Р  Е  Ш  Е  Н  И  E   

№ 46

гр. Айтос, 19.04.2019 година

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

Айтоският районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 95 по описа  за 2 019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Е. Я., чрез пълномощник адв.Б.В. – БАК против Наказателно постановление (НП) № 02-0001999 от 05.02.2019 г., издадено от Директора Дирекция „Инспекция по труда“-Б., с което за нарушение на  чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Алтернативно и в случай на безспорно установяване на извършеното нарушение, моли за преквалифициране на деянието като такова по чл.415 „б.в“ от КТ и съответно за изменение  размера на наложената санкция.  

Жалбоподателят, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв.В. – БАК, която поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Дирекция „Инспекция по труда“ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството на работодател не е изпълнил задължението си по чл.150 КТ и по тази причина правилно е била ангажирана отговорността му.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че жалбоподателят *** стопанисва Завод за кабелни инсталации за автомобили, находящ се в с.Л., общ.Р., както и обстоятелството, че М.Я.М. е работник в посочения завод, заемаща длъжността „***“.

На 12.10.2018г служителите на Д „ИТ“ –Б., актосъставител А.З.Д. и свидетелите по акта И.П.Д. и Д.И.И. извършили последваща проверка на място в завода на дружеството. Целта била да се   установи дали са изпълнение предписанията, дадени от контролните органи при предходна проверка. По време на проверката на произволно избрани работници били раздадени за попълване справки на осн.чл.402, ал.1, т.3 КТ. На 17.10.2018 година,  21.11.2018 година и на 18.12.2018 година за приключване на проверката при преглед на графиците и присъствените форми се установило, че  работодателят не  е изплатил в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за положения от лицето М.М. извънреден труд за дните 06.10.2018 година и 10.10.2018 година, което съгласно сключения трудов договор е следвало да се изплати до 15.11.2018 година. На част от работещите бяха издадени справки по чл.402 от КТ.  Лицето М. Я. М. собствено ръчно попълни справка, в която декларира, че на дата 06.10.2018 година за времето от 06.00 часа до 15.00 часа, на 10-ти октомври от 06.00  часа до 18.00 часа и на 12.10.2018 година от 06.00 часа – 18.00 часа е работила. В представен  график за м.октомври 2018г. е отразено, че лицето не е полагало труд на 06-ти октомври, а на 10-ти октомври е полагало труд първа смяна от 06.00 часа -15.00 часа.

От показанията на актосъставителя Д. и св.Д. се установява, че АУАН е съставен, за това, че начисленият извънреден труд не е в пълен размер, а именно не е отразено, че М. е полагала труд и на 10-ти, което е следвало да бъде отразено във ведомостта, което според проверяващите съставлявало нарушение на  разпоредбата на чл.150 от КТ.

Жалбоподателят бил поканен на 18.12.2018г. да се яви в Д „ИТ“ - Б. за представяне на изисканите му документи и за съставяне на АУАН.

На 18.12.2018г г в Д „ИТ“-Б. се явил упълномощен представител на *** – Е.Е.А., в чието присъствие се съставил и бил връчен АУАН. В графата за възражения такива не били вписани. Писмено възражение постъпило по-късно – на 10.01.2019г, извън срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Бъз основа на АУАН на 05.02.2019г, Директорът на Д„ИТ” – Б. издал обжалваното НП № 02-0001999/05.02.2019г, с което на жалбоподателя *** е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер  1 500 лв, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, за извършено нарушение по чл.150 КТ. Видно от  съдържанието на санкционния акт, неговата обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло фактическите констатациите и правната квалификация на нарушението, отразени в АУАН.

НП е  редовно връчено на жалбоподателя по пощата, с писмо с обратна разписка с дата на получаване 12.02.2019г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

При така описаната фактология св.А.З.Д. съставила АУАН  на жалбоподателя за нарушение на  чл. 150 вр. с чл.262 от КТ, тъй като работодателят не не  е изплатил в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за положения от лицето М.Я.М. извънреден труд за дните 06.10.2018 година и 10.10.2018 година, което съгласно сключения трудов договор е следвало да се изплати до 15.11.2018 година, като нарушението е било установено по представените в посочения смисъл в Дирекция ИТ, документи, свързани с разпределението на работното време и положения труд от работещите в Дружеството.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива, както и гласните – при пълно кореспондиране в показанията на разпитаните свидетели, включително тези, ангажирани от жалбоподателя.  При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата не е основателна.

При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП, видно от представено по делото Заповед за компетентност. Същото е в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Целият провопораждащ фактически състав на разпоредбата на  чл.150 вр. с чл.262 от КТ е описан ясно и недвусмислено, както в акта, така и в НП.

В цитираната норма на  чл. 150 КТ се предвижда задължение на работодателя за положен извънреден труд да заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. В отклонение от тази норма дружеството жалбоподател не е изплатило в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за положения от лицето М.Я.М. извънреден труд за дните 06.10.2018 година и 10.10.2018 година,  в срок до 15.11.2018 година.

Следва да се има предвид, че нарушението на  чл. 150 от КТ е формално, а не резултатно и за да е довършено следва да е налице бездействие от страна на работодателя, за да възникне административнонаказателната отговорност. Наказуемото деяние не предполага наличието на вредни последици, за да е възможна тяхната липса или маловажност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Действително може от него да не са произтекли вредни последици за работника, но този факт не води автоматично до извода, че нарушението е маловажно. Нарушението е формално и настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав. Следователно този институт, съдът намира неприложим в хипотезата. Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Същото следва да се вземе предвид при определяне размера на наложеното наказание. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

За извършеното нарушение на  чл. 150 от КТ в чл. 414, ал.1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 1500 лв., тоест в предвидения в закона минимален размер, като съдът не разполага и с възможност за намаляване на същия, като го намира и за справедлив в случая, предвид конкретиката на казуса. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото е била наложена на дружеството е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява и обосновано. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001999 от 05.02.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Б., с което на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Е. Я., за нарушение   на  чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ и на основание чл.416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: