Решение по дело №1224/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение № 983/23.07.2024год. по НАХД № 1224 по описа за 2024 год. на
Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.

По отношение на обвиняемия П. Н. Г. , роден на 08.11.1985г. в гр. Варна, живущ в
гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик“ №25, ет.5,ап.26, български гражданин, средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** от Варненска районна
прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, затова
че на на 15.01.2024г. в гр. Варна, като неправоспособен водач на МПС е управлявал
МПС- т.а. марка „Тойота“ модел „Хайлукс" с peг. № В 7505 РК, собственост на К.А.Т. ,
без съответно СУМПС, в еднгодишния срок от наказването му по административен
ред за същото такова деяние с НП№23-8703-000014/06.02.2023г., влязло в законна сила
на 23.06.2023г., на началника на сектор „Специализиране полицейски сили“ при ОД
МВР-Варна - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Предлага се Г. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП се явява и пледира за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на наказание по
реда на чл.78а от НК.
Обв.Г. се явява лично по делото. Изразява съжаление за стореното, а в
последната си дума, моли за минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П. Н. Г. е роден на 08.11.1985г. в гр. Варна. Живее в същия град.
Той е български гражданин, със средно образование, неженен, работи в автосервиз и
не е осъждан. Притежава **********. Той е неправоспособен водач, като никога не му
е било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
Въпреки това той управлявал МПС. Горното ставало причина за санкционирането му
от полицейските органи и за налагането на административно наказание.
На 12.01.2023 г. в гр.Варна против него бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, а в последствие било издадено и Наказателно
постановление № 23-8703-000014/06.02.2023г. на началник Сектор „Специализиране
полицейски сили“ при ОД МВР-Варна, за това, че на 12.01.2023 г. в гр.Варна
управлявал лек автомобил „Пежо 206 ЦЦ“ с peг. № В 3555 РТ без да притежава
съответното свидетелство за управление на МПС-неправоспособен водач. Действията
му били квалифицирани като нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП на обв. Г. било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 150 лева. Наказателното постановление било връчено лично на обвиняемия
на 08.06.2023г. и на 23.06.2023г. влязло в законна сила.
Независимо от тава, че вече бил санкциониран по административен ред с
1

горепосоченото наказателно постановление за управление на МПС, без да притежава
съответното свидетелство за управление на МПС, на 15.01.2023 г., обв. Г. предприел
управление на МПС – товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс" с peг. № В
7505 РК, собственост на К.А.Т.. Автомобилът бил предоставен от св.Т. на обвиняемия
с оглед извършването на текущ ремонт.
Около 08:30 часа на същата дата /15.01.23г./ обв. се движел с горепосочения
товарен автомобил по ул.“Тодор Влайков“ в гр. Варна, където реализирал ПТП с друг
участник в движението - св.М.И., който управлявал л.а. марка „КИА“, модел „Сеед“ с
peг.№ В 0877ТН, негова собственост. От ПТП по двете МПС настъпили имуществени
щети. Първоначално обв. Г. се опитал да убеди св. М.И. да съставят двустранни
протоколи относно настъпилото ПТП без участието на служители на МВР. Св. И. не се
съгласил и подал сигнал на тел.112. На място били изпратени свидетелите Г.П. и К.Е.,
двамата служители при сектор „ПП“ ОД МВР-Варна. Полицейските служители
установили самоличността на участниците във възникналото ПТП и проверили
документите на автомобилите. В хода на проверката органите на реда установили, че
обв. Г. не притежава СУМПС и категории. При тези данни на обв.Г. бил съставил
АУАН серия GA, бланков №1018393/15.01.2024 г., в който било описано допуснатото
от него, при управлението на автомобила, нарушение по чл.150 от ЗДвП. Впоследствие
било констатирано, че той вече е наказван за управление на МПС като
неправоспособен водач, поради което и с мотивирана резолюция образуваното въз
основа на АУАН административнонаказателно производство било прекратено. По
случая започнало разследване в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК- с първото действие
по разследването- разпит на полицейските служители Г.К.П. и К.Б.Е..
В хода на ДП, предвид настъпилите имуществени щети по двата автомобила била
назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза. Последната дала заключение,
че стойността на причинените щети по т.а. марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с peг. № В
7505 РК, възлизат на 60лв.Стойността на причинените щети по л.а. марка „КИА“,
модел „Сиид“ с peг. № В 0877ТН е в размер на 3 227,90лв. С оглед така установената
стойност на причинените щети, съобразявайки се със задължителната съдебна
практика - TP №1/1998г. на ОСНК и размерът на минималната работна заплата за
страната към 15.01.2023г., прокурорът извел извод за несъставомерност на деянието по
смисъла на чл. 343 ал.1 б.“А“, вр.с чл. 342 ал.1 НК.
От приобщената по делото справка за нарушител / водач е видно, че обв.Г. не
притежава СУМПС и категории.
От приобщената по делото справка с характеристични данни е видно, че обв.Г. е
познат на органите на полицията като има две криминалистически регистрации за
деяния по чл.343в, ал.2 от НК. За него няма данни за други нарушения на обществения
ред.
Справката от РП-Варна, приложена по ДП сочи, че срещу обв. в РП-Варна не са
водени други преписки и дела.
По делото е приобщена справката съдимост за обв. Г., от която е видно, че той
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Съдът кредитира обясненията на обвиняемия депозирани в хода на досъдебното
производство, тъй като същите са логични и кореспондиращи с останалите гласни и
писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г.К.П. и К.Б.Е., М.Р.И. и
2

К.А.Т., тъй като същите са непротиворечиви помежду си, взаимно допълващи се и
съответстват на установената фактическа обстановка.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не
се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията на свидетелите Г.К.П. и К.Б.Е., М.Р.И. и
К.А.Т., писмените доказателства –АУАН серия GA, бланков №1018393/15.01.2024 г.,,
Наказателно постановление № 23-8703-000014/06.02.2023г. на началник Сектор
„Специализиране полицейски сили" при ОД МВР-Варна, влязло в сила на 23.06.2023г.,
справка за съдимост, справка за нарушител / водач, справка с характеристични данни,
както и от другите писмени материали, приобщени по делото, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и че негов автор е обвиняемия.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.
14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обв. П. Н. Г. , роден на 08.11.1985г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, български
гражданин, средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.2
НК, тъй като на На 15.01.2024г. в гр. Варна е управлявал моторно превозно средство –
т.а. марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № В 75 05 РК, без съответно свидетелство
за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за същото такова деяние с Наказателно постановление № 23-8703-
000014/06.02.2023г. издадено от Началника на сектор „Специализирани полицейски
сили“ при ОД на МВР – Варна, влязло в законна сила на 23.06.2023г..
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
За съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 от НК е необходимо
кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на
престъпление:1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, т.е.
по реда на чл.177,ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е
издадено за категорията на управляваното МПС и 2. Преди изтичане на една година от
датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за
цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не му
е издадено съответно свидетелство за управление. В конкретния случай, съдът намира
за безспорно установено, че с Наказателно постановление № 23-8703-
000014/06.02.2023г. издадено от Началника на сектор „Специализирани полицейски
сили“ при ОД на МВР – Варна, влязло в законна сила на 23.06.2023г., обв.Г. е бил
наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
правоуправление, като на 15.01.2024г. в едногодишния срок от санкционирането му,
отново е извършил същото нарушение, а именно е управлявал МПС без съответното
свидетелство.
От обективна страна деянието по чл.343в, ал.2 от НК е осъществено от обв.Г. при
форма на изпълнителното деяние-действие.
3

В случая са накърнени обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за безопасно и правилно използване на транспортните средства с цел
опазване живота и телесната неприкосновеност на участниците в движението.
От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обв. Г. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял. Обв. Г. е управлявал т.а. марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № В
75 05 РК, след като е знаел, че няма право на това, тъй като не притежава
правоспособност за водач на МПС. Въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на
закона. Освен това обв. Г. е знаел, че вече е санкциониран за същото деяние по
административен ред / лично е получил наказателно постановление, с които му е било
наложено наказанието за управление без СУМПС/ и въпреки това отново е
управлявал МПС и то в едногодишния срок от наказването му по административен
ред. Фактът на управление на МПС от обв.Г. е безспорно установен чрез верига от
преки и косвени доказателства. В тази връзка са показанията на свидетелите Т. , който
сочи, че е предал автомобила за отстраняване на повреда именно на Г., както и св.И.,
който е категоричен, че обв. е управлявал автомобила на процесната дата. В тази
посока са и показанията на полицейските органи – К. и Е., които свидетелстват, че в
хода на проверката са установили, че обв. е лицето управлявало товарния автомобил,
който е участвал в ПТП на процесната дата. Факта на управление на МПС в
инкриминирания ден не се отрича и от обвиняемия. Поради което и за съда не остана
каквото и да било съмнение, че именно Г. е управлявал МПС- т.а. марка „Тойота“,
модел „Хайлукс“ с рег. № В 75 05 РК, около 08:30ч. на 15.01.24г.,в гр.Варна, по
ул.“Тодор Влайков“.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне характера на отговорността на обв., съдът съобрази, че по
отношение на обв.Г. са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на обв. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК и той следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана административно -
наказателната му такава. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че за
престъплението по чл. чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, обв. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
По отношение на реализираните в процеса на ПТП имуществени вреди, съдът
съобрази задължителните указания на Тълкователно решение №2/22.12.2016г. на
ОСНК на ВКС, в което е прието, че за прилагане на задължителнат диференцирана
процедура по реда на гл.28 от НПК следва да бъдат възстановени само
съставомерните имуществени вреди. В случая по делото няма повдигнато обвинение
на обв. за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.“А“, вр.с чл. 342 ал.1 НК, а
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК не легитимира съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
4

78а, ал.7 от НК.
Поради изложеното по-горе, съдът освободи обв. от наказателна отговорност, като
му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размера предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на
извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв. Г. за извършеното от
него престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за
стореното, обстоятелството, че същият полага труд и е оказал съдействие в хода на ДП
за разкрИ.е на обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
отчита неуважението и несъобразяването на обвиняемия с установените законови
положения в ЗДвП и ППЗДвП. Същият, с факта на управление на МПС без да
притежава свидетелство за управление на МПС представлява опасност, както за себе
си, така и за останалите участници в движението. Нещо повече, видно от справката за
нарушител/водач същият е санкциониран многократно по административен ред за
управление на МПС без необходимата правоспособност, както и за други нарушения
на ЗДвП и Кодекса на застраховането.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
отчете, че обвиняемият Г. полага труд в автосервиз и е привел автомобила в движение
с оглед изпробване на техническото му състояние след ремонта, прецени, че следва да
му наложи наказание в минималния размер на предвиденото в законовия текст на
разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лв.
С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се
въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и
индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо
обвиняемия да не върши други престъпления.

Относно разноските по делото

От представителя на държавното обвинение в пренията по съществото на
делото е направено искане за присъждане в тежест на обвиняемия на сторените по
делото разноски за СОЕ. В случая, обаче, на обвиняемия е повдигнато обвинение ,
същият е предаден на съд и е осъден единствено за престъпление по чл.343в, ал.2 от
НК, за което в хода на ДП не са направени разноски. Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от НПК съдът може да осъди обвиняемия само за разноските, направени по
обвинението, за което е признат за виновен. И тъй като по обвинението за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК в хода на ДП не са сторени разноски, съдът не
възложи разноските за СОЕ в тежест на обвиняемия.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

5

СЪДИЯ при ВРС:
6

Номер на акта:	983
Дата:	23 юли 2024 г. (в сила от 8 август 2024 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110201224
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 март 2024 г.

Решение по дело №1224/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите