Решение по дело №5499/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 20. 09. 2021 г.

 

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II – Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове: 1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

при участието на съдебния секретар Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 5499 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство С.И.И. с ЕГН ********** и С. И.И. с ЕГН **********,***, ж. к. „Полигона“, бл. № *******, съдебен адрес *** (въззивници) чрез особения представител адвокат И.Ц. срещу решение № 297675, постановено на 10. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. д. № 60571 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично кумулативно съединените искове за установяване на съществуването на вземания за стойността на топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за обезщетения за забава върху съответните главници. Всеки иск е с цена под 5 000 лева.

Въззивниците обжалват решението в частта, в която исковете са уважени (признати са за установени задължения). Твърдят, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Оспорват едностранно изготвените от дружеството ищец документи, като заявяват, че те не са годно доказателство за верността на съдържанието. Оспорват и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза като изготвено изцяло въз основа на частни документи и документи, които не са били представени по делото и не са имали възможност да оспорят. Твърдят, че не се касае за вписвания в счетоводни книги и че редовността им не е била проверявана. Оспорват приложимостта и на чл. 162 ГПК, като заявяват, че искът не е доказан по основание. Искат от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново решение, с което да признае за неустановени и недоказани предявените искове със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество). С писмено заявление за откритото съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените разноски , включително юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивниците.

В хода на въззивното производство третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия.

Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовани лица чрез надлежно назначен процесуален представител. В тези случаи документ за внесена държавна такса не се представя (т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС). Следователно въззивната жалба е редовна и допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.

Предмет на делото са кумулативно съединени искове с правни основания по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които се твърди, че са свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо следния топлоснабден имот: ап. 36, находящ се в град София, ж. к. „Полигона“, бл. № *******абонатен номер 160762 (процесен топлоснабден имот) в периода от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2015 г. (процесен период). Районният съд е приел част от вземанията за процесния период за погасени по давност, като в съответната част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Правопораждащият фактически състав на претенциите по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ обема следните елементи: 1) валидно облигационно отношение между страните през процесния период и спрямо процесния топлоснабден имот; 2) реално доставяне на топлинна енергия в съответното количество и на съответната цена; 3) настъпване на изискуемост на вземанията за стойността на топлинната енергия. Правопораждащият юридически факт на претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се изразява в поставянето на въззивниците-ответници в забава. Тежестта на доказването лежи върху въззиваемото (ищцовото) дружество.

Облигационното отношение по предоставяне на топлинна енергия възниква или по силата на закона с придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или при условията на пряко договаряне между потребителя и топлопреносното предприятие със сключването на писмен договор при общи условия и откриването на индивидуална партида (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай с оглед твърденията на страните районният съд е отделил с определението по чл. 140 ГПК като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въззивниците-ответници са наследници по закон на починалия през 2007 г. И.С.И.. Въззивниците-ответници не са възразили срещу проекта на доклад в първото открито съдебно заседание. Освен това в първото открито заседание пред районния съд страните заедно са заявили и първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че наследодателят И.С.И. е бил собственик на процесния топлоснабден имот. При това положение от съвкупната преценка на отделените като ненуждаещи се от доказване обстоятелства, представеното заявление-декларация за откриване на партида съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от въззиваемото (ищцовото) дружество и представеното удостоверение за наследници на И.С.И. (л. 20 – 22 от исковото производство на районния съд), първата инстанция е достигнала до обоснования извод, че през време на процесния период е било налице валидно облигационно отношение между страните, по силата на което въззиваемото дружество е предоставяло топлинна енергия на въззивниците.

Във връзка с реалното доставяне на топлинна енергия период и нейното количество въззивният съд приема следното. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, допусната от районния съд, се установява, че през процесния период в процесния топлоснабден имот са били налице отоплителни тела (4 броя радиатори, както и щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред). Въз основа на представени протоколи от 2014 г. и 2015 г. вещото лице е констатирало, че през процесния период не е бил осигурен достъп до процесния топлоснабден имот. Освен това третото лице помагач е представило индивидуална справка за отопление и топла вода (л. 108 от исковото производство на районния съд). От нея е видно, че не е бил осигурен достъп до процесния топлоснабден имот. При това положение от съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че не е бил осигурен достъп за отчитането на реално доставеното количество топлинна енергия през процесния период.

Неосигуряването на достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение е неизпълнение на задължение на въззивниците-ответници по приложимите за процесния период общи условия (чл. 12, т. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители от град София от 2008 г., съответно чл. 12, т. 3 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г.), както и съгласно сключения между етажната собственост и третото лице помагач договор (т. 4. 2, л. 27 от исковото производство на районния съд; поради липсата на доказателства за писмено предизвестие за прекратяването на този договор, той следва да се приеме за автоматично продължен и за процесния период предвид т. 2. 5, изр. второ). При това положение съгласно чл. 70, ал. 4 и чл. 69, ал. 2, т. 2 от приложимата през процесния период Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването (Наредбата) топлинната енергия е била изчислена чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, съответно при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. Съобразно експертното заключение издадените за изчисляването на реално предоставената топлинна енергия по този начин изравнителни сметки са в съответствие с Наредбата.

Следователно правилно районният съд е приел, че е доказан и вторият елемент от правопораждащия фактически състав – реалното доставяне на топлинна енергия в съответно количество и на съответна цена. Възраженията на въззивниците срещу експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са неоснователни. След като не е бил предоставен достъп за отчитането на средствата за дялово разпределение, достатъчно е вещото лице да изчисли количеството топлинна енергия съобразно чл. 70, ал. 4 и чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и приложената към нея методика. Констатацията на вещото лице, че така изчислената топлинна енергия съответства на данните от оспорените едностранно създадени счетоводни документи е достатъчна, за да установи претендираното реално доставяне на съответно количество топлинна енергия.

Доколкото във въззивната жалба липсват доводи срещу извода на районния съд за настъпването на изискуемостта на задълженията и за изпадането в забава на въззивниците-ответници, въззивният съд не дължи проверка на съответните обстоятелства (чл. 269, изр. второ ГПК).

При това положение исковете са доказани както по основание, така и по размер. Правилно районният съд ги е уважил в съответните части. Решението трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски. Те се свеждат до внесения депозит за възнаграждение на особения представител и размера на юрисконсултското възнаграждение. Внесеният депозит за възнаграждение на особения представител пред въззивния съд е в размер на 150 лева. Предвид липсата на фактическа и правна сложност по настоящото дело и процесуалната пасивност на юрисконсултите на въззиваемото дружество (по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба, нито се е явил процесуален представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд), съдът приема за адекватно да определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лева. Всеки въззивник следва да бъде осъден да заплати 85 лева.

Освен това въззивниците трябва да бъдат осъдени да внесат по платежна сметка на Софийския градски съд държавна такса за въззивната жалба. В случая държавната такса е 25 лева, поради което всеки въззивник следва да бъде осъден да заплати 12 лева и 50 стотинки.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 297675, постановено на 10. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. д. № 60571 по описа за 2018 г. в частта, в която се признава за установено, че С.И.И. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „Полигона“, бл. № *******, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 796 лева и 44 стотинки главница за топлинна енергия в периода от м. 5. 2014 г. – м. 4. 2015 г. за имот, находящ се в град София, ж. к. „Полигона“, бл. *******, абонатен номер 160762, ведно със законна лихва за периода от 8. 9. 2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 158 лева и 66 стотинки, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 15. 9. 2014 г. до 31. 8. 2017 г., сумата от 8 лева и 1 стотинка главница за дялово разпределение по фактура, издадена на 31. 5. 2015 г., ведно със законна лихва за периода от 8. 9. 2017 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1 лев и 75 стотинки, представляваща мораторна лихва върху задължението по главница за дялово разпределение, за периода от 1. 6. 2015 г. до 31. 8. 2017 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 297675, постановено на 10. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. д. № 60571 по описа за 2018 г. в частта, в която се признава за установено, че С. И.И. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „Полигона“, бл. № *******, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 796 лева и 44 стотинки главница за топлинна енергия в периода от м. 5. 2014 г. – м. 4. 2015 г. за имот, находящ се в град София, ж. к. „Полигона“, бл. *******, абонатен номер 160762, ведно със законна лихва за периода от 8. 9. 2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 158 лева и 66 стотинки, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 15. 9. 2014 г. до 31. 8. 2017 г., сумата от 8 лева и 1 стотинка главница за дялово разпределение по фактура, издадена на 31. 5. 2015 г., ведно със законна лихва за периода от 8. 9. 2017 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1 лев и 75 стотинки, представляваща мораторна лихва върху задължението по главница за дялово разпределение, за периода от 1. 6. 2015 г. до 31. 8. 2017 г.

 

ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** и С. И.И. с ЕГН ********** да заплатят в полза на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумите от по 85 (осемдесет и пет) лева – разноски във въззивното производство.

 

ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** и С. И.И. с ЕГН ********** да внесат по платежна сметка на Софийския градски съд сумите от по 12 (дванадесет) лева и 50 (петдесет) стотинки – държавна такса за разглеждане на подадената чрез особения представител въззивна жалба.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:                               Членове:    1.                                     2.