълнително споразумение №1 от 20.01.2009 г.
размерът на лихвения процент по кредита е променян с допълнителни споразумения
№1 и №4, като е определян от сбора на тримесечния Юрибор плюс надбавка, но не
по-малко от 8,00 %. Предвид стойността на индекса, посочен в задача 2.3 от ССЕ
от 27.05.2016 г. (л. 295 - 296), се налага извод, че от влизане в сила на
19.12.2008г. на споразумение №1, приложим е именно лихвен процент по кредита от
8,00 %.
Недоказани остават и твърденията на
ищеца в уточнителна молба от 12.12.2016 г. за заплатени без основание
възнаградителни лихви от 26 000 лв., поради това че незаконосъобразно с
допълнително споразумение №6 от 26.03.2012 г. към договора за кредит е
капитализирана към главницата сумата от 105 947,53 евро, като по този начин
кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва по договора върху допълнителна
главница от 105 947,53 евро, формирана от недължими наказателни лихви. Видно от
заключението по задача №8 от тройната ССЕ (л. 538-539) и в двата й варианта дължимите лихви към 26.03.2012 г. е в по голям размер от капитализираните 105 947,53 евро
(според вариант 1 остатъкът за лихви е 209 645,92 евро, а според вариант 2
– 154 310,92 евро ). Следва да се отбележи, че нито едно от приетите по
делото заключения не установява надплащане конкретно за възнаградителни лихви в
резултат от соченото капитализиране, извършено с допълнително споразумение №6. Ето
защо и претенцията за недължимо заплатени възнаградителни лихви подлежи на
отхвърляне. Самата уговорка за прибавяне на натрупани лихви към непогасената
главница се явява действителна с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, допускаща
уговаряне на лихва върху лихва, и предвид че допълнителното споразумение е
сключено между търговци.
Основателен обаче се явява искът за
сумата от 4000 лв. – недължимо заплатени наказателни лихви и такси по кредита.
Според посоченото в задача №1 от тройната ССЕ на 12.04.2010 г. е платена
главница в размер на 187 428,44 евро и лихви в размер на 50 122,32
евро, с което е изпълнено условието на §10 от допълнително споразумение № 4 от
01.03.2010 г. и то е влязло в сила. Според изричната уговорка в §11 от
споразумението, то влиза в сила не от датата на плащането, а от 01.01.2010 г.
Следователно, страните са придали обратна сила на споразумение №4 и то
преурежда отношенията им по кредита според уговореното в това споразумение,
считано от 01.01.2010 г. Тъй като по силата на §1 от споразумението изплащането
на остатъка от главницата е определено да стане на две вноски с падежи
30.11.2010 г. и 15.12.2010 г., то и за периода от влиза в сила на споразумение
№4 (01.01.2010 г.) до падежа на първата вноска (30.11.2010 г.) кредитополучателят
не е изпаднал в забава за заплащане на главницата, поради което наказателна
лихва не се дължи (по арг. за противното от чл. 6, ал. 4 от договора за
кредит). Извод в обратен смисъл не следва от поддържаното от ответника в т. III
от отговора си от 21.02.2017 г. (л. 362), че за периода от 01.01.2010 г. до
12.04.2010 г. главницата е била просрочена и затова начислената наказателна
лихва се дължи. С изпълнение на уговорката по §10 условията на споразумението
влизат в сила от 01.01.2010 г. и от тази дата се преустановява забавата за
издължаване на главницата, като същевременно се заличават с обратна сила
последиците от настъпилата забава в периода 01.01.2010 г. до 12.04.2010 г.
В задача втора от тройната ССЕ (л. 523
- 524), чието заключение съдът кредитира като най-обективно, доколкото то
единствено е изготвено не само по данните от счетоводството на ответника, но и
тези за плащане, отразени в счетоводството на ищеца, е посочено, че изчислената
и заплатена наказателна лихва за периода 01.01.2010 г. – 11.04.2010 г. е в
размер на 8310,15 евро (равностойността на 16 253,24 лв.), което по вече
изложените съображения за нейната недължимост, е достатъчно основание
предявената претенция от 4000 лв. да бъде уважена в пълен размер.
Доколкото се касае за вземане за неоснователно
обогатяване, приложима е общата петгодишна давност. Исковата молба е предявена
на 31.01.2014 г. и погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от пет години от предявяване на исковата молба. Този
извод, съотнесен към периода, в който се установява плащане на недължими
наказателни лихви (01.01.2010 г. – 11.04.2010 г.), обуславя извод за
неоснователност на релевираното от ответника възражение настъпила погасителна
давност.
Не следва да бъде разглеждано по
същество заявеното за първи път в т. III.7 от отговора на ответника от
21.02.2017 г. (л. 364) възражение за прихващане на вземането на ищеца с
вземането на банката от 83 471,19 евро - дължими към датата на сключване
на споразумение №6 възнаградителни и наказателни лихви, които не са били
капитализирани или претендирани от ответника. По аргумент от изложеното в
мотивната част на т. 4 от ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС, възражението за прихващане
на неликвидно (спорно) вземане, каквото се явява това на ответника, следва да
бъде заявено в срока за отговор на исковата молба.
В случая съдът е дал възможност за
отговор на ответника във връзка с уточнителната молба на ищеца от 12.12.2016
г., и такъв е депозиран на 21.02.2017 г. С него обаче банката е следвало да
вземе становище и да изчерпи доказателствените си искания по повод изложените
от ищеца уточнения, като е недопустимо да се възстановява законоустановения
преклузивен срок за релевиране на правопогасяващо възражение за прихващане. Последното
е могло да бъде отправено в срока по чл. 131 ГПК, тъй като ответникът обективно
е знаел, че от него се претендират суми от общо 30 000 лв. за недължимо
получени лихви и такси за периода 21.12.2007 г. – 31.01.2014 г. по процесния
договор за кредит, които обстоятелства не са били изменяни с последвалото от
ищеца уточнение. В този смисъл банката обективно е била в известност за съществуването
на твърдяното вземане 83 471,19 евро към ищеца, и не е било налице извинителна
причина да не бъде заявено възражението за прихващане още с отговора на
исковата молба, депозиран на 28.05.2015 г.
По изложените съображения ищцовата
претенция се явява основателна за сумата от 4000 лв., представляваща платени без
основание наказателни лихви и такси по кредита, като върху нея следва да бъде
присъдена и заявената законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
31.01.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. Като недоказана следва
да бъде отхвърлена изцяло претенцията от 26 000 лв. – надплатени
възнаградителни лихви.
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответната банка следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото дело съдебни разноски в общ размер на 1885,87 лв., от които 398,67
лв. за три депозита за изготвяне на ССЕ и 1885,87 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.“ АД с ЕИК ******* (правоприемник
на първоначалния ответник „Т.б. „В.““ ЕАД, ЕИК*******, с предходно наименование
„К.А.Б.“ ЕАД), със съдебен адрес ***, чрез адвокатско дружество „К. и С.“, да
заплати на „И.“ ООД (в несъстоятелност) с ЕИК ********с адрес за връчване гр.
София, ул. *******, чрез
назначения временен синдик Е.Г.Т., на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, сумата 4000 лева (четири
хиляди лева), представляваща заплатена без основание сума в периода 21.12.2007
г. – 31.01.2014 г. за наказателни лихви и такси по договор за банков кредит
№1064-07 от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозирането на исковата молба - 31.01.2014 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********с адрес за връчване гр. София, ул. *******, чрез
назначения временен синдик Е.Г.Т. срещу „И.“ АД с ЕИК *******, със съдебен
адрес ***, чрез адвокатско дружество „К. и С.“, осъдителен иск по чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, представляваща заплатена без основание
сума в периода 21.12.2007 г. – 31.01.2014 г. за възнаградителни лихви по
договор за банков кредит №1064-07 от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозирането на исковата молба - 31.01.2014 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ******** да заплати на „И.“ АД с ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за настоящото производство в общ
размер на 1885,87 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да бъде връчено на „И.“ ООД (в несъстоятелност) чрез посочения
в ТРРЮЛНЦ временен синдик Е.Г.Т. с адрес гр. София, ул. *******.
СЪДИЯ: