Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Е. Янчева от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 186 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „А1 България“ ЕАД, гр. София,
депозирана чрез юрисконсулт П.Х., против Решение № 312/23.09.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1245/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-000009/10.05.2022г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, гр.
София, с ЕИК131468980, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева на основание чл. 208а от ЗЗП, за нарушение на чл. 62б от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че
не е допуснато соченото от контролните органи административно нарушение, като в
тази връзка жалбоподателят твърди, че промяната в цената на ползваните от
потребителя услуги е извършена в унисон с изискванията на ЗЕС и в частност с
неговия чл. 230, като потребителят е бил своевременно уведомен и е могъл да
прекрати договора си без допълнителни разходи. В условията на евентуалност се
преследва и отмяна на санкционния акт поради „маловажност“ на деянието.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна,
директор на РД за областите Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Разград и
Силистра, със седалище ***, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, депозира писмено
становище чрез старши юрисконсулт В.П., в който поддържа становището за
неоснователност на оспорването и отправя претенция за присъждане на разноски. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, ответната страна не се
явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„А1 България“ ЕАД, гр.
София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и
услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 26, Магазин „А1“.
По повод постъпила
потребителска жалба с вх. №В-03-1664 от 18.11.2020г. на 25.11.2021г. до
дружеството-жалбоподател било изпратено писмо с изх. №В-03-1664/25.11.2020г. с
искане за предоставяне на становище по жалбата. От представените от дружеството
писмени доказателства било установено, че потребителят е сключил писмен договор
№ *********/20.11.2020г. за услуга „Фиксиран интернет и телевизия“ на тарифен
план „А1 Нет 100+А1 ТВ 230+“ за срок от 2 години. В периода от 28.05.2021г. до
01.06.2021г. потребителят е получил четири кратки текстови съобщения, с които е
бил уведомен, че считано от 01.07.2021г. ще бъде променена /увеличена/ цената
на част от услугите, които ползва.
От страна на
дружеството-жалбоподател било представено Становище, в което излагат, че
месечната абонаментна такса за услуга „Фиксиран интернет и телевизия“ на
тарифен план „А1 Нет 100+А1 ТВ 230+“ е била увеличена, поради увеличение на
цените на каналите „Диема екстра“. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол №К-2709440/26.11.2021г. С писмо от 11.01.2022г.
представител на дружеството е бил поканен да се яви на 17.01.2022г. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
За констатираното
нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 000009/21.01.2022г., като актосъставителят посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП. Поради
неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на
дружеството, за което е бил съставен и Констативен протокол
№К-2705503/10.02.2022г. При връчване на акта за установяване на административно
нарушение не били изложени възражения. Впоследствие жалбоподателят се
възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал
писмени възражения, в които изложил, че оспорва описаното нарушение, доколкото
разпоредбите на ЗЕС му дават възможност да променят едностранно договорените
условия с крайните потребители на услугите чрез уведомление, без да се изисква
сключване на писмено споразумение за промените.
Въз основа на така
съставения акт, АНО издал впоследствие и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че дружеството
е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно
нарушение, което не разкривало белезите на „маловажна“ простъпка по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, съдебният състав посочил, че жалбоподателят се
явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП,
поради което е имал задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки
разпоредбите на Закона за защита на потребителите и в частност чл. 62б от
закона, според която изменения на договорни условия се извършват с допълнителни
писмени споразумения. Съобразявайки приобщените доказателства въззивният съд
счел, че търговецът не се е съобразил с вмененото му задължение, като аргументите,
че е действал в унисон с нормативната уредба в ЗЕС съдебният състав възприел за
неоснователни, доколкото изричното правило на § 1 от ДР на ЗЗП разписва, че при
колизия между два нормативни акта, приложение намират тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите – в казуса именно правилото на чл.
62б от ЗЗП. По тези съображения съдът формирал решаващото становище, че
юридическото лице е осъществило вменената му простъпка, за която правилно е
било санкционирано по реда на чл. 208а от ЗЗП.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с
приложимия закон.
В унисон с правните съображения на
въззивния съд, настоящата инстанция намира за безспорно установено
обстоятелството, че дружеството има качеството „търговец“ по смисъла на § 13,
т. 2 от ЗЗП, като същото представлява юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител
като част от своята търговска или професионална дейност. Процесният договор за
предоставяне на електронносъобщителна услуга – фиксиран интернет и телевизия е
с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 35 ЗЗП. Процесният
договор попада в приложението на разпоредбите на чл. 62– 62д от ЗЗП. Според
разпоредбата на чл. 61а от ЗЗП, посочените разпоредби имат за цел защита на
потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние,
договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени
между търговец и потребител, като се имат предвид и договорите за услуги. Чл.
62б от ЗЗП установява изискване, когато страните са сключили договор в писмена
форма, изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни писмени
споразумения.
Съгласно чл. 3 § 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба даваща право на
продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина
характеристиките на доставяния продукти или услуга, представлява „неравноправна
клауза“. В този смисъл съдът съобрази, че съгласно чл. 48 от Общите изисквания
при осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС, 30 дни
преди изменението на договора, предприятието уведомява абоната чрез
предизвестие. В настоящия казус това е било осъществено, но не е изпълнено
допълнителното изискване на чл. 62б от ЗЗП за постигнато между страните допълнително
писмено споразумение към договора за услуга относно изменението на цената.
Доказано е по делото и не се оспорва от санкционираното лице, че дължимата от
потребителя месечна такса е била увеличена едностранно от дружеството, без да е
било сключено допълнително писмено споразумение в подобен смисъл. Не са налице
данни опровергаващи потребителския характер на договора, поради което освен
приложимите правила на Закона за електронните съобщения и Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения на Комисията за регулиране на
съобщенията, които се прилагат към всички договори за същите услуги, намират
приложение и правилата на ЗЗП. Основанието за приложението на ЗЗП се съдържа и
в § 1 от ДР на Закона. Законът за защита на потребителите защитава в по-висока
степен техните права, за разлика от Закона за електронните съобщения, на който
се позовава касаторът, в който тези права са ограничени до степен доставчикът
на услугата да може едностранно и без изричното съгласие на потребителя, да
измени условията на договора. Поради гореизложеното касационната инстанция
намира, че санкционираният субект е извършил описаното в акта и в НП нарушение,
което е установено по непротиворечив начин от наличните писмени и гласни
доказателства и правилно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството.
Не може да се сподели твърдението за
„маловажност“ на простъпката. От установените по делото обстоятелства е видно,
че нарушението не попада в категорията на малозначителни и незначителни
административни нарушения, понеже неговата обществена опасност не е
незначителна. Няма доказателства, че нарушението с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Нарушението
несъмнено е засегнало в значителна степен правата на потребителя, който при
приети договорни условия относно цената на услугата, е следвало да плати
по-висока цена, наложена едностранно от доставчика. Размерът на санкцията,
неподлежащ на индивидуализация по реда на чл. 27 от ЗАНН, е съобразен от
законодателя с тежестта на нарушението и не следва да бъде обсъждан.
До аналогичен извод е достигнал и
районният съд, поради което постановеният от него съдебен акт следва да бъде
оставен в сила.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът, като съобрази характера на
спора, намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисия за
защита на потребителите - гр. София юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция в размер на 80 лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 312/23.09.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1245/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„А1 България“ ЕАД, гр. София, с
ЕИК131468980 да заплати на Комисия за
защита на потребителите - гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.12.2022 г.