№ 29
гр. Търговище, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20213500900063 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 60,
ал. 2 ЗКИ и чл. 86 ЗЗД от ГПК.
Делото е образувано по предявени от „У.....” АД, ЕИК 83191...., срещу ответниците:
КР. Г. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; М. Д. ЯНК., ЕГН
**********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; „М ...“ ЕООД, ЕИК: 20383....., със седалище
и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54 и ЕТ „П... К - М.Я. - К.Я.“, ЕИК: 12556...
със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54, искове с правно осн. чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване за установено съществуването на
вземания в полза на банката от ответниците, в условията на солидарност, с ПОСОЧЕН ОБЩ
размер 49 157.63 лева (коригиран с уточняващата ИМ, с пояснения към отделните пера), от
които:
•48 240.97 лв.- дължима и неизплатена главница по Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението
•572,08 лв. - дължими и неизплатени лихви за периода 23.03.2020 г. до 21.01.2021 г.,
включваща:
-549,47 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 23.11.2020г. до
16.01.2021г., формирана на база т. 4 от договора, а именно: на база ГЛП, който се оформя
пазарен лихвен индекс от тримесечен SOFIBORкъм дата на сключване на договора- 0.143%
плюс фиксирана надбавка към пазарния индекс 7,457%, като общия размер на лихвата,
посочен в т.4 е 7,60%;
1
- 8,82 лв. - лихва за просрочена главница за периода от 23.03.2020г. до 21.01.2021г.,
на осн.т.5.8 от договора във вр. с т. 19 от Общите условия (ОУ);
-11,69 лв. - неустойка за просрочена главница за периода от 23.03.2020г. до
21.01.2021г., на осн. т. 9.8 и т.9.9 във вр. с т.20 от ОУ;
-2,10 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 23.11.2020г. до
21.01.2021г., на осн. т. 9.8 и т.9.9 във вр. с т.20 от ОУ към договора
•56,58 лв. - периодична застраховка, на осн. р.V, т.16 от ОУ към договора, като
сумата е формирана от 3 неплатени месечни вноски в периода 23.11.20 – 16.01.21 г.;
•288 лв. - разходи по т.17 от договора във вр. с разпоредбите на ЗКИ за уведомяване
на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 115/2021 г. по описа на РС-Търговище,
както и разноски в заповедното производство в размер 983,15 лв.- д.т. и 1519.82 лв.-
адв.възнаграждение.
В исковата молба, допълнена с уточнителна молба вх. № 1748/16.08.2021 г., в
изпълнение указанията на съда в разпореждане № 91/02.07.2021 г., ищецът твърди, че по
сключения между банката и ответниците (първата ответница- кредитополучател,
останалите-солидарни длъжници) Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност
на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г. с общ размер на кредита 55 000 лв.,
срок на погасяване 23.06.2033 г., не били платени в срок дължимите месечни вноски в
периода 23.03.2020г.- 23.12.2020 г., общо 10 на брой, в общ размер 1751,41 лв. (описани
индивидуално на стр.2 от Извлечение от счетоводни книги от 22.01.2021 г.), поради което на
основание т. 17 от договора, във вр. с чл. 29 от Общите условия, кредитът бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем от 16.01.2021 г., като на длъжниците били връчени
уведомления - покани, чрез ЧСИ, рег. № 769, с район на действие ОСТ. Така посочените в
ИМ вземания са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 115/21 г. на РСТ, въз
основа на издадения ИЛ е образувано изп.д. № 20217690400546 по описа на ЧСИ peг. №
769. В указания с определение от 12.05.21 г. на заповедния съд срок банката подава
настоящата искова молба за установяване на оспореното вземане. Претендира разноски за
заповедното и исковото производство
Извършена е двойна размяна на книжата.
В постъпилия в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК отговор от ответниците, чрез
процесуалния им представител адв. С., ТАК, исковете са оспорени със следните възражения:
1.В голямата си част твърденията в ИМ са некоректни и неверни, кредитополучателят КР. Г.
ЯНК. винаги е действала добросъвестно и не е дала повод на банката да обявява кредита за
предсрочно изискуем; възразява, че не е ясно от посочените с една обща сума просрочени
вноски в периода 23.03.2020г.-23.12.2020г., какво е просрочието по всяка вноска, още
повече, че в поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответниците на 18.12.2020г.
чрез ЧСИ, като крайна дата на допуснатото просрочие е посочена датата 06.07.2020 г.;
2
предвид тези дати и периоди банката не е съобразила императивната разпоредба на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, като се има предвид времето на
извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; 2. Възражение за липсата на
основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като освен неяснотата
относно просрочените вноски, ответниците така и не са получили изрично уведомление за
обявената от кредитора на 16.01.2021 г. предсрочна изискуемост на Договора за банков
ипотечен кредит, каквото е изискването на чл. 17 от договора - единственото, изпратено им
от ищеца е тази „Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60. ат.2 от ЗКИ”,
която не може да се приеме като заместител на задължителното уведомление. 3. Възражение
за нищожност на чл. 17.1 от процесния договор, като неравноправна клауза по смисъла на
чл. 146 във вр. с чл. 143, т. 19 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като във
формулировката на чл. 17.1 не е упоменат нито възможен срок на забава на плащането, нито
някакъв допустим размер на неизпълнение и по този начин банката си е осигурила
възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, при забава дори на незначителна с
оглед интереса на кредитора част от дължимите главница и/или лихва, което е във вреда на
потребителя, тъй като води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност и до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните; 4.Възразяват, че
първата ответница може да има надвнесени плащания, съобразно погасителния план
(единствен) към договора за ипотечен кредит – при извършеното едностранното изменение
на ГЛП и размера на месечната вноска банката не е уведомила длъжниците за настъпване на
предпоставките за изменение на ГЛП, а от там и размерите на анюитетните вноски, в
резултат на което банката си е позволила неправомерно да разхвърли равномерните месечни
плащания на кредитополучателката за погасяването на завишените лихви по предходни
месеци, довело до това, че в приложеното извлечение от счетоводни книги съществува
сериозно разминаване между броя на вноските за главница, които не са издължени или са
частично погасени (10 бр.) и броя на вноски за договорната лихва, които не са издължени (З
бр.). От друга страна, след 18.12.2020г., когато ответниците са получили поканата за
доброволно изпълнение, до 25.01.2021г., когато е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК,
първата ищца е внесла 2 вноски в общ размер 1 023 лв. (на 29.12.2020г.- 503лв., на
22.01.2021г. - 520лв.). Преди това, на 21.09.2020 г., е направила вноска в размер 518.70лв., а
на 13.11.2020г. - вноска в размер 505лв. И след издаването на Заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист ищцата е продължила редовно всеки месец да си плаща
месечните вноски по кредита. От своя страна ищецът продължава да приема плащанията и
да си ги осчетоводява ежемесечно по надлежния ред. Според ответниците това са
конклудентни действия на ищеца, с които той практически потвърждава продълженото
действие на процесния договор. С оглед на горното считат, че предсрочна изискуемост на
кредита не е настъпила, нито пък е извършено надлежно уведомяване за нея, съответно -
вземането по издадената Заповед № 202/08.02.2021 г. и Изпълнителен лист № 82/08.02.2021
г. по ЧГД № 115/2021 г., на РСТ, в полза на „У.....“ АД, срещу ответниците, към момента на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е било изискуемо.
3
В депозираната в срок допълнителна искова молба (ДИМ) ищецът пояснява, че:
1.моментът на неизпълнение на задълженията, както и на спиране на изпълнението по
договора са изчерпателно посочени в извлечението от счетоводните книги на банката,
описано в заявлението по чл. 417 ГПК (за главница и начислени лихви), в ИМ и в
уточнителната ИМ; 2.датата на поканата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е 06.07.2020 г. (както е
посочено в ИМ), а изискуемостта на задължението е обявено на 16.01.2021. В отправената
покана на длъжниците е указан 14-.дн. срок за изпълнение, поканата е връчена на
18.12.20г., а изискуемостта на кредита е настъпила след тази дата, поради което и кредитът е
обявен за изискуем 6 месеца след приключване на гратисния период в цитирания от
ответниците Закон за мерките и действията по време на извънредното положение; оспорват
възражението за неравноправност на клаузата на т.17.1 от договора по изложени
съображения; 3.банката счита за неоснователно възражението за промяна на лихвения
процент, тъй като видно от представените справки и извлечения от сметките по кредита
лихвата не е променяна на основание, различно от промяната на БЛП, който не зависи от
волята на кредитора.
В отговора на допълнителната искова молба ответниците излагат своите доводи и
съображения във връзка със становището на банката в ДИМ.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 от ГПК,
след извършената проверка по приложеното ч.гр.д. № 115/21 г. на РСТ, съобразявайки
задължителните указания в т.10а от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, че в производството по чл. 422 ГПК исковият съд извършва самостоятелна
преценка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, т.е. дали възражението по чл. 414 ГПК е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 и
съдържа ли оспорване на вземането, като не е обвързван от констатациите по тях на съда в
заповедното производство.
По депозиранато на 25.01.21 г. (дата на пощ.клеймо 22.01.2021 г.) заявление по чл.
417, ал. 1 ГПК, в образуваното заповедно производство пред РСТ по ч.гр.д. № 115/21 г. е
издадена Заповедта е връчена на ответниците на 29.04.21г., които на 07.05.21 г., т.е. в срока
по чл. 414 ГПК, са депозирали възражения. В указания на заявителя с определение №
626/12.05.21 г. едномесечен срок, течащ от връчването му (25.05.21 г.), на 24.06.21 г. банката
е депозирала настоящата искова молба за установяване съществуването на оспорените
вземания, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си, претендират
разноски.
В последното по делото заседание ищецът не изпраща представител, представил е по
ел.поща писмено становище, че поддържа иска и претендира разноски. Процесуалният
представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск с доводи, че кредитът
не следва да се обявява за предсрочно изискуем, в условията на евентуалност – ако съдът
приеме, че е станал такъв, то всички разноски, преди те да бъдат присъдени и усвоени, моли
да бъдат отнесени към погасяване на главницата по кредита.
4
Ищецът не изпра
След като обсъди събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, както и допълнителна такава, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства, се установява, че на 23.06.2016 г. между
„У.....” АД и кредитополучател КР. Г. ЯНК., солидарен длъжник: М. Д. ЯНК., солидарен
длъжник: 2М ... ЕООД, ипотекарни длъжници М. Д. ЯНК. и КР. Г. ЯНК., е сключен договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947, по
силата на който банката е отпуснала заемна сума в размер на 55 000 лв., със срок на
издължаване 17 години - от 23.06.2016 г. до 23.06.2033 г., чрез анюитетни вноски, с падеж на
23 число от календарния месец, дата на първо погашение 23.06.2016 г., съгласно
погасителен план, подписан от кредитополучателя и солидарните длъжници (л. 20- 22).
Договорени са следните параметри: годишния лихвен процент (ГЛП) се формира от
стойността на 3-месечен SOFIBOR към датата на сключване на договора 0.143%- и
фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 7.457%. Годишен лихвен
процент към датата на договора - 7.60%. Годишен процент на разходите (ГПР)- 8.7357 %.
Сумата е усвоена на 30.06.2016 г. пo банкова сметка BG77UNCR70001522.... с титуляр К. Г
еоргиева Я..
В т. 17 от договора, във вр. с чл. 29 от Общите условия, е уговорено, че при
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя, солидарните
длъжници, третите задължени лица по договора и/или при пълно или частино неплащане на
всяка една, която и да е вноска за главница и/или възнаградителните лихви и/или
обезщетителните лихви и/или такси, и/или комисионни, цялата непогасена част от кредита,
по преценка на банката могат да бъдат обявени за „автоматично предсрочно и незабавно
изискуеми, дължими и платими“.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, в която длъжниците са уведомени за допуснато просрочие в процесния
ипотечен кредит, с посочен общ дълг към 06.07.2020 г. 48 739.66 лв., по пера: главница,
лихви такси и комисионни, като са поканени в 14-дневен срок от получаване на
поканата/уведомлението, доброволно да погасят всички просрочени задължения в пълен
размер- 1044.73 лв., от които просрочена главница 677,53 лв., просрочена лихва 318.85 лв.
разходи с изпълнението – 48.35 лв. В поканата е вписано уведомяване на ответниците, че
при неизпълнение, на осн.чл. 60, ал. 2 ЗКИ, непосеният остатък от кредита , вкл. и
непадежиралите по него суми, се счита за обявен от банката за предсрочно изискуем.
Поканата/уведомление е връчена на ответниците на 18.12.2020г., чрез ЧСИ А.Загорова, рег.
№ 769, с район на действие ОС- Търговище (л. 32-34 от делото). Поради изтичане на
указания срок, кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем на 16.01.2021 г.
Така посочените в ИМ вземания са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 115/21 г. на РСТ, като въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение от
08.02.21 г. и изпълнителен лист, е образувано изп.д. № 20217690400546 по описа на ЧСИ
5
peг. № 769.
Няма спор по делото, че длъжникът е извършвал месечни погасявания, спорът е
относно размера на тези погасявания, за част от размера на внесените суми, за начина, по
който банката е извършвала отнасянето им по погасявания на главница, договорна лихва,
наличието на закъснителни вноски, предвид и наличието и на друг кредит от същата банка,
сключен от кредитополучателя, като във връзка с установяването на тези факти и
обстоятелства, спорни по делото, е назначена и приета както първоначална, така и
допълнителни съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ).
Съгласно заключението на ССЕ, след извършената проверка, за периода 30.06.2016 –
31.05.2021 г. по представена от ищеца справка за движение на погасявания и плащания от
длъжника, остатъкът по кредита към 21.01.2021 г. е в общ размер 49 157.63 лв., по отделни
пера : остатък по главница – 48 240.97 лв.; договорна лихва към 21.01.21 г. - 549.47 лв. /за
периода от 23.11.2020 г до 16.01.2021 г.; лихва за просрочена главница - 8.82 лв. за периода
от 23.03.2020 г. до 21.01.2021 г., неустойка за просрочена главница - 11.69 лв. за периода от
23.03.2020 г.до 21.01.2021 г., неустойка за просрочена редовна лихва 2.10 лв. за периода
23.11.2020 г. - 21.01.2021г., разходи за уведомяване - 288.00 лв., периодична застраховка -
56.58 лв. Съобразно договора за кредит ГЛП се формира от стойността на 3-месечен
SOFIBOR, като към датата на сключване на договора е 0.143% и фиксирана надбавка към
пазарния лихвен индекс в размер на 7.457%.; ГЛП към датата на договора е — 7.60%., като
от проследяването, направено от в.л. в таблиците на стр. 12-15 от експертизата, се
установява, че ГЛП, прилаган по договора 7.60%, е променян в посока намаление на
7.5770% и 7.51700% от определения ГЛП към датата на сключване на договора, съобразно
т.9.4 от Общите условия, при които банката предоставя на физически лица клредити,
обезпечени с права върху недвижими имоти – ипотечни кредити, представени по делото,
подписани от длъжниците, на 23.06.2016 г. (л. 13-19). Промяната на ГЛП е довела до
изменение на размера на месечната вноска в посока намаление. Съгласно ССЕ, спрямо
погасителния план, в определени месеци, са били надвнесени суми, но същите са били
налични по сметката на ответницата и с тях са били погасявани частично или следваща
вноска по кредита или дължими просрочия за забава по кредита (пр.: за 23.10.2018 г. пo
погасителен план начислената лихвата е 332.18 лв., а с отразеното намаление на ГЛП
начислената лихвата е 323.93 лв. Разликата е 8.25лв.
ССЕ е установила, че е било налице просрочие на вноските за периода от 23.03.2020
г. до 06.07.2020 г., като в табличен вид на стр. 16- 19 от заключението, вещото лице е
посочило забавите по главница, в табл. № 1, а в таблица № 2 – са посочени сумите, които са
внасяни и съответно какво е погасено с тях. По поставения от ответниците въпрос за
внесените суми от кредитополучателя, по сметка па банката, след подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК на 25.01.2021 г., вещото лице е установило, че тези суми са в размер са в
общ размер на 7 300.49 лв., за периода от 27.01.2021 г.до 25.01.2022 г., като в таблицата към
т. 9 от ССЕ са описани внесените суми от кредитополучателя след 25.01.2021 г. и съответно,
какво е погасено с внесените суми. Впоследствие ответницата е представила вн.бележка от
6
25.02.22 г. за 530 лв.
По поставената задача в т.10 от заключението, вещото лице е посочило, размерът на
падежиралите неплатени вноски по главница за периода от 23.03.2020 г. до 23.01.2022 г. са 3
726.65 лв.; размерът на падежиралите неплатени вноски по договорна лихва за периода от
23.12.2020 г.до 23.01.2022 г. - са 5 696.45 лв. След 21.01.2021 г. от ответницата са внесени
суми за периода от 27.01.2021 г.до 25.01.2022 г. в общ размер на 7300.49 лв, като от
представена справка от ищеца /видна във въпрос 9/ се установява, че от внесените суми са
погасени: главница 569.96 лв. /29.03.2021г.- 42.15 лв., и 24.06.2021 г.- 527.81 лв./; договорна
лихва 549.47лв. /27.01.2021г.- 350.04 лв. и 24.02.2021 г.- 199.43 лв./ Разноски, законна лихва
и неустойки - 6181.06 лв.
С оглед уточнителна молба на ищеца вх .№ 945/23.03.22 г. и вх. № 1039/30.03.22 г., в
поставената на вещото лице допълнителна задача, в представената допълнителна ССЕ
експертът е заявил, че не може да каже на кои дати са извършени плащания по т.н.
“техническа сметка“ за периода от 01.01.2020 г.до 01.03.2022 г., тъй -като от ищеца не се
представят доказателства в тази връзка - вносни бележки/системни бележки за процесния
период. В с.з. процесуалният представител на ответниците и първата ответница, лично,
заявиха, че не са съхранили тези вносни бележки. Предвид уточнителната молба, се
установява, че общо погасените суми са в размер 12 399.64лв., от които по главница 874.84
лв., по договорна лихва 6 177.35 лв., по застраховка живот 135.75 лв., по други разноски -
927.05лв., по съдебни разноски 4 284.65 лв.
В периода 01.2021 г.- 01.2022 г. ответниците са внесли доброволно сумата 7300.49
лв. С тази сума са погасени, съгласно отнасянето от банката: главница в размер 569.96
лв., лихви в размер 2 527.62 лв. В допълнителната ССЕ, е пояснено, че в общата сума по
таблица 1 от първоначалната ССЕ на въпрос 9 - 7300.49 лв. е формирана от: погасени суми
по главница 569.96 лв., погасявания по лихви и неустойки - 2527.62лв. и погасявания по
разноски - 4 202.91лв. (таблица 1- стр. 4 от допълнителната ССЕ).
Общият размер на направените погашения по разноски в периода 01.2021 г. - 01.2022
г. е 4 263.99 лв. – в т.ч.: такси към ЧСИ за справки, опис на имущество и налагане на запор
по образуваното пред ЧСИ Загорова изп.д. № 20217690400546, платени от банката на
07.06.21 г.- и 21.06.21 г., общо 779 лв.; други такси/разноски РС-Търговище -983.15 лв.-
платени от банката на 04.02.21г. ; държавни такси за ЗНИ и ИЛ по сметка на РС-Разград-
982.02 лв., платени от банката на 19.01.21 г.; адвокатско възнаграждение в заповедното
производство – 1519.82 лв., от 19.01.21 г.
По искане на ответниците, е допусната последваща допълнителна експертиза във
връзка с внесената по кредита след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.01.2021 г.
сума в общ размер 7 830.49 лв. за периода от 27.01.2021 г. до 25.02.2022 г., в която
експертиза в.лице е дало заключение в два варианта при разнос на внесените средства за
погасяване на главница и други задължения: лихви, разноски и др.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
7
Предявен е установителен иск с правно осн.чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Производството по чл.422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането,
който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по
същество се установява дали вземането съществува. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на това вземане и неговата изискуемост, а ответникът следва да докаже
възраженията си относно съществуването на вземането, респ. изискуемостта му.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието
на договорни отношения между страните във връзка със сключения между тях Договор за
ипотечен кредит от 23.06.2016г. и погасителен план към него, подписани както от
кредитополучателя К.Я., така и от солидарните длъжници М.Я., „М ...“ ЕООД и ЕТ „П... К -
М.Я. - К.Я.“, ЕИК 12556.... (на осн.чл. 9.5 от договора). Договорът, ведно с погасителния
план е валидно сключен, в съответната писмена форма, съгласно чл. 430 ал.3 от ТЗ,
подписани от страните, за което не се спори. Банката е изпълнила своето задължение за
предоставяне на кредита в договорения размер и условия. Кредитополучателят е усвоил в
цялост договорената сума.
Безспорно е установено и обстоятелството, че е налице забава във погасителните
вноски, установена от заключението на ССЕ, което съдът възприема като компетентно и
обосновано. Забавата е във вноските за периода от 23.03.2020 до 06.07.2020 г. , така както
вещото лице ги е посочило по вноски и суми (таблиците на стр. 16-19 от ССЕ). Предвид така
установеното, неоснователно се явява възражението на ответниците, че можело да се окаже,
че към посочената в поканата дата – 06.07.2020 г. първата ответница-кредитополучателя не
е просрочила вноски, а дори е надвнесла. Следва да се има предвид и обстоятелството,
заявено от процесуалния представител на ответниците в с-.з. 15.03.22 г., в присъствие на
първата ответница (която е погасявала вноските по кредита), че е възможно част от тези
пари (вноските за м. май и м. април) евентуално, да са погасявали и другия кредит, за който
банката има претенции, но не се води дело. Обстоятелството, че ответниците имат и друг
кредит от банката-ищец не е между страните. В поясненията, дадени от вещото лице в с.з. се
установява, че след 2018 година, тъй като поради други задължения е имало запор върху
сметката и ако тези вноски бъдат преведени по „нормална сметка“, те автоматично ще
отидат по запора, поради това погасяванията във връзка с кредита са правени по т.нар.
„техническа сметка“ на банката, в която в края на деня, каквото и да се внесе по тази сметка,
се занулява, т.е. в деня в който ищцата внася по тази сметка по кредита, тези суми „са взети
ръчно“ по кредита, отразени са в кредитния контракт и сметката си остава на нула. Банката
не е предоставила на вещото лице движението по тази техническа сметка, тъй като тази
техническа сметка е за всички клиенти на банката, и поради вписани лични данни, самите
банки не предоставят такива данни, защото се вижда цялото движение на техническата
сметка.
В тази връзка следва да бъде даден отговор на въпроса налице ли са основанията за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, при съобразяване със
задължителните указания на ВКС в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013.,
8
ОСГТК, ВКС.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и
при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдът намира, че в случая банката е изпълнила задължението си да уведоми
длъжниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Това е сторено с
изпратената от банката покана/уведомление, връчена всички тях на 18.12.2020 г., което не е
спорно по делото. В тази покана е посочено какво е просрочието – съответно главница,
лихва и други разходи, на ответниците е предоставен 14-дневен срок доброволно да
погасяват това просрочие, което в общ размер възлиза на 1044.73 лв., с указание, че в
противен случай целият кредит, вкл. и непадежиралите вноски ще бъде обявен за
предсрочно изискуем.
Наличието на просрочие е установено от приетата по делото ССЕ – налице е било
просрочие на вноските за периода от 23.03.2020 г. до 06.07.2020 г., като в табличен вид на
стр. 16-19 от заключението, вещото лице е посочило забавите по главница, в табл. № 1, а в
таблица № 2 – са посочени сумите, които са внасяни и съответно какво е погасено с тях.
Предмет на делото по установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК е вземането,
основано на представения от банката документ в заповедното производство- извлечение от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който
размерът и изискуемостта са определени от страните още от сключването му.
С т.17..Предсрочна изискуемост от процесния договор за ипотечен кредит
(стр.10/12 – 11/12) страните са разписали подробно правилата и условията, при които
банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, в това число и с препращане към
разпоредбите в раздел ІХ, т. 30 до т.30.12 от ОУ на банката за предоставени на физически
лица ипотечни кредити, и в частност т. 30.2 – забава за плащане на падежа на част или
пълния размер на вноската, за което и да е вземане на банката (анюитетна, за главница, за
възнаградителна лихва, за обезщетителна лихва-неустойка) по кредита.
За неоснователно се преценява от съда възражението на ответниците за нищожност
на т. 17.1 от договора на осн.чл. 146 във вр. с чл. 143, т. 19 от ЗЗП, съгласно която
разпоредба клаузата е неравноправна, когато същата не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, с довода, изложен от
защитата в първоначалния отговор, че в т.17.1. не е упоменат нито възможен срок на забава
в плащането, нито някакъв допустим размер на неизпълнение, като по този начин банката си
е осигурила възможност да обяви кредита за предсрочна изискуемост и при забава на
незначителна с оглед интереса на кредитора част от дължимите главница и/или лихви, а и
освен това банката е можела да им „предостави някакъв срок за изпълнение при забава на
плащанията“. В случая се установява от доказателствата по делото, че забава е в посочените
от вещото лице вноски от 23.03.2020 г. до 06.07.2020 г., а освен това на ответниците е указан
9
срок за доброволно изпълнение, в който срок те не са извършили плащания по просрочието,
респ. не са поискали някакво разсрочване на задължението.
Предвид гореизложеното искът е ОСНОВАТЕЛЕН по същество.
Относно размера му:
Съгласно постановките и задължителните указания в т. 9 от на ТР № 4/2013 по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение.
Както бе установено от заключението на вещото лице и представените писмени
доказателства, след издаването на заповедта за незабавно изпълнение доброволно, т.е. извън
образуваното изп.дело по издадения изпълнителен лист, първата ответница е внасяла суми,
които ответникът е отнасял за погасяване на разноски, в т.ч. разноски, които е заплатил в
заповедното производство; за разноски, които е платил за процесуално представителство в
заповедното производство, дори и държавна такса по сметка на ОС-Разград (недължимо
внесена, без връзка с настоящото производство).
С оглед така установеното и изложените по-горе съображения, съдът намира, че
предявеният иск е основателен в размерите определени от вещото лице в допълнителната
ССЕ от 12.05.2022 г., първи вариант, съгласно който остатъкът по кредита, след
извършените погасявания след датата на исковата молба е общо 47 727.59 лв. и периодична
застраховка – 56.58 лв.. Предвид частичното погасяване, извършено от първата ответница
доброволно, а не в образуваното изпълнително производство, със сумата на разноските в
размер 3 914.91 лв. (съгласно подробните изчисления на вещото лице, стр. 3 от посочената
по-горе ССЕ), остатъкът по кредита за главница – е в размер на 43 812.68 лв., като се вземе
предвид, че „отнасянето“ от банката на внесените от длъжника суми в размер в размер общо
7 830.49 лв в погасяване на част от разноските (както е описано от в.лице, уточнено и от
ищеца), доколкото се касае за разноски, които не са предмет на съдебен акт, влязъл в сила,
няма как да бъдат погасявани с тези вноски.
Предявеният иск в останалата му част – за останалата част от главницата, договорна
лихва, лихва за просрочена главница, неустойка, разноски за уведомяване, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски.. Съдът дължи произнасяне по разноските в
заповедното и в исковото производство (т. 12 от ТР 4/2013 по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК няма.
Разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния
10
иск. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска – т.12 от
ТР т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство – съобразно уважената част от иска, от заплатените от
ищеца 2502.97 лв. (983,15 лв. д.т. и 1519.82 лв. адв.възнагр.с ДДС), основателни се явяват
разноски в размер 2 233.70 лв.
В исковото: съразмерно уважената част от иска основателни за ищеца от 3 752.16 лв.
се явяват 3 348.43 лв., на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съразмерно с отхвърлената част от иска,
от заплатените общо 1550 лв., основателни за ответниците се явяват разноски в размер
166.75 лв., на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК. По съразмерност и компенсация ответниците следва
да заплатят на ищеца сумата от 3181.68 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на
ВЗЕМАНЕ в полза на „У.....“ АД, с ЕИК 83191...., седалище и адрес на управление
гр.София, ПЛ. „Света Неделя“, адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. „Алабин“
№ 38, ет.1, адв. Я.Д., срещу КР. Г. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л....
54; М. Д. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; „М ...“ ЕООД, ЕИК:
20383....., със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54 и ЕТ „П... К -
М.Я. - К.Я.“, ЕИК: 12556... със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л...., за
сумата от 43 869.26 лева (четиридесет и три хиляди осемстотин шестдесет и девет лева
и 29 стотинки), от която: 43 812.68 лв. – главница по Договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице № 615/0085/41972947 от 23.06.2016 г., както и 56.58
лв.- периодична застраховка, ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 102 от
08.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
на 08.02.2021 г. по ч.гр.д. № 115/2021 г. по описа на РС-Търговище, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 43 869,26 лв. до предявения размер
от 49 157.63 лв. , представляваща: 4 428.29 лв.- главница по ДБИК № 615/0085/41972947 от
23.06.2016 г., 549,47 лв. - лихва върху редовна главница за периода 23.11.2020г. -
16.01.2021г., формирана на база т. 4 от договора; 8,82 лв. - лихва за просрочена главница за
периода 23.03.2020г. - 21.01.2021г., на осн.т.5.8 от договора във вр. с т. 19 от ОУ; 11,69 лв. -
неустойка за просрочена главница за периода 23.03.2020г. - 21.01.2021г., на осн. т. 9.8 и
т.9.9 във вр. с т.20 от ОУ; 2,10 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от
23.11.2020г. до 21.01.2021г., на осн. т. 9.8 и т.9.9 във вр. с т.20 от ОУ към договора и 288
лв. - разходи за уведомяване, като неоснователен.
ОСЪЖДА КР. Г. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; М. Д.
11
ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ул. Л.... 54; „М ...“ ЕООД, ЕИК: 20383.....,
със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54 и ЕТ „П... К - М.Я. - К.Я.“,
ЕИК: 12556... със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Л.... 54, да заплатят на
„У.....“ АД, с ЕИК 83191...., гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата 2 233.70 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 115/21 г. на РСТ, както и сумата 3 181.68
лв. - представляваща разноски в настоящото исково производство, по съразмерност и
компенсация, на осн.чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12