МОТИВИ към ПРИСЪДА № 43 постановена на 15.03.2012 г.
ПО НОХД № 235 / 2011г. по описа на Районен Съд – Гълъбово
Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН **********,***, живущ ***, българин, български гражданин,
средно образование, безработен, неженен, осъждан, за това, че на 21 срещу
22.11.2010г. в землището на гр.Гълъбово /в района на язовир „Бейкьово”/, отнел
чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Водафон” със СИМ – карта на
стойност 40 /четиридесет/ лева, газов пистолет на стойност 75 /седемдесет и
пет/ лева и нож на стойност 10 /десет/ лева – вещи на обща стойност 125,00 /сто
двадесет и пет/ лева, собственост на И.Д.И., от негово владение, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен
случай - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
След направено
искане от подсъдимия и защитникът му за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма и по – специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение
допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и приети за съвместно
разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу подсъдимия -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на престъплението. Счита, че с оглед признанието на
фактите от страна на подсъдимия и спецификата на производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, като пледира за наказание „пробация” за срок от около 6 /шест/ месеца.
Подсъдимия Д.П.Г. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия Д. Г. – адв.Сн.П. ***, моли съда да наложи наказание в минимален
размер – при условията на чл.58а НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Св. И.Д.И. притежава земеделски
имоти в землището на гр.Гълъбово и водоем /микроязовир/ в местността „Бейкьово”,
където отглежда риба. В близост до
язовира, св.И. притежава временни постройки. В края на 2010г., св.И. наел на
работа - като пазач на язовира, подс.Д. Петков Г., който оставал да нощува в
една от временните постройки до язовира. В една от временните постройки, св.И.
държал мобилен телефон марка „Водафон” със СИМ – карта, газов пистолет и нож.
Подс. Г. имал възможност да ползва мобилния телефон в отсъствието на св.И., за
да му се обажда при необходимост.
На 21/22.11.2010г., св.И. и подс.Д.Г.
останали да нощуват в постройките до язовира. През същата нощ подс.Г. решил да
напусне работата си, като пазач на язовира, без да предупреди за това св.И..
Подс.Г. взел от временната постройка мобилния телефон, газовия пистолет и ножа
и с тези вещи се придвижил до гр.Гълъбово. Подс.Г. имал намерение да продаде
по-късно тези вещи. На 22.11.2010г., в около 05:00 часа, подс.Г. бил видян от
св.П.Т.Д. ***. Подс.Г. бил в явно нетрезво състояние, като държал в ръката си
пистолет. С отнетите вещи подс.Г. ***, където продал тези вещи на неустановени
при разследването лица. На 22.11.2010г., сутринта, св.И. констатирал, че подс.Г.
е напуснал района на язовира и от временната постройка липсват описаните
по-горе вещи, като подал сигнал в РУП – Гълъбово.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия Д.П.Г. по реда на чл.371, т.2 от НПК и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Докладна
записка от Мильо Георгиев Г. – РУП-Гълъбово, Жалба от 22.11.2010г., Протокол за
доброволно предаване от 22.11.2010г., Обяснение – 6 бр., Писмо с рег.
№9967/24.11.2011г., Докладна записка от Д. Н. Т. – РУП-Хасково – 2 бр., Писмо с
изх. №5656/05.04.2011г. на “Мобилтел” ЕАД-София, Писмо с изх.
№4749/24.03.2011г. на “Мобилтел” ЕАД-София, Писмо №16-557/30.03.2011г. на
ОДМВР-Стара Загора, Искане за предоставяне на данни №16-556/30.03.2011г., Писмо
№16-465/18.03.2011г., на ОДМВР-Стара Загора, Искане за предоставяне на данни
№16-464/18.03.2011г., Протокол за разпит на свидетел – 4бр., Докладна записка
от Ив.Кирилов – РУП-Гълъбово, Писмо с рег. №11832/01.06.2011г., Заповед за
конвоиране на лица от 01.06.2011г., Протокол за личен обиск от 01.06.2011г.,
Заключение на съдебно оценителна експертиза, Справка за съдимост, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, Протокол за разпит на обвиняем
и Заключително постановление.
В съвкупността си показанията на всички
свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с
целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства
противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното
им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
В хода на досъдебното производство е назначена
съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на същата, общата стойност
на отнетите от владението на И.Д.И. вещи – мобилен телефон марка „Водафон” със
СИМ – карта, газов пистолет и нож, към момента на деянието е 125,00 /сто
двадесет и пет/ лева.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН ********** е автор на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението срещу него е
доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН **********
е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 21/22.11.2010г. в землището на гр.Гълъбово отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон марка „Водафон” със СИМ – карта, газов пистолет и нож от владението на
собственика И.Д.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
Подсъдимия Д.П.Г. е
осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратил е
фактическата власт на собственика И.И. върху вещите, предмет на престъплението
– отнел е чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Водафон” със СИМ – карта,
газов пистолет и нож, принадлежащи на И.И. и е установила своя трайна
фактическа власт върху тях - имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи
като със свои – така, както намери за добре, което всъщност е и направил.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до осем години - за престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Подсъдимият Д.П.Г.
е осъждан два пъти за извършени престъпления по чл.194, ал.1 от НК, и по
чл.346, ал.1 от НК, като за тези осъждания не е настъпила реабилитацията по
чл.88а, ал.4 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства - направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното му отношение към извършеното деяние, невисоката стойност на
отнетото имущество, тежкото му материално положение и имотно състояние, а като
отегчаващи – предходните осъждания на подс.Г. /включително и за престъпления
против собствеността/, което налага извода, че деянието му няма инцидентен или
случаен характер.
Съдът взе
предвид разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства /в
случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия Д.Г., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства – „Пробация”
със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 6 /шест/ месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 /шест/ месеца.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д. Г., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ
На основание
чл.189, ал.3 от НК, съдът присъди в тежест на подсъдимия Д.П.Г. с ЕГН **********
направените по делото разноски възлизащи на 95 /деветдесет и пет/ лева –
възнаграждение за вещо лице.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на
подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Хр.Ангелов /