О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
340/14.7.2020г.
№ ............ 14.07.2020 г. гр. Шумен
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
ЧНД № 1215/2020 г. по описа за на ШРС
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство
е образувано на основание чл. 243, ал. 4 от НПК.
На 01.07.2020 г. в деловодството на Районна прокуратура – Шумен е била
депозирана жалба от адв. Ивайло Йорданов от ШАК, в
качеството на пълномощник на Н.З.Р., ЕГН ********** като представител на
„Ризов“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Ришки проход“ № 72 срещу
Постановление от 15.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура - Шумен за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 70/2018 г. по описа на ОД на МВР - Шумен. В жалбата се сочи, че
издаденото постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради несъобразяване с установените по делото гласни и писмени доказателства, като се
излагат подробни доводи и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК от легитимирано за
целта лице, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът за да се произнесе по законосъобразността и
обосноваността на горното постановление взе предвид следното:
Досъдебното производство №
70/2018 г. по описа на ОД на МВР
- Шумен е
образувано с постановление от 03.10.2018 г. на прокурор при
Районна
прокуратура – Шумен за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, а именно за
това, че на 07.11.2014 г. в гр. Шумен, с цел да набави имотна облага е възбудено у Н.З.Р.,
в качеството му на представител на „Ризов“ АД гр. Шумен заблуждение, че ще бъде доставена 1 000 тона царевица по
договор за покупко-продажба с продавач „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД гр. Дупница и с това е причинена
имотна вреда на акционерното дружество в размер на 150 000 лева, като
причинената вреда е в големи размери. След извършването на процесуално-следствени действия, разследването
по делото е приключено с писмено мнение
от 18.05.2020 г. на разследващия полицай,
съдържащо мнение за прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С постановление
от 15.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е прекратено наказателното
производство по цитираното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1,
т. 2 от НПК, приемайки, че обвинението
не е доказано.
От събраните
в досъдебното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:
Дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. “Акациите” № 13 /с бивше седалище гр. Дупница/,
представлява се от управителя
Елена Христова Димитрова и е с основен предмет на дейност – търговия на зърнени и
фуражни култури. Васил
Димитров Петров е син на Елена Христова Димитрова, която е и едноличен
собственик на капитала на посоченото търговско дружество, което в
действителност се управлявало от сина ѝ Васил Петров по силата на
нотариално заверено генерално пълномощно.
Пострадалото юридическо лице „Ризов“ АД, с ЕИК
*********, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ № 72 и се представлява от Н.З.Р., чийто
основен предмет на дейност бил търговия на едро със зърно, семена, фуражи и
необработен тютюн. Във връзка с дейността си дружеството изкупувало ежегодно
големи количества рапица, царевица, пшеница, слънчоглед и други зърнени и
фуражни култури, което основно ставало по време на кампанията по прибирането им
от страна на земеделските производители.
През 2010 г., чрез посредничеството на Красен Калев – управител на „Алфа
комерс“ ООД, свидетелят Н.З.Р. се запознал с
Васил Димитров Петров, който се представил като търговец
на горива на дружество „САКСА“. Няколко години по-късно - през месец септември 2014 г. последният
при поведен разговор със свидетеля Р. му заявил, че възнамерява да осъществява
търговия със зърно от земеделски производители, на които той им доставял
гориво.
В тази връзка на 07.11.2014 г. в гр.
Шумен „Ризов“ АД сключило договор за покупко-продажба на царевица с „ВЛД – ОЙЛ“
ЕООД гр. Дупница, с ЕИК *********,
по силата на който „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД гр. Дупница се задължило да достави на
„Ризов“ АД 1 000 /хиляда/ тона царевица реколта 2014 г. на обща стойност
265 000 лв., като от страна на „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД била издадена фактура №
**********/07.11.2014 г., която обаче не била подписана от Васил Димитров Петров или от
представляващия „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД. В изпълнение на задължението си по договора
„Ризов“ АД привело на „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД авансово сумата от 150 000 лв. на
датата на сключване на договора, като срокът за доставка на стоката бил до
30.12.2014 г. Било уговорено също доставката да се осъществи на пристанище гр.
Варна съгласно уточнен график между страните.
При проведения предварителен разговор между продавача и купувача, Васил Димитров Петров се представил като син на
управителката на дружеството – продавач и пълномощник на същото, като заявил,
че продаваната стока е собственост на дружеството, намира се в неговите
складове и отговаря на посочените в чл. 2 от договора показатели за влага, чужди
примеси, начупени зърна, хектолитрово тегло и др.
След подготвянето на цитирания договор, същият бел изпратен по пощата до
седалището и адреса на управление на управителя на фирмата в гр. Дупница за
подпис от страна на продавача, след което договора бил върнат отново по пощата.
След като получил авансовото плащане обаче, дружеството – продавач не започнало
изпълнение и доставки по договора, въпреки многократните покани за това.
Тъй като договореното количество царевица не било доставено, на 23.07.2015
г. „Ризов“ АД отправило уведомление до „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД за разваляне на
горепосочения договор, тъй като въпросната доставка вече не представлявала
интерес за дружеството, поради изпълнение на сключените договори с
контрахентите му. С посоченото уведомление пострадалото юридическо лице
приканило „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД да издаде кредитно известие по фактура №
**********/07.11.2014 г. и да върне преведената сума в размер на 150 000
лв., ведно с дължимата лихва в размер на 10 767.26 лв. Свидетелят Р.
започнал да търси Васил Димитров Петров, като водил
многократни разговори по телефона и кореспонденция по електронна поща с
последния. От средата на месец септември 2017 г. обаче Васил Петров спрял да
отговаря на телефонните му обаждания, а след известно време Р. установил, че седалището
и адреса на управление на дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД е преместен от гр. Дупница в гр. Благоевград.
При
така установената фактическа обстановка и на базата на събраната доказателствена
съвкупност обаче съдът не приема извода на прокурора, че наказателното
производство следва да бъде прекратено поради недоказаност. Съдът не споделя и
част от наказателно-правните изводи на прокурора. Настоящият
съдебен състав намира, че това становище на представителя на Районна
прокуратура – Шумен е необосновано, тъй като е изградено на база избирателно
позоваване на свидетелските показания на свидетелите Н.З.Р., Христо Иванов Павлов, Еленка Христова
Димитрова и Мария Ганчева
Георгиева - Драгомирова.
На 29.11.2018 г. Васил Димитров Петров, разпитан
в качеството на свидетел, заявява, че Н.Р. му дължал пари
за друга сделка, която направил в Генерал Тошево и последният по този начин с
процесната сделка за 1 000 тона царевица решил да му върне парите. Освен
това сочи, че сумата по процесния договор му била дадена от Р..
В разпита си като свидетел на 05.03.2019 г., Васил Димитров Петров посочва, че от
2013 г. търговско дружество „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД е с прекратена дейност, поради
която причина фирмата няма контрагенти за периода от 2013 г. до настоящия
момент.
На 18.05.2020
г. Васил Димитров Петров, разпитан в качеството на свидетел, сочи, че по
процесната сделка от 2014 г. е набавил царевицата, която е обещал на Н.Р., като
последният му превел парите по банков път, както и е получил пълния размер на
договорената сума от 150 000 лв., а също, че Р. му дължал пари по други сделки,
а впоследствие и по договорите за цесия. Петров относно противоречието с
показанията му от 29.11.2018 г. заявява, че явно не е разбрал въпроса на
разследващия полицай. При проведената очна ставка между Васил Димитров Петров със
свидетелят Н.З.Р., на въпроса от страна на разследващия полицай доставена
ли е обещаната царевица в размер на 1 000 тона на „Ризов“ АД от страна на дружеството
„ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД и съответно „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД получило ли е сумата от
150 000 лв., Васил Петров посочва, че по тази сделка си е свършил работата
– доставил е 1 000 тона царевица и съответно е получил сумата от
150 000 лв. по тази сделка.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно графическа експертиза е видно, че подписа, положен срещу „За продавач:“ в договора за покупко – продажба на царевица от 07.11.2014 г., сключен между Ризов“ АД и „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД и подписа срещу „Съставител: Еленка Христова Димитрова“ в оригинал на фактура № **********/07.11.2014 г., издадена от „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД не принадлежат на лицата Васил Димитров Петров и Еленка Христова Димитрова.
Освен това от събраните по делото доказателства става ясно, че към 2014 г. дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД не е произвеждало и не е търгувало със зърнени и фуражни култури, но въпреки това е сключило договор за продажба на 1000 тона царевица.
Съдът не споделя доводът на представителя на ШРП, че в случая от събрания доказателствен материал не може да бъде направен категоричен и безспорен извод за осъществено престъпление на територията на гр. Шумен по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
За визираният текст от НК е от съществено значение да се установят конкретните действията на лицето, както и мотивите за действията му. Съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК предполага деецът съзнателно да е възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си или другиго имотна облага и да причини на това трето лице или на друго лице имотна вреда. Въвеждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение може да настъпи както в имуществото на измамения, така и в имуществото на трето лице. В този случай деецът е използвал гражданско-правни отношения, но наред с това е извършил наказателно-правна измама. Съобразно правната теория и константната съдебна практика, договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, тъй като деецът поначало е с ясното намерение, че няма да бъде изпълнено задължението по тях. За установяване на тази изначална липса на такова намерение към момента на сключване на договора, е необходимо да се извърши комплексна оценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка, конкретното съгласие на съконтрахентите по нея, развитието на облигационното отношение, причините, довели до неизпълнение и др. В този смисъл са Решение № 314 от 04.06.2013 г. на ВКС по н.д. № 706/2013 г., I н.о., НК, Решение № 651 от 23.12.2011 г. на ВКС по н.д. № 2771/2011 г., III н.о., НК, Решение № 301 от 04.08.2011 г. на ВКС по н.д. № 1516/2011 г., III н.о., Решение № 62 от 18.04.2013 г. на ВКС по н.д. № 2352/2012 г., I н.о., Решение № 1 от 01.02.2012 г. на ВКС по н.д. № 2923/2011 г., II н.о. и др.
В процесния случай това е така, защото представлявайки търговското дружество „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД, Васил Димитров Петров е поел задължения, които поначало не е имал намерение да изпълни, тъй като е знаел, че дружеството не е притежавало посоченото количество царевица, както и с покритие на твърденията си, че притежава съответните възможности за доставка на царевицата. За установяване на изначалната липса на намерение у Васил Петров да изпълни задълженията по сключения договор за покупко-продажба говори и факта, че „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД никога не е разполагало с каквото и да е налично количество царевица още повече с царевица реколта 2014 г., както и че „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД от 2013 г. е с прекратена дейност.
Действително
от разпоредбата чл. 103, ал. 3
от НПК следва основен принцип в наказателния процес, че не може да се прави
извод във вреда на обвиняемия, поради това, че не е доказал възраженията си.
Възраженията на застрашеното от наказателно преследване
лице Васил Димитров Петров обаче може и да са инструмент за
депозиране на защитната му теза, може да са достоверни или не, но те единствено
се опровергават от показанията на свидетелят Н.З.Р., което обстоятелството
прокурорът не е отчел при оценката на доказателствата. Същите отнесени към
показанията на представляващия пострадалото дружество, действително сочат
съществени противоречия, които не са преодоляни чрез извършените очни ставки. Формално
погледнато очните ставки са проведени в съответствие с правилата, предвидени за
този доказателствен способ в чл. 143
от НПК. Двете страни обаче са равнопоставени в процеса по отношение на
своята заинтересованост в изхода на процеса, макар и в противоположни посоки.
Действително във всеки случай законодателят е създал посочения принцип в
интерес на обвиняемия, респ. застрашеното от наказателно
преследване лице, а не на пострадалия, тъй като е счел, че дори
най-малкото съмнение не позволява въз основа на недоказаност на възраженията да
се правят изводи във вреда на обвиняемия. Поради равнопоставеност на тези две
страни и с оглед еднаквата му заинтересованост обясненията на обвиняемия, респ.
на застрашеното от наказателно преследване лице
следва да се възприемат, ако насрещните, опровергаващи доказателства не са
безспорни и не водят до категоричност на обвинението. На първо място той не е
съобразен с принципа на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК,
с който тясно е свързан принципа за оценка на доказателствените материали по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 от НПК/. Разпоредбата на чл. 103, ал. 3
от НПК доразвива основното правило за разпределение тежестта на доказване в
наказателния процес, която лежи единствено и само върху прокурора и
разследващите органи по дела от общ характер. Правилото, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия /в случая на застрашеното
от наказателно преследване лице/ поради това, че не е доказал
възраженията си, означава, че върху него не може да се прехвърля тежестта на
доказване, а не че неговите възражения безкритично могат да се приемат за
верни. Те, на общо основание, подлежат на внимателна проверка съгласно чл. 107, ал. 5
от НПК, като се спазват изискванията за обективност, всестранност и пълнота
на анализа. Чл.
107, ал. 3 от НПК задължава съда и органите но досъдебното производство да
събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия /в случая застрашеното от наказателно преследване лице/
или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават
или смекчават отговорността му, като законодателят не допуска фактическите
основания на присъдата да се базират на недоказани предположения. От мотивите
на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство
личи, че незаконосъобразно се тълкува правилото на чл. 103, ал. 3
от НПК на плоскостта на доказателствените материали, като счита, че
съмненията относно фактите винаги се тълкуват в полза на обвиняемия, т. е. ако
едно обстоятелство, съдържащо се във възраженията на застрашеното
от наказателно преследване лице, респ. обвиняемия, не е
установено по категоричен начин, поради това, че е в негова полза, то следва да
се приеме за доказано. Действително съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК
всяка присъда, както осъдителната, така и оправдателната не може да почива на
предположения. Изключено е съдът да борави с предположения както досежно
виновността на подсъдимия, така и досежно фактите, предмет на доказване по
делото. Само обаче ако въпреки изчерпването на всички процесуални средства
обвинението не бъде доказано по несъмнен начин, съдът ще признае подсъдимия за
невинен и ще го оправдае на това основание, а не защото съмнението се тълкува в
негова полза /в този смисъл ППВС № 6/1978 г., както и Решение № 299 от
16.05.1975 г. по н. д. № 269/1975 г., I н. о/.
Върховният
касационен съд е имал възможност неколкократно да изрази последователното си
становище, че достоверността на обясненията на подсъдимия, респ. обвиняемия или
застрашеното от наказателно преследване лице,
като гласно доказателствено средство не е априрорно предвидена в закона и
зависи от собствената си убедителност, а не от убедителността на
опровергаващите я доказателствени средства /в този смисъл Решение №
156/17.06.1995 г. по н. д. № 562/1994 г., I н.о., Решение № 632/4.06.1996 г. по
н. д. № 514/1995 г., I н. о./. Прокурорът при Районна прокуратура - Шумен, приемайки
за вярна непроверената версия на Васил Димитров Петров, че е доставил зърното
по сключеният на 07.11.2014 г. договор за покупко – продажба на царевица
между Ризов“ АД и „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД, е нарушил изискването за обективност при формиране
вътрешното си убеждение, тъй като не е обсъдил всички „за“ и „против“
достоверността на тази версия, игнорирайки напълно показанията на свидетелят Н.Р., като изхождащи от
заинтересована страна, без да изложи съображения досежно тяхната
последователност, непротиворечивост и обективност, а също така и показанията на
свидетелят Христо Иванов Павлов.
Необходимо
е цялостно и законосъобразно обсъждане на доказателствените материали, както и
събиране на допълнителни доказателства по реда на чл. 114 от НПК. Извън вниманието на прокурора е останало важното обстоятелство представляваното
от Васил Димитров Петров дружество разполагало ли е с налична царевица, лицето
Васил Димитров Петров водило ли е преговори с трети лица – доставчици на
царевица с оглед изпълнение на поетите задължения по процесния договор, ако да
- налице ли са сключени договори с тях, изготвени ли са фактури и др.
счетоводни документи, както и товарителници и документи за осъществения превоз
на процесната царевица.
Очевидно по делото са събрани две групи
доказателства, но обвинителните такива са подложени на превратен анализ.
Същевременно защитната теза, застъпвана от застрашеното от наказателно
преследване лице е безкритично споделена от представителя на Районна
прокуратура – Шумен.
За да
обоснове извода, че са налице основанията за прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност, прокурорът в постановлението си е следвало да
обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, а не да игнорира значителна част от
тях. При така установеното съдът намира, че изводът на прокурора, че
наказателното производство следва да бъде прекратено поради недоказаност, се
явява необоснован и неподкрепен от доказателствените материали по делото. А с
оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното постановление се явява
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, тъй
като при решаването на въпросите по чл. 242, ал. 1 от НПК прокурорът
следва да обсъди целия доказателствен материал. В практиката си ВКС изрично
посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии
за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но
предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален
опит /в т. см. Решение № 678/2005 г. на ВКС, ІІІ н.о./. Данни за
подобна съпоставка са налични по делото, но за обосноваността на постановлението
за прекратяване също така е необходимо да се обсъдят събраните по делото
доказателства в тяхната цялост. Необходимо е да се проверят
също и обясненията по делото на Васил Димитров Петров и най-вече да се извърши
съпоставка на всички налични данни по делото.
С оглед
разкриване на обективната истина, следва да бъдат изяснени спорните и
неизяснените обстоятелства, чрез провеждане на допълнителни разпити, евентуално
очни ставки, извършване на справки, както и нова оценка и анализ на събраните
доказателства в съответствие със закона.
При
това положение съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде
отменено като необосновано, като при решаването на въпросите по чл. 242, ал. 1 от НПК прокурорът
следва да обсъди целия събран доказателствен материал и да извърши нова
преценка относно наличието или липсата на престъпление от общ характер.
Водим
от горното и на основание чл. 243
ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е л и:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.06.2020 г. на Районна прокуратура - Шумен, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 70/2018 г. по описа на ОД на МВР - гр.
Шумен, преписка Вх. № 1162/2018 г. по описа на ШРП, водено за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 209,
ал. 1
от НК и връща досъдебно
производство № 70/2018 г. по описа на ОД на МВР - гр. Шумен на Районна
прокуратура – Шумен.
Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен
срок от съобщаване на страните пред Окръжен съд – Шумен, съобразно разпоредбата
на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателят Н.З.Р., ЕГН **********, в качеството му на представител
на „Ризов“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Ришки проход“ № 72 и на Районна
прокуратура - Шумен.
След влизане в сила на
определението, препис от същото, ведно с материалите по досъдебно производство
№ 70/2018 г. по описа на ОД на МВР
- Шумен, следва да бъде изпратено на Районна прокуратура - Шумен, по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :