Решение по дело №1220/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 523
Дата: 22 август 2018 г. (в сила от 22 август 2018 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20185510101220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.К., 22.08.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданско отделение, в публично съдебно заседание на 20.08.2018 година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1220 по описа за 2018 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявените искове са за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1- во ЗЗД.

 

Гражданско дело № 1220/2018г. по описа на Районен съд - К. е образувано по предявен иск от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ***, чрез юрисконсулт Б. К. против С. „Е.з.В.“ с ЕИК 1753***02 с адрес: ***   с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД с цена на иска 222,50 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на 31.01.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред РС-К., било образувано ч.гр.д. ***/2018 г. и била издадена заповед за изпълнение.

Сочи, че „Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на краен снабдител продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата на чл. 7, ал. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с ел. енергия следния обект на ответника: обект с ИТН *******, находящ се в гр. М., ул. „***********“ № 29, с клиентски номер ********, а ответникът съгласно чл. 11, т. 1 от същите общи условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия.

Сочи, че Е.Б.Е.“ ЕАД доставило на обекта на ответника за периода 24.10.2015 г. – 09.12.2017 г. ел.енергия на обща стойност 205,63 лева, която до този момент не била заплатена. Била начислена законна лихва в размер на 16.87 лева за периода от 11.12.2015 г. до 30.01.2018 г. заради забава за  заплащане на главницата.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането на  „Е.Б.Е.“ ЕАД към С. „Е.з.В.“, както следва: 205.63 лева  - представляващи стойността на консумираната от обекта  на потребителя електрическа енергия за периода 24.10.2015 г. – 09.12.2017 г.; 16.87 лева – представляващи стойността на законна лихва за забава за периода 11.12.2015 г. – 30.01.2018 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

Претендира за разноски  в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

На същия са  редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК.

 

Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание чрез процесуалния си представител, се явява лично и  поддържа исковата си претенция.  Претендира за постановяване на неприсъствено решение. 

Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът не се явява и не  изпраща процесуален представител.

В открито съдебно заседание съдът е счел ответника С. „Е.з.в.“*** за редовно призован на основание разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

 

 

             

 

 

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

            Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, същият не е подал в срок отговор на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда от 27.07.2018 г., не се е явил и не е изпратил представител на проведеното на 20.08.2018 г. първо съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован по смисъла на ГПК, като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от определението на съда от 27.07.2018 г., на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и от неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът счита също, че предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея и приети по делото доказателства, неоспорени от ответника, предявените искове се явяват вероятно основателни.

С оглед на изложеното и при съобразяване на това, че ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден  ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лв.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати  на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на  375,00 лв., от които 75,00 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА З.УСТАНОВЕНО по отношение на С. Е.за В.“ с ЕИК 1753***02 с адрес: ***, представлявано от Г.Б.Д.с ЕГН **********, че  дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.Д. и Ж.П.С. чрез юрисконсулт Б. К. по Заповед за изпълнение № ***/*****.2018 г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-К. следните суми: 205,63 лева /двеста и пет лева и шестдесет и три  ст./ - главница; 16,87 лева /шестнадесет лева и осемдесет и седем  ст./ – обезщетение за забавено плащане на главницата з.периода от 11.12.2015 г. до 30.01.2018 г. и законната лихва  върху главницата, считано от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА  С. Е.за В.“ с ЕИК 1753***02 с адрес: ***, представлявано от Г.Б.Д.с ЕГН ********** да заплати  на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.Д. и Ж.П.С. чрез юрисконсулт Б. К. по Заповед з.изпълнение № ***/*****.2018 г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-К. сумата от  75,00 лева /седемдесет и пет лева и нула ст./ разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА  С. Е.за В.“ с ЕИК 1753***02 с адрес: ***, представлявано от Г.Б.Д.с ЕГН ********** да заплати  на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.М.Д. и Ж.П.С. чрез юрисконсулт Б. К.   направените съдебни и деловодни разноски в размер на 375,00 лева /триста седемдесет и пет лева и нула ст./ разноски по настоящото производство.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-К..

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ