ÐÅØÅÍÈÅ

 

№ 105/8.8.2012г.

ãð. Äåâíÿ

 

 ÈÌÅÒÎ ÍÀ ÍÀÐÎÄÀ

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист В.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №95/2012 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК. Ищцата С.В.П., ЕГН **********, твърди, че с ответника К.А.К., ЕГН **********, са родители на детето В.К.К., р. 06.02.2008 г. и че от средата на 2008 г. като от тогава тя полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а ответникът трайно и без уважителна причина се е дезинтересирал от своята дъщеря, не я е търсил, не я е виждал, не проявявал каквато и да е заинтересованост за нея и не осигурявал средства за нейната издръжка. Моли съда, да постанови решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо детето В.К.К.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя становище.

Назначеният съобразно чл.29, ал.4 ГПК особен представител за детето В.К., изразява становище за основателност на иска по чл.132, ал.1, т.2 СК. Твърди, че налице трайна незаинтересованост на родителя към детето, която е довела до отчуждение и липса на емоционална близост и обвързаност между тях.

За назначената подпомагаща страна – Дирекция “СП” гр. В., редовно призовани, в с. з. представител не се явява. В представен социален доклад е изразено становище за необходимост от проверка относно родителския капацитет на ответника.

Контролиращата страна – РП Девня, изразява становище за основателност на предявения иск.   

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Видно от представените удостоверение за раждане от *** г. съставено въз основа на акт за раждане №*** г., детето В.К.К. е родено на *** г. и негови родители са ищцата и ответникът.

По делото са допуснати гласни доказателства – показания на свидетелите В.Т. (майка на ищцата) и П.Х., които посочват, че от 2008 г. родителите на детето В.К. са разделени като след раздялата помежду им, ответникът напълно се е дезинтересирал не само от полагането на грижи за неговото отглеждане и възпитание и от заплащането на издръжка, но и изцяло е преустановил да контактува с детето и да се интересува от него. Свидтелите също така посочват, че след като през 2011 г. ищцата създала ново семейство, непосредствените грижи за детето се полагат и от настоящия й съпруг, към когото детето изпитва силна привързаност и възприема именно него като свой баща.

Видно от кредитираното от съда като компетенто и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-психологическа експертиза, детето В.К. е със съответстваща за възрастта си степен на интелектуално и психологическо развитие. Вещото лице посочва, че родителят и детето напълно липсва опознаване, както и че ответникът изобщо не познава основните личностови, характерови и поведенчески особености на своето дете, не е присъствал физически, емоционално и като авторитет пред детето,  като  същевремено детето има изградена представа за друго лице като свой баща и това е настоящия съпруг на ищцата г-н И.П. Вещото лице посочва, че ответникът има добър потенциал за пълноценен родителски капацитет, притежава качества като честност, съобразяване с чувствата на детето, но поради силно изрените пасивност и безволие на личностния му характер, не е предприемал нужните действия за сътрудничество с ищцата относно участието му в живота на детето В.

Видно от представения социален доклад, детето В.К. се отглежда в семейството на ищцата С.П. и настоящият й съпруг И.П. заедно с по-малкото им дете Т. като семейството живее в гр. В. при много добри битови и хигиенни условия, финансово обезпечено е от възнаграждения по трудов договор за ищцата и от развиван частен бзнес – хранителен магазин и доставка на интернет. Направена е констатация, че за детето В. се полагат необходимите грижи за правилното му отглеждане и възпитание и ищцата и нейния съпруг притежават необходимия родителски капацитет като са изградени много добри взаимоотношения в семейството, детето се развива и расте в спокойна домашна среда със създадени много добри социално-битови условия. 

Видно от представените от ответника декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и служебна бележка от “Даримекс трейдинг” ООД гр. Варна, ответникът има настоящо семейство и е родител и на детето А.К.А., р. 26.02.2012 г., не притежава недвижими имоти и получава месечно възнаграждение в размер 531.51 лв.

Видно от представените служебна бележка от “Първа инвестиционна банка” АД и удостоверение №5507 от 17.05.2012 г. от РУ “СО” гр. Варна, ищцата С.В.П. работи на длъжност “спциалист общи банкови операции” при “ПИБ” АД и за периода от 01.10.2011 г. до 30.04.2012 г. е получавала обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете в размер 544.73 лв месечно.

 

Съдът въз основа на установеното от фактическа страна прави следните правни изводи :

Лишаването от родителски права е крайна мярка, предвидена за приложение в изключително ограничени хипотези, при които родителят с поведението си поставя в съществен риск живота и здравето на детето или правилното му и пълноценно отглеждане и възпитание. Поради това, лишаването от родителски права е приложимо само когато интересите на детето не могат да бъдат защитени по друг начин. В конкретния случай ищцовата страна твърди наличие на втората група от законоустановените предпоставки по чл.132, ал.1 СК – неоснователно и трайно неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за даване на издръжка. Преди всичко, следва да се изтъкне, че тази група предпоставки включва трайно неизпълнение и на двете кумулативно посочени задължения. В настоящия случай това обстоятелство е безспорно установено не само чрез показанията на двамата свидетели, но и предвид неоспорването от ответника на наведените в исковата молба фактически твърдения. Нещо повече, по делото бе установено, че в резултат на пълната дезинтересованост на ответника към детето В., помежду им не е създавана и не съществува никаква обвързаност. При тази пълна липса на взаимоотношения между родителя и детето, неговото правилно и пълноценно личностно и психологическо развитие е било поставено в съществен риск, който е преодолян само благодарение на факта, че майката е създала ново семейство, в което ролята на баща за детето В. е напълно заместена от настоящия съпруг на ищцата – г-н И.П. В резултат, детето не познава своя биологичен родител и по този начин е налице реален и твърде съществен риск от причиняване на трудно преодолима личностна травма за детето при предстоящото неминуемо узнаване от детето за наличието на другия негов биологичен родител. Наред с това ответникът напълно е пренебрегнал и първостепенното си законоустановено парично задължение за осигуряване на средства за издръжка на детето като това му поведение датира от средата на 2008 г. Изтъкнатите съображения сочат пълно и драстично незачитане от ответника на основните му родителски отговорности спрямо детето В. При това, поведението на ответника в хода на производството, при което той не се яви лично и не представи становище, дава основание да се приеме, че той няма намерение да променя своето безотговорно отношение към детето и занапред. Това отношение на родителя определено води до съществено накърняване интересите на детето В. и представлява основание за приложение на крайната мярка за защита чрез лишаване от родителски права. Съобразно чл.135 СК, при настъпила положителна промяна в отношението на ответника спрямо родителските му отговорности, съдът може да постанови възстановяване на неговите права като родител.

Съобразно чл.134 СК, с налагането на тази мярка, съдът следва да определи издръжка за детето и режим за лични отношения с бащата. Съобразно възрастта на детето и констатацията за добра възможност на майката да осигурява нужните средства за издръжка на детето, както и предвид констатациите за доход на ответника под средния за страната и за факта, че същият е станал родител на новородено дете, което отглежда непосредствено съвместно с настоящата си съпруга, съдът намира, че дължимата от ответника издръжка за детето В. следва да бъде определена в размер 90.00 лв, който не надвишава съществено минималния установен съобразно чл.142, ал.2 СК (една четвърт от минималната работна заплата, възлизаща на 270.00 лв).

Предвид констатациите, че детето В. не познава ответника, съдът намира, че режимът за лични отношения следва да бъде ограничен първоначално до четири срещи годишно в последната седмица за всяко тримесечие по три часа в рамките на един работен ден, като срещите следва да се провеждат в населеното място по местоживеене на детето с присъствие на социален работник при съответната служба за закрила на детето. Съобразно становището на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза, наложително е преди пристъпване към срещи между бащата и детето, родителите да проведат консултации както със социален работник от отдел “Закрила на детето”, така и със специалист – детски психолог.    

На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса върху стойността на присъдената издръжка в размер 97.20 лв, както и 10.00 лв такса за изпълнителни листи.

Водим от гореизложеното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА К.А.К., ЕГН **********, спрямо детето В.К.К., ЕГН **********, с родител и законен представител С.В.П., ЕГН **********, на основание чл.132, ал.1, т.2 СК.

 

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер 90.00 лв (деветдесет лева, 00 ст.) за детето В.К.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.В.П., ЕГН **********, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното плащане, на основание чл.143, ал.2 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата К.А.К., ЕГН **********, с детето В.К.К., ЕГН **********, по три часа в рамките на един работен ден в последната седмица за всяко тримесечие от годината, като срещите следва да се провеждат в населеното място по местоживеене на детето с присъствие на социален работник при съответната служба за закрила на дететопо, на основание чл.127, ал.2 СК.

 

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 139.60 лв /сто тридесет и девет лева, 60 ст./, от която 129.60 лв такса върху стойността на присъдената издръжка и 10.00 лв такса за издаване на изпълнителни листи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :