ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№192

гр.Силистра, 19.07.2017г.

 

 

Силистренски Окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, след като разгледа докладваното НОХД №189/2017г. по описа на СсОС и като взе предвид, че подсъдимия е признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено, то мярката му за неотклонение следва да се потвърди. Ето защо и на основание чл.309 ал.1 НПК, СЪДЪТ

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наложената на А.С.А. МН“Задържане под стража“.

 

Определението може да се обжалва или протестира пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                                    2.

 

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА №29/19.07.2017г.

ПОСТАНОВЕНА ОТ ОКРЪЖЕН СЪД-СИЛИСТРА

ПО НОХД №189/2017г.

 

 

         Първоинстанционното наказателно производство е второ по ред.

         С Решение №156/19.06.2017г. по ВНОХД№139/2017г. Апелативен съд гр.Варна, приемайки, че обжалваната присъда на СсОС е влязла в сила по отношение на Т.В.Г., Т.Д.Т. и Д.Н.Д., е отменил Присъда №1/2017г. по НОХД№303/2016г. по описа на СсОС, в частта, в която А.С.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и чл.29 б.“б НК и чл.20 ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години; отменил е приложението на чл.61т.2 вр.чл.60 ал.1 ЗИНЗС и на чл.59 ал.1 НК, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

         Срещу А.С.А. е повдигнато обвинение, за това, че:

         На 28.05.2016ч. в с.Давидово, обл.Силистра, в дом на ул. "Втора" №13, в условията на опасен рецидив и в съучастие с Д.Н.Д., непълнолетната Т.В.Г. от гр.Тервел и Т.Д.Т. от гр.Тервел, като извършител, е отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел S3 мини  на стойност 229 лв., 1бр.мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 1208 на стойност 40.00лв., 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел от 2010 година с неустановена стойност и дебитна карта, всички вещи на обща стойност 269лв. от владението на Р.А.М., от с.Давидово, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 от НК, във връзка с чл.29 ал.1,б.“а“, във връзка с чл.20, ал. НК.

         В наказателното производство не са конституирани страни като граждански ищци и частни обвинители.

         Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият А., призна  изцяло фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. В ОА прокурорът не е посочил въз основа на кои осъждания следва деянието да се квалифицира като опасен рецидив. Имайки предвид  практиката на ВнАС /Определение №355/2016г. по В.Н.Д.№448/2016г./, според която непосочването на конкретните осъждания относими към квалификацията на деянието не представлява процесуално нарушение и при наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.

         Прокурорът аргументира становище за доказаност на обвинението. Едва в пледоарията си уточнява, че опасния рецидив по чл.29 б.“б НК се квалифицира въз основа на осъжданията по НОХД №46/2006г. и определеното общо наказание по ЧНД №23/2007г. Обосновавайки становище за висока обществена опасност на подсъдимия и наличните отегчаващи вината обстоятелства пледира за постановяване на осъдителна присъда, и налагане на наказание лишаване от свобода в максимален размер, който следва да се редуцира с 1/3 и да се изтърпи при първоначален строг режим.

         Защитникът на подсъдимия релевира доводи, че престъплението не е с висока обществена опасност, осъществено е с обикновено заплашване, стойността на вещите не е висока, неправилно се сочи, че А. е организатор, а всъщност е налице обикновено съгласие от страна на другите съучастници, а наличието на рецидив не следва да се счита за отегчаващо обстоятелство, тъй като е квалифициращ признак. От писмото на Затвора-Варна е видно, че срокът по чл.30 е изтекъл и имайки предвид здравословното и семейно положение, моли да се приеме, че няма отежняващи вината обстоятелства, няма състав по чл.29 НК и да се определи наказание под размер от 5 години.

         В последната си дума подс.А. моли да му бъде наложено наказание под 5 години лишаване от свобода.

 

◆◆◆◆◆

 

 

         Признатите от подсъдимия факти, изложени в ОЧ на ОА са следните:

         Непълнолетната Т.В.е била приятелка на Д.Д., а той я запознал с подс.А.А.. Тримата пък са се познавали добре и с четвъртия –Т.Т..

         В края на месец май, подс.А. позвънил на Г., като и казал да излезе навън. По това време тя живеела в едно домакинство с майка си и с Д. Г. и Д. излезли навън, където ги чакал подс.А., който бил със автомобила си -„Форд Пума“ с ДК№ ТХ 0141АН. Тримата се качили в колата, като същата била управлявана от Т.Т.. А. ги попитал„дали искат да изкарат някой лев“? Обяснил, че става въпрос за възрастна жена, която получила голяма сума пари от чужбина. Г. и Д. се съгласили, като А. им дал ръкавици и шапки с прорези/маски/. Идеята била А. да се представи за полицай, като за целта използва униформено яке, и така да проникнат в къщата. Докато Г. и Д. е следвало да претърсят набелязания обект, то Т. е следвало да чака в колата в случай, че се случи нещо непредвидено.

         В изпълнение на този план, на дата 28.05.2016г., около 01,00 часа, четиримата пристигнали в с.Давидово, обл.Силистра, пред дом на ул."Втора" №13, обитаван от св.Р.А.М.. Подс.А.С. почукал, представил се за полицейски служител, който искал да разговаря с нея. Тъй като е бил облечен в полицейска униформа, въпреки късния час, св.М. отворила. При влизането си в дома й, А. насочил срещу нея пистолет и я накарал да застане с лице срещу стената, като по твърдение на свидетелката е нанесъл и два удара. Държал непрекъснато оръжието насочено срещу нея. А. казал на св.М. да дава парите и повикал Т.Г. и Д.Д. Двамата били с поставени черни качулки на главите си – Д. с качулка с прорези за очите, а Г. - с черна шапка, която да закрива главата й, а също така двамата имали и поставени ръкавици. Двамата започнали да претърсват жилището на св.М. като взели мобилен телефон Марка „Самсунг S3 мини“, два стари телефони „Нокиа“, всички със сим-карти на „Глобул“, дебитна карта, издадена от „Експресбанк“. Без знанието на А. и  Г., при претърсването  Д.Д. намерил и прибрал и чифт златни обеци.

         В този момент се появила св. С.Ю.Я.-съседка на Р.М., привлечена от гласове, които дочула. А. почукала на вратата, като, след като й било отворено, видяла съседката си Р.М. на колене с лице към стената, а до нея облечено като полицай лице, който бил опрял пистолет в главата на М. Уплашена от маскираните хора и след видяното в стаята, св.С.Я. започнала да вика и избягала. Тримата също напуснали жилището на бегом. Трите бягащи лица. облечени в тъмни дрехи, били забелязани по същото време от друг съсед - св.Д.С.Д. от с.Давидово.

         След напускане на къщата на св.Р.М. четиримата съучастници отпътували с автомобила на А.-л.а. „Форд Пума“,и управляван от Т.Т. По пътя към гр. Тервел, спрели при св.С.А.И. /Ф./ от с.Божан, където оставили пистолета, полицейската униформа и трите отнети телефона. По нареждане на А., Д.Д. и Т.Г. изхвърлили сим-картите на телефоните, като преди това ги счупили. Това се случило в близост до дома на св.С.И./Ф./. Видно от св.показания на св.С.И., пистолетът бил негов, предоставен дни преди деянието на А., за да го ползва. Полицейската униформа била прибрана и скрита по указания от А.,  в случай на проблеми.

         Св.С.И. е предал доброволно полицейска униформа, 1бр. газов пистолет както и един брой телефон „Нокиа“, а другите два телефона И. дал на свой близък роднина в Турция.

         При огледа на местопроизшествие от 26.07.2016г. в с.Божан, са били установени изхвърлените и начупени 4 части от 2бр. сим-карти.

         След завръщането си в гр.Тервел, по пътя, четирите лица спирали на два пъти, за да проверят на банкомат съдържанието на отнетата дебитна карта, тъй като към нея имало прикрепен лист е пин-кода. Първият път Г. забелязала, че в близост има охранителна камера, заради което Д.Д., който си бил поставил отново качулката, се върнал в автомобила. След опита на втори банкомат, когато установили, че в дебитната карта няма пари, Д. я изхвърлил в кофа за смет. По това време л.а. „Форд Пума“ и намиращия се в него шофьор –Т.Т. и намиращи се в близост до автомобила А. и Д., били забелязани от полицейски патрул - св. П.С. и Г.Х., в района на бензиностанция в гр.Тервел.

         В края на м.май 2016г., Д.Д. е продал чифт златни обеци за сумата от 70 лева на св.В.Р.Т. Последният ги е предал доброволно по делото, а обиците са били разпознати от св.Р.М., като тези, които са й отнети на 28.05.2016г.

         Полицейската униформа е била продадена от св.М.К.С. е на А.А..

         При претърсване на дома на обв.А. на 26.07.2016г. са били иззети 1бр. черна плетена шапка с прорези за устата и очите и 1бр. черна плетена шапка.

         Предоставеното от св.С.И. и използвано от обв.А.А. оръжие е газов пистолет "Voltran Major1 Mod.88, cal.9mm. Представлява неогнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ, видно от заключението на Балистичната експертиза, а също така е годно да възпроизвежда изстрели и със същия е било стреляно преди последното му почистване и смазване. Представените Збр. патрони са фабрично произведени и представляват боеприпаси за газово оръжие по смисъла на чл.7 ал.2 от ЗОБВВПИ. Изследваните Збр. патрони с калибър 9мм.-2бр. газови и 1бр. халосен с централно възпламеняване.

         Заключението на Ценовата експертиза е че отнетите вещи - 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг, модел S3 мини“, 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 1208, 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, модел от 2010 година на неустановена стойност и дебитна карта, са на обща стойност 269лв. Отнетите от Д. чифт златни обеци са оценени на 322 лв.

         От заключенията на псхиатричните експертизи е видно, че Т.Г., към момента на извършване на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното и е ръководила постъпките си по разумни подбуди, а деянието е извършила в състояние на лекомислие и увлечение, а Д.Д., към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е ръководил постъпките си по разумни подбуди.

         Признанието на тези факти се подкрепя безспорно от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, които съдът кредитира изцяло поради тяхната непротиворечивост,  взаимна допълняемост и последователност- показанията на свидетелите М., Я., Д., Т., И., С., Х., С., обясненията на Г., Т. и Д., които лица в това производство имат качество на свидетели съгл.118 ал.1 т.1 НПК, протоколи за огледи на местопроизшествия и фотоалбуми към тях, протоколи за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед и за разпознаване и фотоалбуми към тях, заключения на ценова, балистична и психиатрични експертизи, писма, справки, ДСМПИС, свидетелства за съдимост и други прочетени и приобщени по реда на чл.28 НПК.

         При изграждане на фактическата обстановка, прокурорът не е дал вяра на обясненията на подс.А.. Тезата на последния в хода на досъдебното производство, свързана с дистанциране от престъплението, не се подкрепя от доказателствения материал по делото, а и в съдебното производство противно на тези обяснения е налице признание на описаните от прокурора факти.

         Гласните доказателствени източници, а именно показанията на св.М. и обясненията на Д.Д., независимо един от друг установяват, че А. е нанесъл и два-три удара с юмрук в лицето на пострадалата при извършване на престъплението.

 

◆◆◆◆◆

ОТ ПРАВНА СТРАНА

         С действията си подс.А. обективно е осъществил престъпно деяние, което изпълва състава, ситуиран в разпоредбата чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр.  чл.29 ал.1 б.”а“ и чл.20 ал.2 НК. Безспорно е участвал в престъплението с другите три лица в съучастие като извършител. При извършване на престъплението е употребено  заплашване, с газов пистолет, преди и по време на отнемане на вещите. Целта на употребената заплаха е да се сломи съпротивата на жертвата, така, че да не попречи на отнемането. Установена е фактическа власт върху отнетите вещи и е прекъснато владението им от страна на Р.М. Налице е функционална връзка между употребената заплаха и отнемането на вещите. Престъплението е довършено. В случая стойността на отнетото е без значение, тъй като престъпленията от този вид са с висока степен на обществена опасност и не случайно законодателят не е предвидил привилегировани състави за тези престъпления.

         Налице е и квалифициращият признак по чл.199 ал.1 т.4 НК.

         Наказанието в размер на 12 години лишаване от свобода, наложено по НОХД №11/1995г. от Военен съд гр.Варна е изтърпяно на 20.12.2002г. Изтекъл е срока по чл.30 ал.1 НК и това осъждане няма отношение към квалификацията опасен рецидив.

         Налице са ефективни осъждания по точки 4, 5 и 6 от свидетелството за съдимост, по които обаче е извършено групиране, а именно: с влязло в сила на 04.05.2007г. определение по ЧНД №23/2007г. по описа на РС-Тервел, са групирани наказанията наложени по НОХД №46/2006г. на РС-Тервел, НОХД №538/2005г. по описа на ДОС и НОХД №137/2006г. по описа на РС-Тервел, като е наложено общо най-тежко наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Извършеното групиране определя тези три осъждания като едно такова. Общото наложено наказание е изтърпяно на 11.09.2012г. и не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 НК. Престъплението, предмет на разглеждане в настоящото производство е извършено на 28.05.2016г., тоест след изтърпяване на ефективното общо наказание. Налице е опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ НК.

         Наличието на този вид рецидив, наложи постановяване на оправдателен диспозитив по отношение на повдигнатото обвинение свързано с чл.29 ал.1 б.“б НК.

Престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е че вещите се намират във владение на пострадалата, че са му чужди, че тя не е съгласна с отнемането им, и че това несъгласие е преодоляно с използваната заплаха. Налице е и намерение за своенето им.

        

◆◆◆◆◆

ПО НАКАЗАНИЕТО

         При определяне вида и размера на наказанието съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и след като прецени, че не са налице условията на чл.58а ал.4НК определи наказанието ръководейки се от разпоредбите на  Общата част на НК. Съдът отчете единствено само отегчаващи вината обстоятелства: Подсъдимият е многократно осъждан, извън осъжданията по квалифициращия признак. Осъждането по НОХД №11/95г. за същия по вид престъпление и наложеното наказание от 12 години ЛС не е изиграло своята възпираща и възпитателна роля, и съдът приема, че той е лице с висока степен на обществена опасност. Престъплението е извършено в тъмната част на денонощието, спрямо жена живееща сама, използвана е и сила. Заплахата съществено се откроява от други подобни по вид престъпления, тъй като е осъществена с газов пистолет. Макар същият да не е огнестрелно оръжие, е възможно при използването му да се нанесат телесни повреди. В цевта му е бил установен патрон. Водеща е и ролята на А. в това престъпление-изготвил е плана за действие, набавил е средствата- пистолет, патрони за него, полицейско яке, маска, шапка и ръкавици, последните раздал на съучастниците си, взел е мерки за прикриване на следи от престъплението-разпоредил е счупване и изхвърляне на сим картите, предал е на св.Иванов – телефоните и полицейското яке, за да ги скрие. Тези обстоятелства налагат определяне на размера на наказанието в неговия максимум от 15 години лишаване от свобода, но в случая важи забраната за утежняване положението на подсъдимия.

         Ето защо съдът определи наказание лишаване от свобода  в размер от дванадесет години, който на основание чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и наложи наказание ЛС в размер на осем години.

         На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС се определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. 

         На основание чл.59, ал.1 от НК се приспадна времето, през което подсъдимия А.С.А. е бил задържан, считано от 27.07.2016г.

         По отношение на веществените доказателства и разноските по делото важи постановеното с Присъда №1/2017 по НОХД №303/2016г., тъй като в тази си част тя е влязла в законна сила.

         Разноски при повторното разглеждане на делото не са направени.

         Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.

 

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: