РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 39/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от ищеца П.Т.Т., упълномощили с пълномощно адв. В.Й. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 4),
1.1. за установяването на правото му
на собственост, придобито
въз основа на осъществено в периода от 1998 г. - 2018 г. давностно владение,
върху Част от дворно място, с
пл. № 30, в кв. 8, по плана на с. Сокол, общ. Главиница, одобрен през 1949 г.,
което част е с площ 615, кв. м. и
граници защриховани в зелен цвят върху копие от скицата, изг. от инж. Д. Д. („Г. 97” ЕООД) (л. 30);
1.2. за отмяната по реда на
чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давност и наследство № 40 от 27.12.2016 г., т. 10, общ. peг. № 6961, д. №
1224/2016 г., подписан от Нотариус № *** на НК - А. Р., вписан в Служба по
вписванията – гр. Тутракан
под вх. № 3826 от 28.12.2016 г., Акт № 153,
т.ХIII, д. № 2443/2016 г.
1.3. Ищецът твърди, че с Предварителен договор за покупко - продажба
на недвижим имот сключен в писмена форма на 20.05.1998 г. между него и М. И. М.,
бил „закупил” 500 кв. м., представляващи идеална част от УПИ I-30, в кв. 8, с площ за целия имот 2 448
кв.м., за сумата от 100 000 лв. (неденоминирани), които бил броил веднага и
влязъл във владение. Договорът бил сключен в присъствието на свидетелите: Г. А.
К., И. А. К. и Х. Й. К., като същите положили и подписите си. Поради неуредени
между наследниците отношения и последвалата смърт на М. И. М. не били сключили
окончателен договор в нотариална форма.
1.4. Твърди се, че през 2000 г. в резултат на предприети
действия от страна на първата ответница и в присъствието на кмета на с.Сокол,
полицая на селото и четирима общи работници към кметството, районният техник
измерили завладените от ищеца 500 кв.м. и поставили колчета. След това ищецът
бил изградил за негова сметка ограда на бетонна основа, железни колове и
оградна мрежа, без някой да заяви претенции или да препятства строежа.
1.5. Ищецът твърди, че през есента на 2016 г. ответницата Р. Д.Д.
го била уведомила за намеренията си да продава имота. Отново изявил желание да
закупи цялото дворно място, но тя категорично му била отказала. След този
разговор не последвали действия от нейна страна във връзка със собствеността на
процесния имот.
1.6. Твърди се, че през есента на 2017 г. с ищеца се бил свързал
непознат мъж и заявил, че бил собственик на имота, без да се легитимира с три
имена и акт за собственост. Като претенциите му били да ищецът да предаде
завладяната част от съседния имот или да заплати сумата от 5 000 лв. На
02.01.2018 г. същото лице било отишло в дома на ищеца, и го предупредило, че
има намерение да строи в имота и ще наема техника за отстраняване на оградата.
От сключването на договора през 1998 г. до този момент, повече от десет години,
никой не е бил оспорвал собствеността на ищеца, владеел го непрекъснато и
необезпокоявано и всички в селото знаели, че процесният имот бил негов.
1.7. Твърди се, че при направена справка от ищеца, установил, че
първият ответник Р. Д.Д. се била снабдила с Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство, като
впоследствие продала имота на М.В.П..
2. Ответникът Р.
Д.Д. е подала писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК чрез А.Ж. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 52), с който оспорва
иска.
2.1. Твърди се, че имот с пл. № 30, за който е отреден парцел I е придобит:
2.1.1. през 1941 г. от дядо й И. П. М.по реда на Крайовската
спогодба от 1940 г.;
2.1.2. в условията на евентуалност от при осъществено в периода от
1941 г. - 1952 г. давностно владение.
2.2. След смъртта на И.
П. М.имотът бил ползван от неговите наследници, и
ид. ч. от собствеността били наследени от отв. Д.. Същата впоследствие
завладяла притежаваните от останалите наследници ид. ч. от имот в периода от
смъртта на баща й (която не е посочена като дата) до продажбата на имота -
27.12.2016 г.
2.3. Ответникът признава,
че след 1992 г. ищецът започнал да преминава през двора им, а след 1994 г.
започнал да паркира селскостопански машини, като изкоренил около 300 кв. м.
лозе и построил стопанска сграда в имота. В съдебно заседание ответника
конкретизира, че с тези действия ищецът не бил манефистирал намерението си да
владее имота (л. 75, 76).
2.4. Същата признава в
съдебно заседание, че същата е заминала през 2001 г. да работи в Република
Гърция, където е работила 16 години. През 1996 г. ищецът изградил ограда в имота
с пл. № 30, поради което отв. Д. подала жалба до прокуратурата (л. 83).
3.
Ответникът М.В.П. не е
депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение
от 07.02.2018 г. на ТнРС, исковата молба й е връчена лично на
22.03.2018 г.
От
фактическа страна
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
4. На 25.01.1993 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 20/25.01.1993 г. на Й. Д.- Нотариус при ТнРС, съгласно който Я. В. Г.е прехвърлила на дъщеря си В. Н. Т.собствеността върху имот с пл. № 31, за който е отреден парцел II, в кв. 25 по плана на с. Сокол, общ. Главиница (л. 6)
5. На 16.09.1996 г. В. Н. Т.починала, оставяйки като свой единствен наследник съпруга си, ищеца по делото (л. 9).
6. На 20.05.1998 г. е сключен между М. И. М., в качеството му на продавач и ищеца, в качеството му на купувач, е сключен предварителен договор за продажба на 500/2448 ид. ч. от УПИ I-30, в кв. 8 по плана на с. Сокол (л. 11). Същият впоследствие е изключен от доказателствения материал (л. 75).
7. На 06.01.1999 г. Р. Д.Д. е подала до Техническата служба на с. Сокол жалба, в която е посочено, че ищецът възпрепятства ползването на неин наследствен имот с пл. № 30, за който е отреден парцел ,в кв. 8 на селото. Подобна жалба, е депозирана и до Районна прокуратура - гр. Тутракан (л. 44 - 47).
8. На 27.12.2016 г. е съставен Нотариален акт № 40/27.12.2016 г. на Нотариус № *** на РНК – А. Р., с който Р. Д.Д. е призната за собственик „по давностно владение и наследство” на имот с пл. № 30, в кв. 8, по плана на с. Сокол, заедно с построените в имота жилищна и стопанска сграда (л. 12).
9. На 26.01.2017 г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 37/26.01.2017 г., съгласно който Р. Д.Д. продава на М.В.П. имота, упоменат в предходната точка.
10. По отношение на фактическото ползване на имотите се установява следното:
10.1. Според
свид. на ищците С. И. Н.(л.
106 и сл.) оградата между имот с пл. № 30 и № 31 бил изградена през 1999 г.
Свид. на ищците Г. Д. Т. и Р. С. И. (л. 107 и сл.) сочат, че „колчетата” в имота са забити в периода:
1990 - 2000 г. Въз основа на тях била изградена спорната ограда.
10.2. Според
свид. на ответниците И. М. И., М. К€ Й., Г. Х. Ю. (л. 81 и сл.) имотът с пл. № 30 до
1981 г. е обработван от И. П. М.(дядо на отв. Д.). След смъртта му до 1992 г. в
имота е живяла съпругата му Т. К. М.. След това имотът бил ползван от свид. И.
и баща му М. И. П.и леля му Я. И. П.. След 2012 г. имотът не е стопанисван
поради което, започнало разрушаването на части от него и навлизането на
селскостопански животни. През 2015 г. свид. И. забелязал, че оградата е
изместена от ищеца. Впоследствие наследниците на И. П. М.се постигнали съгласие
отв. на отв. Д. да бъде издаден документ за собственост на имота, като след
продажбата получените суми били разпределени между наследниците.
11.
По
делото е изслушана съдебна техническа експертиза (СТЕ - л.
89 и сл.), която е установила следното:
11.1.
Единственият
кадастрален и регулационен плана на селото е одобрен през 1949 г.
11.2.
Няма данни за
прилагане на дворищната регулация.
11.3.
В имот с пл. №
30 няма сгради.
11.4.
Регулационната
граница между парцел I и II съвпада частично с имотната граница между
имоти с пл. № 30 и № 31 (имотната граница е по - дълга и продължава до
западните имотни граници на двата имота - л.
95).
11.5.
При
отразяването на имотната граница между имоти с пл. № 30 и 31 в скицата,
изготвена от инж. Д. Д., въз основа на която е формулирана и исковата претенция
(л. 30) е допусната грешка. При
правилното нанасяне на имотната граница площта на процесната част, заключена
между имотната граница между имоти с пл. № 30 и № 31 и изградената в имот с пл.
№ 30 ограда (т. 1 - 4 от комбинираната скица към СТЕ - л. 96) следва да бъде изчислена на 554 кв. м., а не както е
посочено скицата на инж. Д. - 615 кв. м. От
тази част според вещото лице не може да се обособи самостоятелен парцел, тъй
като лицето на процесната част (разстоянието между т. 3 и 4 от комбинираната
скица към СТЕ) е 5 - 7 метра (л. 106).
При замерване на разстоянието върху скицата съдът установи, че разстоянието е
около 7 мм, или около 7 м при преизчисляването му в реални размери по мащаб
1:1000.
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
12. Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. (т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГК).
13. В конкретният случай ищецът твърди, а и по делото е установено, че ответникът Д. оспорва правото на собственост на ищеца. От друга страна и двамата ответници разполагат с нотариални актове, легитимиращи ги като собственици на имот с пл. № 30. Ищецът твърди, че въз основа на осъщественото владение също е придобил право на собственост върху реална част от същия имот. Следователно ищецът претендира права, които изключват правата на отв. Д. (обективирани в Нотариален акт № 40/27.12.2016 г.), върху тази част от имота, а оттам и на правата на нейния правоприемник - отв. П. (обективирани в Нотариален акт № 37/26.01.2017 г.).
14. Твърденията на отв. Д. че вече не е собственик на имота не изключват интереса на ищеца от предявяването на иск срещу нея, тъй като предмет на последния не е установяването на правата на ответника, а на правата на ищеца, които издаденият на името на ответника нотариален акт накърнява.
15. Освен това договорът за покупко - продажба поражда облигационни последици между страните по него. Ищецът няма как да установи дали последиците от този договор са възникнали. Така например, ако договорът е изцяло симулативен или нищожен на друго основание, предявяването на петиторен иск срещу приобретателят ще бъде „удар във въздуха”, доколкото лицето, което реално може да оспори правата на ищеца, ще бъде прехвърлителя, а не приобретателя.
16. С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът има правен интерес от завеждането на установителен иск и срещу отв. Д. (която всъщност в хода на процеса провежда същинската защита срещу исковете).
II.
По основателността
17. Съдът
приема, че от ищеца е заведен иск за установяването на правото на собственост
върху част от имот с пл. № 30, с площ 554 кв. м., заключена между т. 1 - 4 от комбинираната
скица към приетата по делото СТЕ (л. 96).
В исковата молба като южна граница на частта е посочена имотната граница между
имоти с пл. № 30 и 31, поради което погрешното нанасяне на тази граница в
изготвената от инж. Д. Д. (което рефлектира
и върху площта на частта) не оказва влияние върху индивидуализацията на
процесната част от имот.
18. Относно
регулационните ограничения за осъществяване на давностното владение.
18.1. Периода на претендираното владение (1998 г. - 2018 г.) попада под действието на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ.
18.2. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ (отм., ред. ДВ, бр. 29 от 1973 г.) реално определени части от дворищно - регулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.
18.3. Забраната действа до изменението на същата разпоредба ДВ, бр. 34 от 2000 г., когато се предвижда възможност реално обособени части от парцели да бъдат завладени, ако
18.3.1. отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице;
18.3.2. частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 (т. е. придаването е предвидено в регулационния план), а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот.
18.4. Подобни са изискваният на чл. 200 от ЗУТ.
18.5. По отношение на първата предпоставка по делото не е установено по категоричен начин, че процесната част отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. Напротив, съгласно изслушаната експертиза частта процесната част от имот с пл. № 30 е лице 5 - 7 м (около 7м при изчисляване на разстоянието по скицата), докато минималните изисквания за лице в полски села съгл. чл. 54, ал. 3, т. 1 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ са 16 м (14 м - при особени стопански, технически или теренни условия, както и за центъра и главните улици по решение на общинския съвет одобрено от областния управител.). Не са налице условия за квалифициране района като планински, (чл. 54, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.)), респ. терена като стръмен (чл. 19, ал. 2 от ЗУТ). Не е установено и наличието на особените предпоставки за намаляване на минималните изисквания по чл. 54, ал. 5 от ППЗТСУ (отм.), респ. чл. чл. 19, ал. 3 от ЗУТ.
18.6. По отношение на втората предпоставка (присъединяване) законът визира възможност за прилагане на регулацията чрез осъществяване на владение върху придаващата се част. В конкретният случай се установява, че съгласно плана от 1949 г. регулационната граница между парцел I и II съвпада частично с имотната граница между имоти с пл. № 30 и № 31. Т. е. не е предвидено придаване на части от имот № 30 към съседния парцел II-31 и обратно - на части от имот с пл. № 31 към парцел I-30. Следователно регулационният план не предвижда процесната част от имот № 30 да бъде придадена към парцела на ищеца (II-31).
18.7. В обобщение съдът намира, че идеята на регулационните закони е да се оформят граници на имотите, които да имат минимална площ и правилна форма (осигуряваща нормалното ползване на имота според предназначението му), както и лице осигуряващо достъп до уличната мрежа. Именно поради тази причина регулационните закони не толерират заобикалянето на изискванията за оформянето на парцели, като бъдат завладявани произволно части от съседни парцели, след като вече е бил приет регулационен план и за конкретните имоти са били отредени парцели. Както вече бе отбелязано, принципната възможност за завладяване на реални части от парцели е допусната с изменението на ЗТСУ (отм.) през 2000 г., но при наличието на определени предпоставки, които в случая не са налице.
19. В тази връзка съдът намира за безпредметно изследването на факта дали владението действително е осъществено, както и направените от страна на ответника Д. възражения.
20. Вземайки предвид гореизложените аргументи, съдът намира, че предявените искове за установяването на собствеността върху процесната част се явяват неоснователни.
21. С оглед отхвърлянето на исковете не може да бъде уважено искането за отмяна на нотариалният акт, тъй като предпоставка за отмяната е уважаване на положителен установителен (или ревандикационен) иск, с който се признават права изключващи правата, обективирани в нотариалният акт или уважаване на отрицателен установителен иск по отношение на същите права.
Разноски
22. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на отв. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв.
23. Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищецът П.Т.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяването спрямо ответниците Р. Д.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и М.В.П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; на правото му на собственост, придобито въз основа на осъществено в периода от 1998 г. - 2018 г. давностно владение, върху Част от дворно място, с пл. № 30, в кв. 8, по плана на с. Сокол, общ. Главиница, при граници: от изток - улица, юг - имот с пл. № 31, от запад - имот с пл. № 29, която част е с площ 554 кв. и е заключена между т. 1 - 4 по комбинирана скица, изготвена от инж. Д.В. по назначената по делото съдебна техническа експертиза, неразделна част от решението.
ОСЪЖДА П.Т.Т.,
с ЕГН ********** да заплати на Р. Д.Д., с ЕГН **********, направените разноски
по делото в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: