№ 9892
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110146489 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на “***********” АД против Б. Т. Н., с
която е предявен установителен иск за установяване съществуването вземането на ищеца за
цена на питейна вода, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***********“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Б. Т. Н. за сумата 8927,98 лева, представляваща цена на питейна
вода за периода 01.07.2012г.- 28.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.04.2021г., до
окончателното плащане на сумата.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове
за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „***********“ АД твърди, че между него и ответницата съществувало
облигационно правоотношение по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за имот, намиращ се на адрес: **********. Ответницата била титуляр на
вещното право на ползване за процесния имот за периода на доставка, посочен в процесните
фактури. При това положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/ 2004г.), ответницата
се явявала потребител на ВиК услуги за горепосочения имот. Твърди, че ответницата, като
титуляр на правото на ползване, не била изпълнила задължението си по чл. 61, ал. 1 от
действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
1
оператор „***********“ АД (ОУ) при промяна на собствеността или на правото на ползване
да подаде до ВиК оператора документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването
правото на собственост или правото на ползване на имота. Поради това, ищцовото
дружество след извършване на служебна проверка, е извършило служебно закриване на
партидата, която се е водила на името на собственика на имота и служебно открило партида
на името на ответницата, в качеството на титуляр на правото на ползване. Поради това за
периода, за който били издадени процесните фактури ответницата имала качеството
потребител на ВиК услуги.
Ищецът сочи, че за част от исковия период – до 25.08.2020 г. доставените до имота ВиК
услуги били изчислявани на база „брой обитатели на апартамента“, тъй като съгласно
Уведомително писмо №*********** от 18.08.2016 г. до собственика на имота, монтираните
в обекта водомери били с изтекла метрологична проверка, като същите били подменени и
пломбирани едва на 25.08.2020 г. За процесния период по партидата на имота с клиентски
№********* била открита договорна сметка №**********, отнасяща се за просрочените
задължения на ответницата, като на името на ответницата за процесния период ищцовото
дружество издало фактури за потребените и начислени ВиК услуги в процесния имот, чиято
стойност за периода 01.07.2012 г. – 28.11.2020 г. била в размер на 8927,98 лв.
Ищецът инициирал заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за събиране на
процесното задължение, в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 21859/ 2021г. по
описа на СРС, 170 състав. Ответницата възразила писмено срещу заповедта за изпълнение,
поради което на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, което се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
С оглед изложеното ищецът моли съда да установи съществуването на вземането му за
сумата 8927,98 лева, представляваща цена на питейна вода и ВиК услуги, доставени в имот,
намиращ се в гр. **********, през периода 01.07.2012г.- 28.11.2020г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.05.2021г. по ч.гр.д. №
21859 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 170 състав.
Ответницата Б. Т. Н., в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. В същия се оспорва, че до процесния
имот е била доставена питейна вода в претендираните размери. Ответницата навежда
доводи, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери не били спазени
разпоредбите на чл. 32, ал. 3 Наредба № 4/ 2004г., поради което липсвало основание за
начисляване на процесната сума. Ищецът бил нарушил и чл. 30 и сл. от сочената наредбата,
според които изразходваната вода от потребители в сграда- етажна собственост се отчита по
индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Първо се правел отчет на общия водомер, а след това и на индивидуалните водомери, като
датата и часът на отчитането следвало да се обявят с писмено съобщение в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Твърди, че такова съобщение в
сградата в режим на ЕС не е било поставено, не били правени регулярни отчети. Ищцовото
2
дружество било нарушило и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ОУ. Оспорва данните, въз основа
на които са начислени процесните суми, като формирани по показанията на
нерсертифицирано средство за търговско измерване, което не отговаряло на изискванията на
Закона за измерванията. Оспорва методиката, по която е определен размерът на
задължението за процесния период. За периода от монтирането на общия водомер до
подаването на отговора между потребителите в сградата количеството вода било
произволно разпределено, а не реално потребено количество вода. Ищцовото дружество
било длъжно да следи за изправността на СТИ, което било негова собственост и по което
били начислени процесните суми. Ответницата твърди, че евентуално съществуващо в
общите условия на ищеца правило, обосноваващо отговорността на ответника, било
нищожно поради противоречие с императивни норми относно разпределение на риска при
родово определени вещи. На основание чл. 36, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004г. ВиК операторът
има право да получи заплащане на презумирано количество вода при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане показанията на водомера.
В конкретния случай обаче ответницата не била отказала достъп, като не е представен и
протокол за отказан достъп. Релевира възражение за изтекла 3- годишна погасителна
давност за процесните вземания. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представеното извлечението от книгите, водени в имотния регистър, на
15.04.2010г. е вписан договор, съгласно който в полза на ответницата е учредено правото на
ползване върху имот, представляващ апартамент № 10, намиращ се в гр. София, ж.к.
“Надежда”, бл. 452, вх. А, ет. 4.
С писмо, връчено на 18.08.2016г. ищецът е уведомил ответницата, че метрологичната
годност на индивидуалните водомери, намиращи се в имота, е изтекла.
От представения талон за пломбиране на водомери се установява, че 25.08.2020г.
индивидуалните водомери в процесния имот са сменени.
Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно
която за периода 01.07.2012г.- 18.11.2016г. доставеното количество питейна вода е отчетено
въз основа отчет на водомерите, за което е съставен инкасаторски отчет. За периода
19.11.2016г.- 25.08.2020г., поради изтекъл срок на метрологична годност на водомерите,
доставеното количество питейна вода е изчислено “на база”, за един обитател в имота. На
25.08.2020г. в имота са поставени водомери.
При така установената фактическа обстановка, съдът при за установено следното от
фактическа страна:
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по
3
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът
е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Първият спорен въпрос, за разрешаването на който делото е пренесено пред настоящата
инстанция е дали ответникът е потребител на питейна вода. Съгласно разпоредбата на пар.
1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а
от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в
договора или в общите условия. Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил
справка от Агенция по вписванията, съгласно която ответницата е носител на вещното право
на ползване върху имота.Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно
чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80
ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията
по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи
притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна
обвързаност с дружеството ответник. От друга страна, не е проведено насрещно доказване,
че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в
полза на друго лице.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.
4
Независимо от горното, следва да се посочи, че от представеното писмо от Столична
община, дирекция “Местни данъци и такси”, се установява, че за процесния имот е подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, в която като
облагаемо лице е посочена ответницата, като носител на правото на ползване върху имота.
Декларацията обективира извънсъдебното признание на ответницата, че тя притежава
правото на ползване върху процесния имот, предвид нейното изявление, което се ползва с
висока доказателствена стойност. Предвид съвкупната преценка на представените по делото
доказателства се установява, че ответницата притежава право на ползване върху имота,
респективно е потребител на питейна вода и пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск.
Следващият спорен въпрос касае количеството доставено количество питейна вода.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за
имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се
определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на
водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.
Конкретиката на случая сочи, че периода 01.07.2012г.- 18.11.2016г. доставеното
количество питейна вода е отчетено въз основа отчет на водомерите, за което е съставен
инкасаторски отчет. За периода 19.11.2016г.- 25.08.2020г., поради изтекъл срок на
метрологична годност на водомерите, доставеното количество питейна вода е изчислено “на
база”, за един обитател в имота. На 25.08.2020г. в имота са поставени водомери.
В случая през периода 21.11.2012г.- 18.11.2018г. и 26.08.2020г.-28.11.2020г. отчитането
на доставеното количество питейна вода е отчетено чрез монтирани в процесния имот
индивидуални водомери.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1
Наредба № 4/ 2004г., а за сгради- етажна собственост- въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4
с.н., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В настоящия случай количеството доставена питейна вода е установено чрез
заключението на съдебно- техническата експертиза, като данните от отчетите са описани в
приложената към него. Настоящият състав на съда намира, че на заключението на СТЕ
следва да бъде дадена вяра. Вещото лице е специалист, притежаващ специални знания от
5
съответната област, като в пълнота и компетентно е дал отговор на поставените пред
експертното изследване задачи.
В обобщение, при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът достигна до
извода, че вземането на ищеца е доказано по основание. Относно неговия размер, доколкото
по делото не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице,
относно достоверността на отчетените данни, съдът приема, че вземането на ответника е
доказано и по размер. За пълното и с оглед оспорванията в отговора на исковата молба,
следва да се посочи, че съгласно чл. 162 ГПК, в случаите, в които по делото не са налице
достатъчно данни за размера на иска, съдът определя последният по своя преценка или
ползва заключението на вещо лице. С оглед изложеното, дори и възраженията, касаещи
нарушения на чл. 32 Наредба № 4/ 2004г. да се приема за основателни, то в обсъждания
случай размерът на иска следва да се определи по преценка на съда.
Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 Наредба № 4/ 2004г., индивидуалните водомери в
сгради- етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на
потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 Наредба № 4/
2004г. предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на
водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда
на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/
2014г. и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател,
като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
В конкретния случай е установено (при липса на оспорване на изводите на вещото лице
по комплексната експертиза), че за част от процесния период водомерът в жилището на
ответника е бил извън установения срок на метрологична проверка, но потребителят не е
предприел нито действия по неговата подмяна с нов, нито е организирал метрологична
проверка за презаверяването на годността на собствения му водомер. Eто защо и предвид
липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че
поставеният в имота водомер е бил подложен на проверка, респективно, че е бил
метрологично годен през посочената част от процесния период, то следва извода, че са
налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление.
Неоснователно е възражението на ответника, касаещи неизправността на средството за
техническо измерване. Както нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи
потребителя договорни клаузи, ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен
уред и уред, който е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано, че монтажът и
пломбирането му при приемането за отчет от доставчика са в рамките на първоначалната му
6
проверка или след маркиране със знак за последваща проверка по реда на чл. 84б, т. 5 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Дори и да не
е изрично уведомен, потребителят използва свое измервателно средство не може да черпи
права от пасивното си поведение, несъобразено с изискванията на закон (чл. 44, т. 4, вр. чл.
43, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ)). Следва да се посочи и, че съгласно чл. 34а, ал. 2
ЗИ, периодичните проверки по ал. 1 на с.р. се извършват по искане и за сметка на
потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.
Противоречат на събраните доказателства релевираните в отговора оплаквания, че
ответницата не е отказала достъп до имота. В случая не е налице хипотеза на отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на
показанията на водомер. Както бе посочено, за част от исковия период изразходваното
количество вода е определено по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/ 2014г.- поради
изтекла метрологична проверка на водомера.
При извод за основателност на предявения иск, следва да бъде разгледано възражението
за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
"понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от водоснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.04.2021г. С
подаването му е прекъсната давността за вземания, чиято изискуемост не е настъпила към
посочената дата. Ето защо и всички претендирани суми за периода 21.11.2012г.- 15.04.2018г.
се явяват погасени по давност.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен до размер на сумата 4345,87 лева и
за периода 16.4.2018г.- 28.11.2020г. В частта над сумата 4245,87 лева до сумата 8927,98 лева
и за периода 21.11.2012г.- 15.04.2018г. предявеният иск следва да се отхвърли.
7
Относно разноските:
Относно разноските на ищеца:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
заповедното производство в размер на 111,26 лева, първоинстанционното производство- в
размер на 427,66 лева.
Oтносно разноските на ответницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай, от представените договорите за правна помощ се установява, че
страните са уговорили безплатна адвокатска защита за заповедното и първоинстанционното
исково производство.
Съобразно Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C- 428/ 16,
„определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им
като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят
възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и
др., C-184/13—C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат— под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава
правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този
извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
8
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело
05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Относно заповедното производство:
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че възнаграждение в размер на 50лв. напълно съответства на правната и фактическа
сложност на делото и на осъществената защита. Съобразно с отхвърлената част от иска, на
процесуалния представител на ответницата следва да се присъди възнаграждение в размер
на 25,66 лева.
Относно разноските в исковото производство:
9
Съдът съобрази, че фактическата и правната сложност на делото не е висока,
поведението на процесуалния представител на ответницата, извършените от него
процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа
страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната
позиция от правна страна. На следващо място, съдът отчете спецификата на производството,
както и известните му обстоятелства, че процесуалният представител води множество
сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна. С оглед изложеното, съдът счита, че възнаграждение в
размер на 300 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, и на
положения от адвоката труд. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответницата следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 153,96 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Т. Н., с ЕГН **********
съществуването на вземането на “***********” АД, с ЕИК ********** за сумата 4345,87
лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. **********,
за периода 16.4.2018г.- 28.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.04.2021г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.05.2021г. по ч.гр.д. № 21859 по описа за 2021г. на
Софийския районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за установяване съществуването на вземането на
“***********” АД, с ЕИК ********** за сумата 4345,87 лева, представляваща цена на
питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. **********, за периода 16.4.2018г.-
28.11.2020г., над сумата 4245,87 лева до сумата 8927,98 лева и за периода 21.11.2012г.-
15.04.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Т. Н., с ЕГН **********, да плати на “***********” АД, с ЕИК
**********, сумата 111,26 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. №
21859 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 170 състав, разноски, сумата 427,66
лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “***********” АД, с ЕИК ********** да плати на адв. К. Игнатова Б., с
ЕГН **********, сумата 25,66 лева, представляваща възнаграждение за осъществена
безплатна защита на Б. Т. Н., с ЕГН **********, по ч.гр.д. № 21859 по описа за 2021г. на
Софийския районен съд, 170 състав, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
10
38 ЗА.
ОСЪЖДА ***********” АД, с ЕИК ********** да плати на адв. Николай Илчев
Илчев, с ЕГН **********, сумата 153,96 лева, представляваща възнаграждение за безплатна
адвокатска защита на Б. Т. Н., с ЕГН **********, по гр.д. № 46489 по описа за 2021г. на
Софийския районен съд, 170 състав, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11