Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 120/07.03.2023 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 15 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 3
във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от „Т***
– М 2017“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя З.В.И., чрез надлежно упълномощения адвокат В*** П*** от АК – Монтана
против Решение № 2153-11-46 от 12.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Монтана, с което жалбата на „Т*** – М 2017“ ЕООД е приета за неоснователна и са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518 от 10.11.2022г., издадени
от контролен орган при Териториално поделение на НОИ – гр. Монтана, с което е
предписано на жалбоподателя да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО на И*** Я*** З*** с ЕГН * за периода от 15.09.2022г. до
30.09.2022г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно –
неправилно и необосновано с оглед възприетото от контролния орган на ТП на НОИ
при извършена проверка, обективирана в Констативен
протокол № КП-5-11-01234310/10.11.2022г., въз основа на който са издадени
обжалваните задължителни предписания, потвърдени с решението на директора на ТП
на НОИ – гр. Монтана, а именно, че липсва реално извършване на трудова дейност
и оттам липсва основание за осигуряване от осигурителя „Т*** – М 2017“ ЕООД на
наетото по трудов договор лице И*** Я*** З*** , за периода 15.09.2022г. -
30.09.2022г., са изведени в разрез със събраните писмени доказателства. Твърди
се, че в хода на извършената проверка осигурителят е представил всички изискани
от проверяващите документи, съгласно задължителни предписания
ЗД-1-11-01211000/17.10.2022г., в т.ч. графици за обслужване на клиентите,
съставени от осигуреното лице и приемо -предавателни протоколи за раздадено
работно облекло на работниците, като доказателство за извършваната от наетото
лице дейност, но въпреки това в констативния протокол се прави извод, че за
съпътстващите дейности, извършвани от осигуреното лице, не са представени
доказателства. Жалбоподателя твърди, че с оглед търговската дейност на
осигурителя, се изисква съхранение на склад на голям набор от материали и
резервни части, поради което наетото лице И*** З*** следва да е
материално-отговорно лице. Излага доводи за незаконосъобразност на издадените
задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518/10.11.2022г. като визира забраната
съдържаща се в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ за едностранна промяна в
съдържанието на трудовото правоотношение, както и че контролните органи ТП на
НОИ – гр. Монтана не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата
на чл. 74, ал. 3 от КТ, съгласно която, в случаите, когато контролен или друг
компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор, като същото задължение контролният орган
има и при преценката си за нищожност на трудовия договор. Липсват
доказателства, а няма и такива твърдения в оспорения административен акт, че
органите на ТП на НОИ – гр. Монтана са инициирали и провели подобно съдебно
производство. Вместо това преждевременно и без наличието на съдебен акт на
практика е оспорена действителността на сключения трудов договор между
осигуреното лице и осигурителя. Съгласно чл. 75, ал. 5 от КТ страните не могат
да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови
клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването ѝ не бъде
връчено на страните. Сочи че контролните органи на ТП на НОИ – гр. Монтана не
могат да задължават работодателя да подаде нови данни за осигуреното лице И***
З*** , тъй като по същество по този начин със задна дата и в нарушение на
императивната забрана на чл. 118, ал. 1 от КТ се променят съществени елементи
на трудовото правоотношение, възникнало и развило се в предходен период.
В съдебно заседание оспорващото търговско дружество
„Т*** – М 2017“ ЕООД, чрез надлежно упълномощения адвокат В*** П*** от АК – Монтана,
поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на оспореното
решение, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518 от
10.11.2022г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – гр. Монтана.
Представя по опис допълнителни документи на осигурителя – карта за медицинския
преглед, декларации за запознатост и др. от лицето И*** З*** , както и отговор
на запитване до МТСП по въпрос, касаещ настоящия спор. Претендира сторените по
делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ – гр. Монтана, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощения старши юрисконсулт Е*** Л*** , която в представено писмено
становище по делото оспорва жалбата при мотиви, аналогични с тези в спорното
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Монтана, като моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт. Счита, че от събраните от административния
орган доказателства и представените в съдебно заседание, не се установяват
доказателства, че И*** З*** е извършвала трудови действия изчерпателно посочени
в т. 1 и 2 от връчената и подписана от нея Длъжностна характеристика, както и
по изчерпателно дадените от управителя разяснения, за която дейност да подлежи
на осигуряване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1
от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ
може да се обжалва в 14 - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7 - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с
обратна разписка и е получено на 19.12.2022г., видно от л. 26 от делото, като жалбата
е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до
Административен съд – Монтана на 03.01.2023 г., видно от поставен щемпел върху
същата с вх. № 1012-11-1/03.01.2023г. в деловодството на ТП на НОИ – гр. Монтана,
т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал. 1
от КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима –
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице – надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
От приложените писмени доказателства по административната преписка, приети
и приобщени по надлежния ред се установява, че със Заповед № ЗР-5-11-01210790
от 17.10.2022г. на Директор ТП на НОИ – Монтана е възложено на ст. инспектор
извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Т***
– М 2017“ ЕООД, ЕИК * , завършила с изготвен Констативен протокол №
КП-5-11-01234310/10.11.2022г., въз основа на който са издадени оспорените
задължителни предписания. От проверката е установено, че на 09.09.2022г. е
подадено уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен срочен трудов
договор между „Т*** – М 2017“ ЕООД и И*** Я*** З*** , на основание чл. 67, ал.
1, т. 1. във връзка с чл. 70. ал. 1 от КТ. Съгласно подадени данни по реда на
чл. 5, ал. 4 от КСО, служителят е постъпил на работа на 15.09.2022 г., като
след 4 отработени дни с болничен лист № Е20212359519 е установена временна
неработоспособност за периода 21.09 – 30.09.2022г. С болничен лист №
Е20222532919 временната неработоспособност е продължена за времето 01.10 –
20.10.2022г. По представените документи по реда на Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с
разпореждание е спряно производството по отпускане и изплащане на парични
обезщетения във връзка с извършване на проверка за изясняване на реално
осъществената трудова дейност основание за осигуряване по реда КСО на И*** З***
. С проверката при разглежданите в цялост факти и обстоятелства и
предоставените при проверката първични документи контролният орган е приел, че
за лицето не е възникнало осигуряване по реда на чл. 10, ал. 1 от КСО, за което
е издаден и обжалвания административен акт. Съгласно представените първични
документи и наличните данни в информационната система на НОИ, И*** З*** е
назначена на длъжност „Технически сътрудник“, с икономическа дейност на „Т*** –
М 2017“ ЕООД - „Техническо обслужване и ремонт на автомобили“. Няма спор по
това, че при проверката контролният орган е посочил, че така съставените и
представени документи от дружеството съответстват на подадените данни, които
също така са подадени по съответния нормативен ред от „Т*** – М 2017“ ЕООД в
информационната система на НОИ. Обект на проверка и изследване е установяване
реалното извършване на трудова дейност от лицето по представените при
проверката документи. От изложената от управителя необходимост от служител на
длъжност „Технически сътрудник“ и наличните данни от информационната система на
НОИ, контролният орган не е установил релевантност. Отбелязан е фактът, че през
цялата търговска дейност на дружество с основните длъжности – автомонтьор и общ
работник, лице на длъжност „Технически сътрудник“ е упражнявало трудова дейност
и е подлежало на осигуряване единствено за времето от 25.05 до 21.06.2017г.,
като данните в информационната система на НОИ показват, че именно след тези 20
работни дни в осигуряване, това лице веднага е ползвало осигурителни права за
срок от 12 месеца – отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица. В
настоящия случай е установена подобна зависимост, а именно че само след 4 работни
дни И*** З*** ще ползва осигурителни права, а именно парично обезщетения за
временна неработоспособност за периода 21.09 – 20.10.2022 г. Прието е, че изследваното
наличие на технически сътрудник в дейността на дружеството не показва заетост за
такава длъжност. Няма спор, че между „Т*** – М 2017“ ЕООД и И*** З*** е
възникнало и е установено трудово правоотношение с породените от това трудови
права и задължения, но наличието на трудов договор само по себе си не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права. За изброените в чл. 4 от КСО лица, осигуряването съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО възниква при започване на трудова дейност, като от тогава са дължими и
осигурителни вноски. За определяне и признаване осигурителни права не е
достатъчен фактът на внасяне на осигурителни вноски, а следва те да са дължими
въз основа възникнало осигурително правоотношение. В тази връзка контролният
орган е възприел, че подаваните декларации образец № 6, внасяни осигурителни
вноски и данък по ЗДДФЛ, възстановяване на получена заплата и анулиране на
регистрирания в НАП трудов договор са последващи действия, сами по себе си не
определят осигурителни права и са неотносими към установеното при проверката за
И*** З*** . Като основно задължение в т. 1 от представената Длъжностна
характеристика за длъжността „Технически сътрудник“, И*** З*** следва „да води
наличността, правилното отчитане, приемане, използване, разпределение,
раздаване, събиране и съхранение на материали“. По т. 2 от същата, като основно
задължение е „да обработва входяща и подготвя изходящата кореспонденция“.
Предвид заявеното от управителя за необходимост от заявка на следващите се
материали и части, поръчването им, тяхната доставка и основните задължения за
лицето по длъжностната характеристика при проверката проверяващият не
констатира представени никакви доказателства, че същите реално са извършвани от
И*** З*** . Относно представените при проверката 3 броя приемо - предавателни
протоколи от 20.09.2022г. за предадени 6 бр. работни гащеризони, на които е
видно името на лицето, контролният орган е възприел, че за това действие да
предаде тези работни дрехи, определя необходимостта същите преди това да са
предадени на нея под някаква форма. Посоченото вече би я определило като
материално отговорно лице, за което не са представени никакви относими
доказателства. Относно представените графици от 15, 16, 17 19 и 20 септември
2022г. за обслужване на клиенти, същите сочат предприети трудови действия, но
те съдържат единствено данни за името на работника пряко извършил съответната
услуга, но не и други данни, а именно, че същите са съставени от техническия
сътрудник.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.
3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108,
ал. 1, т. 3. Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на административното
обжалване на задължителните предписания
компетентен е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се
произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по
същество. В случая решението на директора на ТП на НОИ – Монтана, както и
потвърдените с него задължителни предписания,
са постановени от материално компетентни органи на осигурителната администрация съгласно Заповед № 1702 от 17.08.2015г. на л. 58 и
длъжностна характеристика на л.59-60 от делото, в изискуемата от закона форма. В хода на
административното производство не се установяват съществени нарушения, които
самостоятелно да водят до отмяна на оспорения акт.
При анализ на представените писмени доказателства,
съда намира, че същите са постановени и при спазване на материалния закон.
От обстоятелствената част на оспореното решение се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
задължителните предписания да бъдат заличени подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 01 за лицето И*** Я*** З*** с ЕГН * за месец 09.2022г.
и удостоверение – приложение № 9 по болничен лист № Е20212359519 за периода от 21.09.2021г.
до 30.09.2021г. от страна на „Т*** – М 2017“ ЕООД, ЕИК * , съгласно
констатациите от извършена проверка с Констативен протокол №
КП-5-11-01234310/10.11.2022г., а именно, че за лицето не е установено
действително упражнявана трудова дейност, основание за осигуряване по реда на
чл. 4 от КСО, съответно за същата не са възникнали осигурителни права, даващи ѝ
право на парични обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване.
В разпоредбата на чл. 40 от КСО е предвидено, че
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен. От съдържанието на цитираната разпоредба се налага изводът, че за
да възникне правото на конкретното парично обезщетение е необходимо лицето да е
осигурено за риска общо заболяване и майчинство и да има най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурено за този риск.
Легалното определение за понятието „осигурено лице”
е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице” е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и
5. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
От съдържанието на цитираното определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на валидно сключено
и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не
съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице” по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от
това правило са регламентираните в изречение второ на § 1, чл. 1, т. 3 ДР на КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО, т.е. за случаите на разрешен
отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска
се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая
не се твърди наличието на нито една от тези хипотези, поради които изключението
е неприложимо.
Същественият въпрос, който има значение за
правилното решаване на правния спор е дали И*** З*** е осъществявала трудова
дейност на длъжността, на която е назначена по трудов договор с „Т*** – М 2017“
ЕООД – гр. Монтана и в какво се е изразявала тази дейност, за да се направи
обоснован извод дали същата е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО. Въпросът относно действителността и в частност – авторството на
трудовия договор не е решаващ за конкретния правен спор, тъй като от съществено
значение за възникване и съществуването на осигурителното правоотношение е дали
И*** З*** е осъществявала трудова дейност. В тежест на търговското дружество е
да докаже факти в подкрепа на твърдението, че лицето е упражнявало трудова
дейност, основания за осигуряване за фондовете на ДОО. От представените писмени
доказателства, такава дейност от страна на лицето не се установява. Функциите,
които би следвало да е упражнявало съгласно характера на длъжността „Технически
сътрудник“, би следвало да са оставили следа в съхраняваните при работодателя
документи. Такива в хода както на административното, така и на съдебното
дирене, не са представени. Твърденията и дадените обяснения от страна на
управителя на „Т*** – М 2017“ ЕООД имат за цел единствено защита на собствената
му теза, без да са подкрепени от никакви годни доказателства за упражнявана
трудова дейност от страна на наетото лице И*** З*** .
Съдът в настоящия състав намира за правилен и
обоснован извода на контролния орган при ТП на НОИ – гр. Монтана, респ.
възпроизведен и от директора на ТП на НОИ в издаденото от него решение, в
смисъл, че лицето И*** З*** не е упражнявала реално такава трудова дейност,
която да е основание за възникване на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1
от КСО, както и намира, че този извод е направен въз основа на правилна и точна
преценка на документите, предоставени от осигурителя и на установените факти и
обстоятелства в хода на проведеното производство.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
подадените от него, в качеството му на осигурител, данни за лицето са коректни
и че лицето се явява задължително осигурено по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, т.е.
отразено е действителното положение, съгласно сключения трудов договор,
разплащателни ведомости, заверени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КСО и други
представени и приети по делото документи, съпътстващи постъпване на работа от
страна на лицето. Всички тези документи, разгледани и анализирани поотделно и в
съвкупност, сочат за възникнало трудово правоотношение, което в случая е
безспорен факт, който не се оспорва от страните. Същите обаче по никакъв начин
не установява, че през процесния период от време И*** З*** реално е упражнявала
трудова дейност, т.е. полагала е труд на длъжността „Технически сътрудник“, на
която е била назначена.
По делото от фактическа страна е установено, а не
се и спори между страните, че видно от представената длъжностна характеристика
за длъжността, то същата включва отговорности, както следва: да води
наличността, правилното отчитане, приемане, използване, разпределение,
раздаване, събиране и съхранение на материали; да обработва входяща и подготвя
изходяща кореспонденция; периодично проверява наличността и начина на
съхраняване на материалите; организира графика за дейности и следи за
изпълняването му. От представените писмени доказателства не се установява
изпълнение на което и да е от изброените задължения от лицето. Така също и в обясненията
на управителя на дружеството дадени пред административния орган не се съдържат
никакви твърдения за трудови функции, които да съответстват на задълженията,
посочени в длъжностната характеристика.
Така, въз основа на обсъдените и анализирани
по-горе писмени доказателства, представени по преписката, съответно приобщени и
по делото, не може да се установи, че И*** З*** действително е упражнявала
трудова дейност, т.е. че реално е полагала труд, в изпълнение на подписания от
нея трудов договор с „Т*** – М 2017“ ЕООД, в следствие на което не може да се
приеме, че същата е имала качеството „осигурено лице" по смисъла на §1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, до който извод правилно е стигнал контролния орган –
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – гр. Монтана, издал оспорените задължителни
предписания, както и горестоящият му орган – директорът на ТП на НОИ – гр. Монтана,
пред който това задължително предписание е било оспорено.
Неоснователно е изложеното от жалбоподателя твърдение,
че Кодекса на труда предвижда специален ред за обявяване на трудовия договор за
недействителен и забрана за позоваване на недействителността на трудовия
договор, преди тя да бъде обявена по съответния ред от компетентния съд и, че в
случая, контролните органи на ТП на НОИ – гр. Монтана не са изпълнили задължението
си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ, която според
жалбоподателя, била приложима по настоящия казус. В случая, се касае до различни
производства, провеждани по различен ред и условия, регламентирани от различна
нормативна база, едната от които е част от трудовото законодателство, а другата
– от осигурителното. Трудовото право урежда отношенията по предоставяне на
работна сила, процеса на труда и създаването на блага в този процес,
регламентира закрилата на лицата, полагащи наемен труд, докато осигурителното
право от своя страна е насочено към закрила на всички трудещи се, независимо от
това като работници и служители по трудово правоотношение или като самоосигуряващи
се лица. Трудовото право урежда закрилата на човека при работа по трудово
правоотношение – неговия труд, доходи, достойнство, а осигурителното право
закриля съществуването му, когато настъпят обстоятелства, които променят
неговия живот - болест, инвалидност, старост, безработица - поставящи го в
затруднено материално положение. Така, указанията на контролния орган на ТП на
НОИ – гр. Монтана, дадени в оспорените задължителни предписания, касаят данните
по чл. 5, ал. 4 от КСО – данни за доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия
доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В чл. 5,
ал. 6 от КСО е регламентирано, че съдържанието, сроковете, начинът и редът за
подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба,
издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния
осигурителен институт, като данните по ал. 4 се използват за изчисляване и
отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. В изпълнение на
цитирания законов текст е приета Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, съгласно която, подадените данни се отразяват в
регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, който се администрира
от Националната агенция за приходите. С Наредбата е дадено правомощие на
контролните органи на НОИ да издават задължителни предписания за заличаване на
подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за констатирани допуснати
нарушения. По смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между трудовото и осигурителното правоотношение. Както бе посочено и по-горе,
легалната дефиниция за понятието „осигурено лице“ предвижда, че това е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а според чл. 10, ал. 1 от КСО пък осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването ѝ, като безспорният извод от тези норми е,
че лицето реално следва да осъществява трудова дейност въз основа на трудовото
си правоотношение. Съответно, неизвършването на реална трудова дейност от своя
страна е относимо към изпълнението на трудовия договор, а не към неговата
действителност и по тази причина КТ предвижда като последици от непрестирането
на труд - неизплащане на договореното трудово възнаграждение, реализиране на
дисциплинарна отговорност, прекратяване на трудовия договор и др. Действително,
контролните органите на НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по
спазване на трудовото законодателство, но според съда, предвидените в чл. 108
от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност, им дават
право при извършване на проверките относно спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване, последните детайлно да изследват дадено
трудово правоотношение, за да извършат преценка, възникнали ли са осигурителни
права за конкретното лице.
Спорът в настоящото производство се отнася до реалното
полагане на труд от И*** З*** по трудовото ѝ правоотношение с „Т*** – М
2017" ЕООД като относно съществуването на това трудово правоотношение не
се спори, но това реално полагане на труд е релевантно за възникване на
осигурително правоотношение, респ. за възникването на осигурителни правна за
същото това лице. Поради това не могат да бъдат възприети твърденията, развити
в жалбата, че процесните задължителни предписания на практика вменяват
задължение на работодателя да признае недействителност на трудовото
правоотношение по сключения между него и определен работник трудов договор,
нито че липсата на данни за проведено производство за обявяване на
недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 3 от КТ с влязъл в сила
съдебен акт, води до незаконосъобразност на тези задължителни предписания.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че не са
представени релевантни доказателства за изпълнение на конкретни трудови
функции, т.е. реално полагане на труд, от страна на И*** З*** по сключения от
нея трудов договор с „Т*** – М 2017“ ЕООД, предвид което твърденията в обратен
смисъл остават недоказани. Според съда, извършената проверка от контролния
орган на ТП на НОИ – гр. Монтана е достатъчно пълна и подкрепена с необходимите
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че в действителност
от лицето не е упражнявана реално трудова дейност и съответно не е възникнало
осигурително правоотношение.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от „Т*** – М 2017" ЕООД, с ЕИК * се
явява неоснователна и недоказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание,
без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона,
т.е. по отношение на него не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива следва да се присъдят. Същите са доказани по делото,
доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид правната и
фактическа сложност на делото съдът намира, че жалбоподателката следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто, във връзка с чл.
172, ал. 1 от АПК, Административен съд – Монтана, ІІ-ри състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Т*** – М 2017“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.В.И. против
Решение № 2153-11-46 от 12.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Монтана, с което жалбата на „Т*** – М 2017“ ЕООД е приета за неоснователна и са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01234518 от 10.11.2022г.,
издадени от контролен орган при Териториално поделение на НОИ – гр. Монтана,
като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Т*** – М 2017“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя му З.В.И., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национален
осигурителен институт сума в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд – Монтана пред Върховен административен съд в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: