Разпореждане по дело №14931/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 46986
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 28 март 2024 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20241110114931
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 46986
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20241110114931 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на А... с ЕИК: ... и адрес: гр. С... общ.
Столична, обл. София (столица) срещу Е. Г. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С..., общ. Столична, обл. София (столица) за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 255,74 лева,
представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит
273457 ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда,
както и за сумата от 216,60 лева, представляваща неплатени дължими такси
по събиране на вземането.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит и общи условия към него се установява, че
между длъжника и трето по делото лице – Сити кеш ООД е сключен договор
за паричен заем с с № 273457 / 14.02.2019г, с общи условия към него.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.
143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
1
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи неустойка за това, че не е изпълнил задължението си да осигури
обезпечение на заема към заемодателя , което по съществото си е
неизпълнение на уговорка по усвояване на сумата, което води до нищожност
на тази клауза по чл.6.2 въ ввр. с чл.6, т 1 от Договора.
Заявителят претендира и заплащането разходи за извънсъдебно
събиране при изпадане в забава на длъжника, както и за разходи по съдебно
предявяване. С процесните такси се преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни, а
заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено, макар и по делото да
е приложена Тарифата, където се твърди да е уреден размера на тези такси.
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на А... с ЕИК: ... и адрес: гр. С... общ. Столична, обл.
София (столица) срещу Е. Г. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С..., общ.
Столична, обл. София (столица) за сумата 255,74 лева, представляваща
неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 273457 ведно със
законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда, както и за сумата от
216,60 лева, представляваща неплатени дължими такси по събиране на
вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3