МОТИВИ по НОХД №2009********** по описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия С.Б. *** е повдигнато и
предявено обвинение за това, че при условията на опасен рецидив, на 15.03.2009
г., в Затвора гр.Белене, причинил средна телесна повреда на Д.М., изразяваща се
в обезобразяване на лицето, чрез липсата на значителна част от лявата ушна
мида.
Престъпление
по чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК.
По искане на
подсъдимия Б. производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370
и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за
виновен и да го осъди за извършеното престъпление, като предлага наказание
лишаване от свобода, което да бъде определено при задължителното приложение на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, за срок от една година. Пледира определеното от съда
наказание лишаване от свобода да бъде изцяло присъединено на основание чл.27 от НК, към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, което в момента
изтърпява ефективно в Затвора – гр.Плевен.
Подсъдимият С.Б. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
назначеният му на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК служебен защитник – адв.Ю.М.
***, пледира съда да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение, като
счита че предложеното от представителя на РП Левски наказание е завишено по
размер, поради което излага доводи, че целите на наказанието биха могли да се
постигнат и с по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода. В този
смисъл, моли съда да му определи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
Съдът, като
съобрази, че действията по разследването са извършени при условия, и по реда на
НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че ще
ползва направеното от подсъдимия Б. самопризнание при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
С.Б. ***, ЕГН **********.
Със
споразумение, одобрено с протоколно определение №210/15.07.2008 г., постановено
по н.о.х.д. №2692/2007 г. по описа на РС Плевен, влязло в законна сила на
15.07.2008 г., на подсъдимия Б. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, което към момента изтърпява ефективно в
Затвора – гр.Плевен.
На
15.03.2009 г., около 20.30 часа, свидетелят Д.М., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора – Белене, излязъл в коридора на шеста група, първи обект,
за да потърси цигара от хигиениста на затвора. В този момент подсъдимия Б.,
също изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене, излязъл от
първа килия и му направил забележка за чути викове. Свидетелят М. му отговорил,
че няма никакви викове и се прибрал ядосан в килията си /№*/, а Б. в своята. В
килията на пострадалия в това време се намирали свидетелите Н.Р., И.М., М.С. и Г.Х..,
който в момента спял. Попитали М. какво е станало, а последния отговорил: „Оня,
С., нещо се прави на мъж”. Непосредствено, след тези му думи Б. дошъл в килията
на М., при което последния му заявил да излезе, тъй като не желае да влизат във
спор. Афектиран от направената му забележка, подсъдимият започнал да нанася
удари на пострадалия, който също му отвърнал. Свидетелите присъстващи в килията
се намесили и прекратили конфликта, след което Б. се прибрал в килията си. След
известно време пак се върнал, отворил вратата и се нахвърлил върху М.. Двамата
паднали на земята до леглото на свидетеля М.. Пострадалият бил върху Б. и му
нанасял удари с юмрук. Подсъдимият захапал лявото ухо на М., при което откъснал
1/3 част от него. Преди да напусне килията го изплюл на земята. От ухото на
свидетеля М. започнала да тече кръв. Виждайки откъснатото парче от ухото си на
земята се ядосал и счупил масата. Взел единия й крак и тръгнал да гони Б..
Започнал да блъска по заключената врата на килията, от гняв ударил с ръката си
стената. Впоследствие пострадалия бил изведен от надзирателите за оказване на
медицинска помощ.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно: от протоколите за разпит на свидетелите очевидци на
деянието; от приложеното медицинско удостоверение за пред съда с №175/2009 г.;
от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
съдебно – медицинска експертиза, видно от която е че на Д.М. е причинено
телесно увреждане, изразяващо се в липсваща около 1/3 /отхапана/ лява ушна
мида, която е невъзстановима, в значителна степен променя външния вид, поради
което причиненото увреждане е довело до обезобразяване на лицето на
пострадалия; както и от справка за съдимост по отношение на подсъдимия.
Изложената
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните на досъдебното
производство, при условията и реда предвиден в НПК доказателства, както и от направените от
подсъдимия Б. самопризнания, се установява по безспорен и несъмнен начин, че с
деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК,
извършена при условията на опасен рецидив. От приложената към досъдебното
производство справка за съдимост по отношение на Б. е видно, че същият е
осъждан с влезли в законна сила присъди на наказание лишаване от свобода за
извършени от него тежки умишлени престъпления от общ характер, чието
изтърпяване не е било отложено. Налице са хипотезите на чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Съдът приема
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и с оглед
направените от подсъдимия Б. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите изцяло се подкрепят от
доказателствения материал, събран в хода на
досъдебното производство.
Деянието е
извършено от подсъдимия С.Б. умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Деянието
извършено от подсъдимия С.Б., следва да се квалифицира, като престъпление по
чл.131а, пр.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Съдът счита,
че подсъдимия Б. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК, като наказанието следва да се определи задължително при
условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК. За извършеното престъпление закона
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до осем години.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази високата
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и действителното
наличие на смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства,
независимо от задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55
ал.1, т.1 от НК, дори и без да са налице многобройни такива обстоятелства,
съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Като смекчаващи отговорността и
вината обстоятелства следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение,
оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
състоянието на афект, в което се е намирал, предизвикано от пострадалия,
изразеното съжаление, и искреното му разкаяние за извършеното. Съдът е
определил на подсъдимия С.Б. наказание лишаване от свобода под най-ниския
предел, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца. Подсъдимият следва да изтърпи така
определеното му наказание ефективно, при първоначален строг режим на
изтърпяване, в затвор или общежитие от закрит тип. Съдът счита, че същото ще
съдейства за постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК. Определяне на наказание лишаване от свобода за срока, предложен от
представителя на РП – Левски - една година, съдът счита, че би се оказало
прекалено тежко за Б. наказание, с оглед действителното наличие на смекчаващи
вината и отговорността му обстоятелства. От друга страна фактът, че подсъдимият
Б. е извършил престъплението в Затвора – гр.Белене, а именно мястото, където
изтърпява наказание лишаване от свобода, е мотивирало съда да не му определя
предложеният от защитата размер на наказанието лишаване от свобода – шест
месеца.
Съдът
на основание чл.27, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е присъединил изцяло
определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца, към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, наложено на Б. със споразумение, одобрено с
протоколно определение №210/15.07.2008 г., постановено по н.о.х.д. №2692/2007
г. по описа на РС Плевен, влязло в законна сила на 15.07.2008 г.
При този изход
на делото, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК, е осъдил подсъдимия С.Б. да
заплати направените деловодни разноски в размер на 135 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: