Определение по дело №481/2020 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 919
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20205400500481
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 919
гр. Смолян , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500481 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Смолянският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№394 от 29.09.2020година от
Е.К.Б. от гр.Девин,депозирана чрез адв.Ж.Г., срещу образувано изпълнително
дело №32/2020година по описа на СИС при Девински районен съд.
Жалбоподателят –длъжник твърди, че на 14.09.2020година получил
уведомление за образуваното изпълнително дело и покана за доброволно
изпълнение по него за сума в размер на 2 701.97лева, от които 940.68лева
неолихвяема сума,104.50лева –главница,115.88лева лихви и 56.50лева
разноски по изпълнителното дело, както и сума в размер на 214.48лева в
полза на ДРС и 328.93лева адвокатски хонорар. Излага твърдения,че
цитираните суми в изпълнителния лист,въз основа на който е образувано
изпълнителното дело не дължи,тъй като не е уведомяван за образуваното
ч.гр.д.№301/2019година,не еполучил заявлението по чл.410 от ГПК и не е
имал възможност да направи възражение, което прави с настоящата
жалба.Твърди също,че вземането е погасено по давност, тъй като е изтекъл
предвидения в чл.114,ал.1 от ЗЗД пет годишен давностен срок, начиная от
19.0.2008 година до 19.08.2013година, с което обосновава недължимост на
претендираната сума 1045.50лева и акцесорните претенции на кредитора.
1
Възразява и срещу издадения изпълнителен лист поради погасителна давност
от 19.08.2008 година,когато е изискуемо вземането. Моли окръжният съд да
прекрати изпълнително дело и вдигне наложения му запор върху МПС с рег.
№97-81 СМ, като неоснователно образувано при наличие изтекла погасителна
давност.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са подадени писмени възражения от
взискателя " ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК **, представлявано от
изпълнителния директор Димитър шумаров и прокурист милена
Ванева,депозиран чрез пълномощника адв.Х.И.,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Три уши" №8, ет.4, в които поддържа становище
за недопустимост и неоснователност на депозираната жалба.Предлага
окръжният съд да остави без разглеждане, като процесуално недопустима
подадената жалба,с характер на възражение и ако съдът приеме процесуална
допустимост да я отхвърли като неоснователна.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК
ДСИ Ася Пашова не е изложила.
Съдът,в настоящия си състав след като съобрази постъпилата жалба,
постъпилите писмени възражения,както и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок от длъжник по
изпълнителното дело, който е активно легитимиран да обжалва действията
на ЧСИ съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. За да бъде
процесуално допустима за разглеждане обаче, жалбата трябва да е насочена
против някое от изрично посочените в тази норма действията на ЧСИ, както
следва: 1. постановлението за глоба, 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което се смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима
вещ или отстраняването на длъжника от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказът на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; 5. определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказът на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по
изпълнението.
2
Съгласно алинея трета на цитираната разпоредба длъжникът може да обжалва
постановлението за възлагане ако наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата цена.
С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, чл. 462, ал. 2 и чл. 521, ал. 3
от ГПК, лимитативно са изброени действията в изпълнителното
производство, които длъжникът може да обжалва. Така цитираните правни
норми очертават допустимостта на жалба, предявена от длъжника срещу
действия на съдебния изпълнител. В случай, че действията на съдебния
изпълнител не попадат в обхвата на цитираните по-горе разпоредби, жалбата
е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
В настоящия случай е релевирано е оплакване, че обективираното в
изпълнителен лист №303 от 21.10.2019 по ч.гр. д № 301/2020 на ДРС вземане
не подлежи на изпълнение, тъй като същото е погасено по давност.
Въпросът за изтекла погасителна давност не попада в обхвата на чл. 435, ал.
2 от ГПК и не може да обоснове допустимост на подадената жалба, тъй като
както вече съдът отбеляза по – горе длъжникът може да обжалва само
изрично посочените в закона действия на съдебния изпълнител.
В действащия ГПК обаче не се предвижда възможност съдебният изпълнител
да се произнася по материално правни възражения, включително и
възражението за погасителна давност, поради което длъжникът, който се
позовава на погасителна давност може да се защитава чрез иск по реда на чл.
439 от ГПК.
Относно направеното оплакване,че длъжникът не е уведомен за образуваното
срещу него частно гражданско дело, не е получил заявлението за издаване
заповед за изпълнение парично задължение следва да се отбележи, че
заповедното производство е формално, едностранно, бързо и установено в
полза на определен кръг кредитори, поради което се извежда и последицата
то да се развива без участието участието на длъжника.
Освен това за прецизност следва да бъде отбелязано,че разпоредбите на чл.
423 ГПК дават право на длъжника, който е бил лишен от възможността да
оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в
3
срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че прекратяване
изпълнителното производство не е прерогатив на съда. Жалбоподателят не
твърди да е поискал от ДСИ прекратяване изпълнителното дело и да е
постановен отказ, нито в изпълнителното дело има такива данни, което
действие на съдия изпълнителя подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№394 от 29.09.2020година от
Е.К.Б. от гр.Девин, депозирана чрез адв. Ж.Г., срещу образуване
изпълнително дело №32/2020година по описа на СИС при Девински районен
съд, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д № 481/2020 г. по описа на
Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщение от страните пред Апелативен съд гр. Пловдив, с
частна жалба.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4