гр.София, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Пенка
Цанкова, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНЧХД № 4323 по описа за 2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 18.05.2018г. по НЧХД №
1977/2017г. на СРС, НО, 134-ти състав, подсъдимият Г.С.К. е признат за
невиновен в това, че в периода от 04.08.2016г. до 08.08.2016г., в гр. София, с
пет деяния е осъществил поотделно един състав на престъпление, извършено през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, както следва:
- на 04.08.2016г., в 15:07 часа, в
регистриран профил в социална мрежа „Фейсбук“ - „Нормална държава“, разгласил
позорни обстоятелства за Ц. М. А. – „Фирмата възложител и строител на строежа в
градинката до бл. 19 в Младост 1 е фирма, в която управител и съдружник е бил
съпругът на дъщерята на кмета на Младост. Този абсолютен конфликт на интереси
обяснява и всички компромиси, които Столична община е направила, за да се случи
застрояване на тази зелена площ.”
- на 04.08.2016г., в 15:54 часа, в
регистриран профил в социална мрежа „Фейсбук“ - „Нормална държава“, разгласил
позорни обстоятелства за Ц. М. А. „Строеж в градинката до бл.19 в Младост 1.
Всичко по закон, но против всякакъв морал. Възложител и строител е ... фирма с
участие на съпруга на дъщерята на кмета на район Младост. Който до неотдавна е
бил и секретар на района. Абсолютен 100 %-ов конфликт на интереси. Зетят строи,
стотици остават без градинка... И г-жа А. не може да продължи да е районен
кмет. „
- на 04.08. в 15:37 часа, в
регистриран фейсбук профил „G.K.(Private profile)“ разгласил позорни обстоятелства
за Ц. М. А.: „ Строеж в градинката до бл. 19 в Младост 1 .Всичко по закон, но
против всякакъв морал. Възложител и строител е ... фирма с участие на съпруга
на дъщерята на кмета на район Младост. Който до неотдавна е бил и секретар на
района. Абсолютен 100 %-ов конфликт на интереси. Зетят строи, стотици остават
без градинка... И г-жа А. не може да продължи да е районен кмет“.
- на 04.08.2016г., в 16:27 часа, в
регистриран фейсбук профил „G.K.(Private profile )“ разгласил позорни обстоятелства
за Ц. М. А.: „Строеж в градинката до бл.19 в Младост 1. Всичко по закон, но
против всякакъв морал. Възложител и строител е ... фирма с участие на съпруга
на дъщерята на кмета на район Младост. Който до неотдавна е бил и секретар на
района. Абсолютен 100 %-ов конфликт на интереси. Зетят строи, стотици остават
без градинка... И г-жа А. не може да продължи да е районен кмет“.
- на 08.08.2016г., в 14:18 часа, в
регистриран фейсбук профил „G.K.(Private profile )“ разгласил позорни обстоятелства
за Ц. М. А.: „Тази вечер отново ще има протест на хората в Младост по повод
застрояването на градинката до бл. 19. Продължавам да считам, че кметът на р-н
Младост г-жа А. е в конфликт на интереси заради зет си, който е бил в
управлението на фирмата, сега наета за строител“, като клеветата е нанесена
публично и разпространена по друг начин – чрез социална платформа „Фейсбук“, и
от нея са настъпили тежки последици - престъпление по чл. 148, ал.2, , вр. чл.
148, ал.1, т. 1 и т. 2 , вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.
Със същата присъда съдът е отхвърлил
предявения граждански иск от частния тъжител Ц.А. за неимуществени вреди в
размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен.
С присъдата частният тъжител – Ц. М.
А. е осъдена на основание чл. 190, ал. 1 НПК да заплати на подсъдимия Г.С.К.
сторените от него разноски в размер на 1080.00 /хиляда и осемдесет/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Срещу първоинстанционния съдебен акт
е постъпила бланкетна въззивна жалба от частния тъжител Ц. М. А., в която се излагат доводи,
че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се моли
последната да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която
подсъдимият К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В отговор на депозираната въззивна
жалба е постъпило възражение от страна защитника на подсъдимия К. – адв. Т.. В
последното се излагат доводи, че жалбата е неоснователна, доколкото
оплакванията в нея не намират опора в ангажираните по делото доказателства.
Изразява се становище, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
обоснован, както в наказателноправната, така и в гражданскоправната му част.
Твърди се още, че по делото не се доказва подс. К. да е извършил престъпления
от частен характер срещу тъжителя и граждански ищец – Ц.А., както и че при
постановяване на присъдата не са допуснати нарушения от процесуално естество. В
заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
В разпоредително заседание на 18.10.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния
ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е,
че за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване, е
необходимо да бъде назначена стилистично-езикова експертиза с цел установяване
езиковите особености на текста-публикации в регистрирани профили в социалната мрежа
„Фейсбук“ и тяхното авторство, с оглед на което е назначил стилистично-езикова
експертиза, която след като се запознае с инкриминираните публикации в
регистрирани профили в социалната мрежа „Фейсбук“ – „Нормална държава“ и
„G.K.(Private profile)“ на посочените
дати в тъжбата и сравни езиковите особености на текста с авторски публикации,
изказвания на подсъдимия К. в публичното пространство да отговори на въпроса –
„Дали същият е автор на инкриминираните публикации“.
На 07.11.2018 г. в деловодството на
съда е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че
първоинстанционният съд е нарушил основани принципи на наказателния процес,
установени в чл. 13 и чл.14 от НПК, доколкото не е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата
по делото, относими към предмета на доказване. Посочва се още, че събраните по
делото гласни и писмени доказателства, формиращи доказателствената съвкупност,
са възприети превратно и са оценени в разрез с правилата на формалната логика.
Изразява се становище, че мотивите на обжалвания съдебен акт са изготвени в
разрез с нормата на чл. 305, ал.3 от НПК, като не дават отговор на основните
въпроси, които подкрепят оправдаването на подсъдимия. Според повереника на
частния тъжител в мотивите към постановената от СРС присъда липсва подробен
анализ на доказателствената съвкупност, като съдът се е задоволил единствено да
изброи събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, в
резултат на което е създал вътрешнопротиворечиви и хаотични мотиви. Във връзка
с горното се сочи, че доколкото дейността на съда по събиране, проверка и
анализ на доказателствата се явява опорочена, е направено погрешно заключение,
че обвинението е останало недоказано, както от обективна, така и от субективна
страна, респективно, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск следва
да бъде отхвърлен. От друга страна, се твърди, че съдът без да изследва в
пълнота инкриминираните текстове, верността на съдържащите се в тях фактически
твърдения и всички относими към предмета на обвинението обстоятелства, директно
е приел, че „подобни твърдения“ (неясно кои точно от инкриминираните) „не могат
да се приемат за позорящи, а са факти от обективната действителност“. Сочи се
още в грубо нарушение на принципа на служебното начало първоинстанционният съд
неправилно е тълкувал процесуалната норма на чл. 103, ал.1 от НПК, касаеща
разпределянето на тежестта на доказване между страните в процеса, като е приел,
че последната изключва задължението на съда по чл. 13 от НПК да осигурява
разкриването на обективната истина. По повод доказването на авторството на
инкриминираните фрази се застъпва тезата, че за установяване на авторството на
изявления, разпространени чрез интернет безспорно не може да се изисква събиране
на преки доказателства, като очевидно в подобни случай доказването става посредством
събирането на косвени доказателства. В тази връзка се сочи, че установяването
на обстоятелството кой е написал едни или други клеветнически твърдения в
интернет пространството, в частност – в социалната мрежа „Фейсбук“, е възможно
чрез анализ на използваните думи и изразни средства, доколкото написаното е индикация
за автора му. Според повереника на частния тъжител, за да се приеме, че не
подсъдимият, а някой друг е автор на инкриминираните публикации безспорно следва
да се установи, че различно от подсъдимия лице нарочно е създало преди
публикуването на процесните изявления неистински профили в социалната мрежа
„Фейсбук“ на името на подсъдимия, след което съзнателно е написало
инкриминираните публикации в създадените профили, като е водило от първо лице,
единствено число, представяйки се за подсъдимия, активни диалози с потребители,
коментирали инкриминираните публикации. В връзка горното се посочва, че нито по
делото, нито в публичното пространство са правени изявления от страна на
подсъдимия за възникване на подобни обстоятелства, а при преглед на процесните
профили се установява, че последните съществуват далеч преди датите на
инкриминираните публикации, като последните са активно ползвани преди всичко за
представяне политическата дейност на подсъдимия, а видно от профила с
наименование „G.K.(Private profile)“ в
последния е споделена и строго лична информация, в това число лични и семейни
снимки и видеозаписи на г-н К., съпругата и децата му, с каквито трудно би
могло да разполага друго лице, освен самия него. В заключение на всичко
изложено се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна, като на нейно място бъде постановена нова, осъдителна присъда по отношение на
подсъдимия К., както и да бъде уважен предявеният от частния тъжител граждански
иск.
В открито съдебно заседание на
06.02.2019 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което по
делото са приети: представения с допълнителното изложение констативен протокол
на нотариус Веселина Кацарова, ведно с приложения, както и представен от телевизионна програма България ON AIR
оптичен носител оптичен носител на информация. В хода на съдебното следствие след
изслушването на вещото лице Д.С., по делото е приета и назначената от въззивния
съд техническа експертиза, със задача да възпроизведе съдържанието на
представения от телевизионна програма България ON AIR от предаването
„България сутрин“ от 21.02.2017г. с
участието на подсъдимия Г.К. оптичен носител.
В хода на съдебните прения повереникът
на частния тъжител – адв. Н. поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение
към нея ведно с мотивите, изложени в тях, като моли постановената оправдателна
присъда да бъде изцяло отменена, като вместо нея бъде постановите нова, с която
да подсъдимият К. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява
становище, че от събраните в хода на съдебното следствие пред първата и пред
въззивната инстанция доказателства се установява описаната в тъжбата фактическа
обстановка. Твърди се, че безспорно
установено е публикуването на инкриминираните текстове – общо пет публикации в
профили в социалната мрежа „Фейсбук“ с името на подсъдимия Г.К. и с името на
политическия му проект „Нормална държава“, в съдържанието на които са налице
две неистински твърдения – първото е за наличие на абсолютен конфликт на интереси
по отношение на тъжителката в качеството ѝ на тогавашен кмет на район
Младост, и второто – за причината за съществуването според подсъдимия на такъв
конфликт, а именно твърдяното в сегашно време участие на нейния зет във фирмата
възложител и изпълнител на предизвикалия протести строеж в ж. к. „Младост 1“. Според
повереника на частния тъжител А. твърденията в процесните публикации са
изложени с категорични ясни недвусмислени и безапелационни изразни средства по
начин, по който аудиторията да ги възприеме като обективно съществуващи факти
от обективната действителност, като същите са доведени до знанието на
максимално широк кръг от лица. Твърди се още, че е установено по несъмнен начин
и авторството на инкриминираните изрази,
с оглед ясното признание на подсъдимия в изявления и в телевизионното предаване
„България сутрин“, излъчено от телевизия „Bulgaria on Air“ на 21.02.17 година,
и предвид приобщения по делото констативен протокол, от който се виждат
публикации в инкриминирания профил „Г.К.“, с които подсъдимият споделя със
своите познати и последователи конкретни моменти от развитието на настоящото
наказателно производство. Изразява се становище, че предвид липсата на каквито
и да е данни за манипулиране на публикациите, за неправомерно използване на
съответните профили в социалната мрежа „Фейсбук“ от трети неустановени лица, то
авторството на деянието се явява доказано по категоричен и несъмнен начин.
Доказателство за това е, че в дискусии под самите публикации потребителите се
обръщат на малко име към г-н К., очевидно негови лични познати. Излагат се
доводи, че са установени и останалите признаци от обективната и субективна страна
на вмененото на подсъдимия престъпление, като се твърди че са налице множество отегчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства. Предвид доказаната съставомерност на
деянията според повереника на частния тъжител са налице и всички материалноправни
предпоставки за уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, които са установени със
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел – Д.Н.. Твърди се, че
са нанесени тежки вреди и на доброто име на пострадалата, като в тази връзка се
сочи, че предявеният размер на гражданския иск е адекватен на претърпените от
пострадалата щети. В заключение на всичко изложено, повереникът на частния
тъжител счита, че следва да бъде постановена нова изцяло осъдителна присъда,
както в наказателната, така и в гражданската ѝ част, като подсъдимият
бъде осъден и да възстанови на тъжителя А. и направените по делото от нея разноски.
Защитникът на подсъдимия К. – адв. Т.
моли да въззивната жалба да бъде приета за неоснователна. Изразява становище,
че данните по делото категорично не подкрепят оплакванията, направени в жалбата.
Според защитата СРС е положил всички усилия, които са му вменени по силата и
съдържанието на принципните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от НПК, за изясняване
на фактическата обстановка по делото. Моля съда да сподели като законосъобразни
съжденията, изложени в мотивите към обжалваната присъда, че деянието не е
доказано нито по своята обективна, нито по своята субективна страна. В тази
връзка застъпва твърдение, че по обективната страна съдът е дал прецизен и
достатъчен по своя обем и съдържание отговор на тези фактически въпроси, които
обвинението задължително изисква да бъдат обсъдени, както и че деянията
правилно са били възприети като недоказани и от субективна страна. Застъпва
тезата, че независимо, че от писмените доказателства, събрани по делото, се
установява, че влизането в профилите и в мрежата е с такива инициали: „Г.К.“ и
профила на „Нормална държава“, последното не е достатъчно като основа за извод,
че авторството на изявленията, които са поставени в обхвата на обвинението,
следва да бъде свързано физически с подсъдимия. Във връзка с горното се сочи, че
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че липсват безспорни
доказателства за авторството на инкриминираните изрази. Твърди се, че коментарът
по отношение на показанията на свидетелите, направен от страна на повереника на
частния тъжител, не отговаря на една обективна преценка на съдържанието на
техните изявления, доколкото видно от материалите по делото доверието от
тъжителя А. в действителност е било формално снето с решение на ръководния
партиен орган, но от друга страна, свидетелите заявяват, че тя е запазила
доброто си име сред съпартийците си, което обстоятелство не говори за вреди в твърдения
от частното обвинение обхват. Посочва се още, че съдът правилно е дефинирал и
самата природа, и естеството на изявлението „конфликт на интереси“, независимо
от недоказаното авторство. По отношение на направеното според твърденията на частното
обвинение самопризнание от страна на подсъдимия, се посочва, че възпроизведено
в заключението на приетата техническа експертиза няма характера на такова
признание, каквото значение се опитва да му предаде насрещната страна. В
заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде приета за правилна и
законосъобразна, с оглед на което да бъде постановено решение, с което
присъдата на СРС да се потвърди в наказателната и в гражданската ѝ част. Претендира
се присъждане на направените разноски от подсъдимия пред въззивната инстанция.
В правото си последна дума
подсъдимият К. потвърждава казаното от адвоката си, като моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, след
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК
и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустим и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по
същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства съдът
счита, че първоинстанционната присъдата следва да бъде потвърдена.
Контролираната инстанция е положила усилия за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед
възраженията на защитата и в изпълнение на задължението за разкриване на
обективната истина в хода на въззивното производство беше проведено съдебно
следствие, в рамките на което бяха ангажирани допълнителни доказателства. При
самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен материал, в това
число и на ангажираните в хода въззивното производство доказателствени
източници, въззивният съд, като инстанция по фактите, не намира основание за
изменение на приетата от районния съд фактическа обстановка, като приема за
установено следното:
Подсъдимият Г.С.К. с ЕГН ********** е роден на ***г.,
в гр. Бургас, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, жив. гр.София, ул. ********.
Към инкриминирания период частният тъжител Ц. М. А. ***
община.
През лятото на 2016г. вследствие на гражданско
недоволство от презастрояване на район „Младост“ започнала поредица от
граждански протести. Конкретен повод за които били застрояване на терен,
находящ се в ж.к. ********и бл. 21. Протестите били отразявани широко от
медиите и обсъждани в интернет пространството.
На 04.08.2016г. в 15.07 часа в социалната мрежа
„Фейсбук“ на страница „Нормална държава“ бил публикуван текст със следното
съдържание: „Фирмата възложител и строител на строежа в градинката до бл.19 в
Младост 1 е фирма, в която управител и съдружник е бил съпругът на дъщерята на
кмета на Младост. Този абсолютен конфликт на интереси обяснява и всички
компромиси, които Столична община е направила, за да се случи застрояване на
тази зелена площ.”
На 04.08.2015г. в 15:37 часа, в регистриран в социалната мрежа „Фейсбук“ профил „G.K.(Private
profile)“ бил публикуван текст: „Строеж в градинката до бл.19 в Младост
1.Всичко по закон, но против всякакъв морал. Възложител и строител е ... фирма
с участие на съпруга на дъщерята на кмета на район Младост. Който до неотдавна
е бил и секретар на района. Абсолютен 100 %-ов конфликт на интереси. Зетят
строи, стотици остават без градинка... И г-жа А. не може да продължи да е
районен кмет“.
На същата дата в 15:54 часа в регистриран профил в
социална мрежа „Фейсбук“ „Нормална
държава“, бил публикуван текст, с идентично съдържание: „Строеж в градинката до
бл.19 в Младост 1. Всичко по закон, но против всякакъв морал. Възложител и
строител е ... фирма с участие на съпруга на дъщерята на кмета на район
Младост. Който до неотдавна е бил и секретар на района. Абсолютен 100 %-ов
конфликт на интереси. Зетят строи, стотици остават без градинка... И г-жа А. не
може да продължи да е районен кмет“.
Текстът бил публикуван отново в 16:27 часа на същата
дата 04.08.2016г., в регистриран фейсбук профил „G.K.( Private profile)“.
На 08.08.2016г. в 14:18 часа, в регистриран фейсбук
профил „G.K.(Private profile )“ последвала още една публикация по темата: „Тази
вечер отново ще има протест на хората в Младост по повод застрояването на
градинката до бл. 19. Продължавам да считам, че кметът на р-н Младост г-жа А. е
в конфликт на интереси заради зет си, който е бил в управлението на фирмата,
сега наета за строител“.
Публикациите от социалната платформа получили отзвук и
в медиите, като напрежението у протестиращите ескалирало. В тази връзка частния
тъжител А. подала искане до Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси /КПУКИ/ да бъде извършена цялостна проверка по случая и да
бъде установено наличието или липсата на конфликт на интереси в конкретния
случай.
С Решение от 03.11.2016г. КПУКИ постановила, че в
конкретния случай липсва конфликт на интереси.
Междувременно, вследствие на ескалиралото гражданско
недоволство Изпълнителната комисия на ПП „ГЕРБ“ с Решение №
99-00-ГИК-111/15.08.2016г. снела политическото доверие от частната тъжителка А.,
в резултат на което последната подала оставка от поста кмет на район „Младост“
- Столична община.
Независимо
от взетото решение на изпълнителната комисия на партията, частният тъжител А.
останала член на районното ръководство на партията, като продължила да се
ползва с доверието на колегите си.
Запознавайки се с процесните публикации и предвид
констатираното съвпадение между имената на подсъдимия и един от фейсбук профилите, в който били
публикувани инкриминираните изрази, тъжителят А. се почувствал оклеветена от
подсъдимия К., с оглед на което подала тъжба пред СРС с обвинение, че с
процесните публикации Г.К. съзнателно е разпространил неистинско позорно
обстоятелство за нея, с цел да бъде последната злепоставена пред обществото.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на СРС за фактите по случая, като съобрази липсата на основание за
изменението им и с оглед попълването на доказателствената съвкупност със
събраните по делото доказателства в проведено пред въззивния съд съдебно
следствие.
Подобно
на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че събраните по делото
доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият К. за
виновен в извършване на вмененото му с тъжбата престъпление.
Обосновано
първата съдебна инстанция е приела, че в доказателствената съвкупност няма противоречие
относно факта, че през инкриминирания период (04.08.2016 г. – 08.08.2016 г.) в
регистрирани профили в социалната мрежа „Фейсбук“ – „Нормална държава“ и „G.K.(Private
profile)“, са били публикувани инкриминираните от частния тъжител изрази.
Съдържанието и точното време на публикациите се установяват по безспорен начин
от приложеното по делото, като писмено доказателство – констативен протокол,
ведно с приложения (нотариално заверени копия на публикации от социалната мрежа
„Фейсбук“). Пряка доказателствена информация за процесните публикации дават и
свидетелите Д.Н. и Ц.П., които по време на
разпита си пред първоинстанционния съд потвърждават обстоятелството, че в
регистриран профили в социалната мрежа „Фейсбук“
– G.K.( Private profile)“ са се появили
постове, с процесното съдържание, а именно, че е налице конфликт на интереси,
доколкото зетят на тъжителя А. работи във фирма, която ще строи върху терен,
находящ се в ж.к. ********21. Въз основа на изнесената доказателствена
информация от двамата свидетели съдът гради изводите си относно интензитета на
настъпилите в емоционалното състояние на тъжителя промени, след запознаване със
съдържанието на процесните публикации. От показанията на двамата свидетели,
както и от ангажираните по писмени доказателства, се установява и
обстоятелството, че непосредствено след като публикациите от социалната
платформа получили отзвук в медиите от изпълнителната комисия на ПП „ГЕРБ“ било
взето решение за сваляне на политическото доверие от частния тъжител А., в
качеството ѝ на кмет на столичния район „Младост“, с което последната
била призована да подаде оставка. Независимо от горното настоящият съдебен
състав кредитира и показанията на св. П., в частта, в която последният дава
сведения, че независимо от взетото решение на изпълнителната комисия на
партията, частният тъжител А. е останала член на районното ръководство на партията,
като е продължила да се ползва с доверието на колегите си. На обсъжданите
свидетелски показания въззивният съд се довери като намира, че същите доколкото
изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица, представляват достоверно
отражение на действително случилите се събития.
В
подкрепа на фактологията на събитията настоящата въззивната инстанция кредитира
приложените по делото писмени доказателства, като намери, че последните
изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приеме, че
отразените в тях обстоятелства са недостоверни и
неотговарящи на обективната действителност. Въззивният съд намира за нужно да
отдели внимание на съдържанието на постъпилото по делото писмо от вещото лице доц.
д-р. Цв. Г., назначено да изготви допуснатата от настоящата инстанция стилистично-езикова
експертиза. От последното се установява, че съдържанието на инкриминираните
публикации не дава възможност да бъде изпълнена поставената задача, доколкото
процесният текст е твърде кратък като обем и не съдържа някакви по-специфични
стилистични и езикови особености, като това прави невъзможно сравняването му с
други текстове с оглед установяване на авторство на текста.
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимия към датата на деянието, първият съд вярно е направил въз
основа на приложената и приетата по делото справка за съдимост по отношение на
подсъдимото лице.
Настоящият съдебен състав кредитира и заключението
на назначената в хода на въззивното производство и приета по делото техническа
експертиза, имаща за задача за възпроизведе съдържанието на представения от телевизионна
програма България ON AIR от предаването
„България сутрин“ от 21.02.2017г. с
участието на подсъдимия Г.К. оптичен носител. Съдът намира разгледаното експертно
заключение за обективно и безпристрастно изготвено, като противно на доводите
на повереника на частния тъжител счита, че от изявленията направени от страна
на подсъдимото лице по време на гостуването му в предаването „България сутрин“
(обективирани в протокола за извършена техническа експертиза), конкретно със споменатата
фраза „Да обяснява как заради моите думи изпълнителната комисия на Герб, премиера
тогавашният Б.Б. свалил доверие от нея“ не може да се направи извод, че
последният е признал, че е автор на инкриминираните публикации. В подкрепа на
горния извод се явява обстоятелството, че въпросната фраза безспорно има
цитиращ характер. От друга страна, според настоящия съдебен състав направеното
признанието от страна на подсъдимия по време на процесното предаване, че има
профил с социалната мрежа „Фейсбук“, както и съвпадението между имената на
подсъдимия и регистрирания в социалната мрежа „Фейсбук“ профил (в неговия латински
еквивалент), противно на доводите на частния тъжител, не е представлява достатъчна
основа, за да се направи категоричен извод, за доказаност на съпричастността на
подсъдимия към инкриминираните деяния.
С оглед ангажираните по делото
доказателства според настоящия въззивен съд липсва възможност да се направи
категоричен извод за авторството на процесните публикации в
регистрираните профили в социалната мрежа „Фейсбук“, чиито разпечатки са
приложени по делото. Това е така доколкото с оглед начина на функциониране на социалната
мрежа „Фейсбук“, липсва възможност да се направи категоричен извод за авторството
на инкриминираните изрази, при който да не се породят съмнения у съда, че именно
подсъдимият е изписал процесните публикации в регистрираните профили в
социалната платформа, а
констатираното съответствие между имената на подсъдимия и техният латински
еквивалент, не е достатъчно основание да се приеме,
че същият е автор на процесните публикации, предмет на депозираната пред
първоинстанционния съд частна тъжба, въз основа на която е образувано
производството за извършено от подсъдимия престъпление чл. 148, ал.2, , вр. чл. 148, ал.1,
т. 1 и т. 2 , вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Предвид възраженията на повереника на
частния тъжител в тази насока следва да се отбележи, че с оглед проведеното
въззивно следствие, в което бяха ангажирани допълнителни доказателства за
изясняване обстоятелства от предмета на доказване по делото (а именно
приемането на писмени доказателства, представени от страна на повереника на
частния тъжител, назначаването на експертни заключения) бяха изчерпани всички
възможности за събиране на относимите за установяване на обективна истина по
делото доказателствени източници, конкретно относно авторството на процесното
престъпление. Въпреки това анализът на доказателствените материали поотделно и
в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на
съпричастност на подсъдимия към вменените му престъпни посегателства, доколкото
не се доказа по безспорен начин, че именно подсъдимият К. е публикувал на
инкриминираните дати и часове в регистрирани профили в социална мрежа „Фейсбук“
- „Нормална държава“ и „G.K.(Private profile)“ инкриминираните в тъжбата изрази,
чиито разпечатки са приложени по делото. Настоящият съдебен състав намира, че
видно от доказателствата по делото не може да бъде направен безспорен извод, че
процесните профили във „Фейсбук“ се администрират конкретно от подсъдимия,
както твърди частният тъжител. Посоченото от страна на частното обвинение
обстоятелство, че на регистрирания профил в социална мрежа „G.K.(Private
profile)“ са качени лични снимки на подсъдимия и неговото семейство (за което
не са представени конкретни доказателства), също не навежда до категоричен
извод за автентичност на сочения фейсбук профил, доколкото подсъдимият е
публична личност и като такава негови снимки лесно могат да бъда намерени в
интернет пространството. До категоричен извод за съпричастност на подсъдимия К.
към публикуването на процесните изрази, не може да се стигне и с оглед соченото
от частния тъжител обстоятелство (обективирано с представените в хода на
въззивното производство – констативен протокол и копия на нотариално заверени
публикации в социалната мрежа от страна на повереника на частния тъжител), че в
регистрирания профил
в социална мрежа „G.K.(Private profile)“ са налични данни за развоя на
процесното наказателно производство. Аргумент в подкрепа на горния извод се
явява фактът, че заведеното от частният тъжител дело срещу подсъдимия К.
безспорно е породило голям обществен интерес, предвид страните му, с оглед на
което е било проследявано от съдебни репортери, отразяващи делата с медиен
интерес, които с оглед публичността на процеса, безспорно също са разполагали с
информация за развоя му. В тази връзка следва да се отбележи, че соченото от
частния тъжител обстоятелство, че в публичното пространство липсват направени
изявления от страна на подсъдимия, в които се твърди за създадени от негово име
неистински фейсбук профили, респективно за неоторизирано ползване на личния му
профил и или на профила на ръководената от него организация „Нормална държава“,
също не води до категоричен извод, че процесните профили във „Фейсбук“ се
администрират именно от подсъдимия, който на инкриминираните дати е изписал в
тях и въпросните публикации.
С оглед гореизложеното и предвид съдържанието
на постъпилото по делото писмо от вещото лице – доц. д-р. Цв. Г., назначена да
изготви допуснатата в хода на въззивното съдебно производство
стилистично-езикова експертиза, от което се установи, че съдържанието на
инкриминираните публикации е твърде кратко като обем и не съдържа някакви
по-специфични стилистични и езикови особености, като това прави невъзможно
сравняването му с други текстове с оглед установяване на авторството му, доколкото,
не бяха събрани надеждни доказателства, че процесните профили във „Фейсбук“ се
администрират конкретно от подсъдимия, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай доказателственият материал, ангажиран по делото, не съставлява
в своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е
единствено възможен и изключващ всички останали, а именно че подсъдимият е
автор на инкриминираните публикации. В тази връзка доколкото за постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното
убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице, то констатираната липса
на такива, налага единствения възможен извод, че извършването на процесното престъпление
от страна на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, което от своя страна
изисква признаването му за невиновен и оправдаването му по повдигнатото с
частната тъжба обвинение.
Предвид горното въззивният съд намира, противно на
доводите в жалбата, че правилно Г.С.К. е оправдан от страна на първия съд по
повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.
2, вр. чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2 вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че не се доказа
по категоричен начин авторството на инкриминираните публикации, настоящият
въззивен състав, не намира за нужно да извършва детайлна преценка на
съдържанието им, с оглед твърденията на повереника, че последните имат
клеветнически характер.
Като
закономерна последица от оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение
е отхвърлянето на предявения срещу него граждански иск от страна на тъжителя за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от инкриминираните деяния. При
липсата на доказано виновно, противоправно деяние, извършено от страна
подсъдимия К., предявеният срещу него граждански иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД, за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, се явява
неоснователен, като последният обосновано е бил отхвърлен от страна на СРС.
С
обжалваната присъда районният съд се е произнесъл по въпросите за разноските, в
която част въззивният съд намира присъдата също за законосъобразна и правилна.
Тъй като разноски са направени и пред настоящата инстанция и съобразно
разпоредбата на чл. 190 ал. 1 от НПК същите следва да се възложат в тежест на
частния тъжител.
Предвид
горното, с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.
16 от въззивното производство), ведно с банково извлечение (л.17 от въззивното
производство) и направеното искане от защитника на подсъдимия в съдебно
заседание за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, в
тежест на частния тъжител, следва да бъдат възложени и направените от
подсъдимия разноски в размер на 1080.00 /хиляда и осемдесет/ лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за защитник по делото пред
въззивния съд.
Пред
въззивната инстанция е назначена техническа експертиза, на вещото лице по която
е изплатено възнаграждение в размер на 98.47 /деветдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева от бюджета на СГС, като е разпитано и вещото
лице доц. д-р. Цв.Г., назначена да изготви допуснатата в хода на въззивното
съдебно производство стилистично-езикова експертиза, на което е изплатено
възнаграждение в размер на 30 /тридесет/ лева, с оглед на което частният
тъжител А. следва да бъде осъдена да заплати в полза на СГС на основание чл. 190, ал.1 от НК сумата от 128,47 /сто
двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, представляващи направени
разноски пред въззивния съд за назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и изплатено възнаграждение на вещо лице.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания
за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, V-ти
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.05.2018г. по НЧХД
№ 1977/2017г. на СРС, НО, 134-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1
от НПК частния тъжител Ц. М. А. с ЕГН ********** да заплати на Г.С.К. с ЕГН ********** сумата
от 1080.00 /хиляда и
осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство за защитник.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1
от НПК частния тъжител Ц. М. А.
с ЕГН ********** да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 128.47 /сто двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева
– направени разноски пред въззивния съд за назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и изплатено възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.