Р Е Ш Е Н
И Е № 260036
гр.Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №978
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и обратни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът по главните
искове „ЕНЕРЖИ ГРУП-БГ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2, офис 265, представлявано от Х.К.П., твърди, че е
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за целта
експлоатира фотоволтаична електроцентрала с обща мощност до 1,6 МWр, находяща
се в с.Узунджово, м.“Българското гробе“, общ.Хасково. Твърди, че е сключил с
ответника договор за изкупуване на ел.енергия №1049/19.06.2013 г., в който е
уговорено, че ответникът като купувач изкупува произведената от ищеца
ел.енергия по определена от ДКЕВР преференциална цена. Според договора
купувачът заплаща на продавача дължимата по издадена от последния фактура сума
в срок до десет работни дни от получаване на фактурата, придружена с подписан
от продавача протокол за количеството произведена ел.енергия. В уточняваща
молба уточнява, че протоколът се изготвя от купувача на база измерени от
разпределителното предприятие количества произведена енергия. Поддържа, че с
решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа, подлежащи на заплащане от
производителите не ел.енергия, като целта на решението е била да се намали
преференциалната цена за изкупуване на ел.енергията. Това решение е отменено от
ВАС, като отмяната има обратно действие. След това целта за намаляване на
цената е постигната по друг начин. С решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР на
основание §17 ПЗР ЗИДЗЕ е установено т.нар. нетно специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на ДКЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД ЗЕ. Според
приетото в т.4.13 от последното решение, за електрически централи с
фотоволтаични модули над 200 kW до 10 000 kW нетното специфично производство на
ел.енергия е 1 188 kWh. Позовавайки се на това решение, ответникът е изкупувал
по преференциална цена в размер 237,05 лв./ МWh (определена с решение
Ц-18/28.06.2012 г. на КЕВР) само произведената от ищеца ел.енергия до
посоченото количество от 1 188 kWh, а ел.енергията над този размер е изкупувана
на по-ниски цени. Посоченото лимитно количество е отчитано на годишна база,
като обикновено електроцентралата е достигала същото през месец септември на
съответната година, след което произведените количества са се купували на
различна от преференциалната цена. Твърди, че през месеците ноември и декември
2016 г.; ноември и декември 2017 г.; както и ноември и декември 2018 г. ищецът
е произвел количества ел.енергия, надхвърлящи т.нар.нетното специфично
производство, които са били изкупени от ответника на цена, по-ниска от
преференциалната. В уточняваща молба посочва подробно и помесечно произведените
количества и единичната цена, при която същите са изкупени, варираща между
0,11680 лв./квч. до 0,0692 лв./квч., като за всеки от месечните периоди твърди,
че са издадени фактура и протокол по чл.4 от договора. Твърди, че е изпращал
фактурите незабавно след издаването им на ответника по ел.поща и в оригинал
чрез куриер. Твърди по-нататък, че решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което
е определено нетно специфично производство на ел.енергия, което да бъде
изкупувано на преференциални цени, е отменено и в тази насока е постановено
окончателно решение на ВАС по адм.д.№10757/2017 г. Поддържа, че отмяната на
това решение на КЕВР има обратно действие. Това налага цялото произведено от
ищеца количество ел.енергия през горепосочения период да бъде заплатено по преференциална
цена в размер 237,05 лв./ МWh. За същия период разликата между реално
получената (по-ниска от преференциалната) и дължимата (преференциална) цена на
произведената от ищеца ел.енергия се свежда до общата сума 88 438,55 лв., от
която по периоди се дължат: за м.ноември 2016 г. – 22 458,35 лв.; за м.декември
2016 г. – 24 210,68 лв.; за м.ноември 2017 г. – 6 870,70 лв.; за м.декември
2017 г. – 16 428,19 лв.; за м.ноември 2018 г. – 5 170,36 лв.; за м.декември
2018 г. – 13 300,27 лв. Поддържа се, че ответникът е изпаднал в забава да
погаси всяко месечно вземане в горните размери, считано от първо число на
месеца, следващ този, през който е извършено частичното плащане, като за
периода от 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г. се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко закъсняло плащане, което обезщетение е в
общ размер 19 099,57 лв., уточнено по периоди в уточняващата молба. Въз основа
на изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулирано искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 88 438,55 лв.,
представляваща разлика между дължима и реално платена цена за произведената
ел.енергия в периода от м.ноември 2016 г. до м.декември 2018 г., включително,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата 19 099,57 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното
парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът по главните
искове „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, оспорва исковете. Признава
сключването на сочения от ищеца договор, както и качеството на последния на
производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез посочената в исковата
молба ел.централа. Признава и, че цитираното от ищеца решение СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР е отменено с окончателно решение на ВАС в частта по т.4.13.
Възразява, че след отмяната на това решение е прието друго такова от КЕВР –
Решение №СП-4/06.03.2019 г., с което за обекти като този на ищеца е определено
нетно специфично производство в същия размер – 1 188 kWp, считано от 31.07.2015
г. На следващо място възразява, че договорът с ищеца не е бил действащ през
целия период, обхванат от исковата претенция. В тази връзка изтъква, че този
договор е обвързвал страните през м.ноември и м.декември 2016 г., от 01.11.2017
г. до 10.11.2017 г., както и от 01.11.2018 г. до 12.11.2018 г. През останалата
част от исковия период ищецът е продавал произведената електрическа енергия на
трети лица – търговци на ел.енергия, като се е възползвал от възможността,
дадена с чл.31, ал.12 ЗЕВИ. В този период ответникът не е имал задължение и не
е изкупувал ел.енергия от ищеца. За първия период, обхванат от действието на договора,
ответникът признава, че е закупувал ел.енергия от ищеца над НСП на по-ниска от
преференциалната цена, но за това си действие се позовава на чл.31, ал.5, т.1 и
т.2 ЗЕВИ, въз основа на които разпоредби твърди, че е закупил ел.енергията по
т.нар.цена за излишък на балансиращия пазар. Дори да се приеме, че през същия
период липсва решение на КЕВР за определяне на нетно специфично производство,
то нетното специфично производство се прилага по силата на закона. Развива
подробни съображения в тази насока. Поддържа, че на изкупуване по
преференциална цена, изчислена по реда на чл.31, ал.11 ЗЕВИ, подлежи само
количеството произведена ел.енергия до размера на определеното НСП, а
количествата над този размер се изкупуват по цена за излишък. Изтъква, че по
силата на последните изменения в чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ЗИД ЗЕ, обн.ДВ, бр.26/2015
г.) са променени условията на договора, като са предвидени различни цени за
изкупуване преди достигане на НСП и след този момент, като тези условия са
задължителни за страните по аргумент от чл.30 на договора. Изтъква, че цената
на изкупуване е посочена от самия производител в издадените от него фактури,
което означава, че и двете страни по договора са съгласни, че НСП се прилага по
отношение обекта на ищеца. Поддържайки, че т.нар. НСП произтича от закона,
счита, че същото може да се определи и да се прилага и при липса на решение на
КЕВР в тази насока. Позовава се на §1, т.29 ДРЗЕВИ и счита, че НСП следва да се
определи въз основа на два компонента: усреднената стойност на средногодишно
производство от 1 kW инсталирана мощност на групата ФЕЦ, в която попада ищеца и
усреднената стойност на собствените нужди на същата група. Първият компонент е
определен с решение №Ц-18 на КЕВР и е в размер 1 250 kWh. Вторият компонент
счита, че може да бъде изчислен от електроинженер и зависи от техническите
спецификации на конкретния обект на производство. Въз основа на свои изчисления
в тази насока счита, че за да покрият собствените си нужди, ФЕЦ като тази на
ищеца имат нужда средно от 62 kWh ел.енергия за всеки kW инсталирана мощност.
НСП се получава като от средногодишното производство 1 250 kWh се извадят
собствените нужди на обекта – 62 kWh, при което се получава 1 188 kWh за 1 kW
инсталирана мощност, а за цялата инсталирана мощност на обекта на ищеца в
годишен размер НСП е 1 900 800 kWh. Произведените от ищеца количества
ел.енергия, надвишаващи последната стойност, поддържа, че следва да се заплащат
по цена за излишък. Тъй като законодателят е съобразил, че тази цена е ниска,
същият е дал възможност на производителите да продават ел.енергия по свободно
договорени цени – чл.35, ал.12 ЗЕВИ. За една част от процесния период ищецът се
е възползвал от тази възможност, като е продавал ел.енергия на свободно
договорени цени по договор с избран от него търговец. За този период ищецът не
е бил част от балансиращата група на ответното дружество, поради което
последното му се дължи цена за произведена ел.енергия. По изложените
съображения се иска отхвърляне на исковете. Претендират се деловодни разноски.
В допълнителната искова
молба ищецът „ЕНЕРЖИ ГРУП-БГ“ признава за приемането на Решение
№СП-4/06.03.2019 г. на КЕВР, цитирано от ответника. Възразява, обаче, че
решението е оспорено от него по административен ред с искане да бъде обявено за
нищожно, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага подробни
съображения относно това защо счита решението за нищожно или незаконосъобразно,
в това число относно приетото с него обратно действие. По изложените
съображения счита, че решението не може да бъде прилагано в отношенията между
страните. Поддържа, че настоящият съд може да извърши инцидентен контрол за
законосъобразност на същото решение. Оспорва тезата на ответника, че НСП може
да бъде определяно по друг начин, освен с решение на КЕВР. Изтъква, че договорът
за изкупуване на ел.енергия е действащ между страните за целия претендиран в
исковата молба период от време. Изтъква, че основание за плащане не са
издадените фактури, а сключеният между страните договор. Поради липса на
валидно решение на КЕВР, определящо т.нар.нетно специфично производство през
процесния период, цялата произведена от ищеца електроенергия е следвало да бъде
изкупена от ответника на преференциална цена. Нормата на чл.31, ал.12 ЗЕВИ не
следва да намери приложение в отношенията между страните.
В отговор на
допълнителната искова молба ответникът възразява, че при иницииран пряк съдебен
контрол относно валидността и законосъобразността на оспорения от ищеца
административен акт, настоящият съд не е компетентен да извърши инцидентен
контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Поддържа възражението си, че за част от
исковия период ищецът е продавал ел.енергия на трето лице. Поддържа, че чл.31,
ал.12 ЗЕВИ е приложим, когато производителят избере да продава електроенергия
на свободни цени, а ищецът е сторил именно това.
Приети са за съвместно
разглеждане обратни искове, предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД
против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8, за заплащане на сумата 58 905 лв. –
неплатен остатък от цената на продадена в периода м.ноември и м.декември 2016
г., 10-11.11.2017 г. и 12-15.11.2018 г. електроенергия, както и за сумата 16
489,96 лв. – неустойка за забава в плащането на горното парично задължение за
периода от 28.01.2017 г. до 18.12.2019 г. Исковете са основани на разпоредбата
на чл.94 ЗЕ, според която крайните снабдители (в случая „ЕВН ЕС“ЕАД) продават
на обществения доставчик (НЕК) количествата ел.енергия, която са закупили по
чл.31 ЗЕВИ по цената, по която са я закупили. От приемане на разпоредбата,
която съществува от 05.07.2013 г., ищецът по обратните искове твърди, че е
започнал да продава закупената от него ел.енергия на ответника по същите. На
01.11.2016 г. между тях е сключен и писмен договор за продажба на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на
производство. По силата на посочения договор ищецът е продал на ответника
цялата произведена и закупена от ищеца по главните искове електроенергия за периода,
в който договорът с последния е бил действащ, както следва: за целия м.ноември
2016 г. – 99 651 kWh при цена 0,01168 лв./kWh, или 1 396,71 лв. с ДДС; за
м.декември 2016 г. – 107 517 kWh при цена 0,01187 лв./kWh, или 1 531,47 лв. с
ДДС; за периода от 12,00 ч. на 10.11.2017 г. до 0,00 ч. на 11.11.2017 г. – 3
507 kWh по 0,02971 лв./kWh, или 125,03 лв. с ДДС; за периода от 09,00 ч. на
12.11.2018 г. до 0,00 ч. на 15.11.2018 г. – 7 863 kWh по 0,02195 лв./kWh, или
207,11 лв. с ДДС. В случай, че се приеме тезата на ищеца по главните искове, че
за посочените периоди посоченото количество електроенергия е следвало да бъде
закупено при преференциална цена от 237,05 лв./мWh без ДДС, то за същите
периоди общественият доставчик дължи на крайния снабдител сумата в общ размер
58 905 лв. с ДДС, представляваща разлика между платена и дължима цена, която
разлика е уточнена по периоди в исковата молба. Съгласно чл.11 от договора, при
забавено плащане общественият доставчик дължи на крайния снабдител неустойка в
размер на законната лихва върху неплатената сума до датата на окончателното
плащане, като забавата настъпва от деня, следващ този на падежа за плащане.
Така за периода от 28.01.2017 г. до 18.12.2019 г. се дължи неустойка в общ
размер 16 489,96 лв., уточнена по периоди в исковата молба. Въз основа на
изложените обстоятелства, е формулиран петитум на осъдителни искове за горните
суми, които се претендират, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД е депозирало отговор на искова молба, в
който взима становище, както по главните искове, така и по обратните искове на
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД. Възразява, че преференциална
цена се дължи само за количествата до размера на нетното специфично
производство, а надхвърлящите го счита, че следва да се заплащат по цена за
излишък на балансирания пазар. Позовава се на чл.31, ал.5 и §1, т.29 ЗЕВИ.
Поддържа, че ако цялото произведено количество електроенергия се заплаща по
преференциална цена, производителят ще генерира допълнителни приходи и
възвръщаемост в повече от приходите, необходими за покриване на разходите му,
включително инвестиционните и възвръщаемостта, което е в противоречие с посочените
разпоредби. Позовава се и на мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката в частта досежно чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Поддържа, че отмяната на т.4.13 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. няма за
последица отпадане на нетното специфично производство за обекта на ищеца, тъй
като с чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ са изчерпателно посочени обектите, които са
изключени от приложението на НСП, като в изключенията не попадат
фотоволтаичните електрически централи като тази на ищеца по главните искове.
Посочва, че след отмяната на горното решение е прието друго такова – Решение
№СП-4/06.03.2019 г., с което КЕВР е установила, считано от 31.07.2015 г., НСП
за обектите като този на ищеца в размер 1 188 kWp. Това решение има констативен
характер, обратно действие и незабавно изпълнение, поради което е приложимо в
настоящия казус. Отделно от това, в отговора на НЕК се възразява, че
продадените на свободния пазар количества електрическа енергия са изключени от
задължителното изкупуване, като в тази връзка се позовава на чл.1, ал.1 от
договора за изкупуване на главния ищец. По иска за неустойка за забава
възразява, че главниците, върху които такава се претендира, не са изискуеми,
същите не са фактурирани от крайния снабдител и за тях не тече срок за плащане.
По изложените съображения моли главните искове да бъдат отхвърлени, а обратните
– оставени без разглеждане, а в случай, че главните искове бъдат уважени –
обратните такива да се отхвърлят като неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от представените доказателства, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници. С разрешение от 13.07.2012 г.
на същия е разрешено ползването на фотоволтаична електроцентрала с обща
мощност до 1,6 МWp в ПИ 082039, м.“Българско
гробе“, землището на с.Узунджово, общ.Хасково.
Установява се, че на 19.06.2013
г. между страните по главните искове – ищецът като продавач и ответникът като
купувач, е сключен договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяеми източници. В чл.1 от договора е уговорено, че продавачът ще
произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез горепосочения
обект, а купувачът ще изкупува количеството произведена и доставена от
продавача активна ел.енергия, с изключение на количествата, които продавачът
ползва за собствени нужди или продава по свободно договорени цени по реда на
гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Уговорен е 20-годишен срок на
действие на договора – чл.3, ал.1. В чл.4 е уговорено отчитането на
произведената енергия да се извършва със средства за търговско измерване,
собственост на разпределителното предприятие, съответно на база информацията,
предоставена от средствата за измерване, купувачът да съставя протокол,
съдържащ данни за количеството произведена през отчетния период ел.енергия
според показанията на електромера, който протокол се изпраща на продавача не
по-късно от три работни дни след края на отчетния период. В чл.5 е уговорено,
че произведената ел.енергия се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална
цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в
съответствие с вида на енергийния обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до
5-то число на месеца да издава и предоставя на купувача фактура за дължимите
суми през предходния месец. Съответно купувачът да заплаща на продавача
дължимите суми по представената фактура в срок до 10 работни дни от получаване
на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за
количеството произведена електрическа енергия. Според чл.30 от договора, в
случай, че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган
се променят условията, при които се сключва настоящият договор (срок,
преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за страните, то те
ще се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение.
Страните не спорят, че
преференциалната цена за електрическа енергия, произвеждана от обекти с
характеристиките на този на ищеца, е определена от ДЕКВР с Решение Ц-018/28.06.2012
г. и е в размер 237,05 лв./МWh без ДДС.
С оглед изменението на
разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, считано от 24.07.2015 г., е прието
Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т.4.13 от което е определено нетно
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение Ц-018/28.06.2012 г., в размер 1 188 kWh за фотоволтаични електрически
централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW. Няма спор, а това се установява и
от приложеното решение на Върховен административен съд по адм.д.№10332/2018 г.,
че Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т.4.13 е отменено с
влязло в сила на 07.01.2019 г. съдебно решение.
Установява се, че след
отмяната на горното решение е прието Решение №СП-4/06.03.2019 г. на КЕВР, с което
е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена в Решение Ц-018/28.06.2012 г. по т.15 за фотоволтаични
електрически централи с инсталирана мощност над 200 kWp до 10 000 kWp.
Представени са като
доказателства по делото осем на брой фактури, издадени от ищцовото дружество,
за продажба на произведена от последното ел.енергия по месеци в периода от
ноември 2016 г. до декември 2018 г. От тях с получател ответното дружество са
следните фактури: ф-ра №**********/01.12.2016 г. на стойност 1 163,92 лв.
за произведена ел.енергия през м.ноември 2016 г. (ед.цена 0,011680 лв.); ф-ра
№**********/02.01.2017 г. на стойност 1 276,23 лв. за произведена ел.енергия
през м.декември 2016 г. (ед.цена 0,01187 лв.); ф-ра №**********/01.12.2017 г.
за произведена ел.енергия през м.ноември 2017 г. на стойност 104,19 лв.
(ед.цена 0,02971 лв.); и ф-ра №**********/17.12.2018 г. за произведена
ел.енергия през м.ноември 2018 г. на стойност 172,59 лв. (ед.цена 0,02195
лв./квтч.). Останалите издадени от ищеца фактури за продажба на ел.енергия са с
получател трето за спора лице. Същите касаят периодите: ноември и декември 2017
г.; ноември и декември 2018 г. Установява се, че с третото лице, получател по
посочените фактури, ищецът е сключил договори за покупко-продажба на
електрическа енергия, съответно от 02.08.2017 г. и 29.12.2017 г.
Прието е по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че годишното
нетно специфично производство на електрическа енергия на ФтЕЦ „ЕНЕРЖИ ГРУП БГ“
е 1 900 800 kWh (1 600 kWp, колкото е инсталираната мощност на централата, *
1 188 kWh,
колкото е определеното от КЕВР НСП за 1 kWp). Годишното НСП е
достигнато за 2016 г. на 21.10.2016 г. в 14,00 ч.; за 2017 г. – на 10.11.2017
г. в 12,00 ч.; за 2018 г. – на 12.11.2018 г. в 9,00 ч. Според експертизата от
0,00 ч. на 11.11.2017 г. до 23,59 ч. на 31.12.2017 г., както и от 0,00 ч. на 15.11.2018
г. до 23,59 ч. на 31.12.2018 г. ищецът е продавал ел.енергия на друг купувач –
„ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ЕАД. На вещото лице по техническата експертиза е
поставена задача да изчисли нетното специфично производство на типа ФЕЦ като
процесната. На този въпрос експертизата е отговорила на база определението,
дадено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ, като от средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени са изчислени и приспаднати собствените нужди
на централата. Така НСП е определено на 1 187,5 kWh от 1 kW инсталирана мощност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните е
възникнало и съществува правоотношение по продажба на електрическа енергия от
възобновяеми източници, по отношение на което приложими са специалните
разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В договора е
уговорено ответникът да изкупува цялото количество произведена от ищеца
електроенергия, с изключение на тази, която е необходима за собствените нужди
на последния и тази, която ищецът има право да продава на трети лица на
свободния пазар на електрическа енергия. През процесния период – ноември 2016
г. до декември 2018 г., ищецът е продавал електрическа енергия и на трето лице,
което се установява от приложените по делото фактури, както и представените от
самия ищец договори за продажба на електрическа енергия, сключени със същото
лице. Установява се, че ответникът е изкупувал цялото произведено от ищеца
количество електрическа енергия през ноември и декември 2016 г., както и част
от произведеното от ищеца количество електроенергия през месеците ноември 2017
г. (от 12,00 ч. на 10.11.2017 г. до 23,59 ч. на 10.11.2017 г.) и ноември 2018
г. (от 09,00 ч. на 12.11.2018 г. до 23,59 ч. на 14.11.2018 г.) През останалата
част от процесния период, или за част от месец ноември 2017г., през декември
2017 г.; за част от месец ноември 2018 г. и през декември 2018 г. произведеното
от ищеца количество електрическа енергия е изкупувано от трето лице. С доклада
по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че цялото произведено от
него количество електроенергия през процесния период е продадено на ответника.
От доказателствата по делото това не се установява, напротив – доказва се, че
през по-голяма част от периода трето лице е изкупувало произведената от ищеца
електроенергия. Което е достатъчно, за да обоснове извод, че за същата тази
част ответникът не дължи заплащане на цена по договора, тъй като няма
качеството на купувач на същата енергия. В самия договор изрично е уговорено,
че ответникът не дължи заплащане на цена за количествата, необходими за
собствени нужди на производителя, както и за тези, изкупени от трети лица на
свободния пазар на електроенергия, поради което в тази й част исковата
претенция е неоснователна.
През останалата част от
исковия период, а именно – след достигане на т.нар.НСП през 2016 г., или за
месеците ноември и декември 2016 г.; от 12,00 ч. на 10.11.2017 г. до 23,59 ч.
на 10.11.2017 г. и от 09,00 ч. на 12.11.2018 г. до 23,59 ч. на 14.11.2018 г. процесният договор валидно обвързва страните
като продавач и купувач, поради което ответникът дължи заплащане на цена за
изкупеното от него количество електрическа енергия, произведена от ищеца.
Въпросът е каква цена се дължи – дали т.нар.преференциална цена, определена от
ДКЕВР/КЕВР, или т.нар.цена за излишък, каквато няма спор, че е заплащал
ответникът и е сравнително по-ниска от преференциалната. За последната няма
спор, че по отношение фотоволтаични ел.централи с характеристиките на тази на
ищеца е в размер 237,05 лв./МWh без ДДС и е определена с Решение Ц-018/28.06.2012
г. на ДКЕВР. В тази връзка ценообразуването в самия договор е уредено в чл.5,
според който се заплаща определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида
на енергийния обект. Или в договора е уговорено цената да се определя от
административен орган съобразно приложимото законодателство. Приложимото
законодателство е ЗЕВИ, като принципно следва да намери приложение законът,
действащ към момента на възникване на материалното правоотношение. В самия
договор, обаче, е уговорено, че ако по силата на нормативен акт се променят
условията, при които същият е сключен, и новите условия са задължителни за
страните, то те ще се прилагат в отношенията помежду им, без да е необходимо
допълнително споразумение. При тълкуване на клаузата на чл.30 от договора
следва да се направи извод, че страните са обвързали правоотношението не само с
действащото към момента на сключването му законодателство, но и с евентуални
промени в същото, които са задължителни за тях. ЗЕВИ, както и промените в
същия, са задължителни са субектите, до които последният се отнася – за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, за крайния
снабдител и обществения доставчик, в това число за страните по делото, в
качеството им на производител за ищеца и краен снабдител за ответника.
Следователно, спрямо процесното правоотношение следва да намерят приложение и
измененията на условията в договора, настъпили по силата на закона и промените
в същия след сключването му. Страните изрично са уговорили при настъпили такива
промени да не се сключва допълнително споразумение, а същите да се считат
обвързани от променените условия по силата на закона. Така договореностите
относно ценообразуването следва да се считат променени с изменението на
законодателните разпоредби, касаещи същото, в това число с изменението в чл.31,
ал.5 ЗЕВИ със ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), според
което общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по
т.1. За целия процесен период в сила е горепосочената разпоредба, която, както
се каза по-горе, следва да се счита за част от съдържанието на договора по
силата на чл.30 от същия. Или с договора ответникът е обвързан да заплаща на
ищеца преференциална цена до достигане на т.нар.нетно специфично производство,
респективно цена за излишък – за количествата, надхвърлящи последното. В §17
ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е предвидено, че Комисията
за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение
№СП-4/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена 237,05 лв./МWh в Решение Ц-018/28.06.2012
г. на КЕВР. От техническата експертиза се установява, че количествата
произведена от ищеца електроенергия са заплащани по преференциална цена до
достигане на определеното с горното решение нетно специфично производство, а за
разликата над него количествата, изкупени от ответника, са заплатени по цена за
излишък, по размера на която спор между страните не съществува. Процесното
правоотношение е сложно с гражданскоправни и административноправни елементи, в
частност като административноправен елемент е регламентирано определянето на
преференциална цена и на т.нар.НСП от административен орган с административен
акт. Съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно
тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен
срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението.
Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е
недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения
за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за
независимост на оператори на преносни мрежи. В посочената разпоредба е
предвидено предварително изпълнение на решенията на КЕВР, като спиране на
изпълнението им, освен на изчерпателно изброените основания, е недопустимо.
Това означава, че за процесния казус е без значение обстоятелството, че горното
решение е обжалвано, тъй като същото е било приложимо през процесния период от
време и валидно е определяло ценообразуването и т.нар.нетно специфично
производство, до което се дължи заплащане на преференциална цена. Съответно,
при наличие на висящ процес по оспорване законосъобразността на това решение,
по което ищецът е страна, настоящият съд не би могъл да извърши преценка за
законосъобразност по аргумент от чл.17, ал.2, изречение второ ГПК, а следва да
се съобрази със същия акт и с неговото предварително изпълнение. При това
положение съдът намира, че ценообразуването и заплащането на изкупените от
ответника количества електроенергия е извършено съобразно изискванията на
закона и договора, поради което вземане за допълнителна цена в полза на ищеца
не възниква и за периодите, в които същият е продавал електроенергия над НСП на
ответника.
За пълнота следва да се
изтъкне и следното: В §1, т29 ДР ЗЕВИ е дадено определение на понятието „нетното
специфично производство на електрическа енергия“. Според закона това е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана
мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след
приспадане на собствените нужди. Ръководейки се от това определение, техническата
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните, е достигнала до извод, че НСП за централата на ищеца
е в размер 1 187,5 kWh от 1 kW инсталирана мощност, което е приблизително равно и
по-малко от това, определено от КЕВР. При това положение, дори да се игнорира
решението на КЕВР, което ищецът счита за незаконосъобразно, то ценообразуването
е съобразено със закона – чл.31, ал.5 ЗЕВИ и с договора – чл.30, тъй като по
преференциална цена е заплащано до достигане на нетното специфично производство
така, както същото е определено в §1, т.29 ДР ЗЕВИ. Ето защо съдът намира, че
исковете на „ЕНЕРЖИ ГРУП-БГ“ООД за присъждане на разликата между
преференциалната цена и цената за излишък, по която е платена произведената от
ищеца през сочения от него период електрическа енергия, са недоказани по своето
основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Неоснователни са и следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава,
които са обусловени и следват съдбата на главните.
При отхвърляне на
главните искове не възниква процесуално условие за разглеждане на обратните
искове, предявени като евентуални, поради което по същите съдът не дължи
произнасяне.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от ответната страна искане, на същата следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, в това число юрисконсултско
възнаграждение в размер 300 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер 450 лв.,
общо 750 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРЖИ ГРУП-БГ“ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2, офис
265, представлявано от Х.К.П., против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
искове за заплащане на сумата 88 438,55 лв., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане, представляваща сбор от разликата
между дължимата преференциална цена в размер 237,05 лв./МWh без ДДС за фотоволтаични
електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW и реално платената цена
за произведеното и продадено количество електрическа енергия от „ЕНЕРЖИ
ГРУП-БГ“ООД в периода от м.ноември 2016 г. до м.декември 2018 г., включително, по
договор от 19.06.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, която по периоди е, както следва: за м.ноември 2016 г.
– 22 458,35 лв.; за м.декември 2016 г. – 24 210,68 лв.; за м.ноември 2017 г. –
6 870,70 лв.; за м.декември 2017 г. – 16 428,19 лв.; за м.ноември 2018 г. – 5
170,36 лв.; за м.декември 2018 г. – 13 300,27 лв.; както и кумулативно
съединения иск за сумата 19 099,57 лв. – обезщетение за забава в плащането на
горното парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г., като
неоснователни.
Решението е постановено
при участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8, като трето лице-помагач на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕНЕРЖИ ГРУП-БГ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2, офис 265, представлявано
от Х.К.П., да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, сумата 750 лв. (седемстотин и петдесет лева)
– деловодни разноски в производството по т.д.№978/2019 г. по описа на ОС
Пловдив, Търговско отделение, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: