РЕШЕНИЕ
№ 1615
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502504 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „РИГА ПАЛАС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх.Б, ет.3,
чрез представляващия Н. Н. Й., против Решение № 159 от 26.04.2023 г., постановено
по гр.д.№ 1227/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, II гр.с., с което се
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „РИГА ПАЛАС“ АД, ЕИК *********, с искане да
бъде признато за установено вземането му по отношение на И. Г. С., ЕГН ********** с
посочен адрес за призоваване ***, в размер на 3 160 лева представляваща общ размер
на дължим и неплатен месечен абонамент, с включен ДДС за ползване на паркинг за:
лек автомобил БМВ с рег. № *** и лек автомобил БМВ с рег. № ***, за периода от
01.09.2019 г. до 19.04.2021 г. (за 20 месеца по 158 лева на месец с включен ДДС), ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и „РИГА ПАЛАС“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на
И. Г. С., ЕГН **********, сумата 1350 лева направени в производството разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение.Оспорва се изводът на районния съд, че
1
не се доказва наличието на сключен договор с ответника за възмездно ползване на
паркинга на хотел Р. Сочи се, че районният съд е кредитирал единствено показанията
на водения от ответника свидетел без да ги обсъди в контекста на приетите писмени
доказателства и да ги съпостави с показанията на другия свидетел. Коментират се
показанията на ищцовия свидетел за доказване ползването от ответника на услугата
платен абонамент на паркинга на хотел Р. от много години. Намира се за установено,
че *** на хотела е имал договорка само с трима души за безвъзмездното ползване на
паркинга като ответникът не е сред тях. Ползващите абонаментната услуга се
завеждали в регистър, от който регистър се установило, че не е платен абонамента.
Позовава се и на сметка, издадена от ищеца за заплащането на абонамент за двата
автомобили до 01.09.2019 г. Намира за установен факта за връзката между ответника и
А.И., който се е грижил за автомобилите на ответника. Въз основа на изложеното в
жалба се твърди, че исковата претенция е доказана по делото. Искането към въззивния
съд е да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. Г. С., ЕГН **********, чрез
пълномощниците адвокат Т. Е. и адвокат М. Д. - К. с пълномощно към въззивната
жалба. Оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че от 2015 г. собствените на
ответника автомобили са били паркирани на паркинга на хотела въз основа на
договорка между ответника и бившият *** на хотела за безплатното държане на
автомобилите на паркинга. Твърдят, че уговорката за безвъзмездно ползване е
продължила и след 2019 г. Поддържат за липсата на сключен договор между страните
за ползването на паркинга срещу задължение за заплащане на месечен абонамент,
което намират за установено от събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на брата на ответника. Излагат доводи за липсата на ангажирани
доказателства за отразяване на името на ответника и на данни на автомобила му в
регистъра на лицата, ползващи паркинга, както и в счетоводството на ответното
дружество. В тази насока се позовават на показанията на ищцовия св.П.. Заключават,
че не се установява възникването на валидно облигационно отношение между
страните, за което се обсъждат доказателствата по делото. Искането към въззивния съд
е да потвърди първоинстанционното решение. Претендират присъждането на разноски.
Постъпила е и частна жалба от И. Г. С., ЕГН **********, чрез пълномощниците
адвокат Т. Е. и адвокат М. Д. - К. против Определение № 2822 от 13.07.2023 г.
постановено по гр.д.№ 1227/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, II гр.с., с
което е отхвърлена молба им за изменение на постановеното решение № 159 от
26.04.2023 г. (в частта за разноските), като се увеличи размера на присъдените в тяхна
полза разноски и се присъдят направените в производството разноски в пълен размер.
Поддържат, че обжалваното определение е неправилно и необосновано с искане да
бъде отменено. Позовават се на практика на ЕС и твърдят, че спечелилата делото
2
страна има право да възстанови поне значителна и подходяща част от сторените от нея
разноски. Оспорват уваженото от районния съд възражение за прекомерност на
разноските на ответника. Поддържат наличието на фактическа и правна сложност на
делото с позоваване на извършените процесуални действия от процесуалните
представители на ответника. Искат от въззивния съд да отмени обжалваното
определение.
Подаден е отговор на частната жалба от „РИГА ПАЛАС“ АД, ЕИК *********,
чрез адвокат М. Д., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа
възражението си за прекомерност и намира, че същото правилно е било уважено. Сочи,
че уважените разноски на ответника от 1350 лева представляват повече от двукратния
размер на предвиденото минимално възнаграждение в Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Излага съображения, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
надхвърля разумния размер на разноските, които подлежат на възстановяване. Моли
частната жалба да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК от„РИГА ПАЛАС“ АД,
ЕИК ********* против И. Г. С., ЕГН **********.
Ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата
от 3 160 лева - главница, представляваща общ размер на дължим и неплатен месечен
абонамент с включен ДДС за ползване на паркинг за лек автомобил БМВ с рег. № ***
и лек автомобил БМВ с рег. № ***, за периода от 01.09.2019 г. до 19.04.2021 г., или
общо за 20 месеца по 158 лева на месец / по 79 лева за едно МПС/ с включен ДДС,
ведно със законната лихва върху главницана считано от 31.01.2022 г. до пълното
изплащане, за които е издадена Заповед № 344 от 03.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 469/2022 г., АРС, ведно с
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че стопанисва хотелски комплекс „***” в гр. Р. като една от
предлаганите от него услуги е паркинг на коли срещу заплащане на месечен
абонамент. Ищецът твърди, че от тази услуга в продължение на няколко години се е
възползвал и ответникът И. Г. С. за два автомобила: лек автомобил БМВ с рег. № *** и
3
лек автомобил БМВ с рег. № ***. Твърди, че месечният абонамент за паркинга е в
размер на 79 лева с включен ДДС за едно МПС. Последното плащане за ползваната от
ответника услуга е било извършено през м. декември 2019 г., като с него били
погасени задълженията му до 31.08.2019 г. включително. Плащането било направено
от лицето А.И., който се представял за приятел на собственика. След тази дата
плащанията били напълно преустановени, въпреки че двата автомобила продължавали
да престояват на паркинга на хотела. Твърди, че към ответника са отправяни
множество покани за плащане, както и за освобождаване на паркинга от двата
автомобила, но те останали напълно безрезултатни до ранните часове на 19.04.2021 г.,
когато с измамливи действия (чрез използване на издаден билет за паркинг на трети
лица), в 00.20 часа двата автомобила били изнесени от територията на хотела, като за
случая е подаден сигнал в полицията. Твърди, че ответникът не е платил дължимата
сума.
С подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът
оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът не оспорва, че е
собственик лек автомобил БМВ с рег. № *** и лек автомобил БМВ с рег. № *** и че
същите са били паркирани на паркинга на хотелски комплекс „***” в гр. Р. от 2015 г.
до 19.04.2021 г. когато са били изнесени от територията на хотелския комплекс.
Ответникът оспорва претендираното от ищеца вземане за сумата от 3 160 лева -
дължим и неплатен месечен абонамент с включен ДДС за ползване на паркинг на
посочените автомобили за периода от 01.09.2019 г. до 19.04.2021 г. Оспорва
твърдението, че е ползвал предоставяна от ищеца услуга - паркинг на коли срещу
заплащане на месечен абонамент, както и че същата е ползвана от лицето А.И..
Оспорва твърдението за отправянето на покани за плащане и сочените от ищеца
„измамливи действия”. Поддържа, че не сключен договор за ползването на паркинг
срещу задължение за заплащане на месечен абонамент, т. е. че липсва валидно
облигационно отношение, по което да дължи плащане и липсва основание такова да
бъде извършено.
С постановеното по делото решение РС е приел исковете за неоснователни със
съображенията, че ищецът не е доказал сключването на твърдения договор за услуга:
ползване на паркинг срещу задължение за заплащане на месечен абонамент. Позовал се
е на изслушаните по делото показания на свид.С. – брат на ответника, според които
между ответника и бившия *** на хотел „Р.“ – господин Й. е имало устна уговорка за
безвъзмездно ползване на паркинга от С., срещу право на Й. да посещава клубовете,
стопанисвани от ответника, без да заплаща. РС е посочил, че през 2019 г. ответника е
изтърпявал наложено наказание „Лишаване от свобода“, поради което не е имал
физическа възможност да ползва автомобилите и паркинга, а от 2019 до 2021 г.
постоянно е пътувал в чужбина. РС е изложил доводи, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че е изпращал покани до ответника за освобождаване на заетите от
4
ответника места на паркинга от автомобилите му, както и заплащане на
претендираната сума, за ползване на паркинга. РС е приел за недоказано, че името на
ответника или номерата на собствените му автомобили са фигурирали в регистри или
счетоводството на ищцовото дружество. В тази насока РС е коментирал показанията на
ищцовия свидетел П., че практиката на хотела при сключване на договор за услуга –
тип абонамент била, предварително да се заплати абонаментна такса, за ползване на
паркинга за определен период от време, за което се водил регистър. А само лицата,
които имало уговорка за безвъзмездно ползване не фигурирали в регистъра. По
изложените съображения РС е приел искът за недоказан.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно
оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния
спор между страните.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 469/2022 г. на АРС, IVгр. с., за
претендираното вземане ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за
изпълнение на парично задължение. Против същата в срок е постъпило възражение от
длъжника. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело,
е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявените установителни искове, поради което същите следва да се разгледат по
същество.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е собственик на лек
автомобил БМВ с рег. № *** и лек автомобил БМВ с рег. № ***, както и че същите са
били държани на паркинга на хотелски комплекс „***” в гр. Р. от 2015 г. до 19.04.2021
г. Няма спор, че посоченият хотелски комплекс е стопанисван от ищцовото дружество,
в който предлага услугата паркинг на автомобили срещу заплащане на месечен
абонамент, включително през исковия период. Предвид изложеното са и твърденията
на ищеца, че ответникът е ползвал посочената услуга за процесните МПС срещу
задължението да заплаща месечен абонамент. Именно последното е спорно по делото.
Ответникът оспорва задължението си да заплаща месечен абонамент като
противопоставя твърдението, че е държал безплатно автомобилите си на паркинга на
хотелския комплекс въз основа на договорка с предишния *** на комплекса.
Прилагайки правилото на чл. 154, ал.1 ГПК в случая в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че е предоставил на ответника услугата - паркинг на
автомобилите срещу заплащане на предоставяне на услугата през исковия период,
който факт е правопораждащ за претендираното вземане.
5
По делото ищецът е представил сметка от 14.12.2019 г. издадена от „Рига Палас“
с посочен получател „***; № ***“ с основание месечен абонаментен паркинг лек
автомобил 6 бр. на ед.цена 79.00 лева общо 474 лева с отбелязване плащане до
01.09.2019 г. Приложено е постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 27.07.2021 г. от Районно прокуратура гр. Р.
Ищецът е ангажирал показанията на служителката св.П., която работи в „***“
гр.Р. като *** от 2006 г. Свидетелят сочи, че не познава ответника С., знае името му и
че държа автомобилите си на паркинга на хотела и че имали отношения с него.
Свидетелят сочи, че има два начина за паркиране - кратък престой на гости на хотела
без билет и чрез издаване на карти, на тези които наемат паркоместа. Посочва, че
всеки, който желае да си вземе паркомясто и да ползва паркинга се обаждал по
телефона, казвал номера на автомобила и заплащал месечен абонамент. Карта се
давала срещу месечен абонамент. Свидетелят твърди, че ответникът е ползвал
услугата „абонаментен паркинг“ поне от 2015 г. Сочи, че автомобилите на ответника са
били паркирани пред входа на хотела. Твърди, че бившият *** е имал договорка за
безвъзмездно ползване само с трима души, като ответникът не е сред тях. По
отношение на възмездното ползване срещу плащане свидетелката уточнява, че на
рецепцията има устройство, което е поставено, идва клиента на място, отварят списък
с клетки, виждат кои са свободни и кои са заети, записват имена, телефон, марка на
кола и се плаща. По отношение на лицето А.И. също сочи, че не го познава
лично.Чувала се с него по телефона. В регистъра за контакти било посочено името на
А.И. с телефонен номер. Звъняла му, тъй като в регистъра бил отбелязан с неплатени
месеци назад. Посочва за плащане от А.И.. Уточнява, че влизането и излизането от
паркинга на автомобила става с билет или с карта. Цената на абонамента се заплащала
на рецепцията в брой или с карта. Издавали фактури или сметки от компютърната
програма на лицето, такива на ответника С. не знае да са били издавани. На А. били
издавани последния път когато идвал да плаща. Не знае дали извършените плащания за
престоя на автомобилите, които са направени до 2019 г. дали са били отразени
счетоводно.
Настоящият въззивен състав, след самостоятелна преценка на доказателствената
съвкупност, намира, че при възложената на ищеца доказателствена тежест, същият не е
доказал, при условията на пълно и главно доказване, постигнато между страните
съглашение за ползване от ответника на предоставяната от ищеца услуга - паркинг
срещу заплащане на месечен абонамент. Извод за последното не се прави от
показанията на св.П., доколкото същата излага общи показания за начина, по който се
предоставя услугата платено паркиране. Според показанията на свидетеля услугата се
осигурява срещу заплащане на месечен абонамент и карта, която се предава на
клиента. Цената на абонамента се заплаща в брой или с карта, за което се издава
фактура или сметка. Свидетелят не познава ответника и не удостоверява на последния
6
да е била издавана карта за месечен абонамент според посочената практика за
предоставянето на платената абонаментна услуга. От показанията на свидетеля не се
установява ответникът да е бил вписан в регистъра на ищцовото дружество като лице с
платен абонамент, нито да са му били издавани фактури или сметки за плащане на
абонамент. Доказателства в насока на изложеното не са ангажирани по делото.
Соченото от свидетелят обстоятелство, че автомобилите на ответника са били
паркирани пред входа на хотела не индикира на еднозначния извод, че същото е
договорено срещу заплащане. Обстоятелството, че автомобилите са били предоставени
на лицето А.И., който е бил вписан като лице за контакти в регистъра на ищцовото
дружество и е платил абонамент за предходен период, не е достатъчно да се заключи за
поето от ответника задължение да заплаща за паркинга на автомобилите, доколкото
липсват преки или достатъчно коствени доказателства за провеждане на главно и
пълно доказване на посочения факт. Показанията на св.П., че бившият *** е имал
договор само с трима души за безвъзмездно ползване, сред които не е ответника, не
следва да бъдат кредитирани, доколкото няма данни да се основават на преки
впечатления. Същевременно същите се опровергават от показанията на св. Г. С., който
сочи, че между ответника и предишният собственик на хотела е имало уговорка за
безвъзмездно ползване на паркинга.
В аспекта на изложеното се налага извод, че ищецът не е ангажирал
доказателства, от които по категоричен и безусловен начин да се заключи за
постигнато между страните съглашение за ползване от ответника на предоставяната от
ищеца услуга - паркинг на хотелския комплекс срещу заплащане на месечен
абонамент.
Следователно се налага извод за неоснователност на предявения иск по реда на
чл.422 ГПК, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до
същия извод районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба: Частната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
С първоинстанционното решение районният съд е приел, че на осн.чл.78, ал.3
ГПК разноските се следват на ответника. По отношение на претендираните от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС съдът е
кредитирал направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ищцовото дружество,
поради което е присъдил на ответника разноски в размер на 1350 лева.
С молба по реда на чл.248 ГПК ответникът е поискал да бъде изменено
решението в частта за разноските като му бъде присъден пълният размер на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 3 600 лева.
7
С обжалваното определение РС е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК. За да
постанови този резултат, първоинстанционният съд се е позовал на приетото от него
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение. Според РС, на ответника следва да се присъди
минималния размер на адвокатското възнаграждение, което без ДДС е 616 лева, с
включен ДДС, ведно с по 250 лева за всяко следващо след второ с.з. от проведените
общо четири с.з.
Определението е правилно.
Претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство сав размер на 3 600 лева с вкл.ДДС въз основа на
договор за правна защита и съдействие от 09.08.2022 г. с Адвокатско дружество „Е. и
п.“. По отношение на същото е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
ГПК от ищцовото дружество.Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие при интерес от 1 000 лева до 10 000 лева възлиза на 400 лева плюс 10 % за
горницата над 1 000 лева. Определено по този начин, минималното адвокатско
възнаграждение за процесния спор при материален интерес от 3 160 лева възлиза на
616 лева. По делото са проведени четири съдебни заседания, поради което на осн.чл.7,
ал.9 от Наредбата следва да се начисли допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева общо за две заседания след второто такова. По делото се
установява, че регистрацията по ЗДДС на пълномощника на ответника, поради което
на осн. §2а от Наредбата върху посоченото възнаграждение следва да се начисли ДДС,
при което същото възлиза общо на 1339, 20 лева.
Въззивният съд споделя изводите на РС, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност. По дело са проведени четири открити съдебни заседания, но
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата е определено допълнително
адвокатско възнаграждение за всяка съдебно заседание след второто проведено.
Събраните по делото доказателства са писмени и гласни чрез разпит на двама
свидетели по делегация чрез видеоконферентна връзка, поради което пълномощниците
на ответника не са участвали в други процесуално-следствени действия за събиране на
доказателства. След преценка на защитавания правен интерес и обема на
осъщественото процесуално представителство на ответника, въззивният съд намира, че
присъденото от РС адвокатско възнаграждение от 1350 лева в достатъчна степен
овъзмездява положените от процесуалните представители на ответника усилия за
защита срещу исковата претенция. Обстоятелството, че ответникът е договорил
процесуалното представителство да се осъществи от двама адвокати от гр.*** е в
рамките на свободата на договаряне, но пълният договорен с тях размер на адвокатско
възнаграждение не подлежи на възстановяване от ищеца, предвид неговата
8
прекомерност и задължение за възмездяване на разноските само на един адвокат.
С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски за въззивната инстанция:
При този изход на делото, разноските за въззивната инстанция се следват на
въззиваемия, който претендира същите в размер от 960 лева с вкл.ДДС по договор за
правна защита и съдействие, направата на които се доказва по делото. Въззивникът не
е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Предвид изложеното на
въззиваемия следва да се присъди претендирания размер на разноските от 960 лева.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159 от 26.04.2023 г., постановено по гр.д.№
1227/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, II гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2822 от 13.07.2023 г. постановено по гр.д.№
1227/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, II гр.с.
ОСЪЖДА „РИГА ПАЛАС“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С.,
ЕГН **********, сумата 960 лева -разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9