Р Е Ш
Е Н И Е
№ 101
гр.
Русе, 07.07.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Недялка Неделчева като
разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 202 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Сити Кеш“ ООД
гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. П. чрез адв. Г. И. - *******против
Решение № 74/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3507 по описа за 2019 г. на
Районен съд Русе, с което е прогласена нищожността на Договор за паричен заем „Кредирект“
№ 245598/14.12.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и Г.В.Т.,
ЕГН **********, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, поради противоречие със закона и в
частта, с която е отхвърлен предявения
насрещен иск за осъждане на Г.В.Т., ЕГН ********** да заплати на „Сити Кеш“
ООД, ЕИК ********* сумите: над 95.11 лева до
предявените 202.06 лева - непогасен остатък от падежирали
вноски за периода м.април – м.юли 2019 г. по процесния договор. Развива подробни съображения за неправилност
на решението. Счита същото за постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на формираните изводи относно
правно релевантните факти по
спора. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с
което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца и бъдат уважени насрещните претенции.
Въззиваемата страна по жалбата Г.В.Т. чрез адв. Д. *** счита същата за неоснователна, а
решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Развива подробни съображения.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Не
е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз
основа на които съдът е мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил
релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и
след обсъждането им е направил своите изводи за основателността на заявената
главна претенция и частична неоснователност на насрещната такава.
За
да уважи ищцовите претенции първоинстанционният съд е
приел, че кредитополучателят се ползва от общата потребителска закрила по чл.
146, ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 24 ЗПК, предвиждаща
нищожност на неравноправните клаузи в договорите между потребители и търговци,
както и наличието на такива клаузи в сключения между страните договор за
потребителски кредит, воден от което е прогласил сключения между страните
договор за кредит за нищожен на основание чл. 21 ЗПК и е уважил предявения
насрещен иск за сумите: 95.11 лева – непогасен остатък от падежирали
вноски за периода м.април – м.юли 2019г. и 295.89 лева – сбор от непогасени падежирали вноски за периода м.август – м.декември 2019г.
по договора за паричен
заем, сключен между страните, като е отхвърлил иска в останалата част – за
сумата над 95.11 лева до предявените 202.06 лева – непогасен
остатък от падежирали вноски за периода м.април –
м.юли 2019г. предвид зачетеното извършено от длъжника плащане.
Както правилно е констатирал
първоинстанционният съд на лице са допуснати груби нарушения на принципите
на добросъвестност от страна на кредитодателя,
наличие на множество неравноправни клаузи и такива в противоречие на закона, и договорът за кредит следва да се счита за нищожен, като съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Приел
е, че предвид констатираната нищожност на договора, поради противоречие със
закона, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по контракта.
Първоинстанционният съд е обсъдил
представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими
към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е
приложил относимите материалноправни норми.
Към решението на
първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви,
съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и
възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата
инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени
обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до
правилни правни изводи.
Съдът
правилно е установил, че при липсата на данни за наличие на други разходи по
кредита освен единственият разход -
предвидената в договора възнаградителна лихва, не става
ясно как е формиран ГПР от 48.26%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент – 40.08%, който освен всичко друго надвишава
трикратния размер на законната лихва.
Съобразно Решение
С-453/10 на СЕС използването на заблуждаващи търговски практики и по-конкретно
заблуждаването на потребителя чрез посочването в договора на годишен процент на
разходите, който не е действително прилагания в отношенията между кредитора и заемателя, представлява един от елементите, на които може да
се основе преценката за неравноправния характер на договорените клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Нарушено е и законовото изискване за минимален
размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и всички негови
елементи. Клаузите на договора не само трябва да бъдат формулирани по начин,
който е достъпен за средния потребител, но и следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който да не е твърде дребен, за
да се избегне опасността като такъв да
бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В случая и това изискване не е спазено.
Освен това е уговорена
неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, извън присъщите присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяща
единствено постигането на неоснователно обогатяване, което я прави нищожна поради накърняване на добрите
нрави съобразно т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на
ВКС. Както правилно е констатирал
първоинстанционният съд чрез нея се заобикаля и законът – чл.33, ал.1 ЗПК,
който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
По изложените съображения, съдът
правилно е счел, че процесния Договор за паричен
заем №245598, сключен на 14.12.2018г. не отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е недействителен и
е приложил нормата на чл.23 ЗПК, съобразно която „когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредите, но не дължи лихва и други разходи по кредита“. Зачитайки
направеното от кредитора признание за извършено плащане в размер на 109,00 лева,
съдът е приспаднал тази сума от дължимата
от ответника по насрещния иск главница в условията на настъпилата предсрочна
изискуемост и е уважил претенцията само за разликата от 95.11 лева – непогасен остатък от падежирали вноски за периода м.април – м.юли 2019 г. , като
изцяло е приел за дължими всички непогасени падежирали
вноски за периода м.август – м.декември 2019 г. в размер на 295.89 лева.
Решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са
направените в настоящото производство разноски. Справка по чл. 80 ГПК няма
представена.Възнаграждението за адвокатска защита на въззиваемата
страна следва да се присъди на основание
чл. 38, ал.2 ЗА, изчислено по реда на чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.06.2004
г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 74/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3507 по описа за 2019 г. на Районен
съд Русе.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД гр. София, ЕИК
*********, представлявано от управителя Н. П. да заплати на адв. Д. *** сумата от 100,00 лв
възнаграждение за адвокат в производството пред РОС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: