Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 633/2022г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба вх. № 5177/03.10.2022г., подадена от името на С.М.С. ***, чрез упълномощения ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1275-000026 от 16.01.2022г. на мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на същия водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност на оспорената заповед, алтернативно, за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Най – напред оспорващият излага съображения за допустимост на жалбата против оспорения административен акт, тъй като същата е подадена в срок и е допустима за разглеждане по същество. В тази насока твърди, че не е налице надлежно удостоверен отказ за връчване на издадената ЗППАМ, за която реално адресата е узнал едва на 19.09.2022г., когато същата му е връчена в сградата на полицейското управление. На следващо място намира, че заповедта е издадена от административен орган, чието участие в производството е било недопустимо поради несъвместимост, тъй като същият орган е съставител и на АУАН за извършеното нарушение. В съдебно заседание чрез упълномощения *** поддържа така подадената жалба и развива подробни съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната Заповед. Като допълнителни съображения за незаконосъобразност на заповедта сочи липсата на мотиви по смисъла на чл. 59 ал.2 от АПК досежно срока на ПАМ като цитира съдебна практика. Изтъква, че същата е с невъзможен предмет – не било посочено конкретно СУМПС, което се отнема. Моли оспорената ЗППАМ да бъде прогласена за нищожна, алтернативно, да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за ДТ и ***ско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – младши полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В.Търново, в писмено становище от 07.10.2022г. и в съдебно заседание чрез юрк Б., намира жалбата за недопустима поради подаването й след изтичане на законоустановения срок за това, алтернативно, за неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Подробни съображения в тази насока развива и в депозираната по делото писмена защита с вх. №6168 от 02.12.2022г. и допълнение към писмена защита с вх. №6213/06.12.2022г. Намира, че оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби на закона, в т.ч при наличието на всички законови предпоставки за нейното издаване, и административнопроизводствените правила, както и при съобразяване с целта на закона. Според процесуалния представител на ответника не е налице твърдяната от жалбоподателя заинтересованост на издателя на заповедта, тъй като не е налице едно и също производство, в което да е участвал в различно процесуално качество и не са налице законови пречки същият да е съставител на АУАН и издател на ЗППАМ. По отношение на срока на мярката посочва, че същият е посочен в закона и в случая нейното действие се преустановява с влязлото в сила решение на АСВТ, с което е оставено в сила решението на РС, с което е потвърдено НП на нарушителя. За несъстоятелни намира и доводите за невъзможен предмет на процесната заповед с подробни изложени съображения. С тези доводи моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативни, да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на ***ското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 22-1275-000026 от 16.01.2022г., издадена от мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на С.М.С. *** до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 16.01.2022г., около 05.55 часа, в град Велико Търново, ул. „Васил Левски“ в посока към ул. „Независимост“ С.М.С. управлявал МПС марка „Порше Кайен“ с рег. №***, като оказва да бъде проверен с техническо средство с „Алкотест Дрегер“ с фабричен №ARDM-0240 за установяване употребата на алкохол в кръвта. На водача бил издаден талон за медицинско изследване №118327 от 16.01.2022г.
За така установеното нарушение на С.М.С. е съставен АУАН серия „GА“ № 490268 от 16.01.2022г. и наказателно постановление № 22-1275-000199/10.03.2022 г. на Началник група „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново. В оспорената ЗППАМ е налице изрично позоваване на този АУАН, който поради отказ на нарушителя да го подпише е положен подпис от един свидетел.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ
на мястото на подпис за адресата й има
отбелязване „отказва“, поради което е положен подпис от К.А.Р. (служител в ОД
на МВР – В. Търново). Недоволен от така издадената ЗППАМ, С.С. я е оспорил чрез
упълномощения *** по съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган
на 20.09.2022г., видно от дадения й входящ номер, в резултат на което е
образувано настоящото дело.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо вх. № 5177/03.10.2022 г. от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, както и допълнително представените писмени доказателства с писмо вх. №5348/13.10.2022г. в т.ч. коментираните по-горе АУАН, ЗППАМ, разписка за плащане на ДТ;молба от 19.09.2022г.; талон за медицинско изследване, а за доказване компетентността на органа са представени длъжностна характеристика за длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в група „ОДПКПД“ на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново; удостоверение за назначаване на длъжност „мл. автоконтрольор“; Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, както и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
По делото е изискана и приложена справка по отношение КНАХД №10194/2022г. по описа на АСВТ, в т.ч и постановения съдебен акт, видно от която с влязло в сила Решение №186/28.10.2022г. на касационен състав на АСВТ е оставено в сила Решение № 329/25.07.2022г. по НАХД №421/2022г. по описа на РС – В. Търново, с което е потвърдено НП № 22-1275-000199/10.03.2022 г. на Началник група „Пътна полиция“ към ОД на МВР – В. Търново, с което е наложено адм. наказание на С.С. за извършените от него нарушения по ЗДвП.
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели Г.Г.Г. – служител в ОД на МВР – В. Търново и посочен като свидетел в съставения АУАН, и К.А.Р. - посочена като свидетел и удостоверила с подписа си отказа на жалбоподателя да подпише ЗППАМ.
Според показанията на св. Г. на 15.01.2022г. от 19,00 ч. до 07,00 ч. бил назначен за наряд, когато към края на смяната му било поискано съдействие от полицейските служители В. Г.и К.Р. във връзка с установен водач на МПС - „Порше Кайен“, намиращ се точно до заведение „Джеронимо“ в гр. В. Търново, който отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. След като пристигнал на място, което било след извършване на самата проверка, с подписа на св. Г. бил удостоверен отказът на нарушителя и настоящ жалбоподател да подпише съставения АУАН, като впоследствие уточнява, че в талона за изследване не е положен негов подпис в качеството на свидетел и не помни за получаване на препис от акта дали е имало подпис. През цялото време водачът на автомобила твърдял, че не е управлявал въпросния автомобил. Не знае кой фактически е писал АУАН. Посочва, че със съдържанието на АУАН е запознат, тъй като бил прочетен на глас от другият му колега В. Г., но не може да каже дали акта е бил четен преди това и на нарушителя. Талонът за изследване бил връчен на нарушителя след съставяне на АУАН без да посочва конкретен час, като свидетелят не знае дали същият се е явил в медицинския център за даване на кръвна проба. Според показанията на свидетеля нарушителят не е бил съпровождан с полицейския автомобил, тъй като според наредбата това се извършвало при положение, че при проверката е установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила или употреба на наркотични вещества. По отношение на процесната ЗППАМ твърди, че е съставена на мястото на нарушението след съставяне на АУАН, каквато била практика на органите след 2021г. (без да посочва точен период), но не знае дали е била подписана от нарушителя.
Вторият разпитан по делото свидетел К.Р., посочва, че на 16.01.2022г., около 5 и 55 ч. сутринта на ул. Васил Левски, непосредствено до заведение „Джеронимо“, при изпълнение на служебните си задължения, заедно с колегата си В. Г.спрели за проверка управлявания от настоящия жалбоподател автомобил. Посочва, че водачът през цялото време се държал грубо, неуважително и агресивно, заявявайки, че не е управлявал автомобила въпреки че от момента на проверката до нейното завършване около него нямало други лица и отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Проверката била водена от другия служител на МВР и не помни какви документи е представил, но самоличността му била установена след извършена справка. Заявява, че водачът не е представил СУМПС. Свидетелят заявява, че на водача били разяснени процедурите при отказ, като след изготвяне на документите, запознаването с тях, същият отказал категорично да вземе или да подпише какъвто и да е документ. Били съставени на място АУАН, издадена била ЗППАМ и талон за медицинско изследване, всички от полицейския служител В. Г.. Всички документи били предявени на лицето, което отказало да ги подпише и да получи екземпляри от тях, което обстоятелство било удостоверено с подпис на един свидетел. Свидетелката посочва, че АУАН бил подписан от колегата й от другия наряд, а ЗППАМ и талона за медицинско изследване от самата нея. След като разяснява, че кръв за химичен анализ се дава в присъствието на униформен служител след обаждане от спешния център в болницата, посочва, че до приключване на смяната нарушителят не е се я вил за извършване на анализ като няма информация такъв да е правен впоследствие. Не може да каже категорично дали са запазени видеозаписи от проверката, но служебният автомобил имал система за джипиес локация. В съдебно заседание на св. Р. бяха предявявани ЗППАМ и талона за медицинско изследване, която потвърждава, че положеният в същите подпис от името на свидетел е неин.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е осъществено пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.
Тук следва да се отбележи, че принципно действието на наложената с обжалваната ЗППАМ мярка е ограничено до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като в настоящия случай, видно от изисканата и приложена справка за КНАХД №10194/2022г. по описа на АСВТ и постановеното Решение №186/28.10.2022г. на АСВТ въпросът за отговорността на нарушителя е окончателно решена, с което е отпаднало и действието на принудителната мярка. Въпреки това, съдът намира, че за жалбоподателят е налице правен интерес да установи незаконосъобразност на принудителната административна мярка, с оглед възможността да претендира обезщетение.
Съдът намира жалбата за подадена след законово установения 14 – дневен преклузивен срок, т.к. същата е депозирана на 20.09.2012г. пред АО, видно от входящия щемпел, а за обжалваната ЗППАМ е узнал още на датата на нейното издаване/16.01.2022г./, когато е и отказал да му бъде връчена и да я подпише заедно с останалите съставени при нарушението документи. В този смисъл, несъстоятелни са изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че обжалваният в настоящото производство административен акт не е бил надлежно връчен на жалбоподателя, при което сроковете за обжалване не са изтекли, като за АА е узнал в един по – късен момент – на 19.09.2022г., когато е получил препис на заповедта от служител в областната дирекция на МВР след заплащане на съответната държавна такса.
От събраните по делото доказателства, се установява, че оспорената ЗППАМ е издадена на 16.01.2022г., когато е извършено самото нарушение от С., като същата е съставена от полицейския инспектор на същата дата, на мястото на нарушението, в присъствието на нарушителя и непосредствено след съставяне на АУАН №490268/16.01.2022г., на който се и позовал органа в обстоятелствената част на заповедта. В този смисъл са и свидетелските показания на св. Р. и св. Г., които съдът изцяло кредитира като последователни и вътрешно безпротиворечиви и поради това – достоверни, според които ЗППАМ е издадена след съставянето на АУАН, на място след установяване на нарушението, при което няма основание да се приеме, че същата е издадена в един по – късен момент, без присъствието на С..
На следващо място, видно от съдържанието на ЗППАМ от 16.01.2022г. на мястото, предназначено за подпис на адресата на мярката във връзка с получаване на препис от ИАА, е направено отбелязване, че водачът С.С. отказва да положи подпис. В заповедта, действително липсва подпис на жалбоподателя, но този негов избор - отказът да се запознае със съдържанието и да получи екземпляр от същата, е надлежно удостоверен с трите имена, ЕГН, точен адрес и подпис на свидетеля при отказа - К.А.Р.. Последната в съдебно заседание потвърждава, че е присъствала при установяване на нарушението по ЗДвП и че в ЗППАМ от 16.01.2022г. положеният до изписаното й име подпис е неин, при което съдът приема, че именно Р. е лицето, което е подписала процесния АА в качеството на свидетел по него. Изборът на жалбоподателя е бил да не получи препис от ЗППАМ, както и от останалите съставени във връзка с нарушението документи – АУАН и талон за медицинско изследване, в които също е обективиран отказът на нарушителя да ги получи, удостоверен с подпис на един свидетел, и което получаване на документ по принцип няма как да се осъществи без неговото доброволно съдействие. С действията си жалбоподателя е отказал да участва в административнонаказателното и в административното производство, с което единствено със собственото си поведение се е лишил от правото да се запознае със съдържанието на процесната ЗППАМ и да получи препис от нея срещу подпис. Не може жалбоподателя да черпи права от своето недобросъвестно поведение.
И на последно място, в депозираната от С.С. молба от 19.09.2022 г. за получаване на екземпляр от ЗППАМ, исканата заповед е индивидуализирана с конкретно посочен номер и дата, което противоречи на твърденията за незнанието за нейното съществуване преди това и за нейното узнаване едва на 19.09.2022г., когато му е представено копие от заповедта след неговото изрично волеизявление в писмен вид.
Следователно, срокът за оспорване на ЗППАМ № 22-1275-000026 от 16.01.2022г. на мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново е започнал да тече на 16.01.2022 г. и е изтекъл на 24.01.2021 г. - понеделник, присъствен ден. Подаването на жалбата чрез органа до АСВТ е почти девет месеца след изтичане на този срок, което прави жалбата процесуално недопустима за разглеждане по същество относно оплакванията за материалната незаконосъобразност на ЗППАМ, поради което и на това основание следва да се приеме, че ЗППАМ като неоспорена в законоустановения срок е влязла в сила и е породила целените за нуждите на производството последици.
Доколкото в жалбата се поддържат и доводи срещу административния акт, които касаят неговата нищожност, оспорването на това основание не е ограничено със срок, съгласно чл. 168, ал.3 от АПК, приложим по силата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. При това положение, съдебният контрол по отношение на обжалваната ЗППАМ е ограничен единствено до изследване на основанията за нищожност на същата.
В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, а такива са възприети в теорията и съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, а тези по т. 3 - т. 5 от същия текст, принципно обосновават незаконосъобразност на ИАА. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема част от изложените в доктрината критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.
Следователно, на първо място, нищожен е този административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, т. е. от орган, който не е овластен за това в пределите на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за налагане на принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същевременно, според представената Заповед № 366 з-4488-31.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - В.Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3 от цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно, в т.1.7 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – В. Търново, а съгласно т. 2 от тази заповед оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са още и назначените по график и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, за територията, обслужвана от дирекцията. Оспорената ЗППАМ е издадена от мл. инспектор В. К.Г., който съгласно приетото като доказателство по делото удостоверение с №366000-22069/10.10.2022г. на Директора на ОД на МВР - В.Търново, считано от 07.10.2019г. е преназначен на длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, която длъжност е заемал и към момента на издаване на ЗППАМ от 16.01.2022г. С оглед посочените факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия, поради което е валиден ИАА.
Несъстоятелни са наведените в жалбата доводи за нищожност на ЗППАМ поради нарушение на принципа на безпристрастност по чл. 10 от АПК от издателя й. Не е налице нарушение поради това, че издателят на Заповед ППАМ № 22-1275-000026/16.01.2022г. в случая е и актосъставител на АУАН, въз основа на който е издадена тя. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН, на НК, нито на НПК. Със съставяне на АУАН започва административнонаказателното производство срещу нарушителя, което се води по реда на ЗАНН. Заповедта за прилагане на ПАМ е производство, което се развива по реда на АПК. При издаване на Заповед за прилагане на ПАМ не следва да се прилага чл. 37, ал. 3 ((Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗАНН, която разпоредба въвежда длъжностните лица, които имат право да съставят актове по ЗАНН и ограничения по отношение на лицата, които не могат съставят такива актове. Тази разпоредба не може да се прилага по аналогия, след като в приложимият закон – АПК, задължението за безпристрастно упражняване на служебните задължения е произтичало от разпоредбата чл. 10, ал. 2 от с.з според която не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Полицейския служител е участник в административното производство и за него важат всички изисквания по смисъла на АПК, в т.ч цитираният чл. 10, ал. 2 от АПК. Въпреки това, липсват доказателства, от които да се приеме, че полицейският служител е познавал жалбоподателя или е имал специално отношение към С.С. и това е причина да му вменяват закононарушение, довело до налагане на оспорената ЗППАМ. Ето защо, съда не приема за основателни наведените доводи за незаконосъобразност на оспорения акт в тази връзка.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Оспорената заповед е валиден акт, постановен в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. Формулирана е ясна разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съответствието на правното основание и фактическото такова е предмет по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта. Предвид това, не е налице съществен порок на формата, който да води до липсата на волеизявление.
При постановяване на Заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Следва да се отбележи само, че жалбоподателят е бил уведомен за започналото административно производство чрез съставяне на АУАН, който е отказал да подпише и да му бъде връчен, което обстоятелство удостоверено с подписа на един свидетел. ЗППАМ е постановена след като е изяснена фактическата обстановка съобразно изискванията на чл. 35 от АПК. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.
По принцип нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Грешки в преценката на фактите и приложението на закона не са основание за нищожност, а за унищожаемост на акта. В случая, тези пороци не са налице.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В случая, не е налице несъответствие с целта на закона до степен нищожност на оспореното решение.
Релевираните в жалбата и в съдебно заседание оплаквания относно липсата на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ и нейната продължителност са относими към преценката за законосъобразност на административния акт, а не към неговата валидност, доколкото съдът е ограничен единствено в проверка за нищожност, след като оспорената ЗППАМ е влязла в сила и се ползва от стабилитета на влязъл в сила административен акт.
По изложените
съображения съдът намира оспорената ЗППАМ № 22-1275-000026 от 16.01.2022г. на
мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - В. Търново за валиден
административен акт, а жалбата за неоснователна, в тази й част, поради което като
такава следва да бъде отхвърлена в същата част, а в недопустимата такава
оставена без разглеждане.
При този изход
на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната
страна, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ в полза на ОД на МВР – Велико Търново (в чиято структура е
издателят на акта) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Решението на АСВТ не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.
Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради просрочие жалбата на С.М.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1275-000026 от 16.01.2022г. на мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, в частта в която се претендира отмяната й поради материална незаконосъобразност на същата.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С. ***, в частта в която са заявени оплаквания за нищожност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1275-000026 от 16.01.2022г. на мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с която е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на същия водач, временно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР – Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лв.
(сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: