№ 943
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203108 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С въззивна жалба вх. № УРИ 317000 – 14254/ 29.10.2019 г. по описа на ОД
на МВР – Пловдив, подадена от ХР. М. М., действащ чрез адв. В.Ч. е
обжалван Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е била наложена глоба в
размер на 850,00 лева. По така подадената жалба било образувано АНД №
6903 /2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, като с Решение № 2275 от
11.12.2019 г. , постановено по посоченото дело е потвърден Електронен фиш
Серия К № 3000386, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер
на 1050,00 лева.
Цитираното Решение на Районен съд Пловдив било отменено с Решение №
1026/ 18.06.2020 г. постановено по КАНД № 328/2020 г. по описа на
Административен съд Пловдив, като делото било върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда с дадени задължителни указания. Така
било образувано АНД № 3765/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, по
което дело е постановено Решение № 260666/07.12.2020 г., с което е отменен
Електронен фиш Серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., с който на М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1050,00 лева.
1
Последно посоченото Решение на Районен съд Пловдив е обезсилено с
Решение № 897 от 29.04.2021 г. постановено но КАНД № 249/2021 г. по описа
на Административен съд Пловдив, като делото е върнато на Районен съд
Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
С Разпореждане № 3050 от 11.05.2021 г. постановено по настоящото дело
при съблюдаване указанията на касационната инстанция, съдът е оставил без
разглеждане жалба вх. № УРИ 317000 – 14254/ 29.10.2019 г. по описа на ОД
на МВР – Пловдив, подадена от ХР. М. М., действащ чрез адв. В.Ч. срещу
Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е била наложена глоба в размер на
850,00 лева.
С Определение № 1937 от 16.12.2021 г., постановено по ЧКАНД № 3022 по
описа за 2021г. на Административен съд Пловдив, горецитираното
Разпореждане № 3050/ 11.05.2021 г. е отменено, като делото е върнато на
настоящия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия при изпълнение на дадените от касационната инстанция
задължителни указания. Във връзка с последните е постановено
Разпореждане № 8444 от 22.12.2021 г. с което жалба вх. № УРИ 317000 –
14254/ 29.10.2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, подадена от ХР. М.
М., действащ чрез адв. В.Ч. срещу Електронен фиш Серия К № 3000386 е
оставена без движение с указания в седемдневен срок от получаване на
съобщението, жалбоподателят да уточни дали обжалва само първоначално
издадения ЕФ Серия К № 3000386, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 850,00 лева или, наред с
него жали и втория ЕФ Серия К № 3000386, с който на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1050,00.
С молба вх. № 15176/ 24.02.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив,
жалбоподателят действащ чрез пълномощника си адв. Ч. е конкретизирал
изрично че обжалва и желае да бъде отменен както първоначално издадения
ЕФ Серия К № 3000386, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 850,00 лева, така и втория ЕФ Серия К
№ 3000386, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 1050,00.
Съдът като съобрази гореизложеното и най – вече указанията на
касационната инстанция, обективирани в Определение № 1937/ 16.12.2021 г.
2
постановено по ЧКАНД № 3022/ 2021 г. по описа на Административен съд
Пловдив, намира, че жалбата срещу двата ЕФ е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против актове подлежащи на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо рег. № 10300 – 17533/
21.09.2020 г. същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесните ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваните ЕФ намери, че са налице основания за тяхната отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
От материалите по делото се установява, че в преписката е приложен ЕФ
Серия К № 3000386, според съдържанието на който на 19.08.2019 г. в 08,34
часа в АМ Тракия на км. 107 + 600 в посока град Бургас, при максимално
разрешена скорост за движение по автомагистралата от 140 км./ ч, отчетена
грешка на техническото средство от минус 3 %, с МПС рег. № *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № TFR1- M
648, като при разрешена стойност на скоростта 140 км.ч е установена
стойност на скоростта 235 км/ ч, превишена стойност – 95 км/ ч. Описаното е
квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1050 лева.
Към въззивната жалба е приложен ЕФ Серия К № 3000386, според
3
съдържанието на който на 19.08.2019 г. в 08,34 часа в АМ Тракия, км. 108 в
посока град Бургас, при ограничение на скоростта за движение 140 км/ч и
отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, с МПС с рег. № *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № TFR1 - M
648, като е установена стойност на скоростта 239 км/ ч и превишената
стойност е 99 км/ ч. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 850 лева.
Гореизложеното обуславя извод, че на жалбоподателя са издадени два ЕФ с
един и същи номер за извършено нарушение на скоростта на 19.08.2019 г. в
08,34 часа. От съдържанието на обжалваните ЕФ се установява, че вменените
нарушения на скоростта са извършени в един и същи ден, в един и същи час,
но при различни фактически обстоятелства – място, превишена стойност на
скоростта, както и при различна правна квалификация и при различен размер
на наложената глоба. Въпреки изложеното в писмото на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Пловдив с рег. № 103000 – 17533/ 21.09.2020 г. /л.
17, АНД № 3765/20 г./ то следва да се приеме, че е допуснато едновременното
съществуване на двата електронни фиша в нарушение на принципа „ne bis in
idem“. Тава е така, тъй като макар и ЕФ, с който е наложена глоба в размер на
850 лева да не съществува в оригинал на физически, хартиен носител, то
предвид изричните разпоредби на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, няма как да се
приеме, че е проведена надлежно процедура по анулиране на първоначално
издадения ЕФ. Поправката на отделни цифрови стойности чрез издаването на
нов ЕФ със същия номер не означава анулиране, т.е. преустановяване на
правното действие на първоначално издадения ЕФ, още повече, че двата ЕФ
са издадени при различни фактически обстоятелства и различна правна
квалификация. Последното изрично е посочено от касационната инстанция в
Определение № 1937/ 16.12.2021 г. по ЧКАНД № 3022 по описа за 2021 г. на
АС – Пловдив, с което делото е върнато на настоящия състав за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
Горното води до извод, че двата обжалвани ЕФ следва да бъдат отменени,
тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на наказания субект.
Както вече беше отбелязано от съпоставката на съдържанието на двата ЕФ
се установява, че жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също деяние,
4
което противоречи на фундаменталния за наказателния и
административнонаказателния процес принцип за ne bis in idem, закрепен
легално в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС (която е в сила за България,
ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима
от съдилищата - така изрично ТР 3/2015 ОСНК на ВКС) и в чл. 24, ал.1, т.6
НПК, която разпоредба съобразно изричната препращаща норма на чл. 84
ЗАНН намира субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН.
Безспорно е налице дублиране на две административно¬наказателни
производства /по издаването и на двата ЕФ/, спрямо едно и също лице, за
едно и също деяние, което е недопустимо и нарушава принципа "не два пъти
за едно и също нещо". Съобразно практиката на ЕСПЧ, компенсацията за
повторното наказателно преследване на деец, изисква реално да се
ликвидират всички последствия от допуснатото нарушение на този принцип,
като се отменят порочно постановените актове при действието на забраната
по чл. 4 пар. 1 от Протокол № 7, поради което и обжалваните ЕФ следва да
бъдат отменени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такава
претенция е своевременно направена, като по делото надлежно са
представени доказателства за реално заплатени разноски в общ размер от
930,00 лева. Така по делото е наличен Договор № 802580 от 24.10.2019 г. /л.
13 от АНД № 6903/19 г. по описа на Районен съд Пловдив/, видно от който
жалбоподателят е заплатил изцяло и в брой сумата от 300,00 лева. На
следващо място по делото е представен и Договор за правна защита и
съдействие № 802590 от 07.01.2020 г. /л. 7 от КАНД № 328/20 г. по описа на
АС - Пловдив/, видно от който жалбоподателят е заплатил сумата от 300,00
лева изцяло и в брой. По КАНД № 249/ 21г. по описа на Административен
съд Пловдив е представен Договор за правна защита и съдействие № 0953941
от 13.01.2021 г. Видно от същия, страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е било изплатено изцяло и в
брой. Така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза
жалбоподателя, като в полза на жалбоподателя следва да се присъди и сумата
в размер на 30,00 лева представляваща заплатена държавна такса по сметка на
Административен съд Пловдив.
5
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на ХР. М. М., ЕГН
********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 850,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3000386, с който на ХР. М. М., ЕГН
********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1050,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ХР. М. М., ЕГН
********** сумата в общ размер от 930,00 /деветстотин и тридесет/ лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатски
възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6