П Р И С Ъ Д А № 30
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен
съд ІV – наказателен състав в открито съдебно заседание на 06.06.2018г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.и в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА НЧХД №1091/2017год. по описа на ВРС, въз основа на Закона и
доказателствата:
П Р И
С Ъ Д
И :
ПРИЗНАВА
ПОДСЪДИМАТА: Д.Г.П.
на
51 години, родена на *** ***, българка, българска гражданка, средно
образование, омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН **********,***
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че
На 30.04.2017г.,
около 12.00 часа в гр.В., в
района на Новият гробищен парк е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.Н.Д. ***, като в негово присъствие е изрекла думите
„Педал скапан”, с което е унизила честта и достойнството му - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК, поради
което и
НА ОСНОВАНИЕ чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК, ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Д.Г.П. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00
лв. платима в полза на Държавата.
ОСЪЖДА подсъдимата Д.Г.П.
със снета по делото самоличност да заплати на тъжителя Г.Н.Д. *** сумата от 800.00
лв., за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва считано от 30.04.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част до предявеният размер от
3000.00 лева, отхвърля като
неоснователен и недоказан, както и да заплати на тъжителя направените по делото
разноски за завеждане на делото, съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение
в общ размер
на 662.00 лв.
ОСЪЖДА подсъдимата
Д.Г.П. със снета по делото самоличност да заплати сума в размер на 50.00 лв. представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск, както и 180.00
лв. за изготвената по делото допълнителна компютърно-техническа експертиза,
вносими по сметка на Районен съд В..
На
основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства
намиращи се по делото -
1бр.
СД от видеорегистратор находящ се на лист 26 от
делото,
1бр. СД от Дирекция „Национална система 112”, находящ се на лист 36 от делото да останат по делото и да
се унищожат ведно с унищожаването му.
ПРИСЪДАТА
подлежи на обжалване в 15 дневен срок, считано от днес пред ВОС.
ОБЯВЯВА съгласно
чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.2 от НПК, че
мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА №30 /06.06.2018 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НЧХД №1091/2017год. ПО ОПИСА НА
РС - В.
ПОДСЪДИМАТА Д.Г.П.,*** е
предадена на съд по частно обвинение от Г.
***, за извършено от нея престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК, за това, че на 30.04.2017г., около 12.00 часа в гр.В. в района на Новият гробищен парк
е казала нещо унизително за
честта и достойнството на Г.Н.Д. ***, като в негово присъствие е изрекла думите „Педал
скапан”, с което е унизила честта и достойнството му.
По делото е
предявен граждански иск от тъжителя Г.Н.Д. срещу подсъдимата, с който се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер от 3 000/три хиляди/лв., ведно с лихвите и разноските от датата на
деянието. Гражданският иск е предявен в законоустановения по чл.85 ал.3 от НПК
преклузивен срок, от лице активно легитимирано и с изявен правен интерес и
притежаващ качеството на пострадал от престъплението, като иска е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалият е конституиран, като
граждански ищец по делото. В съдебно заседание частното обвинение и гражданският
иск се поддържа изцяло от частния тъжител Д. и повереника му адв.Р.Б.
***, така както са предявени.
Подсъдимата Д.Г.П., дава обяснения по делото, в
които както и в предоставената и последна дума не се признава за виновна по така предявеното и` обвинение и отрича
същото и моли съда за постановяване на оправдателна
присъда. Защитникът и` адв.М.М. ***, поддържа, че съдът следва да произнесе със
съдебен акт, с който да оправдае подсъдимата, тъй като повдигнатото с тъжбата
обвинение е недоказано. В тази връзка оспорват предявения граждански иск по
основание и размер.
Районният
съд, след пълно, обективно и всестранно изследване на изложените по делото
обстоятелства на фона на събраните и анализирани в хода на съдебното следствие
доказателства с цел разкриване на обективната истина съгл.чл.13 НПК, намира за
безспорно доказано от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.Г.П., е на 51 години, родена
на ***г***, българка, българска гражданка, средно образование, омъжена с една
дете, неосъждана, безработна, с ЕГН **********,***.
Съпругът на подсъдимата
П. има бизнес свързан с изработка на паметници, офисът и производствената база,
на който се намирал на територията на Новият
гробищен парк на гр.В. находящ се в местността „Ламбовото” в землището на гр.В..
Непосредствено до офисът
на семейство П., тъжителят Г.Н.Д. държал свой офис,
в които се помещавала фирмата
му „Мултиколар” ЕООД, в който поддържал конкурентен
на техният бизнес също свързан с направата на паметници. Въпреки
че офисите им били врата до врата, двете семейства не били в добри отношения,
макар назад в годините да са били дори в близки приятелски взаимоотношения.
Подсъдимата и тъжителят Д. се
познавали от години, от една страна поради близките приятелски отношения на под.П. със съпругата на Д., а от друга именно
с оглед еднотипният бизнес, който развивали и предвид местоположението на
офисите им, които били - както вече се посочи в непосредствена близост. Около
офисите си и тъжителя и сем.П. отглеждали кучета. Няколко дни преди инцидента тъжителят Д. бил изписан от болнично
заведение след оперативна намеса и затова
все още бил с катетър, а отделно от това имал две сърдечни операции,
изкуствена клапа на сърцето и пиел лекарството „Синтром” за разреждане на кръвта.
На 30.04.2017г.,
малко преди обяд тъжителят Г.Н.Д. приключил работа и заедно със свидетелката Л.И.Н., която продавала цветя на гробищният парк се качили в
собственият му автомобил и тръгнали в посока гр.В., когато в района на „Химко” забелязали
жена носеща кашон, която подминали и за която тъжителят се сетил, че обикновено
носи кучета, които ако няма на кой да даде - изхвърля, поради което обърнал
автомобила си и настигнал същата. Действително се указало, че жената носи в
кашона кученце, при което той и предложил да го вземе и отглежда. След като жената дала кучето, тъжителя заедно с намиращата се в
автомобила му свидетелка се върнал обратно до офиса си в Новият гробищен парк,
където нахранил и напоил кучето, след което го оставил и тръгнал да се качва в
колата си. В същото време малкото куче било нападнато от друго по голямо куче
отглеждано от сем.П., при което тъжителят бързо излязъл от колата си и подгонил по
- голямото куче, което
побягнало към наредените отвън паметници на сем.П., като посегнал да го ритне, но то избягало между паметниците.
В същият
момент съпругът на подсъдимата Д.П. -
св.З.Т.П.се спуснал към тъжителя, за да му попречи да се саморазправи с
животното. По между им, възникнало словесно и физическо стълкновение с размяна
на удари, при което П.взел един бордюр и посегнал да удари тъжителят Д.
с него, но в този момент съпругата му и настояща подсъдима се спуснала да
ги разтърве викайки и дърпайки ги и да преустанови конфликта, при което
увлечена от посоката на двамата мъже паднала на земята продължавайки да вика за
помощ и да се извика линейка и стремейки се да ритне тъжителя в краката. По същото време свидетелката Л.И.Н., която до този момент била в колата на тъжителя и наблюдавала
пасивно случващото се също се притекла, за да ги разтърве, като непосредствено
след това всичко приключило. Свидетел на случилото се бил и намиращият се в
непосредствена близост - Б.К.М., които твърди, че от собственият си телефон е
извикал линейка. По време на разигралите се събития в близост до офисите нямало
други лица освен подсъдимата, съпругът и`, св.Б.М., тъжителят Д. и св.Л.Н..
Тъжителя Д.
и св.Н. тръгнали към автомобила му, а подсъдимата и съпругът и които били по
назад вървели от страни, като подразнени от случилото се наблюдавали
отдалечаването на подсъдимия и свидетелката, като в момента, в които автомобила
на тъжителя преминал покрай тях подсъдимата Д.Г.П.
извикала на тъжителя „Педал скапан”.
Прозореца на автомобила бил отворен и намиращите се в него водач/тъжителя/ и
пътничка/св.Н./ ясно чули думите на подсъдимата, въпреки това и макар да се
почувствал унизен и обиден от казаното от подсъдимата, тъжителят не реагирал на
думите и`, а продължил да управлява автомобила си в посока към гр.В., но тъй
като се почувствал зле от случилото се отишъл в ЦСМП към МБАЛ”Хр.Ботев”гр.В.,
където му била указана медицинска помощ.
Следва да
се посочи, че при връщането си на
Гробищният парк, за да остави малкото куче, тъжителят бил спрял автомобила си
непосредствено срещу своя и на сем.П. офиси на около 10 – 15 метра, като разигралите
се събития били записани от намиращата се в автомобила камера предназначена да
записва пътната обстановка, чрез изображение и звук, записът от която в
последствие е предоставен на съда и изгледан в съдебно заседание.
След
тръгването на тъжителя Д. и св.Н. от мястото на инцидента, подсъдимата подала
сигнал на тел.112, като на място дошли коли на Бърза Помощ и Полицията.
Видно от приложената по
делото справка от Дирекция „Национална Система - 112” за указаната дата, час и
място „30.04.2017г.,
около 12.00 часа в гр.В. в
района на Новият гробищен парк” са
постъпили два сигнала първият от които е подаден в 11.55.40ч., а вторият в
12.06.26ч., и двата от лице, представило
се, като Д.Г.П., като инцидента е предаден на ЦСМП в 12.01.08ч., а на ОД
на МВР в 12.01.20ч.
За изясняване на
установената по делото фактическа обстановка са назначени две съдебно
видео-технически експертизи и една съдебно психиатрична експертиза, като също
така е извършен и преглед на приложения видеозапис на оптичен носител приложен
на л.26 от делото.
Горната
фактическа обстановка, която
настоящата инстанция приема, се установява от анализа на съвкупния
доказателствен материал по делото, а именно: гласните доказателства - обясненията на подсъдимата Д.Г.П.,
показанията на разпитаните по делото свидетели Л.И.Н., З.Т.З., Б.К.М., както и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: Тъжба, писмо
и Докладна записка от ІІ - РУ С., 2бр.
пълномощни, СМЕ №317/17г., СМЕ №315/17г., писма до и от Д „Национална система 112”, с приложение, Справка за
съдимост по отношение на подсъдимата от която се установява, че същата е
неосъждана, Характеристика за под.П., от която е видно, че
същата е с положителна такава, медицински документи за извършени на
подсъдимата прегледи и назначени терапии - /лист за преглед на пациент в Спешно
Отделение, СМУ №83 от 02.05.2017г., амбулаторен лист, 2бр. рецептурни бланки,
2бр. направления/, молба от ВЛ, молба от тъжителя и 2 бр. копия от Епикризи касателно
здравословното състояние на тъжителя и др. документи, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК,
които съдържат факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, както и приобщените по реда на чл.282
от НПК - Основна и Допълнителна СТКЕ и СПЕ и по чл.284 от НПК - веществени
доказателства 2бр. СД дискове – в бял плик на л.26 и на л.36 от делото.
Един от източниците на доказателствен материал в това
производство са показанията на свидетелите, посочени по-горе. Същите, условно
могат да се разделят на две групи, като едните подкрепят изложеното в тъжбата/ Л.И.Н. продавачка на цветя в гробищният парк/, които съдът изцяло възприема като обективни, логични
и последователни относно възприятията и във връзка със случилото се, а
останалите - тезата на подсъдимата/ съпругът на подсъдимата - З.Т.П.и Б.К.М., които е помагал в офиса на сем.П./, които показания съдът
кредитира частично в отделни техни части, за което ще обоснове подробни
аргументи в изложението си по техния анализ.
По делото е разпитана свидетелката Л.И.Н. работеща, като продавач на цветя в
гробищният парк, която е присъствала през
цялото време и в непосредствена близост до мястото на възникналия между
страните по делото инцидент. Свидетелят Н. установява с показанията си обстоятелството, че след
като си тръгнала с подс.Д. ***, последният взел от непозната жена малко куче,
което занесъл пред офиса си, където по-голямото куче, което живеело там се
спуснало да го напада.Св.Н. сочи в показанията си и че докато седяла в
автомобила, наблюдавала как тъжителя Г.Д.
подгонил голямото куче, посягайки да го ритне, но то избягало, след което
съпругът на подсъдимата - св.З.П.приближавайки се към тъжителя се нахвърлил
словесно и физически към него. Разменяйки си удари св.З.П.се навел и взел от
земята бордюр, с който замахнал, за да удари тъжителя Г.Д., при което съпругата
му и подсъдима по делото - Д.П. се намесила, за да ги разтърве хващайки бордюра
и викайки: „Не Захари, не.”, при което изгубила равновесие и паднала на земята,
като продължила да рита тъжителя в краката.
Знаейки, че тъжителят не е добре здравословно и самата
св.Л.И.Н. се намесила, за да ги разтърве, като застанала между
двете разменящи си удари лица, държейки по една ръка на всеки от тях, тогава св.П.нанесъл два удара в лицето на тъж.Д.,
след което пък тъж.Г.Д. го ударил с глава в лицето понеже и двете му ръце били
хванати. След това всичко било преустановено, като св.Н. заедно с тъжителя се отправили
към автомобила и се качили в него, за да си тръгват за В.. В този момент към
тях тръгнала подсъдима Д.П., която виждайки, че ще отпътуват започнала да
обижда тъжителя, наричайки го според свидетелката „Педал скапан, педал мръсен”.
Св.Н. установява още, че след този инцидент тъж.Д. се
почувствал зле, поради което посетил Спешния център в града, където припаднал и
се наложило да му поставят системи.
Съдът намира показанията на св.Л.Н. за последователни,
логични, непротиворечиви, и кореспондиращи с изнесеното в тъжбата от тъжителя Д.,
както и на установената фактическа последователност при прегледа на
видеозаписа, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Както вече се посочи в показанията си свидетелката Н. подробно
разказва, къде се е намирала и какво е възприела по време на инцидента, както и
по отношение на състоянието на тъжителя непосредствено след приключване на инцидента
и в последствие, при това показанията на тази свидетелка са в унисон както вече се посочи и с изнесеното в тъжбата като е категорична, че подсъдимата е казала
обидните думи - „Педал скапан”, не просто по принцип, а именно по
отношение на тъжителя, както и че този израз е бил възприет и от нея и от
пострадалия, като отправен именно към тъжителя Г.Д..
При това няма основания съдът да счете тези свидетелски показания за заинтересовани или предубедени, поради, което да набеждават именно подсъдимата в извършването на деянието.
Свидетелят
З.Т.З., който е съпруг на подсъдимата от 23 години, установява
с показанията си пред съда, че с тъжителя се познават от години, че са били в
добри приятелски взаимоотношения, които в последствие са се развалили, понеже
са си станали конкуренция предвид еднаквият им бизнес с паметници.
Сочи, че на
указаната в тъжбата дата и място тъжителя докарал малко кученце, което пуснал
пред офисите, които са един до друг. Другите кучета го нападнали, но това било
за кратко понеже, той им подвикнал. В същото време тъжителят виждайки случилото
се, както си бил тръгнал слязъл от колата и подгонил кучето с псувни, ритайки
го и казвайки му, че ще го убие. И тъй като действието се развивало
непосредствено пред офиса и паметниците на П.
св.П.му казал да спре да рита
кучето, понеже се страхувал да не бутнат паметниците му. При така развилата се
ситуация според свидетеля П.тъжителят
го предизвикал с думи, но тъй като бил стъпил на един по висок бордюр свидетеля
П.се уплашил и взел парче мрамор да
се отбрани, след което го пуснал на земята, през което време тъжителят му
нанасял удари по лицето. Св.П.в
показанията си сочи и че именно в този момент към тях се спуснала подсъдимата -
негова съпруга, за да ги разтърве, но тъжителят я блъснал и тя паднала на
земята крещейки към намиращите се в близост гробари да извикат полиция и
линейка. Твърди и че като чули виковете на подсъдимата тъжителя и св.Н. побързали да си тръгнат, като при
сядането си в автомобила тъж.Д.
показал среден пръст на съпругата му - подсъдимата по делото и казал да викат,
когото си искат.
Съдът възприема показанията на св.П.в частта им, в която твърди, че на посочената в тъжбата дата,
час и място между него, съпругата му и тъжителят е възникнал конфликт и повода
за този конфликт. В останалата им част обаче намира, че тези показания следва
да бъдат много внимателно анализирани, тъй като от една страна показанията на свидетеля
П.са вътрешно противоречиви, а от
друга, в голяма степен той е заинтересован от изхода на делото, тъй като подсъдимата
по делото е негова съпруга. Именно с оглед изтъкнатото обстоятелство е житейски
оправдано желанието му да оневини съпругата си – Д.П. давайки показания в нейна
полза и твърдейки, че не я е чул да изрича обидни думи по отношение на тъжителя/макар
да е на по малко от метър от нея/ но, че последният тръгвайки си и е показал
среден пръст.
Същевременно именно по отношение на това си твърдение св.П.си противоречи, като малко по
надолу в показанията си вече твърди друго, а именно че: „Средният пръст, който показа
тъжителят мисля, че беше насочен към Д., защото тя викаше в този момент, за
помощ” .
Ако това му твърдение беше вярно, то според този
свидетел излиза, че тъжителят е използвал твърдения жест още по времето, по
което под.Д. е викала за помощ, а не когато си е тръгвал, това твърдение обаче
е невярно, защото подсъдимата крещи: „помощ” още по време на стълкновението
между него и тъжителя, докато двамата се бият, а освен това, ако беше използвал
този жест по това време, най - вероятно същият да е бил записан от видео
регистратора находящ се в автомобила на тъжителят, а отделно от това и да е бил
видян от другите свидетели и или поне от св.М., който в този момент само ходи покрай
участващите в стълкновението и внимателно наблюдава безучастно случващото се.
Ето защо по отношение твърденията на св.З., че под.Д.П.
не е изричала инкриминираните думи, към тъжителя Д., съдът не дава вяра.
Твърденията на св.П.съдът счита за пристрастни и подкрепящи защитната версия на
подсъдимата, като съдът не ги възприема, като правдиви и съответни на
обективната истина, именно защото не намират опора в събраните по делото
доказателства, при това те са в противоречие с показанията на свидетелката Н.,
а в известна степен и в противоречие с показанията на св.М., /в частта в
която същият сочи, че не е видял тъжителя да показва среден пръст на под.П./, както и с изложеното в тъжбата, а също така и с изгледания
в съдебно заседание видеозапис от случилото се поради, което и съдът не ги
кредитира.
Свидетелят
Б.К.М.установява с показанията си
пред съда, че познава и двете страни в
процеса и има нормални взаимоотношения с тях от години,
тъй като е работел назад във времето, като гробар в новия гробищен парк. Св.М.твърди, че на посочената в тъжбата дата
и място, преди обяд видял как св.З.П.и тъж.Г.Д. се сдърпали заради едно куче,
като тъжителя се опитал да ритне едното от кучетата, при което двамата мъже си
разменили реплики, след което се стигнало и до физически сблъсък по между им, в
хода на който под.Д.П. и св.Л.Н. се намесили, за да ги разтърват. Св.М.твърди,
че при борбата тъжителя бутнал подсъдимата вследствие, на което тя паднала след
което изпищяла да се извика линейка. Св.М.сочи и че от собственият му телефон,
се бил обадил да извика линейка, /факт, които не се потвърждава от събраните по делото
доказателства/.
Напротив видно от писмото - справка от Дирекция „Национална Система - 112” за указаната дата, час и
място „30.04.2017г., около 12.00 часа в гр.В. в района на Новият гробищен парк” са постъпили два сигнала първият от които е
подаден в 11.55.40ч., а вторият в 12.06.26ч.,
и двата от лице, представило се, като Д.Г.П., като инцидента е
предаден на ЦСМП в 12.01.08ч., а на ОД на МВР в 12.01.20ч. Св.М.в
показанията си твърди и че: „Не се сещам да съм видял тъжителя Г. да
показва среден пръст на Д. от колата”, нито да е чул тъжителят да
отправя псувни по отношение на съпрузите П., както същите твърдят.
Следва да се посочи не на последно място и че
свидетелят Б.М.бидейки на отстояние само десетина метра от подсъдимата и
приближавайки се към нея и съпруга и в същият момент, твърди и че не е чул тя
да изрича някакви обидни думи към тъжителя.
Показанията на св.М.следва да бъдат внимателно
анализирани, тъй като последният е в известна степен заинтересован от изхода на
делото, тъй като тъжителите са негови работодатели, макар същият да се опита да
скрие този факт от съда, а от там и нежеланието си да се конфронтира с тях, а
от друга страна показанията му са в известно противоречие с показанията на св.Н.
и св.З., а и с установеното при прегледа на видеозаписа.
Ето защо по отношение твърденията на св.М., че под.Д.П.
не е изричала инкириминираните думи, към тъжителя Д., съдът не дава вяра. Тези
твърдения не намират опора в събраните по делото доказателства, поради което и
съдът не ги кредитира.
Анализирайки изложеното до тук съдът констатира и че противно
на изложеното в тъжбата и показанията на свидетелката Н. очевидец - водените от подсъдимата свидетели,
сочени също за очевидци - З.Т.П.и Б.К.М.сочат, че не са чули последната да нарича
тъжителя Д. с обидните думи - „Педал
скапан”. Същевременно отричайки да е казала обидни думи спрямо
тъжителя – подсъдимата твърди, че напротив той и е показал среден пръст, с
което я е обидил, но тези и твърдения се поддържат единствено от нейният съпруг
– св.З., като следва да се отчете, че показанията му в тази именно част са
противоречиви относно времето на соченият жест, поради което и съдът не
възприема това твърдение за вярно, а за защитна позиция.
Съдът намира за необходимо да посочи и че в обясненията си подсъдимата
Д.Г.П., излага една по-различна
фактическа обстановка от описаната в тъжба, а именно, че не е нарекла
тъжителя с думите посочените в тъжбата - „Педал
скапан”, но че цялото и поведение е било провокирано от поведението
на тъжителя спрямо съпруга и`, и от опита и да ги разтърве и да предпази
съпруга си – Захари, който бил с множество заболявания, за да не последват по
тежки наранявания по между им.
Твърди и че обидните сексуалните намеци от страна на
тъжителя, осъществени, както се твърди от него - посредством показване на среден пръст, като поведение са
неприемливи и обидни за нея, обяснявайки именно по този начин липсата на
отправени обиди спрямо пострадалият, като именно в тази част и по отношение на
тези и твърдения, съдът възприема обясненията на подсъдимата, като защитна
версия. При това самата подсъдима оборва себе си и собствените си твърдения, че
не е обиждала тъжителя, казвайки накрая в обясненията си: „Думите които е видно, че съм ги
казала на записа, незнам дали съм ги казала под афект или не. Може да съм ги
казала на глас, не съм сигурна на 100 %, но неговият среден пръст, той се
обърна така, че да не се вижда на камерата и си показа средния пръст......“ - оправдавайки по този начин
действията си и пропускайки факта, че както самата тя, така и нейният съпруг
твърдят, че тъжителя и е показал визирания обиден жест тръгвайки с автомобила
си, тоест едва след като тя е казала обидните думи, а не преди това при което и
не може, да се възприеме твърдението и че тя е казала посочените думи понеже се
е подразнила и обидила от показания по нейните твърдения неприличен жест, тъй
като този жест, ако действително е бил показан от тъжителя - хронологично
следва казаните от нея обидни думи, а не преди това.
Съдът подложи на анализ
обясненията на подсъдимата, като не се довери на разказаното от нея. Вярно е,
че обясненията на подсъдимата съгласно чл.115 НПК са гласно доказателствено средство. Същите обаче са и средство за
защита, поради, което се депозират без страх от наказателна отговорност и е
възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. Видно е, че обясненията на подсъдимата, пред
настоящата инстанция не кореспондират, с изложеното в тъжбата, нито със
представеният по делото запис от събитието, несъответни са и на показанията на
разпитаната свидетелка очевидец Н., нещо повече в някои части, те са в
противоречие, дори със свидетелите, които иначе са доведени да поддържат
градената от нея защитна линия и сочени, като очевидци – съпругът и З.П.и
работещия при тях св.М.. При това кредитирането на обясненията на подсъдимата винаги
следва да се извършва много внимателно и само в случаите, когато версията на
подсъдимата се подкрепя от останалите събрани и кредитирани по делото доказателства.
Съдът дава вяра на обстоятелства, които
подсъдимата П. е изложила в обясненията си, единствено относно фактическата
обстановка за времето, мястото и причината за създалата се ситуация, защото
кореспондират с останалите кредитирани доказателства, но не и в частта, в която
отрича да е казала обидните думи по отношение на тъжителя и в която твърди, че
жалбоподателя и е показал обиден жест.
Съдът не споделя тезата на защитата на подсъдимата,
това е така понеже за процесното деяние ОБИДА е без значение, кой от двамата
мъже/св.П.или тъжителя Д./ е инициатор на боя по между им. Това обстоятелство
би могло да се третира единствено, като мотив и причина за последвалото противообществено
поведение на подсъдимата П.. Неверен е извода, че от приетата допълнителна СКТЕ може да се направи
извод, че инициатор за инцидента и лицето провокирало подсъдимата, е
именно тъжителя и то при положение, че същевременно се твърди, че тя не е
казала обидните изрази, то тогава остава неясно - за какво именно, я е провокирал тъжителя?
Напротив именно от изгледания в съдебно заседание
запис
и от посочената експертиза се установява, че тъжителят по никакъв начин – било
то вербално или чрез действия не е
провокирал
подсъдимата, факт който освен това се потвърждава, както от свидетелката Н.,
така и от св.М., нещо повече и двамата свидетели, сочат че не са видели
тъжителят да е показал, както се твърди среден пръст на подсъдимата, нито по
времето, когато тя е крещяла за помощ/тъй като по това
време тъжителя Г.Д. и З.П.се бият/, нито след това при тръгването си, като
тези обстоятелства се установяват и от прегледа на предоставения по делото видеофайл
и изготвената ДСКТЕ, където по никакъв начин не се установява такава фактическа
обстановка.
На следващо място неверен е и извода, че от приетата Допълнителна
СКТЕ може да се направи извод, че подсъдимата дори и да е изрекла посочените в
тъжбата обидни думи, то нямало данни, нито пред кого са изречени, нито към кого
са отправени, понеже единствено тъжителят е възприел, че думите на подсъдимата
са отнесени към него.
Първо на мястото на инцидента безспорно установено от
тъжбата, свидетелските показания и предоставеният запис от инцидента, е че там в
непосредствена близост са се намира общо пет лица – съответно това са били
подсъдимата и нейният съпруг З.З., работещият при тях св.М., св.Н. и тъжителя Д.,
в присъствието, на който лица са изречени процесните обидните думи.
Второ единствения мъж от посочените четирима души, към
когото подсъдимата би има причина в този момент - да изрече обидните думи е
единствено тъжителя, поради приключилия малко преди това конфликт между него и
съпруга и` - З.З..
Трето – това, че свидетелите З.П.и Б.М., твърдят, че не
били чули думите казани от подсъдимата не означава, че това действително е
така, защото З.П.е съпруг на тъжителката, и е логично да не желае да уличи
съпругата си в извършване на престъпление, именно затова удобно твърди, че нея
е чул да изрича инкриминираният израз, нищо, че в момента на произнасянето му
от подсъдимата/крещейки по тъжителя/ се е намирал непосредствено до съпругата
си – подсъдимата по делото, при това буквално само на една ръка разстояние,
което прекрасно се вижда на изгледания в съдебно заседание видео клип.
Предвид
изложеното до тук то и твърдението, че използваните от подсъдимата думи
не е са имали конкретен адресат - тоест, че не са били насочени към тъжителя,
излиза извън контекста на случилото се -
защото и от експертизата и от записа е видно, че думите на подсъдимата не са
без адресат, напротив те са казани малко след, като тъжителят е казал да звънят
на когото искат. И то именно в момента
преди и непосредствено при преминаване на автомобила на тъжителя покрай
подсъдимата и мъжът и - св.З..
Въпреки опита на св.Б.М.да убеди съда, че няма
взаимоотношения с някоя от страните в процеса и твърденията на подсъдимата: ”че
за разлика от тъжителя съпругът и работи сам и няма работници” - от
записа прекрасно се вижда, че св.М.не се намира в техният офис случайно и
инцидентно, като например да пие кафе или да си поприказва с тях, а напротив,
вижда се ясно, че той работи в офиса на св.З.З., пряко ангажиран в работния
процес по изработка на паметниците, и въпреки стремежа си да спести тази
подробност в последното изречение от показанията си сам – св.М., сочи: „Понякога
помагам в работата на Захари”. Именно за това е съвсем логично св.Б.М.да
не желае да се конфронтира със П., които му осигуряват работа и му плащат за
нея и именно за това да твърди, че не е чул думите на подсъдимата - нищо, че
именно в този момент, в който подсъдимата П. изрича израза - „Педал
скапан” повтаряйки думата „Педал”
два пъти - стои точно зад сем.П. само на
метри, зад тях и с лице обърнато именно в посоката, в която под.П., казва
обидните думи. А това е посоката в която се намира единствено тъжителят и
неговата спътничка св.Н., които тъкмо качили се в автомобила плавно потеглят в
посока към града.
Сам св.М.казва:
”Виждах хубаво всичко, което се случваше
през цялото време.Виждаше се и се чуваше всичко хубаво….”. От записа
приобщен по делото ясно се вижда, че св.М.през цялото време следи в максимална
близост от няколко метра случващото се, като безучастно наблюдава развоя, без
да се намесва. При това свое местоположение е невъзможно, да не е чул думите
казани от подсъдимата П. и видял към кого са насочени, още повече, че
инкриминираните думи са казани от подсъдимата Д.П., не тихо и спокойно, а ясно,
отчетливо и викайки със всичка сила в посока на заминаващите си колата -
тъжител и свидетелка.
Защитата на подсъдимата сочи, че авторството на деянието е
недоказано. Настоящият състав намира, че с изключение на обясненията на
подсъдимата и показанията на част от свидетелите подкрепящи защитната теза,
доказателствените материали за авторството на деянието и за начина на
извършването му са поначало последователни, логични, взаимно допълващи се и
разкриват една достоверна картина на случилото се.
Внимателния анализ на приложената доказателствена
съвкупност установява, че изложеното в тъжбата касателно описаната фактическа
обстановка е вярно отразено и като такова се възприема от настоящият съдебен
състав, като следва да се посочи, че фактологическата последователност на
събитията се поддържа от показанията на св.Н. и от части дори и от свидетелите
на защитата /Св.М./, като изцяло се припокрива със заснетото и установеното на видеозаписа
от събитието и изготвените компютърни и психиатрична експертизи.
Съдът не възприема за правдива версията на подсъдимата,
че тъжителя я е предизвикал с действията и думите си, тези обяснения съдът не
възприема за достоверни, а плод на защитна позиция, тъй като са твърде не
съответствени и нелогични съотнесени към останалите доказателства, при все, че
пострадалият след преустановяване на стълкновението със съпруга на подсъдимата,
нито я е нападал, нито я е предизвиквал било с думи, било с действия, още
повече, че тъжителя видно и от приложения запис към момента на изричане на
обидните думи вече се е намирал в автомобила си, при това тръгвайки към града и
управлявайки същият.
Съдът не приема,
като състоятелни доводите на подсъдимата,
че не е извършила
вмененото и с тъжбата деяние, като счита, че същата
си изгражда защитна версия, която се опровергава
от другите доказателства по делото –писмени такива и гласни - показанията на свидетелката
Н. и отчасти на св.М., приложения по делото видео запис, които както беше
отбелязано по-горе, съдът кредитира.
От изготвената по делото основна СЪДЕБНО КОМПЮТЪРНА-ВИДЕО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА/СКВТЕ/, входирана в
РС – В. под №1933 от 12.02.2018г. на СД съдържащо запис заснет с помощта на
записващо устройство, разположено на личния автомобил на тъжителя Г.Н.Д. на
отстояние 10-15 метра
от събитието се установява, че дължината на записът е 05 мин. и 00 секунди, с начало
на записът — 11ч.53 м.06 секунди
и край на записът - 11ч. 58м. 06 сек., като се сочи и че в 11.55.10 часа Д.Г. изрича към Г.Н. думите - „ПЕДАЛ, ПЕДАЛ СКАПАН”. Експертизата установява, че върху звуковата
лента няма смущения, изкривявания или следи от монтаж. Записът е оригинален и е
направен в момента на събитието от записващото устройство, намиращо се на
автомобила на тъжителя. Експертизата е категорична, че записът е АВТЕНТИЧЕН и
без извършени ИНТЕРВЕНЦИИ.
В проведеното открито съдебно заседание на 14.03.2018 г., съдът отвори бял хартиен
плик находящ се на л.26 от делото, в
който се намира 1 брой СД марка
„Verbatim” и същия се изгледа в съдебната зала в присъствието на всички
страни в процеса с времетраене на видеозаписа от пет минути.От проведения преглед
на приложения видеозапис съдът установи
следното: На 30.04.2017 г. във
времевия интервал от 11:53:06ч. до
11:58:06 ч. пред офисите на страните за изработка на надгробни паметници,
намиращи се един до друг, едно по - едро куче от неизвестна порода, започва да
гони друго по - малко куче, като виждайки случващото се тъжителят Д. слиза от
автомобила си и подгонва голямото куче, което побягва към наредените пред офиса
на П. паметници там тъжителят се спъва докато
опитва да ритне кучето, което се скрива
между паметниците. След което към мястото бързо се приближава св.З.З., който
застава с гръб към камерата и двамата с тъжителя си разменят някакви реплики,
при което тъжителят Г.Д. го бута с ръце с тласък в гърдите, в този момент св.З.П.се
навежда и взема един от намиращите се на земята каменни бордюри, вдига го и
замахва с него към тъжителя в същият момент към тях притичва подсъдимата Д.П.,
която застава между тях и участва в борбата за бордюра, в която се прекатурва и
пада на земята в следващия момент тъжителя Г.Д. удря с юмрук в лицето тъжителя З.З.,
двамата продължават да се боричкат, като свидетеля П.удря тъжителя, подсъдимата
П. в този момент става от земята, ходи покрай тях и крещи: „Помощ! Помощ!”. Към
спречкалите се мъже идва св.Л.Н., а св.М.стои в непосредствена близост и гледа
отстрани случващото се без да се намесва. Св.Н., държи едната ръка на тъж.Д., а
св.П.държи другата му ръка, след което удря тъжителя няколко пъти с дясната си
ръка в лицето, тогава тъж.Г.Д. удря с глава в областта на лицето св.З.З.. Тук сблъсъкът
между двамата мъже приключва и тъжителя Г.Д. и св.Н., тръгват в посока към
автомобила, а подсъдимата Д.П. и
съпругът и един до друг ходят на няколко метра след тъжителя и в момента, когато
автомобила тръгва плавно от място на инцидента се вижда как подсъдимата му
казва: „Педал!” - като втората част от репликата – „Педал скапан!” същата
изрича когато автомобила преминава покрай нея и тя е извън обхвата на камерата,
но ясно се чува гласът и`.
От назначената ДОПЪЛНИТЕЛНА
СЪДЕБНО КОМПЮТЪРНА - ВИДЕО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА /ДСКВТЕ/, входирана в РС –
В. под №5124 от 12.04.2018г., също изготвена от в.л.Г.М., и имаща за задача да - възпроизведе звуковото и образно съдържание
от видео материала заснет от записващото устройство, в автомобила на тъжителя, на
хартиен носител, в интервала от време -
от началният момент на записа започващ в 11:53:06 часа до 11:56:00 часа, към
който момент конфликта е приключил и автомобила на тъжителят се отправя към гр.В.
-
е видно, че същата обективно точно и ясно
възпроизвежда на хартиен носител отразеното по горе съдържание от видеозаписа.
Така изготвено две експертни заключения по проведените
ОСНОВНА и ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО КОМПЮТЪРНИ - ВИДЕО ТЕХНИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ
изготвени от в.л.Г.М., съдът възприема за обективни, пълни, верни и отговарящи
на поставените задачи.
За установяване психологичното състояние на
подсъдимата П. към момента на извършване на деянието е назначена и изготвена СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА постъпила
по делото с вх.№7844 от 29.05.2018г. Видно от заключението на вещото лице, по
време на деянието действията на П. са последователни и целенасочени, съответни
на емоциите, като отражение на конкретната ситуация.
Експертизата сочи и че Д.П. се е намирала в състояние
на обикновено раздразнение, както и че по време на деянието не е била в
състояние на ,,физиологичен афект”.
При така
възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна, че подсъдимата Д.Г.П. е осъществила състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на
30.04.2017г., около 12.00 часа в гр.В., в района на Новият гробищен
парк е казала нещо унизително
за честта и достойнството на Г.Н.Д. ***, като в негово присъствие е изрекла думите „Педал
скапан”, с което е унизила честта и достойнството му.
Обект на престъплението в настоящото наказателно производство са обществените
отношения, гарантиращи спазването неприкосновеността на личността, запазването
и не накърняването на личното достойнство и чест на гражданите.
Изпълнителното деяние на „обидата” се изразява
в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, като законът не уточнява и не
ограничава обидните думи, изрази или действия. Достатъчно е чрез тях да се
унизят честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или
извършването. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
на посочената в тъжбата дата и място подсъдимата е казала по отношение на
тъжителя израза - „Педал скапан”.
Употребеният израз „Педал скапан”, е съчетание от прилагателното -„скапан” и съществителното „педал”, които думи съгласно /Тълковен речник на
българският език/ означават, както следва:
-„скапан” – скапана, скапано, мн.ч.
скапани, 1. Разговорно - Изгнил,
разложен. /Пр.Скапани круши./ 2.
Преносно – жаргонно - Много лош;
отвратителен. /Пр.Скапан живот./ 3.
Преносно – жаргонно - Крайно уморен; изтощен. /Пр.Скапан съм.//
наречие - скапано. // същ. ска-паност, скапаността,
„педал”, – 1.Приспособление, което при натискане
задейства някакъв механизъм или машина. Автомобилни педали. Педали на пиано,
колело и др..
2. жаргонно - Хомосексуалист т.е. - човек, който изпитва полово влечение към лица от
своя пол и влиза в интимен контакт с тях.
Полученият израз употребен във визирания смисъл, е
унизителен за честта и достойнството на частния тъжител Д..
По делото не се установява,
пострадалият да има наклонности към своя пол - а напротив, че има добри семейни
взаимоотношения и се ползва с добро име в обществото. При това положение не
може да има спор, че подсъдимата чрез казаното от нея е отправила обидни думи
по адрес на тъжителя Д. и те са били чути, както от тъжителя така и от
свидетелите, като изречените думи са били отправени именно към частният
тъжител.
На следващо място, обидата, следва да е достигнала до лицето –пострадалия, към което е насочена, тъй
като тя е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите,
и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне
лицето, то трябва да възприеме пряко или непосредствено унизителното отнасяне
към него с обидни думи или действия, който елемент от състава също е налице,
тъй като процесният израз с посочените в него обиди е станал достояние както на
пострадалият, така и на намиращите се на мястото други лица, които също са
възприели казаното като ОБИДА,/по отношение на лицето към което са адресирани –
тъжителя Д./. А данните по делото показват, че обидните думи освен, че са
станали достояние на посочените лица те и са постигнали своето въздействие
върху тъжител и свидетел, от които са възприети именно, като такива.
На трето
място, за да е налице състава на
престъплението, от субективна страна дееца трябва да съзнава, че ОБИДАТА е възприета
от лицето, към което е адресирана, и
това да е сторено умишлено, тоест със съзнанието,
че ще се унижи честта и достойнството на обидения, че това е така, се потвърждава,
от св.Н., изгледания в съдебно
заседание видеофайл и изготвени компютърни експертизи. В конкретния
случай употребеният от подсъдимата израз е с необходимата насоченост, като
макар и да не е използвано името на тъжителя ясно и точно се разбира, за кое
лице се отнася той.
Нещо повече, доказателствата поделото сочат, че по
никакъв начин тъжителя не е предизвикал или подтикнал подсъдимата към това и` поведение
и казването на инкриминираните думи, който са възприети от тъжителя, като
обидни и накърняващи неговата чест и достойнство. В разглежданият случай казаните
от подсъдимата П. думи по адрес на тъжителя Д., сочи на негативна оценка на неговата
личност, които тъжителя е възприел, именно като обида за личността си.
Обидните изрази следва да са такива, които съдържат
думи неприлични, вулгарни и цинични, а видно от употребения израз - „Педал
скапан”, думите в него сами по себе си съдържат характеристики, които да ги
определят именно като посочените, нещо повече тези думи са неприлични и
непристойни в изказа, които обективират личното мнение на подсъдимата относно
личността на тъжителя, като я формира в крайно негативна, чрез използваната
квалификация и епитет.
Законът изисква резултатът от анализа на съда да
представлява един -единствен и несъмнен и безалтернативен извод за виновност на
подсъдимата или обратното, направен въз основа на всички доказателства.
Съгласно принципа за тежестта на доказването в наказателния процес,
регламентиран с нормата на чл.103 ал.1
от НПК, тежестта да докаже обвинението по дела от частен характер пада
върху частния тъжител. На лице са достатъчно доказателства, които да обосноват
ангажирането на наказателната отговорност на подс.П. и от субективна страна по
повдигнатото и поддържано от тъжителя обвинение.
Въз основа на изложеното
съдът приема, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични
доказателства в подкрепа на обвинителната теза досежно авторството на
твърдяното престъпление по чл.148 ал.1
т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК .
На първо място разпоредбата на чл.146
ал.1 НК въздига в субект на престъпното деяние, всяко едно наказателно-отговорно
лице, като същото следва да е реализирало визираните съставомерни елементи и то
при наличието на изискуемия пряк умисъл.
Подсъдимата Д.П. е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.1 от НК, поради което може да бъде субект на
престъплението, за което и е повдигнато процесното обвинение.
На второ място,
за да е на лице квалифицирания състав на обидата
по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК, то инкриминираният израз съгласно твърдяното в тъжбата трябва да е разпространен „публично”.
За да е налице елементът „Публичност”, то следва мястото
на извършване на деянието да е такова, до което имат достъп всички
граждани, като например - обществени
заведения, кина, театри, ресторанти, улици, площади и др. В тъжбата се твърди,
че деянието е извършено „в района на Новият гробищен парк на гр.В.
” с което може де се приеме, че този
елемент от състава на претендираното деяние - клевета е налице.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата Д.П. е съзнавала, че изричайки израза „Педал скапан” използвайки думи, с
които прави негативна оценка за личността на тъжителя Д.. Подсъдимата е съзнавала,
че отправените към тъжителя думи са унизителни за честта и достойнството му,
съзнавала е, и е целяла да бъдат възприети от него, за да се почувства последният
обиден и унизен. Освен това подсъдимата е съзнавала и че отправената от нея обида
по отношение на тъжителя ще бъде възприета от повече от един човек. Въпреки че
е била наясно с горепосочените обстоятелства, подсъдимата е отправила
инкриминираната реплика с ясното съзнание, че същата е обидна и че ще бъде
възприета, както от тъжителя, така и от останалите намиращи се в непосредствена
близост лица - нейният съпруг – З.П.и
двама свидетели – Б.М.и Л.Н., но въпреки това ги е изрекла, искайки и пряко
целейки именно това – нанасянето на обида на тъжителя. Подсъдимата също така е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и пряко и целенасочено се е стремяла към
тяхното осъществяване. Съзнавала е и че се намира на публично място /новият
гробищен Парк на гр.В./, както и, че се обръща с обидни думи именно към
тъжителя и към никой друг от присъстващите.
Не
се събраха доказателства за виновно поведение от страна на тъжителя, с което да
е предизвикал подсъдимата. Липсват доказателства и в подкрепа на твърдението на
подсъдимата, че тъжителят е показал среден пръст на подсъдимата непосредствено
след, като е чул обидните и думи спрямо него. А що се отнася до обтегнатите
отношения между семействата - П. и Д.,
то това обстоятелство е и ирелевантно за преценката дали е осъществен или не
състава на престъпление включено в Особената част на НК от подсъдимата на
процесната дата, час и място. Това обстоятелство би могло да се третира, като
част от субективната страна на деянието, с оглед характера му на мотив и
причина за подобно противообществено поведение, но не и изключващо
отговорността на подсъдимата П. обстоятелство.
Също така съдът не споделя и довода, че тъжителят Д. с
действията си е провокирал нанесената обида, от подс.Д.П.. Дори и поведението
на тъжителя да е било арогантно или да кажем несъответно на случилото се /каквото
не се установява от доказателствата по делото, и макар и такова поведение да е
логично предвид предшестващите го събития/,то по никакъв начин не оправдава
действията на подсъдимата, защото от събраните доказателства не се събраха
такива, които да обосноват извода, че пострадалият е допринесъл сериозно за противоправното
поведение на подс.Д.П.. И макар подсъдимата
в обясненията си да претендира, че е била предизвикана непосредствено преди
това от тъжителя, а след това и обидена от
него чрез показаният и обиден жест, то показанията и в тази насока дори и да
бяха достоверни, хем не се потвърждават с други доказателствени източници по
делото, хем не навеждат и на извод да е била в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадалият, в каквато насока и изготвената по делото Съдебно психиатрична
експертиза коректно сочи, че подсъдимата - по време на деянието не е била в състояние на ,,физиологичен афект”, а само в състояние
на обикновено раздразнение.
Не на последно място следва да се посочи и че независимо от твърденията на
подсъдимата и нейният съпруг, че тъжителят и е показал среден пръст/без да се
коментират разминаванията им касателно времето, по което според семейство П., същият
бил сторил това/, то във фазата на съдебните прения от страна на защитата не се
релевират доводи, че деянието е извършено от подсъдимата при условията
на реторсия. Съдът счита, че в
случая не са налице предпоставките на чл.146
ал.2 от НК, за освобождаване от наказание на подсъдимата, ако обиденият
/тоест тъжителя/ е отвърнал веднага на подсъдимата с обида.
На първо място, за да е налице реторсия, т.е. за да е
осъществен житейския принцип /намерил отражение и в закона/ “на
злото да се отвърне със същото зло” е необходимо обиденият да е
отвърнал веднага с обида. От анализа на показанията на разпитаните свидетели,
става ясно, че непосредствено след произнасяне на израза „Педал скапан”, от страна на
подсъдимата, тъжителя не е реагирал с
ответна обида. При това твърденията на
подсъдимата, че тъжителят и е показал среден пръст настоящият съдебен състав
възприема, като защитна позиция. Следва да се отбележи за прецизност, че от
общо разпитаните трима свидетели очевидци единствено свидетеля П.съпруг на
подсъдимата твърди, че тъжителя и е показал обиден жест твърдейки обаче - веднъж,
че това се е случило, когато последният си е тръгвал и втори път, че обидния жест е бил показан от тъжителя към Д.,
когато тя викала, за помощ по времето по което двамата се бият, което хронологически,
като време се е случило доста преди тя да изрече обидните думи.
Останалите двама свидетели, не твърдят да са видели
тъжителя да показва твърдения обиден жест спрямо подсъдимата.
С оглед изложеното е невъзможно да се
направи единен и категоричен извод, че на казаната от подсъдимата обида тъжителя,
е отвърнал веднага с обида, така както изисква закона.
Следователно, за да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на чл.146 ал.2 от НК, съдът е
задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но
и тези, свързани с насрещното деяние, тоест с ответното поведение на самия
тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу последния не е
подадена насрещна тъжба.
В процесния случай съдът е сезиран за произнасяне
само от тъжителя, като във фазата на
съдебните прения, както вече се посочи не се твърди, че и подсъдимата е
пострадала при едни и същи обстоятелства с тъжителя, при което да се иска
произнасяне, с което и двамата да бъдат освободени от наказателна отговорност.
В настоящият случай, не се касае за
реторсия, която винаги предполага две противоправни деяния, поради не
установяване на второ противоправно деяние, извършено от тъжителя спрямо
подсъдимата.
ПОДСЪДИМАТА Д.Г.П. на 51 години, родена на ***г***, българка, българска
гражданка, средно образование, омъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН **********,***,
с чисто съдебно минало и
добри характеристични данни по местоживеене,
Предвид изложеното, подсъдимата Д.Г.П., е осъществила
с поведението си от обективна и субективна страна състава на престъплението,
визирано в чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК,
за това, че на 30.04.2017г., около 12.00 часа в гр.В. в района на Новият гробищен парк е казала нещо унизително за честта и достойнството
на Г.Н.Д. ***, като в негово
присъствие е изрекла думите „Педал скапан”, с което е унизила честта и
достойнството му.
Санкцията за
престъплението по чл.148
ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК е глоба от три хиляди лева до десет хиляди лева, и обществено порицание.
На основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимата
Д.Г.П., за виновна в извършване на престъплението, визирано
в чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, но тъй като са
налице условията на чл.78а от НК,(за престъплението се предвижда
наказание - лишаване от свобода до шест
месеца или друго по-леко наказание, подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
осма на НК и от деянието няма причинени имуществени вреди), за които съдът
следи служебно и прилага, без да може да прави преценка по целесъобразността на
това освобождаване, то и съдът я освободи от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и и`
наложи административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00
лева.
Съдът счита, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание
на подсъдимата не е наложително да и бъде определена глоба в по-висок размер.
Така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самата
подсъдима, която следва да коригира държанието си към зачитане на приетите и
охранявани от Държавата норми на обществено поведение, така и върху останалите
граждани.
При определяне на вида и размера
на наложеното административно наказание, съдът отчете, мотивите и подбудите за
извършване на деянието - да защити съпруга си и да покаже неприязън и
неуважение към личността на тъжителя; степента на обществената опасност на
деянието и дееца, а именно нанасяне на обида на публично място, в присъствието
на други негови колеги и познати. Съдът се съобрази също така и с възрастта на
дееца /на 51 г./,
както и че подсъдимата е с не обременено съдебно минало и със сравнително
позитивни характеристични данни по местоживеене, безработна съгласно данните
поделото, като липсват отегчаващи отговорността и` обстоятелства. Всичко посочено
до тук води до извод, че едно прекомерно завишаване размера на предвиденото
наказание - Глоба би оказало изключително неблагоприятен ефект върху личността
на подсъдимата във финансов аспект. С оглед на горното и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав и` наложи
наказание глоба в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.78а НК.
По отношение на предявения граждански
иск - Непозволеното увреждане - чл.45
от ЗЗД - се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите
да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на който са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправност на деянието, вина и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вредата по смисъла на
чл.45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна
последица за защитените от закона права и интереси на увредения, които тя може
да засяга. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане
вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично благо е
засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено
увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на
този фактически състав. Съгласно нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗД - вината се предполага до доказване на
противното. Следователно останалите предпоставки от гореочертания фактически
състав от обективна страна следва да бъдат установени от заинтересованата
страна /по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК/. Безспорно е установено по делото
авторството на инкриминираното деяние – в лицето на подсъдимата Д.П., а именно, че е
извършила противоправно деяние - забранено от разпоредбата на чл.148
ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, както и причинената вреда и
причинната връзка между поведението и`, и
вредата претърпяна от пострадалият Д.. Налице е тъждество между деянието, за което подсъдимата
Д.Г.П. е призната за виновна от наказателния съд, и деянието, в резултат на
което се твърди, че са настъпили неимуществените вреди за тъжителя.
Що
се отнася до втората предпоставка /настъпили вреди за пострадалия/, съдът не
възприема становището на защита на подсъдимата, че по делото липсват
доказателства за причинени от поведението на подсъдимата неимуществени вреди,
нито че единствените данни по делото в тази насока се извеждат само до лаконичното
твърдение в тъжбата че:„в следствие на стреса и причинените от З.болки
се почуствах много зле”. Действително
когато са само абстрактно посочени в тъжбата тези вреди нямат обективен израз в
действителността, но в случая това не е така видно от показанията на
свидетелката Л.
Н. се установи, че от нанесената обида
тъжителя е претърпял психически терзания, които са се отразили негативно на ежедневието
му за определен период от време. Що се отнася до твърдението на защитата, че по
делото има видеозапис
отразяващ състоянието на тъжителя два дни след инцидента и доказващ липсата на
причинени неимуществени вреди, то следва да се посочи, че подобно доказателство
по делото няма представено, за да може съдът да го обсъжда в посочената
плоскост.
Досежно размера на предявения иск, съдът отчете броя и
характера на казаните от подсъдимата обидни думи, както и вредата претърпяна от
пострадалият в следствие тези обиди и определи обезщетение с оглед посочените
обстоятелства в размер на 800лв.,
платими от подсъдимата ведно с лихвите от датата на деянието до окончателното и
изплащане.В останалата част до предявения първоначално гражданският иск в
размер от 3000.00лв. съдът отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.189 от НПК съдът намери искането
на тъжителя за присъждане на съдебно деловодни разноски и за адвокатско
възнаграждение за основателно, поради което и осъди подсъдимата Д.Г.П., да
заплати на тъжителя направените по делото разноски за завеждане на делото,
адвокатско възнаграждение и експертиза в размер на 662.00 лв., както
и да заплати по сметка на ВРС:
- държавната
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50.00 лв.
- и 180.00 лв. за изготвената по делото
Допълнителна Компютърно-техническа експертиза, вносими по сметка на Районен съд
В..
Съдът също така на основание чл.301 ал.1 т.11 от
ПОСТАНОВИ веществените доказателства намиращи се по делото :
1бр.
СД от видеорегистратор находящ се на лист 26 от
делото,
1бр. СД от Дирекция „Национална система 112”, находящ се на лист 36 от делото да останат по делото и да
се унищожат ведно с унищожаването му.
При изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
20.07.2018г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ :