Определение по дело №436/2019 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 621

 Административен съд - Враца, ІV състав, в закрито заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :  

 

Председател: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

като………………разгледа………..докладваното……………………….от съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№436/2019г. по описа на Административен съд -Враца и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 276- чл. 283 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от Д.О.И. понастоящем в *** против Мълчалив отказ на Началник на Затвора –*** да се произнесе по негово искане вх.№1415/09.05.2019г. за връщане на иззета вещ- книга “курс по обща химия“ , иззета и задържана от затворническата администрация, за която жалбоподателя твърди, че е негова собственост. В жалбата иска да му бъде предоставен „курс по обща химия“ от Началника на Затвора в ***, за ползване, иззет му неправомерно от служители на затвора, доколкото не попада в списъка на забранени вещи по чл.122,ал.1 ЗИНЗС. Твърди,че изземването е станало на 26.11.2018г. с протокол№16/26.11.2018г., а на 09.05.2019г е депозирал искане до началника на Затвора-*** книгата да му бъде върната.

Представена е по делото административна преписката, ведно с  Протокол от 26.11.2018г. за изземване на книга „курс по обща химия“, заповед№ЛС-04-642/28.11.2018г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите.  

 

 

 

 

 

 

 

С Разпореждане от 18.06.2019г. съдът е указал на жалбоподателя да представи искане №1415/09.05.2019г. по което твърди, че е налице мълчалив отказ. С нова молба от 02.07.2019г. жалбоподателя е уточнил, че искането му е да му се върне иззетата по неправомерен начин книга“курс по обща химия“.

От всички изнесено дотук, след многократни уточнявания, съдът намира, че се обжалват фактически действия по изземване и задържане на книга“учебник по обща химия“, иззета от жалбоподателя с протокол от 26.11.2018г., доколкото  не попада в списъка за забранени вещи по чл.122,ал.1 от ЗИНЗС. В обстоятелствената част на жалбата и в по-късно подадените молби, жалбоподателят твърди, че иска защита срещу незаконосъобразни действия упражнени срещу него от ръководството на Затвора – Враца по отношение на правата му по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС. Излага, че книгата му е иззета неправомерно, поради което изземването и е извършено незаконосъобразно и неоснователно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Враца, след като се запозна и прецени писмените доказателства по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. От своя страна нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС императивно определя, че осъдените и задържаните под стража лица да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В обстоятелствената част на жалбата не са изложени никакви твърдения, че при извършване на изземването спрямо лицето са извършени действия по см. на чл. 3 от ЗИНЗС във вр. чл. 95 от ЗИНЗС. Ето защо искането е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и охраната по реда на Част Шеста от ЗИНЗС на засегнати права е неприложима, тъй като защитата по този процесуален ред се прилага при извършено нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

На второ място, изземването на вещи от осъдени лица от администрацията на затвора, не може да се определи като умишлено деяние по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, защото се касае за упражняване на предвидено в закона правомощие. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно, ал. 2, първото изречение от същата разпоредба, предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е установено чия собственост са се изземват. По см. на  чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора, която подлежи на обжалване.

В казуса по делото е упражнено само правомощието за лишаване от държанието/владението/ върху вещ / съгласно съставения протокол/, но не се е стигнало до отнемане на собствеността върху тях, чрез постановяване на заповед с правно основание  чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС. Следователно, жалбоподателят има претенция от упражнено правомощие по чл. 85, чл. 86 от ППЗИНЗС - обиск и претърсване от органи на затворническата администрация, а не се касае за фактически действия, които не са предвидени в закона. Обискът и претърсването са правни действия, за които администрацията е задължена, респективно оправомощена по силата на закона. В случая се касае за реализиране на предвидено правомощие в закона, свързано с ограничение при упражняването на правото на собственост, а не до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.

По тези съображения, предявеното искане по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй като не се отнася за неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, а за право, свързано със собственост върху движима вещ и допустимите ограничения върху нея. Обискът и претърсването, респ. изземването не могат да се характеризират, като незаконосъобразни фактически действия, тъй като в чл. 95 ЗИНЗС, чл. 85 и чл. 86 от ППЗИНЗС са регламентирани правомощията на органа по изпълнение на наказанието да ги извърши при наличието на основанията за това. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.О.И. понастоящем в ***, с правно основание чл. 276, ал. 1 – чл. 283 от ЗИНЗС, с искане съдът да разпореди връщане на иззета вещ“книга по обща химия“ от началника на Затвора-***.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 436/2019 г. по описа на АС-Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Враца в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото, на основание чл. 281, ал. 1 от ЗИНЗС.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните, на основание чл. 138 АПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: