РЕШЕНИЕ
№ 8075
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110110846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „........... АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С............, срещу ..........., ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
гр. С.................. с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата в размер
на 907,94 лева – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на
платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“
за щети по товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., причинени при ПТП на
02.11.2022 г. в гр. Б., на бул. „Д.“, реализирано по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „........“, с рег. №
............ с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г., до окончателното плащане, и за сумата в
размер на 71,77 лева – мораторна лихва за периода 28.07.2023 г. – 26.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2022 г. в гр. Б., на бул. „Д.“, е настъпило
ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка „........“, с рег. № ............ при
което са били причинени увреждания по товарен автомобил „..............“, с рег. № .............. За
настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 02.11.2022 г. За
увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № .............. г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна
към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по
застрахования автомобил те са оценени на стойност 892,94 лева, която сума била заплатена
по сервиза, извършил ремонт на увреденото МПС. Поддържа, че за лек автомобил марка
„........“, с рег. № ............ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП,
поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил регресната си
претенция за обща сума в размер от 907,94 лева, но ответникът е направил изричен отказ за
плащането. Претендира присъждане и на мораторна лихва за периода 28.07.2023 г. –
26.02.2024 г. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба с изразено становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявените с нея искове. Не оспорва наличието на валиден и действащ
към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен
за участвалото в процесното ПТП лек автомобил „........“, с рег. № .......... Оспорва механизма
на настъпване на ПТП, като твърди, че не се доказва то да е причинено в резултат от
виновно протИ.правно поведение на застрахования при него водач. Оспорва и настъпването
на щетите по увредения автомобил в причинна връзка с ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил,
като твърди, че последният, в нарушение на ЗДвП, не е осигурил достатъчно странична
дистанция между него и паркираните коли в „Синя зона“ – обстоятелство, изводимо и от
обективираното в двустранния протокол изрично признание на водача на застрахования при
ищеца автомобил, че е виновен за настъпване на ПТП. Твърди също, че стойността на
твърдените от ищеца ремонтни дейности по увредения автомобил са завишени. В този
смисъл навежда и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Прави
искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 28551/12.07.2024 г. и обявен за
окончателен в проведеното на 23.10.2023 г. открито съдебно заседание, СРС е отделил, на
основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: 1./ съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил „........“, с рег. № ............
валидна към датата на процесното ПТП; 2./ извършен от ищеца в полза на собственика на
товарен автомобил „..............“, с рег. № ............. превод на сума в общ размер на 892,94 лева –
обезщетение за имуществени вреди във връзка с щета № ..............
От приетата по делото като писмено доказателство Застрахователна полица №
.............. г. (л. 8) се установява, че между „........... АД и „............“ АД е сключен договор за
автомобилна застраховка "Каско на МПС" за товарен автомобил „..............“, с рег. № ..............
Уговорената застрахователна сума е 8 000,00 лева, а застрахователната премия – 408.80 лева,
при клауза „Пълно каско“. Срокът на застрахователния договор е 26.10.2022 г. – 25.10.2023 г.
По делото не е спорно обстоятелството, поради което и, както се отбеляза по-горе, е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил „........“,
с рег. № ............ валидна към датата на процесното ПТП – посоченото обстоятелство се
установява по категоричен начин и от приетите като писмени доказателства
Застрахователна полица № ................(л. 45) и справка от информационната система на
Гаранционен фонд (л. 44).
От представения по делото двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП (л.
2
23), се установява, че на 02.11.2022 г., в 09:25 часа, в гр. Б., бул. „Д.“, е настъпило ПТП с
участието на товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., управляван от водача М. Д. Д.
и собственост на „............“ АД, и лек автомобил „........“, с рег. № ............ управляван от
водача С. Й. С., с констатирани щети по двата леки автомобила, както следва: по товарен
автомобил „..............“, с рег. № ............. – „предна дясна страна“, по лек автомобил „........“, с
рег. № ......... – „врата лява“. Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП, чиито
подписи не се оспорват в процеса, а изрично се потвърждават от положилите ги лица в
рамките на проведените разпити по делегация. В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“, се
съдържат идентични отбелязвания за двете МПС – т. 2 „при тръгване/отваряне на врата“. В
графа „Забележки“ се съдържат изявления на участниците в ПТП, както следва: на водача на
товарен автомобил „..............“, с рег. № ............. – „виновна съм“, за водача на по лек
автомобил „........“, с рег. № ......... – „паркиран“.
Видно от материалите по делото, на 02.11.2022 г. водачът на товарен автомобил
„..............“, с рег. № ............., е уведомил „........... АД за настъпилото ПТП, като с Протокол за
извършен оглед на МПС №................... (л. 27), са констатирани уврежданията по
застрахованото МПС и е изготвен снимков материал, фиксиращ същите.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод уведомление на
водача на товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., при ищеца е заведена щета №
.............. Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил опис по щетата от
02.11.2022 г., 07.04.2023 г. и 03.07.2023 г., в които са описани увредените детайли.
Съгласно ликвидационен акт № .......... г. (л. 42) по щета № ..............застрахователят е
определил размера на вредите по товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., на
стойност от 892,94 лева.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че от страна на ищеца е било
извършено плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 892,94
лева – в тази насока са и представените по делото писмени доказателства, а именно
възлагателно писмо от 03.11.2022 г. (л. 38), приемо-предавателен протокол от 20.03.2023
г. (л. 39), фактура № .............. г. (л. 40), и платежен документ от 10.04.2023 г. (л. 43), от
които се установява, че ремонтът на увреденото МПС е възложен и извършен от доверения
сервиз „Експрес Сервиз“ ООД, за което на последния е извършено плащане на сумата от
892,94 лева.
На 03.07.2023 г. ищецът е отправил до ответното дружество Регресна покана по
щета № ********* (л. 46) на обща стойност 907,94 лева, с вкл. 15,00 лева ликвидационни
разноски.
С отговор от 28.07.2023 г. (л. 47) ответното дружество е направил отказ за плащане
по регресната покана на 03.07.2023 г., поради липса на доказателства за виновно и
протИ.правно поведение на застрахования при него водач – участник в ПТП на 02.11.2022 г.
в гр. Б..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели по делегация – водачите на участвалите в процесното ПТП, а именно М. Д. Д. и С.
Й. С..
От разпита на свидетелката М. Д. Д. се установява, че тя има спомен за реализирано
с нейно участие ПТП в гр. Б., при което е управлявала товарен автомобил „..............“, с рег.
№ .............. При предявяване процесния ДКП свидетелката потвърждава, че той носи нейния
подпис. В показанията си свидетелката разказва, че ПТП- се случило на бул. „Д.“, малко
преди светофара в близост до Трета поликлиника, като тя се движела в посока от хотел „К.“
към центъра. Пътното платно в описания участък включвал две ленти за движение и трета
лента, която представлявала „синя зона“ за паркиране. Свидетелката управлявала МПС с рег.
№ ............., като се движела с ниска скорост в дясната лента на платното, когато внезапно
3
пред нея се отворила вратата на МПС. Вратата била широко отворена, като свидетелката
нямала възможност да реагира и да за заобиколи, тъй като в лявата лента на движение имало
друго МПС, в резултат на което настъпил удар между двете МПС. След него свидетелката
спряла автомобила си и отишла при водача на другото МПС. Двамата се насочили към офис
на Дженерали, където съставили процесния ДКП.
От разпита на свидетеля С. Й. С. се установява, че същият има спомен за
реализирано с негово участие ПТП през 2022 г. в гр. Б., в района на Трета поликлиника, при
което е управлявал лек автомобил „.............. Свидетелят заявява, че ПТП настъпило след като
той паркирал управляваното от него МПС в обособена лента за паркиране, огледал се и след
като видял, че няма коли, отворил предна лява врата на автомобила си, за да слезе от него.
Докато слизал, настъпил удар с другото МПС – участник в ПТП, който ударил вратата на
лекия автомобил „Нисан Примера“. Свидетелят заявява, че не е забелязал последния преди
удара, а за първи път го е видял след настъпилото съприкосновение. На мястото на ПТП
имало три платна – две за движение, едно за паркиране и бус лента. След удара другото
МПС спряло и неговият водач дошъл при свидетеля и се извинил. На мястото на ПТП нищо
не подписвали, а заедно отишли при застрахователя на другия водач.
Съдът кредитира като достоверни показанията на двамата свидетели относно мястото
на настъпване на ПТП, участниците в него и обстоятелството, че лекият автомобил „........“ е
бил в спряло състояние към момента на настъпване на съприкосновение с товарния
автомобил „..............“ в обособена за целта лента за паркиране, като обективно дадени и
отразяващи личните им впечатления като участници в ПТП, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, вкл. саморъчно подписания от тях ДКП.
Според назначената и приета без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по
делото писмени и гласни доказателства, механизмът на ПТП е следният: на 02.11.2022 г.
около 09:25 часа, лек автомобил „............“, с рег. № ............ е бил паркиран на бул. „Д.“, в
района пред Трета поликлиника, където водачът при отваряне на предна лява врата
реализира ПТП с преминаващия в същия момент от лявата му страна товарен автомобил
„..............“, с рег. № .............. Според констатациите на вещото лице, съобразявайки началото
на уврежданията по товарен автомобил „..............“, с рег. № ............. – средата на преден
десен калник, може да се направи извод, че ПТП е реализирано, като вратата на лекия
автомобил е отворена в момента при преминаването покрай него на товарен автомобил
„..............“, с рег. № ............., доколкото, ако към момента на преминаване на последния
вратата вече е била отворена, то уврежданията за товарния автомобил биха настъпили в
предната му част (предна броня и десен фар), където би било първоначалното
съприкосновение между двете МПС. Видимите щети по двете МПС според САТЕ са, както
следва: за товарния автомобил „..............“, с рег. № ............. – предна дясна част, за лекия
автомобил „Нисан Примера“, с рег. № ......... – лява врата. Щетите по товарния автомобил
„..............“, с рег. № ............., описани в съставения двустранен протокол за ПТП, са в
причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Общата стойност на необходимия ремонт
за отстраняване на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на 1 199,74 лева. Уточнено е, че в конкретния случай към датата на застрахователното
събитие увреденият лек автомобил е на 3 години, 8 месеца и 25 дни, считано от
първоначалната му регистрация. Предвид получените увреждания по двете МПС може да се
направи извод, че в момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е в
порядъка на 20 км/ч., докато лекият автомобил е бил в спряло състояние. Съгласно отговора
на въпрос № 3, платното за движение по бул. „Д.“ в посока от бул. ......... към ул.
„.......................“ се състои от две активни ленти за движение, разделени помежду си от
единична прекъсната линия, и една лента вдясно, предназначена за платено паркиране.
Според отговора на въпрос № 7, стойността на разноските, които застрахователят обичайно
прави за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата, е
4
между 15,00 лева и 25,00 лева. Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице Й.
Й., като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната техническа област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество, в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и протИ.правно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищцовото дружество и ............“ АД е бил сключен
договор за автомобилна застраховка "Каско на МПС" по застрахователна полица № ..............
г. за товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., със срок на застрахователното покритие
26.10.2022 г. – 25.10.2023 г. По силата на този договор ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна
премия в размер на 408.80 лева, за която не се спори, че е била изплатена изцяло от
застрахованото лице.
Между страните не се спори, а и се установява по категоричен начин при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, че в срока на действие на договора за имуществено
застраховане – на 02.11.2022 г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в гр. Б., бул.
5
„Д.“, с участието на застрахования товарен автомобил „..............“, с рег. № .............,
управляван от водача М. Д., и лек автомобил „........“, с рег. № ............ управляван от водача
С. С., в резултат на което са настъпили увреждания по товарния автомобил в предната ми
дясна част, за отстраняването на които не се спори, че ищцовото дружество е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 892,94 лева.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
„........“, с рег. № ............ действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ
отговорността на водача С. Й. С..
С регресна покана от 03.07.2023 г. ищецът е поканил ответното дружество да му
възстанови сумата от 907,94 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева –
ликвидационни разноски.
С отговор от 28.07.2023 г. ответното дружество е направило отказ за плащане по
регресната покана на 03.07.2023 г., поради липса на доказателства за виновно и
протИ.правно поведение на застрахования при него водач – участник в ПТП на 02.11.2022 г.
в гр. Б..
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
въпроса налице ли е виновно и протИ.правно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, както и дали и другият водач има вина
за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради това следва да бъде обсъден механизмът на
процесното ПТП, който настоящият съдебен състав намира за установен въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – двустранен констативен протокол за ПТП от
02.11.2022 г., саморъчно подписан от участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в
процеса, свидетелските показания на водачите на двете МПС М. Д. и С. С.,, дадени в
качеството им на преки участници в процесното произшествие, както и заключението на
автотехническата експертиза, прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на 02.11.2022 г., около 09:25 часа, товарен автомобил „..............“,
с рег. № ............., се е движел в дясната пътна лента по бул. „Д.“ в гр. Б. в посока към центъра
на града, когато в района на Трета поликлиника внезапно е била отворена предната лява
врата на паркирания в най-дясната пътна лента, предназначена за паркиране, лек автомобил
„........“, с рег. № ............ вследствие на което е настъпило съприкосновение с преминаващия
отляво на него товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., при което са били причинени
вреди по дясната предна страна на товарния автомобил. Съдът приема, че така описаният
механизъм на ПТП е установен и въз основа на останалите събрани по делото писмени
доказателства – опис на щетите, протокол за оглед и ликвидационен акт, които се подкрепят
от заключението на изслушаната пред районната инстанция САТЕ, неоспорена по делото.
В тази насока следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав кредитира
показанията на свидетелката М. Д. в частта, в която същата изнася данни пред съда, че
съприкосновението между двете МПС е настъпило след внезапно отваряне на предна лява
врата на лек автомобил „........“, респ. че тази врата не е бил отворена в момент, предхождащ
това съприкосновение, доколкото те кореспондират освен със събрания писмен
доказателствен материал, така и със заключението на вещото лице по САТЕ, че,
съобразявайки началото на уврежданията по товарен автомобил „..............“, с рег. № .............
– средата на преден десен калник, може да се направи извод, че ПТП е реализирано, като
вратата на лекия автомобил е отворена в момента при преминаването покрай него на
товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., доколкото, ако към момента на преминаване
на последния вратата вече е била отворена, то уврежданията за товарния автомобил биха
настъпили в предната му част (предна броня и десен фар), където би било първоначалното
6
съприкосновение между двете МПС. Последното е и житейски правдИ., тъй като логично би
било, ако вратата на лекия автомобил „........“ е била отворена към момента, в който товарен
автомобил „..............“, с рег. № ............., е преминал покрай нея, то първоначалното
съприкосновение помежду им би било не в страничната дясна част на товарния автомобил, а
в най-предната такава, което в случая не се е случило с оглед на събраната доказателствена
съвкупност, свидетелстваща за конкретното местоположение на щетите по товарния
автомобил.
При така установения механизъм, съдът приема, че водачът на лек автомобил „........“,
с рег. № ............ е допуснал нарушение на нормата на чл. 95, ал 1 ЗДвП, според която водачът
и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението. Поради което с протИ.правното
си поведение именно този водач е станал причина за настъпване на инцидента. Доколкото по
делото не е оборена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че
поведението на този водач е виновно.
Приетата без възражения на страните САТЕ, която преценена по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, дава обосновано заключение, че
всички повреди по товарния автомобил „..............“, с рег. № ............., описани в съставения
протокол за ПТП и отразени в изготвения от експерти на ищеца опис, като подлежащи на
репариране, са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване на установения
механизъм на реализирането му.
Съдът намира за неоснователно наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение на
ответника, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е съпричинил вредоносния
резултат. Конкретно наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване се свежда
до твърдението, че водачът на товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., в нарушение
на ЗДвП, не е осигурил достатъчно странична дистанция между него и паркираните коли в
„Синя зона“. В тази връзка от страна на ответника, чиято е тежестта да установи по делото
конкретно поведение на водача на застрахованото при ищеца имущество, с което да е
допринесъл за настъпване на щетите, не са ангажирани убедителни доказателства в
подкрепа на тезата му. От друга страна, въз основа на приетото без възражения на страните
заключение на АТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно и прецизно изготвено,
се установява, че от техническа гледна точка водачът на товарен автомобил „..............“, с рег.
№ ............., не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй
като водачът на лек автомобил „Нисан Примера“ е отворил внезапно предна лява врата, т. е.
за водача на застрахования при ищеца автомобил процесният удар е бил непредотвратим от
техническа гледна точка. Ето защо, съдът приема, че изключителна вина за настъпване на
ПТП е имал водачът на застрахования при ответното дружество автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
7
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
/настъпилото застрахователна събитие/.
В процесната хипотеза е доказано въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността на ремонта на увредения автомобил
по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1 199,74 лева, а обичайните
ликвидационни разноски са в порядъка между 15,00 лева и 25,00 лева.
Предвид гореизложеното и доколкото ищецът претендира сума в по-нисък размер от
изчисления от САТЕ, то искът по чл. 411 ГПК следва да бъде уважен за пълния му предявен
размер от 907,94 лева, а като последица от уважаването му на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2024 г., до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, поради
което е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поради това, за поставянето му в
забава е необходимо покана.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило на 03.07.2023 г. покана
до ответника за изпълнение на паричното му задължение, получена от последния най-късно
на 28.07.2023 г. – датата на която ответното дружество е изпратило на ищеца отказ за
плащане. Съдът приема, че лихва за забава се дължи от деня на отказа или считано от
28.07.2023 г. до 26.02.2024 г. (датата, прехождаща подаването на исковата молба). След
използване на електронен калкулатор /лихвеният калкулатор на НАП/ и на основание чл.
162 ГПК съдът определи размера на претенцията за обезщетение за забава върху уважената
главница за периода 28.07.2023 г. – 26.02.2024 г. в размер на сумата от 71,77 лева.
Следователно искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. В случая последният е
направил искане за присъждане на разноски за платена държавна такса за разглеждане на
иска в размер на 100,00 лева, платени депозити за възнаграждение на вещото лице по САТЕ
/350,00 лева/ и за един свидетел /50,00 лева/, за които своевременно е ангажирал
доказателства, поради което разноски следва да му се присъдят в пълния претендиран
размер, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, или общо следва
да му се присъдят разноски в размер на 600,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.............., ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С.................. да заплати на „........... АД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. С............, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 907,94 лева – главница, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за щети по товарен автомобил „..............“, с рег. № ............., причинени при
ПТП на 02.11.2022 г. в гр. Б., на бул. „Д.“, реализирано по вина на застрахован при
8
Застрахователно акционерно дружество „.......................“, по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил марка „........“, с рег. № ............ с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.02.2024 г., до окончателното плащане, и сумата в размер на 71,77 лева –
мораторна лихва за периода 28.07.2023 г. – 26.02.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 600,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
10846/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9