Решение по дело №1627/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262159
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20211100501627
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………/01.04.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на първи април през 2021  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

               мл.с. МАРИЯ ИЛИЕВА

  

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 1627 по описа  за 2021   година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ С.А.с рег. № 919 на КЧСИ жалба вх.№ 08002/23.12.2020 г., от длъжника по изп.д.№ 20209190400495  „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ А., обективиран в уведомление до длъжника  от 19.12.2020 г.,  с което не е уважено възражение на дължника за намаляване на адв. възнаграждение на взискателя до 200 лв. и за намаляване на пропорционалниет такси  и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендират се и разноски по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.

По жалбата има становище от взискателя К.К.,  според което адвокатсото възнаграждение е определено за образеуване и водене на изп. Дело, а извършените по изп. Дело действия надвишават тези по образуването му, като са подавани и допълтилени молби с искания за изрични действия за удовлетворяване на взискателя . Претендира разноски за това съдебно производство.

 В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ А. счита жалбата на длъжника за неоснователна.

СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ С.А.и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20209190400495 на ЧСИ С.А.с рег. № 919 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 18.11.2020 г. по молба на взискателя К.К. черз адв.Ю.Г., за парично вземане по издаден от съд изп.лист срещу „Т.С.“ ЕАД. С молбата е направено възлагане  на основание чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, справик и др., като и е посочен конкретен изп.способ- запор на новооткрити банкови сметки на длъжника.

С нарочно уведомление до взискателя да дължими такси от 19.11.2020 г. ЧСИ А. е определил такива авансови такси за внасяне от взискателя- общо 68,35 лв.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 19.11.2020 г., в коаято е вписано дължимото  общо 623,24 лв., от които 96,44 лв. присъдени разноски по изп. лист, 400 лв. приети разноски на взискателя в изпълнението за адв. възнаграждение, и 127,80 лв. такси по ТТРЗЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение до дължника е връчена на 23.11.2020 г., като на 25.11.2020 г. дължникът е превел по специалната смептка на МСИ А. сумата по поканата общо 632,24 лв. Наред с това  на 26.11.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е подал до ЧСИ А. възражение срещу разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение  с възражение относно сумата 400лв. за дав. Възнагарждение в полза на взискателя и искане да се намали до 200 лв. само за образуване на изпълн. дело, също и възражение – неконкретизирано, срещу пропорционалните такси и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като прекомерни и искане за намаляването им според размера на задължението.

С писмена молба до ЧСИ, взискателят чрез пълномощника си оспрова искането за намаляване наразноските.

С обжалваното постановление ЧСИ А.  е оставила възражението на длъжника от 26.11.2020 г. без уважение, без конкретно посочени мотиви.

Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират от него, дори и да не са внесени от взискателя.

Разпоредбата на приложимата редакция към образуване на изп. дело на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г-. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Наредбата)  предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело,  различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата от Наредбата- освен молбата за образеуване на изп.дело взискателят до плащането на дълга , не е подала други молби. При това положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. За съдебният изпълнител съществува възможността, ако изп.процес продължи и се премине към принудително събиране на вземането, да определи на следващ етап дължимите от дължника разноски по водене на изп.дело след изтичане срока за доброволно изпълнение. Ето защо дължимото то длъжника за разноска в зипъмлнението за адв. Възнагарждение в полза на взискателя се намалява от 400 лв. на 200 лв., като е поискано.

При липсата на конкретин оплаквания относно размера на определените такси по ТТРЗЧСИ общо 127,80 лв. в поканата за доброволно изпълнение,  съдът намира, че в тях се включват определените от ЧСИ авансови такси общо 68,35 лв. При липсата на други определени разноски, съдът приема, че разликата до 127,80 лв. е за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, или възлиза тази такса по т.26 на 59,45 лв. Съгласно т. 26, б. "б. " от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се събира пропорционална такса върху събраната сума, като няма пречка тя да се определи начално върху целия размер на подлежащото на събиране вземане, като не се включват авансовите такси. Ето защо и дължимата такса по т. 26 при така определената сума за събиране в изпълнението за адвокатско възнаграждение 200 лв. и материалния интерес от  95,44 лв.- общо 295,44 лв.,  възлиза на 35,44  лв. с ДДС,  като определените от частния съдебен изпълнител такси по Тарифака в повече от сбора на 68,35 лв. и 35,44 лв. = 103,79 лв. (за горницата над тази сума до 127,80 лв. ) е без основание, поради което и в тази част обжлаваното постановление на ЧСИ по разноските следва да бъде отменено. В случая не е приложима разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗЧСИ за по-нанатъчно намаляване на пропорционалните такси, тъй като минимланият им размер по Тарифака надвишава 1/ 10 от вземането.

В настоящето производство не се дължат разноски между страните. Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Взискателят също няма право на разноски в настоящето производство. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.

Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановление на ЧСИ А., обективиран в уведомление до длъжника  от 19.12.2020 г.,  КАТО намалява  разноските за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на взискателя от 400 лв. на   200 лв. и намалява разноските  за такси по ТТРЗЧСИ от 127,80 лв. на  103,79 лв.

Оставя без уважение исканията на жалбоподателя-длъжник и на взискателя  за разноски в настоящето производство по чл.435-437 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                       2.