№ 1198
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120101578 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. М.
С., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С.К., срещу
Прокуратура на Република България, адрес: гр.София, бул.„Витоша” № 2, с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни тревоги, стрес и притеснения в психическото
състояние на ищеца, причинени от неоснователно повдигане и поддържане на
обвинение в умишлено престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК, за което
е бил привлечен като обвиняем по ДП №***/2020 г. по описа на 4-то РУ при
ОД МВР Бургас и като подсъдим по НОХД №***/2021 г. по описа на РС-
Бургас, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение на БОС
по ВНОХД №***/2021 г. по описа на ОС-Бургас, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 80,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, резултат от същото неправомерно обвинение и
изразяващо се в заплатен адвокатски хонорар на защитник по договор за
правна защита и съдействие по ДП №***/2020 г. по описа на 4-то РУ при ОД
МВР Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
1
Твърди се в исковата молба, че на 18.02.2020 г., ищецът бил в автомобила
на свой познат – Г. К., паркиран в близост до дома му, когато неочаквано за
тях били атакувани от група цивилни, а впоследствие и от униформени
полицейски служители. Твърди, че са били задържани за срок от 24 часа по
обвинение за притежание на наркотични вещества. Ищецът твърди, че на
13.05.2021 г. срещу него бил изготвен и внесен в съда обвинителен акт за
престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, по което е бил оправдан, включително и
на втора инстанция. Според изнесените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения действията на прокуратурата предизвикали сериозни
душевни тревоги, стрес и притеснениея в психическото състояние на ищеца,
особено след привличането му като обвиняем за престъпление, което не е
извършил, като това се отразило на семейния му живот и работата му като
цяло. Наред с тези вреди, ищецът претърпял и имуществени такива,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу
него ДП.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си на
отговор, в който на подробно изложени аргументи е оспорил исковете по
основание и размер и претендира за отхвърлянето им. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Ангажира
доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелства и
приетото като доказателство НОХД №***/2021 г. по описа на РС-Бургас, а
именно, че с Постановление от 22.12.2020 г., ищецът С. е бил привлечен като
обвиняем по ДП №***/2020 г. по описа на IV-то РУ при ОД МВР Бургас с
обвинение за престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от
НК, вр.чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за рарешаване на
дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, вр.чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
2
растенията и веществата като наркотични и Приложение №1, Списък №1, а
именно за това, че: „На 18.02.2020 г. в ***, в лек автомобил, марка „***“ с
рег.№***, паркиран между бл.29 и бл.30, без надлежно разрешително,
съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
рарешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, в маловажен случай държал в себе си
високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение №1, Списък
№1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния им ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични: 1,700 гр. коноп,
със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 9,10 % на
стойност 10,20 лева, определена съгласно ПМС №23/29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизвдството, както и че след приключването му С. е бил предаден на
съд за същото обвинение, което според представителя на държавното
обвинение съставлява престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, предл.2, т.1,
предл.1 от НК. По внесения обвинителен акт е било образувано пред РС-
гр.Бургас НОХД №***/2021 г., приключило с Присъда №54/16.09.2021 г., с
която ищецът, в качеството си на подсъдим е бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение и тази присъда е била потвърдена от
Окръжен съд Бургас с Решение №165/21.12.2021 г., постановено по ВНОХД
№***/2021 г. по описа на БОС.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля Д.
В. П., които съдът кредитира като достоверни се установява, че по времето,
когато се е водело наказателното производство ищецът се е затворил в себе
си, не е бил особено контактен и това му състояние на потиснатост и
затвореност продължило дълъг период от време.
Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона,
настоящият съдебен състав намира исковете за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
3
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка
за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на
престъплениe, като впоследствие не е била реализирана наказателната му
отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи обвинението се
квалифицира като незаконно, независимо дали отделните процесуално-
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган, т.е. вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от
такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са
довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са
причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 от ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
обвинение спрямо него в извършване на престъпление, признаване, с влязъл в
законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен
или прекратяване на наказателното производство срещу него, конкретно
претърпяни имуществени и/или морални вреди, причинно-следствена връзка
между производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената и
размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В случая по делото е безспорно доказано, че този фактически състав е
осъществен.
Налице е обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3
от НК, по което обвинение ищецът е бил оправдан като подсъдим по НОХД
№***/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Безспорно претърпени са както имуществени вреди в размер на 80,00 лева,
4
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на защитник по договор за
правна защита и съдействие по ДП №***/2020 г. по описа на 4-то РУ при ОД
МВР Бургас, л.45, така и неимуществени вреди. Последните като родово
понятие включват съвкупност от накърнените или засегнати нематериални и
лични аспекти от физиологичната и психо-емоционалната сфера на едно лице,
в това число честта му и името му в обществото. В конкретния случай, макар
повдигнатото срещу ищеца обвинение да не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК, съдът приема за нормално същият да е търпял твърдените вреди -
душевни тревоги, стрес и притеснения в психическото си състояние, т.е.
наказателното преследване да се е отразило негативно върху емоционалната
му сфера и да има за последица промяна в поведението му, така както твърди
и свидетелят П.. В този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в Решение №480/23.04.2013 г., постановено по гр.д.№85/2012 г.
на ВКС, определение №59/25.01.2018 г. по гр.д.№2782/2017 г. на ВКС и
Решение №82/05.04.2017 г. по гр.д.№2518/2016 г. на ВКС, които в съвкупност
обосновават извод, че е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, да изпитва неудобства, да се чувства
унизено, притеснено и несигурно, да е накърнено социалното му общуване.
Ето защо, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване наличието на увреждане, когато същото е в рамките на
обичайното за подобни случаи, както и на причинно-следствената връзка
между него и незаконното обвинение, за разлика от останалите случаи на
установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, при
които съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и
главно доказване от ищеца. Настоящият случай обаче не е такъв.
Предвид на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото и
това, че повдигнатото обвинение на ищеца е в пряка причинна връзка с
обсъдените по-горе неимуществени вреди, поради което и съблюдавайки
принципа за справедливост, предвиден в чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид
тежестта на незаконното обвинение – маловажен случай, срокът, през който е
продължило наказателното производство-една година, което е в рамките на
разумния срок, взетата най-лека МНО „Подписка“, която не накърнява
5
значимо правата и свободите на обвиненото лице, интензитета на негативните
психически преживявания от незаконното обвинение и тяхното отражение
върху личността на ищеца, наличието на данни за предходни противоправни
прояви и стандарта на живот в страната, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимущесвени вреди е в размер на
сумата от 1500 лева. При определянето му съдът съобрази и това, че въпреки
оправдаването на ищеца на първа инстанция, по протест на прокуратурата е
било инициирано и въззивно производство, което с оглед на крания резултат
на делото е било неоснователно и също е довело до продължаване на
търпените от ищеца психо-емоционални негативи.
Искът за неимуществени вреди ще се уважи до посочената по-горе сума от
1500 лева, над която до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000 лева
ще се отхвърли като неоснователен.
Върху всяко от исковите обезщетения за вреди се дължи и законна лихва,
считано от предявяване на иска на 11.03.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
Доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи,
репарирането на имуществените и неимуществени вреди следва да бъде
извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите – в
конкретния случай органите на прокуратурата, предявили и поддържали
обвинението в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК,
във връзка с което обвинение ищецът е бил оправдан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. От
страна на ответника се направи възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не е
нито с голяма фактическа, нито с голяма правна сложност, производството е
проведено в едно съдебно заседание, в което не се правят допълнителни
доказателствени искания и не се сочат други доказателства.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи като
основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 1300.00 лева, като го намали до
размера от 400 лева, определен в разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде
осъден в настоящото производство, възлизат на 410.00 лева, от които 400 лева
за адвокатско възнаграждение и 10,00 лева за заплатена държавна такса,
поради което и съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 61,00 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище в гр.София , бул. „Витоша” № 2, да заплати на Г. М. С., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С.К., сумата от 1500
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни тревоги, стрес и притеснения в психическото
състояние на ищеца, причинени от неоснователно повдигане и поддържане на
обвинение в умишлено престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК, за което
е бил привлечен като обвиняем по ДП №***/2020 г. по описа на 4-то РУ при
ОД МВР Бургас и като подсъдим по НОХД №***/2021 г. по описа на РС-
Бургас, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение на БОС
по ВНОХД №***/2021 г. по описа на ОС-Бургас, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба на 11.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1500
лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище в гр.София , бул. „Витоша” № 2, да заплати на Г. М. С., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С.К., сумата от 80,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
неоснователно повдигане на обвинение в умишлено престъпление по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3 от НК, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП №***/2020
г. по описа на 4-то РУ при ОД МВР Бургас и изразяващо се в заплатен
адвокатски хонорар на защитник по договор за правна защита и съдействие по
ДП №***/2020 г. по описа на 4-то РУ при ОД МВР Бургас, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на
7
11.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище в гр.София , бул. „Витоша” № 2, да заплати на Г. М. С., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.С.К., сумата от 61,00
лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8