Присъда по дело №1488/2021 на Районен съд - Русе

Частният тъжител Р. ЛЮБ. СТ. обвинил
М. Д. В., от с.Николово, обл.Русе, ЕГН-********** в това, че
На 07.07.2021г., в с.Николово, обл.Русе, причинила на Р. ЛЮБ. СТ. от
гр.Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание,
без разстройство на здравето му - престъпление по чл.130, ал.2 от НК

Тъжителят и повереникът му поддържат обвинението. Молят Съда да
признае подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което
била предадена на съд и ѝ бъде наложено наказание за него.
Подсъдимата М.В., редовно призована се явява лично. Дава
обяснения, в които не отрича да е извършила деянието, за което била
предадена на съд. Защитникът пледира подсъдимата да бъде оправдана по
предявеното обвинение, като изтъква аргументи за наличие предпоставките
на чл.9, ал.2 от НК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата М. Д. В. е родена на 27.11.1975г. в гр.Русе, български
гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана, работи, с ЕГН
**********.

От няколко години, преди процесната дата, подс.М.В. и тъжителя Р.С.
работели на металорежещи машини в цех 210 на „Дунарит“АД в с.Николово.
Двамата поддържали нормални колегиални отношения, докато, около две
години преди датата на инцидента, С. започнал да изпитва емоционално
влечение към подсъдимата. На работното им място С. използвал всяка
възможност да я наблюдава явно и тайно, а в контактите с нея отправял
намеци за интимност, като в един от случаите предложил да я почерпи
безалкохолно срещу което тя да получи от нея целувки. Подсъдимата
опитвала деликатно да отклони стремежите на С., като му казвала, че не
изпитва нищо към него, че разликата в годините им е много голяма, и че той
за нея е като нейно дете. Независимо от това, в извънработно време
тъжителят започнал често да посещава с.Николово, където В. живеела,
обикалял около дома и дори са покачвал на близки дървета, за да може да я
вижда през прозорците. При някои от тези посещения С. тайно правил снимки
на подс.В., някои от които по интимно облекло. Част от тези действия на
тъжителя станали достояние на подсъдимата, която споделила притесненията
си от поведението на С. със свои колеги – свидетелите АТ. КР., Д. Д., ИВ. В. и
С.К.. В. разказала за случващото се и на мъжа, с когото съжителствала на
съпружески начела – свид.В.Т.. В един от случаите, когато С. се бил покачил
на съседно дърво и наблюдавал къщата на подсъдимата, именно Т. го видял,
1

но тъй като не го познавал до този момент, не реагирал по никакъв начин.
На 07.07.2021г., сутринта, когато отишла на работа, подс.М.В. се
срещнала със свой колега – свид.Е.П., който й споделил, че по-рано
разговарял с Р.С., който му казал, че редовно спял в колата си пред къщата на
В., както и, че С. му показал на телефона си снимки на подсъдимата, на които
тя била само с хавлия или по бельо. Като чула това подс.В. се афектирала,
бързо се насочила към работното място, където бил тъжителя С. и му нанесла
няколко удара със шамар в областта на главата и шията, като му викала:
„Защо ми причиняваш това! Какво съм ти направила! Ще престанеш ли!“.
Присъстващите в близост свидетели АТ. КР. и Д. Д. бързо застанали между
подсъдимата и С. и ги разделили, с което инцидентът приключил. Малко по-
късно, подс.В. и тъжителя били отведени при свид.ИВ. В. – началник на
участък в цеха, който ги предупредил устно да се въздържат от такива
конфликти на работното си място. Тогава, за пореден път, подсъдимата се
оплакала на В., че С. досаждал в извънработно време, че ходел, там където
живее и, че се качвал по дърветата и я наблюдавал.
На 12.07.2021г. тъжителя С. бил прегледан от съдебен лекар. Било
издадено съдебномедицинско освидетелстване, в което съдебният лекар
отразил, че при прегледа на тъжителя не са установени видими следи от
травматични увреждания, в областите, в които С. твърдял, че са му нанеси
удари от подсъдимата.
Междувременно подс.М.В. се срещнала със свид.М.Х. – по това
време младши полицейски инспектор къв Второ РУ-Русе за селата Просена и
Николово. Разказала му, че е притеснена от действията и поведението на Р.С.
и го попитала за съвет какво да предприеме. Х. предложил да разговаря по
телефона със С. и да го убеди да спре да се занимава с нея. В разговора си с
тъжителя, Х. му обяснил, че няма право да шпионира В., да я наблюдава
тайно покачен на дърво, нито да я снима без нейно съгласие. Казал му, че
между тях не може да има никаква близка връзка, поради значителната
разлика в годините, на което С. отговорил, че това не е проблем, щом
президента Макрон можел да има връзка с по-възрастна жена. Тъй като
подсъдимата не била подала официално заявление за случая, с това
приключила намесата на органите на полицията.
В хода на съдебното производство била назначена съдебномедицинска
експертиза, с обект на изследване телесните увреждания на тъжителя Р.С., от
заключението на която отново се установява, че при освидетелстването му на
12.07.2021г. не са установени видими следи от травматични увреждания, в
областите, в които твърдял, че са му нанеси удари от подсъдимата. Вещото
лице отстоява, че според събраните по делото доказателства, на С. били
нанесени удари с ръка по лицето, главата, шията и/или тялото, при които е
възможно да не останал видими следи или да има преходни зачервявания, за
каквито тъжителят съобщава в частната си тъжба. Според вещото лице, ако се
приемат за нанесени такива удари по С., то следва да се приеме, че по този
2

начин са му причинени болка и страдание.
По делото била назначена и видео-техническа експертиза, която
изследвала предаденият от „Дунарит“АД видеозапис от камера за
наблюдение в Цех 210 на предприятието. В заключението си вещото лице
извело фотокадри на относимите към предмета на делото събития от
процесната дата и дал описание на заснетите на видеозаписа обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подс.М.В., от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели АТ. КР., Д. Д., ИВ. В., С.К., В.Т., Е.П. и М.Х. както и от приетите и
приобщени писмени доказателства – заключенията по назначените
съдебномедицинска и видео-техническа експертизи, становище /трудова
характеристика/, магнитен носители СD, с видеозапис „IP Camera10_Цех
210_Цех 210_20210707102400_20210707102600_182488910“, справка за
съдимост.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
Подсъдимата М. Д. В. не е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а именно на
07.07.2021г., в с.Николово, обл.Русе, да е причинила на Р. ЛЮБ. СТ. от
гр.Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание,
без разстройство на здравето му.
Безспорно бе установено от събраните по делото доказателства, че на
07.07.2021г., около 10.00ч., подс.В. нанесла удари с ръка /шамар/ в областта
на главата и шията на тъжителя Р.С., на работното му място в цех 210 на
„Дунарит“АД в с.Николово. В тази насока са както признанието на
подсъдимата, така също и показанията на свидетелите-очевидци на инцидента
АТ. КР. и Д. Д., и заключението на видео-техническата експертиза.
Безспорно е също така, с оглед заключението на
съдебномедицинската експертиза, че тези удари са причинили на тъжителя
болки и страдание.
В същото време обаче, от събраните в хода на делото доказателства
се налага извода, че осъщественото от подсъдимата М.В. деяние не е
престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Цитираната разпоредба предвижда,
че деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради своята
малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък, когато неговата
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай Съдът
намира, че е налице именно втората хипотеза - на явна незначителност на
обществената опасност на деянието на подсъдимата В., тъй като същото,
макар и формално да осъществява обективните и субективни признаци на
3

предвиденото в закона престъпление по чл.130, ал.2 от НК, то неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Несъмнено, за установяване на общественоопасния характер на
деянията поначало следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента
на засягане на обекта, специалните качества на дееца и субективните
особености на неговата проява.
В конкретният случай, тази необичайно ниска степен на обществена
опасност се определя от обстоятелствата по случая и от личността на
подсъдимата, като в тази насока Съдът приема следното:
На първо място, следва да бъде отчетено, че ударите били нанесени
на тъжителя С. със шамари, от лице от женски пол, без особена сила и
обективно не са могли да му причинят съществена или продължителна болка.
Както става ясно от заключението на съдебномедицинската експертиза, при
такива удари, обикновено болките в ударените места продължават в рамките
на няколко минути и в редки случай до часове, както и, че от такива удари е
възможно изобщо да не останат видими следи от травматични увреждания
или да има само преходни зачервявания. Показателно за незначителната сила
на ударите е и липсата на видими следи от травматични увреждания по
тъжителя при освидетелстването му от съдебен лекар няколко дни след
инцидента.
На второ място, съвкупният анализ на доказателствените източници
разкрива, че поведението и действията на тъжителя С. по отношение на
подсъдимата, продължили около две години, натрупали у В. напрежение,
тревога и притеснение, които тя неведнъж споделяла както с мъжа, с когото
съжителствала на съпружески начела – свид.В.Т., така и със своите колеги
АТ. КР., Д. Д., ИВ. В. и С.К.. От обясненията на подс.В. и показанията на
посочените свидетели се установява, че в продължителен период от време,
около две години, у тъжителя С. се формирало отношение към подс.В.,
преминаващо границата на чисто колегиалните такива. Очевидно същият
изпитвал емоционално влечение към нея, прераснало в желание за интимна
връзка, независимо от ясно изразеното от В. несъгласие отношенията им да се
развиват в такава насока. Това не разколебало тъжителя и той започнал тайно
и явно да наблюдава подсъдимата на работното място, а в извънработно
време предприел чести посещения на населеното място, в което тя живеела,
обикалял около дома , за да я види, като това му желание ескалирало до
качване на близки около къщата дървета, от които се разкривала видимост
към вътрешността на дома. Както бе посочено и по-горе, част от тези
действия, граничещи с инкриминираното от чл.144а от НК деяние, станали
достояние както на подс.В., така и на техни колеги. В деня на инцидента и
непосредствено преди него, подс.В. узнала от свой колега – свид.П., че извън
всичко останало, докато тайно я наблюдавал в дома , С. е правил и снимки с
телефона си, на които подсъдимата била полугола и по интимно облекло. В
тази насока Съдът възприема обясненията на подс.В. като достоверни и
4

достатъчно обективни, доколкото същата излага и съществени негативни за
нея факти, добросъвестно признавайки нанасянето на побоя над С.. Нещо
повече, от последващото поведение – бързо насочвайки се към тъжителя С.
и викайки му „Защо ми причиняваш това! Какво съм ти направила! Ще
престанеш ли!“, може да се направи обоснован извод, че подсъдимата била
афектирана и скандализирана от узнаването за нещо извънредно и драстично,
сторено от тъжителя, каквото логично би била получената информация от
П., че е снимана тайно и полугола. Действително, в показанията си пред Съда
свид.П. заявява, че няма спомен за това обстоятелство, но това не изключва
достоверността на обясненията на подс.В., доколкото свидетелят сам твърди,
че разговорите му с тъжителя и с подсъдимата за него били несъществени и
веднага ги „изтривал“ от главата си. Следва да бъде отчетено и това, че в
показанията си свид.П. не отрича категорично, а заявява само, че няма спомен
да е виждал снимки на подс.В. гола, показани му от тъжителя и, че няма
спомен да е казвал за тези снимки. Заявява обаче, че е склонен да приеме,
че това се е случило по този начин, ако подсъдимата го твърди. Освен това
споделя, че е възможно да не си спомням част от обстоятелства, тъй като след
като преболедувал „Ковид“ през м.октомври 2021г. вече не бил добре с
паметта, което обстоятелство не е без значение, доколкото многократно, по
време на пандемията от Ковид-19 бе разяснявано от медицински специалисти
по медиите, че част от „пост-Covid-синдромите” са и затруднения в паметта и
концентрацията.
Всичко това дава основание на Съда да приеме обясненията на
подс.В., по отношение на обсъжданите обстоятелства, за достатъчно
обективни, достоверни и житейски логични.
Очевидно, узнаването за тези снимки преминало границата на
търпение на В., афектирало я и я мотивирало да потърси сметка от С., като му
нанесе и установените по делото удари. По мнение на Съда, саморазправата,
към която В. прибягнала, била за да защити в крайна сметка честа и
достойнството си и несъмнено била предизвикана от пострадалия чрез
недопустимо навлизане в нейната лична сфера, извършване на нецензурни
действия с изразена сексуална насоченост и несъобразяване с желанието на
подсъдимата за прекратяване на това поведение. А последните действия на С.
– тайно да направи интимни снимки и да ги покаже на свой колега,
изиграли в случая определяща и направляваща действията на подс.В. роля,
които макар да са безспорно морално укорими, са се явили естествена
реакция и стремеж за възмездяване по отношение на С. за действията му.
На следващо място, засягането на обществените отношения с
конкретното инкриминирано деяние е явно незначително и с оглед добрите
характеристични данни за личността на М.В.. Установява се по делото, че тя е
с чисто съдебно минало, липсват данни за други нейни противообществени
прояви, трудово ангажирана е и ѝ е дадена отлична трудова характеристика.
С оглед на изложеното дотук, Съдът намира, че обществената
5

опасност на деянието, извършено от подс.С.а срещу частния тъжител Р.С., е
явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което подсъдимата
следва да бъде призната за невинна в това, да е извършила престъпление по
чл.130, ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК, да бъде оправдана по това
обвинение.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от
НПК, частният тъжител Р.С. следва да бъде осъдена да заплати на подс.М.В.
сумата от 700.00 /седемстотин/ лв. за направени разноски по делото - за
адвокатски хонорар, както и сумата от 459,30лв. в полза на Районен съд Русе,
представляващи разноски в хода на съдебното производство.

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	42
Дата:	22 март 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия:	Явор Димов Влахов

Дело:	20214520201488
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 юли 2021 г.

Присъда по дело №1488/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите