РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500815 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 12503/15.02.2022 г. от УМБАЛ „Свети
Георги“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“№ 66, чрез адвокат В.Б., против решение № 289/27.01.2022 г.,
постановено по г. д. № 728/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД против Н. С. Д., ЕГН **********, от ***,
положителен установителен иск за съществуването на вземане на ищеца за сумата от
893,00 лева, стойност на клинична пътека № 197 за оказани при хоспитализация в
периода от 14.04.2017 г. до 20.04.2017 г. медицински услуги, за което е издадена
заповед № 4883/03.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. г. д. № 11049/2020 г. по описа на РС Пловдив.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочи се, че неправилно
първостепенният съд е приел, че не е доказано ответникът да е бил здравнонеосигурен
за целия период на лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права
до края на същото. Поддържа се от доказателствата по делото да е установено, че
ответникът е бил здравнонеосигурен през целия си период на лечение, тъй като реално
медицинска помощ му е оказана в периода от 14.04.2017 г. до 19.04.2017 г. Съдържа се
оплакване, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като
съдът неоснователно не е допуснал искането на жалбоподателя на основание чл. 192 от
ГПК да бъде задължена НАП да представи справка, на коя датата и в колко часа
възззиваемият Н. С. Д. е заплатил дължимите здравноосигурителни вноски и кога
дължимата сума е постъпила по банкова сметка на НАП. Поддържа се посоченото
обстоятелство да е от значение, тъй като от него може да се установи моментът на
1
възстановяване на правата – преди или след дехоспитализацията и дали
възстановяването им е могло да бъде известно на жалбоподателя в деня на
дехоспитализацията с оглед на възможността за отчитане на случая за заплащане пред
НЗОК. Поради изложеното се моли за отмяна на решението и вместо това уважаване
на предявения установителен иск. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. С. Д., ЕГН **********,
чрез особения представител адвокат С.А., с който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли
то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД
против Н. С. Д. иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 109, ал.
1 от Закон за здравното осигуряване, за признаването за установено в отношенията
между страните, че Н. С. Д. дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, заплащането на
сумата от 893,00 лева, представляваща стойността на предоставената на ответника
медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека /КП/ № 197
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, чиито изисквания са
посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските
дейности от 2017 г., по време на болничния му престой, продължил от 14.04.2017 г. до
20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 4883/03.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 11049/2020 г. по
описа на РС Пловдив.
Претенцията е обоснована с твърдение, че на 14.04.2017 г., в 13,01 ч. ответникът
е постъпил по спешност в ищцовото болнично заведение след падане и контузия на
тялото и поради непреодоляване на спешното състояние в спешен кабинет, е насочен
към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия, където е
хоспитализиран на същата дата с приемна диагноза „***“ с код по МКБ ***. Към този
момент е с прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил през
времето на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията му –
20.04.2017 г. Поради това стойността на предоставената му медицинска помощ се
дължи от ответника по цени, определени от лечебното заведение, съгласно
общодостъпен ценоразпис.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска както по
основание, така и по размер.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявеният иск е
отхвърлен, районен съд е приел, че ответникът е възстановил здравноосигурителните
си права в деня на изписването му от болничното заведение, заплащайки дължимите
вноски, поради което искът е неоснователен.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на
2
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО)
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. От своя страна
в чл. 109, ал. 3 от ЗЗО е посочено, че здравноосигурителните права на лицата по ал. 1
се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите,
платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
От фактическа страна няма спор, а и от приетите писмени доказателства на л. 3 –
л. 9 и л. 61 – л. 74 от делото на РС (лист за преглед на пациент в КДБ/СО, направление
за хоспитализация, история на заболяване № 23029, декларации за информирано
съгласие – 2 бр., епикриза, лечебнодиагностичен план, лабораторни изследвания,
рентгенографии и УЗ на корем), неоспорени от ответника, се установява, че Н. С. Д. е
постъпил за лечение във Втора клиника по хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ -
Пловдив, на 14.04.2017 г. откъдето е изписан на 20.04.2017 г. В посочения период са
му предоставени медицински услуги на обща стойност 893,00 лева, съгласно
"Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
Пловдив, както следва: рентгеноскопия на бял дроб и коремни органи, консумативи,
консервативно лечение при остри коремни заболявания.
От удостоверение вх.№ 71282/23.11.2021 г. от ТД на НАП Пловдив се
установява, че Н. С. Д. е с прекъснати здравноосигурителни права за времето от
14.04.2017 г. до 19.04.2017 г., а на 20.04.2017 г. е с непрекъснати здравноосигурителни
права. Посочено е, че същите са възстановени на 20.04.2017 г., когато лицето е
заплатило дължимите здравноосигурителни вноски.
При така установеното, спорен пред въззивната инстанция е въпросът,
възстановил ли е въззиваемият статуса си на осигурено лице по време на болничния
престой в лечебното заведение жалбоподател.
Периодът на болничния престой обхваща времето от хоспитализирането на
пациента до неговото изписване. Според цитираната разпоредба на чл. 109, ал. 3 от
ЗЗО правно релевантна за възстановяване на здравноосигурителните права на лицето е
датата на заплащане на дължимите вноски, а не часът, в който те са платени или
моментът, в който лечебното заведение е уведомено за възстановяване на
здравноосигурителните права на пациента. В конкретния случай денят на изписването
на пациента е 20.04.2017 г. Същият е и ден на заплащане на дължимите осигурителни
вноски, респективно и ден на възстановяване на здравноосигурителните му права. При
това положение следва да се приеме, че въззиваемият е възстановил статуса си на
осигурено лице по смисъла на §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закон за
здравното осигуряване по време на болничния си престой в здравното заведение. Като
осигурен при условията и по реда на Закон за здравното осигуряване същият се ползва
от правата по чл. 35 от ЗЗО и не дължи на лечебното заведение заплащането на сумата
от 893,00 лева за предоставената медицинска помощ по време на болничния престой в
периода от 14.04.2017 г. до 20.04.2017 г. Неоснователни са и въведените с въззивната
жалба доводи, че реално медицинска помощ на пациента е оказана в периода от
14.04.2017 г. до 19.04.2017 г., когато е бил с прекъснати здравноосигурителни права, не
и на 20.04.2017 г., когато същите са възстановени. Пациентът не дължи стойността на
оказаната му медицинска помощ преди дехоспитализацията, като задължението за
предоставянето е с непрекъснат характер за целия престой в болничното заведение.
3
Поради това без всякакво правно значение са конкретните дни и часове от този
престой, в които по отношение на въззиваемия е извършвана определена манипулация
или преглед. Както се посочи по – горе, пациентът може да възстанови
здравноосигурителните си права по всяко време в рамките на този период на престой в
болничното заведение.
Предвид изложеното, така предявеният положителен установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея
решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/27.01.2022 г., постановено по г. д. № 728/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4