№ 20129
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.ОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110118505 по описа за 2024 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от А. – изпълнителен директор, срещу Е. И. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК . 1, бл.1Г, вх.А, ет.4, ап.9, със съдебен адрес в гр. София,
бул. Ген. Скобелев № 51, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат К. Ч., искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите в полза на ищеца суми, както следва: сумата от 568,42 лева
(петстотин шестдесет и осем лева и 42 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 86,78 лева
(осемдесет и шест лева и 78 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 05.12.2023 г., сумата от 15,21 лева (петнадесет лева и 21 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,08 лева (три лева и 08 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.12.2023 г.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като
с разпореждане е бил уведомен да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот за процесния
период, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от
Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ, Ж.К. . 1, бл.1Г, вх.А, ет.4, ап.9, аб.
№ 78167 за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не е изпълнил
задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в
1
процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че не е доказано доставянето на
топлинна енергия точно определена по количество и качество. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, представя и доказателства за плащане на сумите по исковата молба.
Излага доводи за неоснователност на исковите претенции. Моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди направените разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Т.“ ЕООД не оспорва предявените искове, представя
писмени доказателства, относими към предмета на спора.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 1816/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, но в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил сумите по
заповедта, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането
си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Видно от представените писмени доказателства (л. 17-42; л. 55-61 и от л. 96 до л. 101
от делото), че ответницата е собственик на процесния топлоснабдяем имот, находящ се в
гр. София, Ж.К. . 1, бл.1Г, вх.А, ет.4, ап.9, като имотът е станал изключителна собственост
на ответницата с Брачен договор от 21.12.2017 г., поради което като собственик на имота,
ответницата се явява потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество,
съгласно Закона за енергетиката.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“
ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е посещавала имота, като са
попълнени документите за главен отчет, подписани от потребител. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. В процесното жилище не е имало монтирани
отоплителни тела и топлоразпределители. В имота се ползва топла вода, отчитана чрез
водомер. Изготвени са изравнителни сметки от ТЛП след всеки отоплителен сезон, като в
тях се съдържа топлинна енергия за отопление. Установено е от експертизата, че за
процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление възлиза на 708.57
лв., а за подгряване на топла вода - 524.16 лв. Общото задължение възлиза на 1232.73 лв.
2
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
568.42 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 15.21 лв.
Съответно лихвите за периода върху главницата за дялово разпределение възлизат на
89.86 лв., а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 3.08 лв. При
установяване на дължимите суми вещото лице е констатирало, че са взети предвид сумите,
заплатени с приложените към отговора на исковата молба платежни документи.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответницата се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответницата е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
същата се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за
доставка на такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР.
Ето защо, искът се явява основателен срещу ответницата. Доколкото обаче уреда,
инсталиран в абонатната станция, където се намира топлоснабденият имот не е преминал
законовоизискуемата метрологична проверка, съдът счита, че искът в частта за топлинна
енергия, доставяна чрез сградната инсталация в сградата, където се намира имотът, не е
доказан по размер и в тази част следва да се отхвърли. За установено следва да се приеме, че
в имота през процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имота в
размер на 708.57 лв., а за подгряване на топла вода - 524.16 лв., като общото задължение
възлиза на 1232.73 лв., съгласно установеното от съдебно-техническата експертиза. След
приспадане на заплатените от ответника суми, установени от вещото лице по счетоводната
експертиза, непогасеното задължение към ищеца възлиза на 568.42 лв. за цена на топлинна
енергия, главница за такса дялово разпределение – 15.21 лв., съответно лихвите за периода
върху главницата за дялово разпределение възлизат на 89.86 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 3.08 лв.
Следва да се разгледа възражението за погасяването на вземането по давност,
наведено в отговора на исковата молба. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с
което е спряна давността на 10.01.2024 г., а исковият период е от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. Следва да се извърши проверка дали част от вземанията са били погасени по
давност, съобразявайки и периода по време на обявеното в страната извънредно пандемично
положение, във връзка с което давностните срокове са спрени със Закона за извънредните
мерки от 2020 г. за периода 20 март – 27 май 2020 г. Тъй като се касае за периодично
вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Като съобрази, че всяко месечно вземане към ищеца става изискуемо 45 дни след
периода, за който се отнася, то при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са тези, станали изискуеми преди 18 септември 2020 г., съобразявайки
периодите на спиране на теченето на давностните срокове по силата на ЗЗД и на Закона за
3
извънредните мерки от 2020 г.
Съобразно заключението на вещите лица, погасени по давност се явяват сумите за
месеците май, юни, юли, които са станали изискуеми 45 дни след изтичане на периода, за
който се дължат, към датата 18 септември 2020 г., а това са сумите от 70.03 лв. за топлинна
енергия и лихвите върху тази сума в размер на 10.69 лв. Останалите суми са непогасени и се
дължат, а именно – главница за топлинна енергия в размер на 498.39 лв., лихви върху тази
главница в размер на 76.09 лв., както и за дялово разпределение главница от 15.21 лв. и
лихви върху тази сума от 3.08 лв.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен за сумата от
главница за топлинна енергия в размер на 498.39 лв., лихви върху тази главница в размер на
76.09 лв., както и за дялово разпределение главница от 15.21 лв. и лихви върху тази сума от
3.08 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
10.01.2024 г. до окончателното плащане, а за сумите, погасени по давност – да се отхвърли.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 675.00 лв., в това число за държавна
такса, за депозити за вещи лица и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца
възлизат на 750.00 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част от иска
срещу ответника му се следва сума в размер на 660.00 лв. за двете производства. Ответникът
също е поискал разноски, като е представил Договор за правно обслужване по делото (л.112
от делото), като от същия се установява, че е заплатено възнаграждение от 500 лв. за защита
по настоящото производство. В заповедното производство не е депозирано доказателство за
заплатено възнаграждение за адвокат. Ищецът е направил възражение за възнаграждението
на адвоката на ответник.
Съдът, като съобрази характера на производството, липсата на фактическа и правна
сложност, разглеждането на делото в едно открито съдебно заседание в отсъствието на
ответника и неговия процесуален представител, счита, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно и следва с оглед цената на иска да се намали
възнаграждението за адвоката на ответника в размер на 400 лв., съгласно Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да се
присъди на ответника сумата от 48 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от А., и Е. И. К. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК . 1, бл.1Г, вх.А, ет.4, ап.9, със съдебен адрес в гр.
София, бул. Ген. Скобелев № 51, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат К. Ч., на основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответницата Е. И.
К. с ЕГН: ********** дължи на ищеца . София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, за главница за топлинна енергия в
размер на 498.39 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки),
лихви върху тази главница в размер на 76.09 лв. (седемдесет и шест лева и девет стотинки),
както и за дялово разпределение главница от 15.21 лв. (петнадесет лев и двадесет и една
стотинки) и лихви върху тази сума от 3.08 лв. (три лева и осем стотинки), ведно със
законната лихва върху всяка една от двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.01.2024 г. до окончателното плащане, като отхвърля
исковете за главница за топлинна енергия над размера от 498.39 лв. до пълния предявен от
568,42 лева, както и иска за лихви върху тази главница над сумата от 76.09 лева до пълния
предявен размер от 86,78 лева, като неоснователни, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА Е. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. . 1, бл.1Г, вх.А, ет.4,
ап.9, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от А., сумата от 660.00 лв. (шестстотин и шестдесет лева) за
разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на уважената
част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от А. да заплати на Е. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, Ж.К. . 1, бл.1Г, вх.А, ет.4, ап.9, сумата от 48.00 лв. (четиридесет и осем лева) за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и ТЛП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5