Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /29.09.2020 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на тридесет и първи август две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1052/2018 г. по описа на съда
Производството
по делото е по реда на чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод искова молба
подадена от О.С. срещу „В.Х.“ АД, уточнена с молба от 06.03.2020 г., с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС
- за осъждане на ответника да преустанови действията си по изсипване на минни
отпадъци вследствие от своята добивна и производствена дейсност в ПИ с
идентификатор ****по кадастралната карта на гр.С. представляващ пасище, мера с
площ 54883 кв.м., собственост на О.С. и да възстанови имота в състояние
съобразно предназначението му (първоначалното му състояние), както и иск за
осъждане на ответника да заплатят на ищеца сумата в размер на 658,60 лв. –
представляваща обезщетени за стопанската 2018-2019 година и за стопанската
2019-2020 година.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
Сочи се, че органите
на РУ МВР и ДГС гр. Панагюрище са посетили района на кариера „Банчовец” в
землището на гр.Стрелча, Пазарджишка област. При проверката е установено, че „В.Х.”
АД изсипват с товарни автомобили отпадъчни фракции от минната си промишленост в
поземлен имот със стар №**** по КСВ за землището на гр.Стрелча, сега ПИ с
идентификатор ****по Кадастрална карта на АГКК, който имот е публична общинска
собственост на О.С. с начин на трайно ползване пасище, мера. След извършена
проверка от РИОСВ гр.Пазарджик по указания на ОП Пазарджик, се установило, че
насипището от минни отпадъци заема обща площ от около 16.2 дка и продължава да
расте. Само през периода от 31.01.2018г., когато е била- извършена предишната
проверка от РИОСВ гр.Пазарджик до 04.06.2019г. когато е извършена назначената
от ОП Пазарджик проверка се установило, че са засипани 8.5 дка площи от които
8.4 дка са разположени в общински поземлен имот със стар №**** по КСВ за
землището на гр.Стрелча, сега ПИ с идентификатор ****по Кадастрална карта на
АГКК. С писмото са дадени указания на О.С. да предприеме законови действия за
защита на собствеността и чистотата на посочения поземлен имот. Във връзка с полученото
писмо от ОП Пазарджик, Кмета на О.С. издал заповед №886/18.09.2019г. с която е
определена комисия със задача извършване на проверка и оглед на място на
поземлен имот със стар №**** по КСВ за землището на гр.Стрелча, сега ПИ с
идентификатор ****по Кадастрална карта на АГКК. За датата и часа на проверката
е уведомено „В.Х.’’ АД. На 26.09.2019г. е извършена проверка и оглед на място
от служители на О.С. и е съставен Констативен протокол от същата дата. Във
връзка с проверката дружеството „В.Х.” АД депозира Заявление
№С-5182/27.09.2019г. с което предоставят информация за дейността си и прилагат
писмени доказателства. Към настоящият момент О.С. е собственик на поземлен имот
със стар №**** по КСВ за землището на гр.Стрелча, сега ПИ с идентификатор ****по
Кадастрална карта на АГКК съгласно съставен АКТ №466 за публична общинска
собственост. Предвид горното за О.С. е налице правен интерес за завеждане на
настоящият съдебен иск за възстановяване на имота в първоначалното му
състояние, моли се за уважаване на предявените искове.
Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията, като в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че
така предявения иск не е допустим, тъй като ищецът не е собственик на тази част
от ПИ, в която е разположено съоръжението за минни отпадъци. Излага се, че
исковете са изцяло неоснователни, тъй като ответникът като концесионер на
находище за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали -
пегматити „Стрелча - Мерата“ с участъци „Мерата“, „Мали кладни дял,, и
„Банчовец“, находящи се на територията на гр.Стрелча, област Пазарджик има
правото да складира отпадъците от добива и преработката на подземното богатство
въз основа на проекти по ред определен в концесионния договор и в законовите
разпоредби. Съоръжението за минни отпадъци на участък „Банчовец, наричано още
табан или отвал, е разположено на място и на площ, определени в концесионния
договор и проектите към него. „В.Х.”АД не ползва общински ПИ с идентификатор *****.**.**по
Кадастралната карта на АГКК / или част от него/ без разрешение и без правно
основание. Направено е оспорване на Акт №466 за публична общинска собственост,
съставен на 01.07.2013г., на който ищецът се позовава като доказателство за
твърдяната от него материалноправна легитимация на собственик на ПИ с
идентификатор *****.**по Кадастралната карта на АГКК. Посочено, е че съгласно
чл.5,ал. 3 от Закона за общинската собственост актовете за общинска собственост
нямат правопораждащо действие. Собствеността на О.та върху недвижими имоти не
възниква с актове за общинска собственост. Тя е обусловена от определени
юридически факти или обстоятелства и не се влияе от наличието или липсата на
акт за собственост. С актовете за общинска собственост се регистрират
възникнали преди това правнорелевантни факти и отношения и поради това те имат
декларативен характер. Сочи се, че представеният Акт №466 за публична общинска
собственост сам по себе си не доказва правото на собственост на О.С. върху
процесния имот. В отговора на исковата молба се твърди, че е неоснователно
твърдението, че „В.Х.”АД ползва общински ПИ с идентификатор *****.**.**по
Кадастралната карта на АГКК без разрешение и без правно основание. „В.Х.”АД е
концесионер на находище за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални
минерали - пегматити „Стрелча - Мерата” с участъци „Мерата“, „Мали кладни дял„
и „Банчовец“, находящи се на територията на гр.Стрелча, област Пазарджик.
Първоначално с РМС №780/14.11.2006г. Министерският съвет на Република България
е предоставена концесията по право на „В.“АД . Въз основа на приетото решение
на МС на РБ на 18.12.2006г. е сключен концесионен договор между „В.“ АД и
Министерски съвет на Република България. Твърди се, че неразделна част от
концесионния договор е Акт за изключителна държавна собственост №
316/23.01.1998г., в който на стр.2 в т.6 е посочено, че имотът е предоставен за
стопанисване и управление на „В.“ ЕАД, включително в т.8 е вписана
предоставената площ за складиране на минни отпадъци - отвал 12 348 кв.м, който
имот е включен в капитала на приватизираното дружество. На основание Решение на Министерския съвет № 157
от 23 март 2010г. с Допълнително споразумение №1 от 30.06.2010 към договора за
концесия „В.“ АД прехвърли изцяло правата и задълженията си по концесионния
договор на „В.Х.“ АД. С Решение на Министерския съвет № 658 от 08.08.2016г.
действието на концесионния договор е продължено за срок от 15 години, считано
от 08.12.2018г. т.е до 2033год. Сочи се, че „В.Х.”АД ползва съоръжението за
минни отпадъци, наричано още отвал или табан с площ 12 348 кв.м. на основание
Споразумение от 01.07.2010г. и Приложение към него, в което са посочени
координатите на площта на отвала(табана) на участък „Банчовец“. Молят
предявените искове да се приемат за недопустими и делото да се прекрати в
евентуалност се моли да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание
чл. 109 ЗС, с който се иска да се осъди ответникът да преустанови
неоснователните си действия по изсипване на минни отпадъци вследствие от своята добивна и
производствена дейност в ПИ с идентификатор ****по кадастралната карта на гр.С.
представляващ пасище, мера с площ 54883 кв.м., собственост на О.С. и да
възстанови имота в състояние съобразно предназначението му (първоначалното му
състояние), както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 658,60 лв. – представляваща обезщетени за стопанската 2018-2019 година
и за стопанската 2019-2020 година.
По делото е представен и приет като доказателство акт за
публична общинска собственост № 466 от 01.07.2013 г.,от който се установява, че
пасище, мета с обща площ от 54,890 дка, IX-та категория, представляващ ПИ № ****
в землището на гр.С. ЕККАТТЕ 69835 О.С. м. „Кладни дял“ се предоставя за
управление *** на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС.
По делото е представен и приет като доказателство Заповед №
886 от 18.09.2019 г. на Кмета на О.С., с която е определена комисия, която да
извърши проверка и оглед на място ПИ с идентификатор: *****.**.**по КККР на гр.С.
По делото е представено и прието като доказателство
констативен протокол от 26.09.2019 г. съставен от комисията назначена със
Заповед № 886 от 18.09.2019 г. на кмета на О.С., от който се установява, че на
територията на поземления имот има насипище от минни отпадъци, като поради липса
на необходими технически инструменти не е извършено замерване на количеството фракции
с височина около 25-30 м.
По делото е представено и прието като доказателство решение
№ 471 от 27.02.2018 г. на Общински съвет –С., с което е приет годишен план за
паша за стопанската 2018/2019 г., правила за ползване на мерите за паша. Определен
е списък с имотите за индивидуално ползване, определена е годишна наемна цена
за общинските мери, пасища и ливади. Към решението са приложени и приети по
делото като доказателства годишен план за паша за стопанската 2018-2019 година
списък на пасища, мери и ливади в землището на гр.С. и списък с данни за
земеделските стопани или техните сдружения регистрирани в интегрираната информационна
система на територията на гр.С., като процесния имот е включен в списъка. За
стопанската 2018/2019 г. е предвидена наемна цена на дка в размер на 6 лв.
По делото е представено и прието като доказателство решение
№ 622 от 27.02.2019 г. на Общински съвет –С., с което е приет годишен план за
паша за стопанската 2019/2020 г., правила за ползване на мерите за паша.
Определен е списък с имотите за индивидуално ползване, определена е годишна
наемна цена за общинските мери, пасища и ливади. Към решението са приложени и
приети по делото като доказателства годишен план за паша за стопанската
2019-2020 година списък на пасища, мери и ливади в землището на гр.С. и списък
с данни за земеделските стопани или техните сдружения регистрирани в
интегрираната информационна система на територията на гр.С.,
като процесния имот е
включен в списъка. За стопанската 2019/2020 г. е предвидена наемна цена на дка
в размер на 6 лв.
По делото е представен и приет като доказателство договор
за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми –
индустриални минерали-пегматити-подземни богатства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ от
находище „Стрелча- мерата“ участък „мерата“, „мали кладни дял“ и „банчовец“ гр.С.,
О.С. сключен между Министерски съвет на Р. България и „В.“ АД, с който договор
са уговорени права и задължения на страните по него, като в чл. 8 /1/, т. 5 от
него е уговорено между страните концесионера да складира отпадъци от добива и
преработката на подземното богатство въз основа на проекти, съгласувани с
министъра на икономиката и енергетиката и министъра на околната среда и водите.
По делото е представено и прието като доказателство договор
за продажба на акции от „В.“ ЕАД от 01.12.1998 г. сключен между Република
България и „В. 21“ АД – първи купувач и „Катекс“ АД – втори купувач.
По делото е представен и приет като доказателство акт № 316
за изключителна държавна собственост от 23.01.1998 г. издаден от министерство
на регионалното развитие и благоустройството за недвижим имот находящ се в м.
„Банчовец“ гр.С., Пловдивска област, с площ от 26935 кв.м., открит рудник, ведно
с корекции към него.
По делото е представен и приет като доказателство
допълнително споразумение № 1 към договор за предоставяне на концесия за добив
на неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали-пегматити -подземни
богатства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ от находище „Стрелча-Мерата“ – участъци
„Мерата:, „Мали кладни дял“ и „Банчовец“ разположени в землището на гр.С., О.С.,
област Пазарджик, сключен на 18.12.2006 г., което допълнително споразумение е
сключено на 30.06.2010 г. между Министъра на икономиката, енергетиката и
туризма и „В.“ АД и „В.Х.“ АД, по силата на което правата на „В.“ АД
произтичащи от договора сключен на 18.12.2006 г. са прехвърлени на „В.х.“ АД.
По делото е представено и прието като доказателство решение
№ 658 от 08.08.2016 г. на Министерски съвет за приемане на отправено от „В.Х.“
АД предложение за изменение на договор за предоставяне на концесия за добив на
неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали-пегматити -подземни
богатства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ от находище „Стрелча-Мерата“ – участъци
„Мерата:, „Мали кладни дял“ и „Банчовец“ разположени в землището на гр.С., О.С.,
област Пазарджик, сключен на 18.12.2006 г., изменен и допълнен с допълнително
споразумение № 1 от 30.06.2010 г., по силата на което решение е продължен
срокът на договора определен с решение № 783 на Министерски съвет с 15 години
считано от 08.12.2018г.
По делото е представено и прието като доказателство
споразумение от 01.07.2010 г. сключено между „В.х.“ АД и „В.“ АД по силата на
което „В.“ АД е предоставила на „В.х.“ АД за срока на действие на концесионния
договор недвижимите имоти – терени, покриващи находището и терени за
отвали-табани, включени в капитала на търговското дружество и необходими за
осъществяването на правата и задълженията по договора за концесия, които терени
са подробно описани в приложение № 3 към споразумението, което приложение е
прието като доказателство по делото.
По делото
е представен и приет като доказателство актуализиран цялостен работен проект за
2018 г. от „В.х.“ АД за добив и първична преработка на пегматити от находище „Стрелча-Мерата“ през периода на
продължение на конценсионния договор, който е съгласуван от заместник-министъра
на енергетиката, видно от писмо № Е-26-Б340 от 10.12.2018 г., прието като
доказателство по делото. Видно от посоченото в писмото и с оглед одобряване на
работния проект и план за управление на минните отпадъци „В.х.“ АД е задължена
дейностите предвидени за изпълнение да се изпълняват в земи с уреден статут, за
който има споразумение със собствениците и/или вещно право.
По делото
е представен и приет като доказателство писмо № КД-07-14-131 от 14.06.2016 от
Министерство на околната среда и водите РИОСВ – Пазарджик до Окръжна
прокуратура – Пазарджик, от което се установява, че след проверка извършена на
място на ****г. в участъка „Банчовец“ – част от концесия „Стрелча-Мерата“,
землище на гр.С., стопанисван от „В.х.‘ АД е констатирано, че 1,21ха са извън
границите за концесионната площ, 0,85 ха са новоусвоени записани площи спрямо
предишна проверка извършена от РИОСВ на 31.1.2018 г., от които 0,67 ха са площи
извън концесионната площ, 0,84 ха са разположени в имот № **** по КВС на
землището на гр.С.. Към писмото е приложен и констативен протокол № КМ-12/2019
г. от извършена проверка на ****г.от РИОСВ гр. Пазарджик, като е посочено, че
координатите са замерени с LGG4, с приложени координати от Polaris
Navigator.
По делото е представен и приет като
доказателство протоколно решение № 5 от 03.05.2011 г. на комисия по чл. 19, ал.
2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, сред
които е и имот № 42039 с площ от 72,16 – пасище, мера, което решение е одобрено
от Директора на ОД „Земеделие“ гр. Пазарджик, видно от Заповед № РД-06-69 от
08.06.2011 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Пазарджик, приета по делото като
доказателство.
По делото
е представен и приет като доказателство скица № К04486 от 11.06.2013 г., от
която се установява, че имот с номер **** в землището на гр.С. е образуван от
имот № 042039.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице Х.К., от заключението на която се
установява, че площта на насипището по проектните координати е 12,355 дка и
попада в ПИ *****.**.**, стар номер **** с площ от 6,22 дка и в ПИ *****.**.**с
площ от 6,133 дка. Вещото лице е посочило, че площта на насипището по
геодезическа снимка е 15,646 дка и попада в ПИ
*****.**.**стар № **** с площ 7,111 дка, като 6,222 са извън концесионна
площ и в ПИ *****.**.**с площ от 8,535 дка. Разликата между проектните
координати и действителното насипище попада в площта на концесията, като е
защрихован участъка, които са извън очертанията на работния проект и концесията
и имат площ от 0,100 дка и 0,013 дка. При изслушването си о.с.з. проведено по
делото вещото лице е посочило, че е направило замерванията на координатните
точки посредством тотална станция- електронен теодолит „Сокия“, като посочва,
че при измерване със смартфон и с джипиес измерването дава ди 10 м. отклонение.
По делото е допуснато и прието
допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза изготвено след
предприети от страна на ответника действия, в което заключение вещото лице е
посочило, че 0,015 дка са извън предоставените площи за табан на „В.х.“ АД.
Ценени съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
заключенията на вещото лице, доколкото със същите е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото задачи.
По отношение доводите за недопустимост на производството
съдът намира следното:
По делото е представено и прието като доказателство решение
№ 76-МИ от 23.12.2019 г. на общинска избирателна комисияС., с което предсрочно
са прекратени пълномощията на С. Ч. обявен за избран кмет на О.та, което
решение е публикувано на 23.12.2019 в 18:45 часа, което решение е оставено в
сила с Решение № 20 от 10.01.2020 г. по адм.д. № 1476/2019 г. по описа на Административен
съд – Пазарджик, потвърдено с Решение № 4403 от 14.04.2020 г. постановено по
адм.дело №1336/2020 г. на Трето отделение, Върховен административен съд.
По делото е представено и прието като доказателство решение
№ 18 от 27.12.2019 г. на Общински съвет –С. от което се установява, че за
временно изпълняващ длъжността кмет на О.С. е избрана Н.Б.Ф..
На първо място следва да се посочи, че от материалите по
делото се установява, че исковата молба е подадена в съда – на регистратура,
като ноторно известно е, че работното време на съда е от 8:30 до 17:00 часа
всеки работен ден, какъвто е и 23.12.2019 г. (когато е входирана исковта молба),
в който часови диапазон очевидно е подадена исковата молба, като преди това
същата е подписана от представителя на О.С. – Кмета Ч.. От представените по
делото доказателства се установява, че решението на общинска избирателна
комисияС., с което предсрочно са прекратени пълномощията на С. Ч. обявен за
избран кмет на О.та е публикувано в 18:45 часа, след края на работния на
Районен съд – Панагюрище, респ. след подписване на исковата молба и входирането
й в съда. Валидността на извършените процесуални действия се преценява към
момента на извършването им, т.е. към момента на подписване на исковата молба в
съда Ч. е бил законен представител на О.С.. Освен това следва да се посочи, че
по делото е представено пълномощно от Фингарова, в качеството й на изпълняващ
длъжността кмет на О.С., с което е учредена представителна власт на юрк. Б. по
настоящото дело, което е конкретно посочено, поради което следва да се приеме,
че с конклудентни действия са потвърдени всички съдопроизводствени действия по
делото.
Предвид всички изложено предявените искови претенции се
явява допустими, по отношение на тяхната основателност и с оглед изложеното
по-горе от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на
собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават
или ограничават правото на собствениците
да ползват имота съобразно неговото предназначение. Правото на собственост се определя в правната доктрина като
пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали
лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт
на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от
зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. С
приетото Тълкувателно решение № 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по
приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по приложение
на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС, а именно:
негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото
предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на
ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено
или да бъдат премахнати последиците от него. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело. Следва да се посочи, че понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него
се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива
са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия
върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика
да упражнява правото си, каквито, обаче, действия не се твърди да се извършват в
конкретния случай.
В
конкретния случай, oт събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е собственик, на процесния имот, видно от акт № 466 за публична общинска
собственост. Тук е мястото да се посочи, че неоснователни се явяват доводите на
ответника, че ищецът не е собственик на процесния имот, тъй като според чл.5,
ал.2 ЗОбС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира
правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата
на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че
съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно
съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както
и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за
принадлежността на правото на собственост. За да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че О.та – титуляр на правото на
собственост не е собственик. Ищецът по делото О.С. е представил акт за общинска
собственост за процесния имот, като ответникът е оспорил правото на собственост на О.та без да е
противопоставил собствени противопоставими права или да е доказал наличието на
такива. Ето защо следва да се приеме, че ищецът с акта за общинска собственост е установил правото си на
собственост върху процесния имот.
По
делото не се спори между страните, че ответникът – „В.х.“ АД е страна по
договор за концесия за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални
минерали-пегматити-подземни богатства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ от находище
„Стрелча- мерата“ участък „мерата“, „Мали кладни дял“ и „Банчовец“ гр.С., О.С., като по този договор са
възникнали права за концесионера за складиране на отпадъци от добива и
преработката на подземното богатство, но въз основа на проекти съгласувани по
надлежния ред. Тук е мястото да се посочи, че в договора за концесия е
предвидено задължение за концесионера да съгласува работните проекти, както с
министъра на икономиката и енергетиката, така и с министъра на околната среда и
водите, което изискване е в съответствие с разпоредбата на чл. 82 от Закон за
подземните богатства съобразно редакцията на императивната разпоредбата на
закона към момента на сключване на договора за концесия. В последствие
посочената законова разпоредба е изменена, като с изменение на чл. 82 от ЗПБ
обнародвано в държавен вестник, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г. е предвидено задължение за съгласуване на работните
проекти единствено с министъра на енергетиката или оправомощено от него лице.
Поради което и представения по делото от ответника работен проект за 2018 г. е
съгласуван единствено със заместник-министъра на енергетиката, в съответствие с
чл. 82 ЗПБ.
От допуснатата съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава, приети по делото без възражения на страните се установява,
че площта на насипището по геодезическа снимка е 15,646 дка, като площ от 6,22
дка попада в ПИ *****.**.**по КККР на гр.С., стар номер от КВС **** – процесния
имот, които (6,222 дка) са извън концесионната площ, но в очертанията на
работния проект.
Спорен по делото е въпросът дали действията на
ответника по натрупване на насипище в имот ПИ *****.**.**по КККР на гр.С. - собственост
на ищеца са неоснователни действия.
Както бе посочено по-горе със сключения договор за
концесия са възникнали права и задължения между страните по договора – „В.Х.“
АД и Държавата, представлявана от Министерски съвет. Разпоредбата на чл. 21 ЗЗД
предвижда, че договорът
поражда действия между страните, които са го сключили а спрямо трети лица -
само в предвидените в закона случаи. Разпоредбата на чл. 21 ЗЗД по категоричен
и недвусмислен начин утвърждава принципа за обвързаност на страните с
постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД. Следователно,
правата за търсене на уговорената престация или изпълнение на предвидени права
могат да бъдат осъществени само между страните по договора. В конкретния случай
предвиденото в договора право възникнало
в патримониума на ответника за складиране на отпадъци от добива и преработката
на подземното богатство може да бъде упражнено съобразно съгласуван от
министъра на енергетиката работен проект. Одобряването на посочения работен
проект от министъра на енергетиката или оправомощено от него лице, обаче не
създава задължение за трети лица, които не са страни по договора за концесия
или за които закона не предвижда изрично задължение, каквато законова
разпоредба в конкретния случай липсва. Поради което следва да се приеме, че О.С.
не е длъжна да търпи действия осъществявани върху имот общинска собственост,
които действия са свързани със складиране на отпадъци от добива и преработката
на подземни богатства. В този смисъл е и изрично посоченото от заместник -
министъра на енергетиката в писмо № Е-26-Б-340 от 10.12.2018 г. до ответника,
където изрично е посочено, че дейностите по плана за управление на минните
отпадъци следва да се изпълняват в земи с уреден статут, за които има споразумение
със собствениците и/или учредено вещно право. В конкретния случай от
ответника нито бяха наведени твърдения, нито бяха представени доказателства, че
е постигнато споразумение със собственика на процесния имот – О.С. за
натрупване на процесните земни маси в резултат на преработката на подземното
богатство, нито наличието на учредено вещно право.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС се явява основателен и доказан,
като действията извършени от ответника – натрупване на подземни богатства в
имот с идентификатор ****по КККР на гр.С., собствен на О.С. са неоснователни,
като със същите се пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на
собственост. Последният извод следва от факта на самите извършвани действия,
доколкото начина на трайно ползване на процесния имот е: пасище, мера, като с
натрупването на земни маси върху част от същият, то собственикът безспорно не
може да ползва тази част съобразно предназначението му.
Доколкото основателен се явява предявеният обуславящ
иск, съдът дължи разглеждане на предявения кумулативен обусловен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение, произтичащо от лишаването от
ответника да ползва имота си, като го отдава под наем и реализира полза от наемната
цена за посочения период, което вземане е изискуемо съобразно разясненията
дадени в т.7 от ППВС №1/1979г.
От събраните по делото доказателства – констативен
протокол № КМ2/2018 изготвен от РИОСВ гр. Пазарджик се установява, че още към ****г.
е съществувало насипището върху имота на ищеца, поради което следва да се
приеме, че както за стопанската 2018/2019 г., така и за стопанската 2019/2020
г. собственикът на имота е бил лишен от възможност да ползва част от собствения
си недвижим имот по предназначение, респ. бил е лишен от възможност да
реализира доходи в размер на 36 лв., доколкото от решение № 471 от 27.02.2018
г. на Общински съвет се установява, че процесния имот **** по КВС на гр.С. е
включен в списъка на пасище, мери и ливади определени за индивидуално ползване,
като съобразно прието цената за 1 дка е в размер на 6 лв. В конкретния случай от заключението на
вещото лице се установи, че площ от около 6 дка се ползва неоснователно от
ответника, поради което следва в полза на ищеца да се присъди обезщетение в
размер на 36 лв. (6 дка. по 6 лв.). за стопанската 2018/2019 г. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че не се доказа, че с извършваните от
ответника действия е препятствано ползването от ищеца на целия имот по предназначение, поради което се
дължи заплащане на обезщетение по отношение единствено на частта върху която са
натрупани земните маси. Обезщетение в размер на 36 лв. е дължимо и за
стопанската 2019/2020 г., доколкото определената от О.та наемна цена за тази
стопанска година отново е 6 лв., като от събраните доказателства се установи,
че и през 2019/2020 г. 6 дка. от процесния имот са били неоснователно ползвани
от ответника, като иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се отхвърли над
уважения размер до претендирания от
658,60 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следа да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. На чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 100 лв., като от ищеца се претендира и заплащане на държавна
такса – 100 лв., депозит за вещо лице – 150 лв. Предвид уважената част от
исковите претенции (иска с правно основание чл. 109 ЗС изцяло и частично чл. 59 ЗЗД) ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 260,92
лв., от които държавна такса – 55,46 лв., депозит за вещо лице – 150 лв. (доколкото
въпросите по съдебно техническите експертизи са относими към иска с правно
основание чл. 109 ЗС) и юрисконсултско възнаграждение – 55,46 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции в размер на 44,53
лв. - юрисконсултско възнаграждение, като не са дължими сумите за депозит за
вещо лице, доколкото искът с правно основание чл. 109 ЗС е изцяло уважен.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, „В.Х.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да преустанови действията си
по натрупване на земна маса в имот с идентификатор: ****по КККР на гр.С., номер
по КВС **** в Землището на гр.С., местност „Кладни дял“, при съседи: *****.**.**,
*****.**.**, *****.***.*, *****.**.**, *****.**.**и да възстанови имота в
предишното му състоянието, като премахне натрупана земна маса от имот с
идентификатор: ****по КККР на гр.С., което насипище е с площ от 6,222 дка. и е разположено
в североизточната част на имота и е заключено между границата на имота с имот *****.**.**,
концесионна площ и син цвят (с точки 19,17,9) на скица към заключението на
вещото лице - л. 257 от делото, приподсписана от съда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ЗЗД, „В.Х.“ АД, ЕИК:
********* да заплати на О.С. ЕИК: *********, с адрес: гр.С., пл. „Дружба“ № 2
сума в общ размер на 72 лв. - обезщетение произтичащо от лишаване на ищеца от ответника да ползва 6 дка от имот
с идентификатор: ****по КККР на гр.С. за периода на
стопанската 2018/2019 г. и стопанската 2019/2020 г., която сума е платима по
банкова сметка: ***:***, при банка “Тексимбанк“
АД, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер от 72 лв. до претендирания размер от 658,60 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК, „В.Х.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на О.С. ЕИК: *********, с
адрес: *** сума в общ размер на 260,92 лв.
разноски направени пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78,
ал. 8 ГПК, О.С. ЕИК: ********* да
заплати на „В.Х.“ АД, ЕИК: ********* сума в общ размер на 44,53 лв. разноски направени пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: