РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХ състав
На единадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 634 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Х.е.У.” АД против
НП №239/18.12.2018 г., издадено
от Директора на Басейнова
дирекция за черноморски район с център гр.Варна,
с което на „Х.е.У.” АД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"
в размер на 150 лева
на основание чл.48 ал.1 т.12
вр.чл.200 ал.1 т.4 от
Закона за водите.
В
жалбата си въззивникът
моли да се отмени НП.
В
съдебно заседание въззивникът
редовно призован не се
явява и не се представлява. Като
процесуалният и представител в писмена молба поддържа жалбата и моли за отмяна
на НП.
Представител
на въззиваемата страна, редовно
призоване не се явява.
След
преценка на доводите на жалбоподателката –посочени в жалбата и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 27.06.2018 г. е извършена документална проверка по досието и по
документи, постъпили в БДЧР, по изпълнение на условията на Разрешително за
водовземане и ползване на воден обект № 2119 0008/31.03.2014г., издадено от
Директора на БДЧР, с титуляр „Х.е.У." АД, за водовземане и ползване на
воден обект: р.Кьойдере (Кайнак дере), находяща се в гр.Варна, к.к-с „Св. Св.
Константин и Е."***, с цел на ползването: изграждане на съоръжение за
водовземане и с цел и обект на водовземането: за охлаждане на термопомпен
агрегат, използван за подгряване на водата на изграден в УПИ II-139, кв.11
(актуален идентификатор № 10135.2569.19) по плана на гр.Варна, к к-с „Св. Св.
Константин и Е."***, плувен басейн към хотелски комплекс, находящ се в
същия поземлен имот, за нуждите на дейността на титуляра. Разрешителното е с
начален срок на действие 31.03.2014 г. и краен срок-31.03.2024 г. При
извършената документална проверка за наличната по досието на обекта, водено при
БДЧР, информация и документация, е констатирано, че титулярът на разрешителното
-„Х.е.У." АД, не е изпълнил задължението си да представи в срок до
31.03.2018 г. Доклад по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите, за изпълнение на
условията в Разрешително № 2119 0008/31.03.2014г., за 2017 г. С това свое
деяние на 01.04.2018 г. „Х.е.У." АД е нарушило чл.48, ал.1, т.12 от Закона
за водите, като не е представило на Директора на БДЧР Доклад по чл.48, ал.1,
т.12 от Закона за водите за изпълнение на условията в Разрешително № 2119
0008/31.03.2014 г., за 2017 г. в законоустановения срок до 31.03.2018 г. За
така установените и описани обстоятелства от БДЧР е съставено и изпратено
Уведомително писмо изх. № 26-00-669/27.06.2018 г. до нарушителя за съставяне на
АУАН. В указания в писмото три дневен срок, нарушителят не се е явил в БДЧР и
не е изпратил свой упълномощен представител, предвид на което, на основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН е съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 191/(14.07.2018 г. (бланков № 000604) в отсъствие на нарушителя,
удостоверено с подписа на двама свидетели. Актът е връчен на нарушителя по реда
на чл.43, ал.4 от ЗАНН, от представител на Столична дирекция на вътрешните
работи - Първо районно управление ***, на 18.09.2018 г. и подписан от
нарушителя без възражения. В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН до
Директора на БДЧР не е постъпило писмено възражение по повод съставения и
връчен АУАН. След това било съставено НП.
В съдебно заседание бе разпитана
свидетелката Х., чиито показания съдът кредитира, като дадени
безпристрастно и обективно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
АНП, както
и от гласните доказателства в хода на съдебното производство,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане, като по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Наказателното
постановление е обосновано. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере в
какво се
обвинява
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Мястото и датите на извършване на нарушенията са точно
описани от АНО. Правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било
нарушено.
Съдът намира че
правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушение по чл. 48, ал. 1 т. 12 ЗВ във връзка с чл. 200, ал. 1,
т. 4 от Закона за водите, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно текста на посочената за нарушена правна
норма в
срок до 31 март на следващата отчетна година предоставят на Директора
на съответната Басейнова дирекция, а в случаите на
издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната
регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на
условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по
чл. 117 от Закона за опазване на околната среда докладът се представя като част
от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон.
Жалбоподателят не е изпълнил това си задължение и затова е бил санкциониран от
АНО. В обстоятелствената част на НП, АНО е посочил, че нарушението е вменено за
непредставен доклад. В тази връзка съдът не приема възраженията на
жалбоподателя, че не е могъл да разбере за какво точно е бил наказан.
Извършването на нарушението описани в НП се потвърждава от събраните гласни
доказателства – свидетелските показания на свид. Х. и от събраните по АНП
писмени доказателства. Съдът приема, че нарушението е осъществено с
бездействие. Съдът намира, че нарушените и санкционните норми са били посочени
правилно в обстоятелствената част на НП. Жалбоподателят е разбрал за какво
нарушение е обвинен и срещу какво да се защитана. Съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя, че е било нарушено правото му на защита.
Съдът не приема възраженията на
жалбоподателя, че след като дружеството било в несъстоятелност било недопустимо
да му бъде налагано адм. наказание. Обстоятелството, че
спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност и е
назначен синдик, не означава, че управителят му е лишен от право да ръководи
дружествените дела. В разпоредбата на чл.635, ал.1 от Търговския закон ТЗ/ е
предвидено, че с откриване на производството по несъстоятелност или в случаите
по чл. 629а длъжникът
продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки
само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени
с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с
определението по чл. 629а. Съгласно
чл.635, ал.2 ТЗ съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато
констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.
В случая не са налице доказателства управителят да е бил лишен към датата на съставяне на АУАН от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото на „Х.е.У.“АД по реда на чл.635, ал.2 ТЗ. Съдът
намира, че в тази връзка е следвало да бъдат изпълнени задълженията по чл.48
ал.1 т.12. С бездействието си, жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение, поради което и правилно е
ангажирана административнонаказателната му
отговорност на това основание.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се
обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо
и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажно,
тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало
е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗВ. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера
на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с
тежестта на извършеното и с обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път. Съдът намира, че наказанието е определено към предвидения в закона
минимум, справедливо е и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №239/18.12.2018 г., издадено
от Директора на Басейнова
дирекция за черноморски район с център гр.Варна,
с което на „Х.е.У.” АД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"
в размер на 150 лева
на основание чл.48 ал.1 т.12
вр.чл.200 ал.1 т.4 от
Закона за водите.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд Варна
по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: