Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1908 Година 17.05.2019 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд XIII граждански
състав
На деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3315
по описа за 2015 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск за делба във фазата
на извършването ѝ.
С влязло в
сила Решение №***** от 17.07.2017 г., постановено по гр. дело № 3311/2015 г. по
описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба на
съсобствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с кадастрален номер ****, целия с площ от 1330 кв.м., ведно с построените в
него ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 42 кв.м., СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с площ от 70 кв.м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 36 кв.м. и ПАЯНТОВА
СГРАДА с площ от 36 кв.м., при граници: от две страни - улици, УПИ ****, УПИ ****
и УПИ ****, ПРИ КВОТИ: 6/18(шест осемнадесети) идеални части за П.Д.П. – И. 6/18 (шест
осемнадесети) идеални части общо за П.Д.П. - И. и К.С.Л. в режим на СИО, по
2/18(две осемнадесети) идеални части за Г.К.К. и Н.Г.К. и по 1/18(една
осемнадесета) идеални части за И.Н.Й. И В.Н.Б..
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
I.По извършване на делбата:
От страните
не са представени надлежни писмени доказателства, за образуване от допуснатия
до делба недвижим имот на отделни самостоятелни дялове за всеки от
съделителите. Не са налице предпоставки за възлагане на имота, нито възможност
за разпределяне между съделителите. Ето защо и с оглед установената неподеляемост,
имота следва да бъде изнесен на публична продан, като получените суми бъдат
разпределени между съделителите съобразно квотите им.
Определената пазарна цена на имота съобразно
заключението на съдебно-техническа експертиза от 09.10.2018 г., е както следва 16 728,00 лева. Същата следва да се има
предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355,
изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си държавна такса в размер на 4% по сметка на
ПРС, или по 223,04 лева за П.Д.П. – И. и за П.Д.П. - И.
и К.С.Л. в режим на СИО; по 74,35 лева за Г.К.К. и Н.Г.К.; по 37,17 лева за И.Н.Й. И В.Н.Б..
II.По
отношение на претенциите по сметки:
По
претенцията по сметки предявена от П.Д.П.
– И. срещу Г.К.К..
Касае се за претенция за лишаване от правото
на ползаване на ищеца П.П. – И. по отношение на процесния имот за собствените й
6/18 ид.ч. и за тези в режим на СИО с К.Л., като се претендира месечен наем в
размер на 70,00 лева за периода 12.06.2015 г./датата на връчване на исковата
молба на ответника/ до 02.02.2018 г./датата на предявяване на претенцията/.
За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва
да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2
ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил
частта, съответстваща на дела на претендиращия, или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от
възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС
право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като
коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните
сфери на съпритежателите на общата вещ. Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Писменото
поискване от ищеца по претенцията П.П. - И. е извършено с исковата молба като
същата е била получена лично от съделителят Г.К. на 12.06.2015 г.
По делото е прието заключение на вещото лице В.Р.
от 09.10.2018 г.относно наеми и подобрения, в което вещото лице е дало
заключение за средния месечен пазарен наем за целия процесен имот в два
варианта. Първият вариант е с изчисления на пазарния наем с построените в имота
сгради и дворното място с оглед ползването му като градина и добиване на селско
- стопанска продукция. Вторият вариант е с оглед ползване на дворното място като градина и добиване на
селско - стопанска продукция.
От показанията на свидетеля Д. К.К., беше установено че ищцата по
претенцията П.П. – И. е била възпрепятствана да използва полагащите й се
идеални части както от дворното място така и от сградите построени в имота.
Същата в показанията си дадени непосредствено пред съда заяви, че майка й от
2015 г. до настоящия момент е правила опити да влезе в имота, но мъжа на **** й
Г.К. не я допуска в имота, отправя й заплахи.
По
отношение на месечния наем, съдът намира, че следва да определи месечения наем
по вариант І от заключението на вещото лице, тъй като ищцата по претенцията не
имала възможност да ползва имота както като свободно дворно място така и
сградите построени в него.
Вещото лице е дало стойност на месечния наем за целия имот в размер на
1 204,00 лева и стойност за 1/18 ид.ч. от имота в размер на 66,89 лева,
респективно за 6/18 ид.ч. размера на наема е 401,33 лева.
Ищцата
доказа по надлежния ред имота да е ползван само от ответника Г.К., както и отказа
му да й отстъпи правото на ползване върху съсобствения имот до размера на
полагащите й се идеални части от същия. Ответника не представи доказателства, с
които да оспори тези доказателства.
Ето защо, съдът намира, че следва да уважи претенцията по сметки, като осъди Г.К., да заплати на П.П. – И., сумата от 401,33 лева, представляваща обезщетение за
лишаването й от ползване на 6/18 ид. ч. от имота
за периода 12.06.2015 г. до 02.02.2018 г. и 401,33 лева представляващи обезщетение за лишаването й от ползване на 6/18 ид. ч. от имота в режим на СИО. Или общо 802,66 лева, като до пълната
претендирана сума в общ размер на 2 380,00 лева/34 месеца по 70,00 лева
месечно/, съдът ще следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По претенцията по сметки предявена от Г.К.К. срещу П.Д.П. – И..
Предявена е претенция при която ищеца Г.К. е заявил, че е извършил
необходими разноски, с които се е увеличила стойността на целия имот, като
претендира от ответницата П.П. – И. да му заплати припадащата й се част от извършените
разходи – подобрения представляващи 6/18 ид.ч.
С молбата и уточняващи такива съответно от 15.02.2018 г. и от 15.03.2018
г. ищеца е посочил, че се касае за извършени подобрения през годините когато е
ползвал и владял имота със съзнанието на изключителен негов собственик, заедно
със съпругата му Б. К.. Твърди, че всички подобрения представляват необходими
разноски, тъй като са направени с оглед остраняване на естественото похабяване
и разрушаване на имота. Твърди, че претендира пазарната стойност на извършените
подобрения, с която се е увеличила стойността на допуснатия до делба имот, а не
претендира направени разходи за труд и материали за извършени СМР към момента
на извършването им.
Твръди се извършване на основен ремонт със собствени средства и труд на двуетажна
ПМСграда със ЗП 42 кв.м. през 1970 г. на обща стойност 3 670,00 лева;
Основен ремонт и преустройство поради частично разрушаване на едноетажна сграда
долепена до двуетажната със ЗП 70 кв.м. през 1996 г. на обща стойност
26 440,00 лева; Подобрения в дворното място през 1992 г. на обща стойност
1 400,00 лева.
Или се претендират припадащите се на ответницата 6/18 ид. ч. от от общо
31 510,00 лева, представляващи 10 503,33 лева.
Ответната страна е оспорила претенцията както по основание така и по
размер, с твърденията че претенцията е погасена по давност.
Оспорва
се твърдението на ищеца по претенцията, че се касае за необходими разноски по
запазване на имота, тъй като се твърди, че към момента на извършване на
ремонитте, 2 етажната сграда е била в състояние което не е изисквало ремонтирането
й, а са правени преустройства по усмотрение на ищеца с материали втора
употреба, като се твърди дори че извършеното като качество е било по-лошо от
първоначалното направеното в имота. Твърди се, че основния ремонт на
едноетажната сграда е извършен изцяло незаконно. Твърди се, че подобренията
извършени в дворното място през 1992 г. са заплатени със средства и от ответницата,
освен това ремонтите извършвани по покрива са били финансирани със средства от
отдаване под наем на сградата магазин в имота от 1971 г. – 1993 г.
Всеки съсобственик е длъжен да участва в
тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й. Ищецът
твърди, че са извършени необходими разноски.
Необходими разноски тези, които
са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване
или използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването
им. Не са необходими разноските, предизвикани от причинено от владелеца
или лице, за което той отговаря увреждане на вещта; свързани с нормалното
използване на вещта или с нейното по-добро използване /щом не водят до
увеличаване на стойността й/.
Ищецът който твърди извършване на необходимите
разноски, следва да докаже, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но
не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато съсобственикът,
извършител на необходимите поправка, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като
се касае до самото запазване на общия имот, до съхранението на неговата
стойност, дял от която имат и всички други съсобственици /макар и да не
използват пряко общия имот за задоволяване на свои лични нужди/.
С оглед направеното оспорване, ищецът не
представи надлежни доказателства, с които при условията на пълно и главно
доказване да установи необходимостта от извършването на основен ремонт както на
двуетажната полумасивна жилищна сграда, така и на долепената до нея едноетажна
постройка за която се твърди, че е била полуразрушена.
Не
се представиха надлежни доказателства и относно направеното оспорване от
ответната страна за това, че необходими разноски не са заплатени със стойността
на получените от съсобствената вещ граждански плодове – месечен наем, което фактически
би означавало, че е извършено прихващане между две насрещни вземания и поради
това не се дължи възстановяване стойността на необходимите разноски на
съсобственика, които ги е извършил.
Ето
защо и с оглед липсата на надлежни доказателства, съдът намира, че следва да
отхвърли претенцията по сметки по отношение на двуетажна ПМСграда със ЗП 42
кв.м. през 1970 г. на обща стойност 3 670,00 лева и Основен ремонт и
преустройство поради частично разрушаване на едноетажна сграда долепена до
двуетажната със ЗП 70 кв.м. през 1996 г. на обща стойност 26 440,00 лева,
за които се твърди, че са били извършени необходими разноски по поддържане и
запазване на същите.
Предвид липсата на доказателства за това дали се касае за необходими или
полезни разноски, съдът не може да направи надлежна квалификация на исковата
претенция и не следва да се произнесе и
по възражението за изтекла погасителна давност.
По отношение на подобренията, за които се твърди да са извършени в
дворното място през 1992 г. представляващи сонда за напояване; доиззиждане на
ограда, поставяне на керемиди; доставка и монтаж на метална входна врата откъм
задна част на двора; подмяна на покривна конструкция на магазина и плевнята,
ищецът отново не представя никакви надлежни доказателства.
Подобрение
е налице,
ако фактически е била увеличена стойността на имота, т.е. направени са полезни
разноски /макар да не са били необходими/ ****.****. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е
достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на
вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и
дали собственика желае запазването им.
Като
подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават
полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните
не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение № 520/22.06.2010 г. по гр.д. №
496/2010 г., ВКС, ІV г.о.
Критерий дали е налице подобрение - решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д.
№ 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т.8. Критерият въз основа на който
се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на
трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде
подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота./,
ППВС № 6/74 г., т.8. От това следва, че подобрение е налице само
когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска
унищожение на подобренията, но и владелецът не може да ги вдигне, а му се дължи
само обезщетение.
Видно
от изложеното по-горе не се доказа сонда за напояване, доиззиждане на ограда,
поставяне на керемиди, доставка и монтаж на метална входна врата откъм задна
част на двора, да представляват подобрения, а за подмяна на покривна
конструкция на магазина и плевнята няма доказателства кога са извършени и дали
средствата не са придобити като граждански плодове, с оглед отдаването им под
наем.
Ето
защо и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да отхвърли и
претенцията за подобрения в дворното място извършени през 1992 г. на обща
стойност 1 400,00 лева.
III. По
разноските.
Ищецът П.П. – И. претендира разноски за първа
и втора фаза на съдебна делба като представя списък по чл.80 от ГПК.
Във втора фаза на съдебна делба
съделителят П.П. – И. е внесла вместо ответниците припадащите им се части за възнаграждение
на вещо лице по експертизата за оценка на имота. Ето защо съдът намира, че
следва да осъди Г.К. и Н.К. да заплатят по 27,78 лева, а И.Й. и В.Б. да
заплатят по 13,89 лева на П.П. – И..
По
отношение на претенциите по сметки предявени във втора фаза на делбата, с оглед
изхода на споровете, следва да бъде осъден Г.К. да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на Съдебната власт държавна
такса по претенцията с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 50,00 лева
и държавна такса по претенцията за
необходими разноски и подобрения в размер на 420,13 лева.
Следва
да бъде осъден Г.К. да заплати на П.П.
– И. направени по делото разноски с оглед претенцията по сметки за месечен
наем, разноски в размер на 376,67 лева.
Следва да бъде осъдена П.П. – И. да
заплати на Г.К. съразмерно с отхвърлената част от иска разноски в размер на 66,27
лева.
По отношение на отхвърления иск за подобрения, съдът намира че не следва
да присъжда разноски, тъй като страните не са посочили каква част от хонорара е
за тази претенция.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание
чл. 348 ал.1 от ГПК следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер *****, целия с площ от 1330
кв.м., находящ се в землището на с. п., общ. Х., обл. П., ведно с построените в
него ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 42 кв.м., СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с площ от 70 кв.м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 36 кв.м. и ПАЯНТОВА
СГРАДА с площ от 36 кв.м., при граници: от две страни - улици, ****, **** и *****.
Стойността на имота по заключението на
вещото лице е 16 728,00 лева.
ОСЪЖДА П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
****. Б., да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на Съдебната власт, държавна
такса 4% върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 223,04(двеста
двадесет и три лева и 04 ст.) лева.
ОСЪЖДА
П.Д.П.-И. ЕГН ********** и К.С.Л. ЕГН **********,***, чрез
****. Б., да заплатят общо по сметка на ПРС в полза на бюджета на Съдебната
власт, държавна такса 4% върху стойността на дяловете си в делбения имот, в
размер на 223,04(двеста двадесет и три лева и 04 ст.)
лева.
ОСЪЖДА
Г.К.К. ЕГН ********** *** и Н.Г.К. ***, и двамата
чрез *****. В., да заплатят всеки от тях по сметка на ПРС в полза на
бюджета на Съдебната власт, държавна такса 4% върху стойността на дяловете си в
делбения имот, в размер на 74,35(седемдесет
и четири лева и 35 ст.) лева.
ОСЪЖДА В.Н.Б. ЕГН ********** *** и И.Н.Й. ЕГН *********** ***,
и двамата чрез ****. В., да заплатят всеки от тях по сметка на ПРС в
полза на бюджета на Съдебната власт, държавна такса 4% върху стойността на
дяловете си в делбения имот, в размер на 37,17 (тридесет и седем лева и 17 ст.)
лева.
ОСЪЖДА Г.К.К. ЕГН **********
***, чрез ****. В. да заплати държавна такса върху уважения размер на
претенцията за месечен наем в размер на 50,00(петдесет)лева и държавна такса
върху отхвърления размер претенцията по сметки за подобрения в размер на 420,13(четиристотин
и двадесет лева и 13 ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.31 ал.2 от ЗС, Г.К.К.
ЕГН ********** ***, чрез ****. В. да заплати на П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
****. Б. и на на П.Д.П.-И. ЕГН **********, в режим на СИО, сумата от 802,66(осемстотин и два лева и 66 ст.) лева,
представляваща стойността на месечния наем за периода 12.06.2015 г. –
02.02.2018 г. за процесния имот за идеалните части на ответницата, като до
пълната претендирана сума в общ размер на 2 380,00 лева/34 месеца по 70,00
лева месечно/, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за необходими разноски, с които се е увеличила стойността на
целия имот и иска за подобрения в дворното място, предявен от Г.К.К. ЕГН **********
***, чрез адв. В., против П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
****. Б., на обща стойност 10 503,33 лева представляващи 6/18 ид. ч. на
ответницата от общата стойност на увеличената стойност и подобрения в размер на
31 510,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.К.К. ЕГН ********** ***
и Н.Г.К. ***, и двамата чрез ****. В., да заплатят всеки
от тях на П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
****. Б. сумата от 27,78(двадесет и
седем лева и 78 ст.) лева.
ОСЪЖДА В.Н.Б. ЕГН ********** *** и И.Н.Й. ЕГН *********** ***,
и двамата чрез ****. В., да заплатят всеки от тях на П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
*****. Б. сумата от 13,89(тринадасет
лева и 89 ст.) лева.
ОСЪЖДА Г.К.К. ЕГН ********** ***,
чрез *****. В. да заплати на П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
*****. Б., сумата от 376,67(триста
седемдесет и шест лева и 67 ст.)лева представляващи разноски по уважената
претенция по сметки.
ОСЪЖДА П.Д.П.-И. ЕГН **********,***, чрез
****. Б., да заплати на Г.К.К. ЕГН ********** ***, чрез *****. В., сумата от 66,27(шестдесет и шест)лева представляваща
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенция по сметки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.