РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1774
гр. Пловдив, 23 октомври
2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ
състав в закрито
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
адм.дело № 2470 по описа за 2020 год. и взе предвид следното:
Образувано е по жалба предявена от Сдружение
„Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.К.С., в качеството му на
представляващ и член на управителния съвет на сдружението, чрез адвокат А.Д., против Мълчалив отказ на Директора на Основно
училище (ОУ) „Св.Св. Кирил и Методий“, гр. Хасково, по Заявление за достъп до
обществена информация изх. № 20А-ЗДОИ-0033/31.07.2020 г.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено
следното от фактическа страна:
На 31.07.2020 г. сдружението е подало
по електронен път заявление изх. № 20А-ЗДОИ-0045/21.08.2020 г. до ОУ „Св.Св.
Кирил и Методий“, гр. Хасково, с искане да му бъде предоставен достъп до подробно
описана в заявлението обществена информация.
До изтичане на предвидения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок, Директорът на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ не се е произнесъл по така подаденото заявление.
На 08.09.2020 г., Сдружение
„Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ е подало жалба до
Административен съд - Хасково срещу процесния мълчалив отказ, по повод на което
е образувано адм. дело № 812/2020 г. по описа на същия съд.
С разпореждане от 09.09.2020 г., съдът
е изискал пълната административна преписка по подаденото от сдружението
заявление за достъп до обществена информация. В тази връзка по делото е
постъпила молба-становище вх. № 5322 от 16.09.2020 г. по описа на
Административен съд – Хасково, от Директора на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, с
което са представени: Споразумение № СП-4/30.07.2020 г.; Заявление за достъп до обществена
информация изх. № 20А-ЗДОИ-0033/31.07.2020 г.; Решение от 14.09.2020 г.,
с което на сдружението е
предоставен достъп до исканата информация; самата информация и разпечатка от
електронната поща на училището за изпратената информация. С оглед така
представените писмени доказателства, с цитираната молба е направено искане
жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено
на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от ЗДОИ. Относно искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените в производството разноски са изложени подробни
съображения за неговата неоснователност.
По разпореждане от 17.09.2020 г.
постановено по адм. дело
№ 812/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, молба-становище вх. №
5322 от 16.09.2020 г. е изпратена на Сдружение „Българо-европейски съюз на
работещите - БЕСР“ за отговор. Такъв е постъпил с вх. № 5492/25.09.2020 г., в
който е посочено, че предвид изричния благоприятстващ жалбоподателя акт е
налице отпаднал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, съответно че
липсата на правен интерес обуславя извод за недопустимост на жалбата по смисъл
на чл. 159, т. 4 от АПК. Претендират се направените по делото разноски, тъй
като с непроизнасянето си по чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ,
административният орган е предизвикал правния спор. Към отговора е представен и
списък на разноските.
С определение от 25.09.2020 г.,
производството по адм. дело № 812/2020 по описа на Административен съд –
Хасково е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд
– Пловдив. В тази връзка е образувано настоящото адм. дело № 2470/2020 г., по
което е постъпило Становище вх. № 16828/21.10.2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив от ответния административен орган, преповтарящо Молба-становище
вх. № 5322 от 16.09.2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.
При
така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Мълчалив отказ е непроизнасянето на
административния орган в срок (чл. 58, ал. 1 от АПК), което непроизнасяне по силата на законовата фикция е
приравнено на административен акт, който подлежи на обжалване. Както вече бе
казано, Директорът на основното училище не се е произнесъл в установения от
закон срок (чл. 28, ал. 1 ЗДОИ) от датата на постъпване на процесното заявление,
поради което следва да се приеме, че в случая е формиран мълчалив отказ по
смисъл на чл. 58, ал. 1 АПК.
Доколкото обаче, ответният административен
орган се е произнесъл с Решение от 14.09.2020 г., с което каза се е предоставен
достъп до исканата информация, правният интерес на жалбоподателя от търсената
съдебна защита е отпаднал - към
настоящия момент целеният
от сдружението резултат е постигнат. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно във
всеки етап на производството.
С оглед изложеното, крайният извод
на съда е, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по смисъла на
чл. 159, т. 4 от АПК, поради което
същата следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото - прекратено.
Относно
искането за разноски:
От доказателствата по делото е
безспорно, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно от
жалбоподател – с подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. По делото са
приложени и доказателства за направените разноски – документ за 10,00 лв.
държавна такса и договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020 г. за адв.
А.Д., в който е посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора,
възнаграждение в размер на 500 лв.
Подаването на жалбата, жалбоподателят
е направил единствено поради непроизнасянето в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на
директора на основното училище. Ако задълженото лице се беше произнесло в срок
или беше упражнило правото си по чл. 30 ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право
да оспори мълчаливия отказ, а следователно и да направи необходимите за
подаване на жалбата разноски за държавна такса, както и да упражни правото си
на правна помощ в лицето на адвокат.
Фактът, че след като е оспорен
мълчаливия отказ задълженият субект е издал искания акт, т.е. упражнил правото
си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си не е
предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски.
Напротив, именно непроизнасянето в срок е единствената причина за образуване на
делото. Ако органът беше се произнесъл в срок или в срок беше уведомил
заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя нямаше да е
налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е налице право на
оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина за образуване на
делото и направените във връзка с него разноски. В случая единствено
неизпълнението на законовото задължение на органа за произнасяне в срока по чл.
28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените от заявителя разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Отговорността за разноските в
съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав,
при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти:
неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото
по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира
разноските. В случая и трите предпоставки са налице – с непроизнасянето си в
срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските са направени, а настоящото
съдебно определение фактически е в полза на жалбоподател, тъй като съдебното
производство се прекратява поради постигане на целената с жалбата правна защита
– издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК
във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва да присъди на жалбоподател, направените по
делото разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 159 т. 4 ат АПК, Пловдивският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.К.С., в качеството
му на представляващ и член на управителния съвет на сдружението, предявена чрез
адвокат А.Д., против Мълчалив отказ на Директора на Основно училище „Св.Св.
Кирил и Методий“, гр. Хасково, по Заявление за достъп до обществена информация
изх. № 20А-ЗДОИ-0033/31.07.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 2470/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Основно училище „Св.Св. Кирил и
Методий“, гр. Хасково, ул. „Цар Страшимир“ № 37, п.к. 6300, да заплати на Сдружение
„Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.К.С., в качеството му на
представляващ и член на управителния съвет на сдружението, сумата от 510 лв.,
представляваща сторените в производството разноски.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: