Р Е Ш Е Н
И Е
№ 164
30.06.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и трети юни
две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 138 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.А.Р.
*** като пълномощник на Г.Д.Е., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№1226/2020г.
на РС – Д.. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неправилна
преценка на съда за авторството на деянието по управление на автомобила от
дееца, резултат от непълнота на доказателствения материал и при недостатъчно
изяснена фактическа обстановка. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП,
евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответното
РУ - Д. при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че районният съд е
постановил незаконосъобразно решение, т.к. не се е съобразил с доказателствата
по делото и моли решението да бъде отменено, евентуално да се върне делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд,
намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект
с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-0348-000769/09.12.2020г. на началника на РУ – Д.
при ОДМВР – Кюстендил, с което на Г.Д.Е. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
От
фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на
27.11.2020г. около 19.20 часа нарушителят управлявал собствения си лек
автомобил с посочени марка и рег.номер, движейки се в гр.Д. по ул.“***“ към
магазин „***“, придружаван от брат си св.Е. Е., който се возил на
предната седалка до шофьора и още едно лице, които били употребили преди това алкохол.
Спрял и паркирал автомобила върху пешеходна пътека пред магазина с намерение за
закупи цигари. Св.Соньов и св.Попов като контролни органи установили неправилно
паркирания автомобил без водач и изчакали на място за установяване на водача за
съставяне на фиш за неправилно паркиране. Жалбоподателят излязъл от магазина,
насочил се към предната врата на автомобила, но бил извикан от свидетелите пред
които заявил, че той е водач на МПС. Установил неправилното си паркиране,
същият се качил в автомобила и го преместил малко по-нататък по улицата. На
място на водача е съставен фиш за нарушението. По време на съставяне на фиша
контролните органи усетили, че водачът има леко забавен говор, нечленоразделна
реч и лъхал на алкохол. Отрекъл да е употребил алкохол и отказал проверка с
техническо средство за употребата на алкохол. По това време пътниците в колата
излезли и съветвали водача да не дава изобщо проба, както и да заяви, че не той
е управлявал МПС, а неговата жена, за което станал кратък скандал. По
настояване на органите водачът неколкократно звънял на жена си без резултат.
Същият отказал да даде проба с техническото средство, което било отразено в
издадения му ТМИ №0053664/27.11.2020г. в 20.00 часа, връчен срещу подпис. След
завеждане на водача в ФСМП – гр.Д. същият оказал даване на кръвна проба за
алкохол, което е отразено в съставени Фиш за спешна медицинска помощ и в
медицинския журнал на лечебното заведение. Посочената фактическа обстановка съдът
е установил от показанията на контролните органи, които приел за обективни и
достоверни, подкрепени от съставените ТМИ, медицински документи и фиш,
подписани лично от дееца без възражения в качеството му на водач на МПС.
Показанията на втората група свидетели, включваща брата на нарушителя, св.М.
/приятел/ и св.Е. /дъщеря на нарушителя/ съдът приел за недостоверни, поради
пълното им противоречие с показанията на контролните органи и писмените
доказателства и вътрешните противоречията помежду им, като показанията на св.Е.
са преценени като косвени.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процедурата по
ЗАНН, ясно обвинение и доказано противоправно деяние по отказ на дееца за бъде
извършена проверка за употреба на алкохол. Съдът е установил управлението на
автомобила посредством преместването му по улицата, т.к. отказът от проверка е
направен след спиране на МПС-то, като водачът е отказал да изпълни и предписанието
за медицинско изследване. От субективна страна съдът е приел виновно деяние при
форма на вината пряк умисъл. Съдът е установил законосъобразност на наложените
административни наказания. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства
е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на
ЗАНН и доказано противоправно деяние.
При
пълнота на доказателствения материал съдът е извел правилен извод за
съставомерно деяние, поради което не се налага връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Правилен
е решаващият извод на съда, че на посочената в НП дата и място касаторът е имал
качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и
същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал да изпълни и
предписанието за медицинско изследване. Качеството водач на МПС и отказът за
проверка са единствените съставомерни за отговорността елементи от санкционния
състав по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно и като
такова е наказуемо с наложените в НП административни наказания.
Неоснователно
касаторът релевира неправилна преценка на доказателствата по делото. Районният
съд правилно е установил достоверността на показанията на контролните органи,
съпоставяйки ги един с друг и с писмените доказателства по делото и въз основа
на тези опитни логични правила е извел единствено възможния правен извод за авторството
на деянието от страна на Г.Д.Е.. Поведението на дееца пред контролните органи
по качването в автомобила и преместването му на указаното от органите място и
попълването без забележки на съставените след това документи във вид на фиш за
нарушение по неправилно паркиране, ТМИ и медицинските документи по безспорен
начин установяват, че същият преди отказа за извършване на проверката е бил
водач на автомобила. Като противоречиви на тази съвкупност от доказателства се
явяват показанията на останалите свидетели – роднини и близки приятели на
дееца, поради което не могат да обслужат годно защитната теза да отсъствие на
авторство. Касационнният съд споделя изцяло изводите на районния съд относно
съдържателните характеристики на показанията на тези свидетели, тяхното взаимно
изключване и противоречия. Изводът от горното е, че в хода на проведеното
доказване по правилата на НПК, не е опровергана доказателствената сила на
редовно съставения срещу дееца АУАН по арг. от чл.189, ал.2 от ЗДвП. Липсата на
проведени очни ставки между двете групи свидетели не е съществено нарушение на
процесуалните правила предвид наличието на множество писмени доказателства в
подкрепа на показанията на контролните органи.
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260104/17.03.2020г. /погрешно посочена година
вместо 2021г./ по а.н.д.№1226/2020г. на РС - Д..
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.