№ 1073
гр. Благоевград, 03.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500875 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С влязло в сила Определение№17214/07.07.2022 г., постановено по
гр.д.№31706/22 г. по описа на СРС, производството е прекратено и изпратено
на РС-Благоевград, на основание чл. 113, вр. чл. 11, ал. 3 ГПК. За да
постанови това определение, Софийският районен съд е приел, че ответникът
е потребител и доколкото неговият настоящ адрес е в гр. Благоевград,
компетентен да се произнесе е Районен съд – Благоевград. С оглед на това е
прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на Районен
съд - Благоевград.
С Определение №1377/08.10.22 г., постановено по гр.д.№1923/22 г.
по описа на РС- гр. Благоевград е повдигната препирня за подсъдност между
Районен съд - Благоевград и Районен съд – София. В мотивите си
Благоевградски районен съд е отбелязал, че компетентен да се произнесе по
спора е съдът по настоящ адрес на ответника към момента подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а не към момента на предявяване на иска.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 122, изр. 2-ро от ГПК, както и от
обстоятелството, че се касае за равни по степен съдилища, намиращи се в
райони на различни по-горни съдилища последен отказал да разгледа делото
е РС-Благоевград, поради което Благоевградски окръжен съд се явя
компетентен да се произнесе по спора за подсъдност.
1
Производството пред Софийски районен съд по гр. д. № 31706/2022г.
е образувано по искова молба, подадена от „Й. Б.“ ЕАД срещу ответника Б. Б.
В., с която е предявен иск по чл. 422 ГПК, след проведено заповедно
производство. Пред Софийски районен съд е подадено заявление по чл. 410
ГПК от заявителя „Т.Б.“ ЕАД /„Й. Б.“ ЕАД/ срещу длъжника Б. Б. В..
Заповедният съд е извършил служебна справка за постоянен и настоящ адрес
на длъжника, видно от която адресите са в гр. София. Съдът е издал заповед
по чл. 410 ГПК срещу длъжника, която му е връчена чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Дадени са указания на заявителя за
предявяване на установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Иск е
предявен в указания срок, по който е образувано гр. д. № 31706/2022г. по
описа на Софийски районен съд. Исковият съд отново е извършил справка за
постоянен и настоящ адрес на ответника /длъжник в заповедното
производство/, видно от която, считано от 06.01.2022г. /след образуване на
заповедното производство/ постоянният и настоящият адрес на длъжника е в
гр. Благоевград. С оглед установения нов настоящ адрес сезираният съд е
прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на Районен съд -
Благоевград.
Съгласно чл. 113, изр. 1 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съд в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – постоянния.
Действително, правилата на чл. 113 ГПК определят, че местната
подсъдност на исковете срещу потребител, какъвто е предявен в настоящия
случай, е пред съда по настоящия адрес на потребителя, като за тази
подсъдност съдът може служебно да повдигне спор на основание чл. 119, ал.
3 ГПК. В случая, обаче, с исковата молба е предявен положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след успешно проведено заповедно
производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като по този начин е въведено от
законодателя изключение от общото правило на чл. 125 ГПК, че искът се
счита предявен от постъпване на исковата молба в съда, което законодателно
разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на
2
последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ упражненото
материално право с подаване на искова молба (в този смисъл – т. 9 от ТР №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Безспорно е в съдебната практика, че по
отношение на иска по чл. 422 ГПК са приложими процесуалните правила на
общия исков процес за определяне на местната подсъдност, вкл. и
разпоредбата на чл. 120 ГПК, съгласно която настъпилите след подаването на
исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи
местната подсъдност, не са основание за препращане на делото на друг съд
(вж. така Определение № 71/08.02.2018 г. по ч. т. д. № 224/2018 г. на ВКС, I
ТО, Определение 292/29.05.2017 г. по ч. т. д. № 828/2017 на ВКС, II ТО). В
съдебната практика се приема, че ако е налице промяна в постоянния адрес на
длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на
депозирането на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, тя (промяната) е
настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 ГПК
съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане
на делото, с предмет установителния иск, по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК
(вж. цитираното по-горе Определение № 71/08.02.2018 г. по ч. т. д. №
224/2018 г. на ВКС, I ТО).
Тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, то следва да се приеме, че регистрираният към този момент настоящ
адрес на ответника е релевантният адрес, който е определящ за подсъдността
по чл. 113 ГПК. Поради тази причина, и с оглед разясненията по-горе, именно
РС-София е компетентен да разгледа предявения иск по чл. 422 ГПК.
Промяната на настоящия адрес на ответницата в гр. Благоевград, като
извършена в хода на процеса, не следва да се взема предвид и не дава
основание за прекратяване на производството пред РС-София поради липса
на местна компетентност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 120 ГПК
настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са основание за
препращане на делото (вж. така Определение № 540/22.11.2018 г. по ч. гр. д.
№ 4281/2018 г. на ВКС, IV ГО).
3
Предвид изложеното Благоевградският окръжен съд намира, че
компетентен да разгледа иска по чл. 422 ГПК е РС-София и неправилно
делото е било изпратено по подсъдност на РС-Благоевград. Ето защо, делото
следва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Воден от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен от „Й. Б.“
ЕАД срещу ответника Б. Б. В. е Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4