О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.02.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 185 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна
жалба вх.№ 7351/27.12.2018г. на КПТУ“КАЛЕ
- 94“ с. Лопушна срещу разпореждане № 4845/11.12.2018г, постановено по
ч.гр.д.680/18г на ПРС, с което е било върнато депозирано от името на длъжника
възражение по чл. 414 ГПК и е отменен акта, с който са приложени последиците му
спрямо кредитор, получил заповед по чл. 417 ГПК.
Жалбоподателят
сочи, че първоинстанционният съд без да посочи конкретните си мотиви,
неправилно е приложил правилата за преценка на легитимацията на страните, като
е лишил длъжника от възможност да обоснове органовото представителство на
кооперацията и валидното сезиране на заповеден съд. Позовава се на решение на
общото събрание на кооперацията за избор на подателя на възражението Х.К.за
председател и осуетяването на оповестяването в ТР на този избор поради наложена
обезпечителна мярка в полза на член кооператор. Моли разпореждането да бъде
отменено.
Насрещна страна
кредитор „АГРОЕКИП“ООД гр. Шумен, чрез пълномощник адв. Николов (ШАК), е депозирал становище с доводи за
недопустимост на производството поради липса на легитимация на автора на
жалбата като представител на кооперацията длъжник. Позовава се на отричане на
удостоверено в Търговския регистър законово представителство, правилно отчетено
в акта на първата инстанция. Моли недопустимата жалба да не бъде разглеждана.
Частната жалба е подадена преди изтичане на
седмичен срок (първи работен ден след
неприсъствени празнични дни), считано от дата на уведомяване на жалбоподателя
за обжалвания съдебен акт. Подадена е от лице, чиято представителна власт не е
била зачетена от първата инстанция по възражението на насрещната страна.
Доколкото обаче именно това е процесуалния въпрос, породил спора между страните,
въззивният съд следва да го разгледа по съществото на частната жалба.
Обжалваното
разпореждане отменя зачитането на началния етап от защитата на длъжник срещу
издадена заповед за незабавно изпълнение, като осуетява искова защитата на тази
страна. Тези последици налагат квалифицирането му като обжалбаем акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване (чл. 274 ал.1 т.1 ГПК). Авансово дължимата държавна
такса в размер на 15 лв е надлежно внесена. Съдът приема производството по
частната жалба за допустимо.
Производството пред първата инстанция е
проведено по заявление на кредитора „АГРОЕКИП“ООД срещу Кооперация за производство,
търговия и услуги “КАЛЕ - 94“, ЕИК
*********, въз основа на документ по чл. 417 т. 9 ГПК. След допускане на
незабавното изпълнение на издадената заповед № 469/07.06.2018г, пред заповедния
съд са били представени възражение вх.№ 3971/11.07.18г и жалба срещу
определените в заповедта разноски вх.№ 3972/11.07.18г. И двата документа сочат
като издател Х.К., заявил изрично, че действа от името на кооперацията –
длъжник. Това лице е изпълнило и указанията на съда (дадени при администриране
на частната жалба) за доказване на момента на връчване на оспорената заповед,
като е представило чрез упълномощен адвокат обратна разписка за получена на
27.06.18г пощенска пратка, с която
поканата за доброволно изпълнение и приложена към нея заповед, изпратени от
частен съдебен изпълнител са достигнали до кооперацията- адресат. Въз основа на тези данни заповедният съд е
зачел възражението на длъжника, като подадено в рамките на преклузивен
двуседмичен срок и е указал на заявителя задължението му по чл. 415 ал.1 т.1 ГПК.
Вместо да изпълни
указанията, кредиторът е оспорил действието на възражението, като се е позовал
на две процесуални пречки за зачитането му: липса на представителна власт на
подателя, заявил се като председател без налично вписване на такова обстоятелство
в търговския регистър и пропускане на срока по чл. 414 ал.2 ГПК, изключващ
интерес от оспорване на дълг, за които след изтичане на срока за доброволно
изпълнение е приключило и принудителното изпълнение и взискателя е бил
удовлетворен.
С обжалвания акт
съдът е уважил оспорването на кредитора и е отменил предходното си разпореждане
като изрично е върнал на подателя прието възражение с мотив за липса на активна
процесуална легитимация на подателя му. Това произнасяне не съдържа фактически
обстоятелства, установени от съда, но е възпроизведено като текст върху
разпечатка от електронна справка от публично достъпен Търговски регистър, от
която е видно, че кооперацията- длъжник се представлява от Сейхан Мехмед, а
името на Х.К.не е видно в справката.
При така
установеното съдът намира частната жалба за основателна.
На първо място,
съдът е допуснал съществено нарушение на правото на защита на страната, като е
връчил само диспозитива на обжалваем акт, въпреки изискването на чл. 7 ал.2 ГПК. В случая съществено за съдържанието на произнасянето е не само изявеното
от съда разпореждане за връщане на възражението, но и факта, че същото е
оповестено върху служебно събраната справка от ТР за регистрирани обстоятелства
за кооперацията- подател на това възражение. При този начин на изразяване на
волята на съда, самият документ, върху който е записан съдебния акт има
значение на мотиви и съобщаването му е налагало обявяване в цялост. Като не е
бил връчен във вида, в който е постановен, актът е съобщен непълно, съответно и
това е обусловило оплакването за липса на мотиви. Въззивният съд преценява, че
мотивацията на първата инстанция може да бъде извлечена несъмнено от
възприемането на служебната справка за вписани в ТР данни, поради което намира
това оплакване за неоснователно.
Същевременно, като
съобразява дадените указания с ТРОСГТК№6/2017 на ВКС, въззвиният съд намира, че
бланкетно мотивирания акт може да бъде
предмет на пълен въззивен контрол, тъй като частния жалбоподател не
дължи обосновка на пороците на този акт, а въззивният съд следва да изложи
собствените си мотиви по приложението на процесуалния закон.
На второ място,
жалбоподателят е обосновал легитимацията си да действа от името на длъжник по
издадената заповед за изпълнение с породено от решение на общото събрание на
член-кооператорите законово представителство. Въззивният съд извършва справка
по партидата на търговеца, при която освен оповестените публично данни за
вписан представляващ Сейхан Хюсеин Мехмед, установява и следните обстоятелства:
С две поредни заявления за вписване на промени
(образец А7 вх. рег.№ 20180510102053 и
Заявление А7 20180628165456)
кооперацията e предприела оповестяването на нов състав на управителни органи,
включително и избора на Х.К.като новоизбран председател, представляващ
кооперацията. Към документите, посочени от заявителите обаче, са били приложени
протоколи, удостоверяващи взети решения на общи събрания, проведени на
28.04.2018г и на 24.06.2018г за избор на нов председател. И двете регистърни производства са били
спрени, поради оспорване на законосъобразност на взетите решения на общите
събрания от член-кооператори, предявили искови претенции. Именно второто от
тези събрания се сочи от жалбоподателя като пораждащо легитимацията на новия
представляващ.
Съдът съобразява,
че за разлика от решенията на търговските дружества, чието оповестяване в ТР е
предпоставка за противопоставимостта им на трети лице, специалният Закон за
кооперациите не предвижда обуславянето на действието на решенията на общото
събрание от вписването им в ТР. Съответно за фактическия състав, пораждащ
органовото представителство оповестяването на решението за избора е без
значение. Самото овластяване на новия председател се счита възникнало с
довършването на сключването на сделката – решение по чл. 18 ал. 5 ЗК и поражда
действието си веднага( по арг. от конститутивния характер на иска по чл. 59 ЗК
и уреденото специално производство по спиране на действието на решението по чл.
61 ЗК, което би било безпредметно, ако действието на решението не се пораждаше
незабавно). В този смисъл, след вземането на решението и оповестяването му с
протоколиране, представителната власт на новоизбрания председател възниква и
следва да бъде зачитана във вътрешните отношения между кооперацията и нейните
членове, независимо дали този избор е проведен законосъобразно или не. По
отношение на третите лица (различни от самото юридическо лице и членуващите в
него) легитимацията на новия орган става явна след регистриране на промяната,
по арг. от чл. 7 ал.1 ЗТРЮЛНЦ. Дори и това оповестяване обаче да не е извършено
(поради предприета защита на засегнати член-кооператори), третите лица не могат
да отричат тази легитимация само защото не е вписана. Това е така, защото
липсва специално правило, уреждащо конститутивен характер на този вид вписване,
а оповестяването на новия избор може да се извърши и пряко спрямо конкретното
трето лице, за да е обвързано то с обявения нов факт, по арг. от чл. 7 ал.2 от
ЗТРЮЛНЦ.
В конкретния
случай, процесуалните действия от името на кооперацията длъжник са били
предприети, чрез лице, заявило се като законен представител (във възражение
вх.№ 3971/11.07.2018г). Съдът не е проверил към този момент представителната
власт, но е уважил по-късно направено от кредитора възражение, без да осигури
възможност на подателя да оповести на третото лице нерегистрараната още
промяна. Правилото за служебно начало в съдебното производство обаче, е
налагало на съда да предприеме проверката за представителна власт служебно (
чл. 7 вр. чл. 101 ГПК) и да констатира разминаването между оповестените за
третите лица данни за законно представителство и посоченото във възражението
лице, като даде съответни указания на кооперацията за потвърждаване на
действията на Х.К.от законния представител или за доказване на неоповестения
нов избор. Указание за тази нередовност не е дадено на подателя на възражението
дори и след оспорването на редовността на процесуалното действие от кредитора.
Това процесуално нарушение е лишило жалбоподателя от възможността да докаже
легитимацията на законовия представител, поради което и въззивният съд следва
да разгледа новопредставените доказателства в тази връзка( чл. 278 ал.4 вр. чл.
266 ал. 3 ГПК).
Видно от служебно
достъпните чрез справка по досието на търговеца доказателства, приложени към
заявленията в ТР протоколи от общото
събрание, на 24.06.2018г е взето решение, с което е довършен избор на подателя Х.К.за
председател на кооперацията-длъжник, а така избраното лице е дало и съгласието
си за този избор и е упражнило овластяването си, като е предприело действия от
името на юридическото лице. При служебна справка по ч.т.д.1642/2018г на ВОС,
допълнително се установява, че в хода на оспорването на законосъобразността на
избора на този председател по гр.д. № 805/2018 г. на Районен съд гр. Провадия е
било допуснато спиране на изпълнението само на друго решение, взето на същото
събрание, но искането на заинтересованото лице за спиране и на действието на
избора на органите на кооперацията е отказано, като неадекватно на интереса на
оспорващия. При тези данни, не може да
се поддържа, както във вътрешните отношения, така и спрямо уведоменото за новия
избор трето лице (кредитор в заповедното производство), обосновано оспорване на
представителната власт на новия председател. Посочените пред въззивния съд
доказателства следва да се зачетат с обратна сила( по арг. от чл. 101 ал.3 ГПК), съответно възражението на длъжника вх.№ 3971/11.07.2018г се приема за
подадено от законен представител, доказал представителната си власт, породена
от избора му като орган на юридическото лице.
Обжалваното
разпореждане от 11.12.2018г е мотивирано с констатация в обратен смисъл, поради
което е изцяло необосновано и следва да се отмени в частта му, с която
възражението на длъжника е върнато на подателя.
В останалата му
част разпореждането касае предходен акт, с който са приложени последиците на
редовно възражение спрямо кредитора. Сам по себе си този акт не подлежи на
въззивен контрол, тъй като нито препятства защита на страните, нито е уреден
изрично като обжалваем акт. Доколкото обаче продължаването на
съдопроизводствените действия по редовно депозираното възражение налага и
съобразяване на срока по чл. 414 ал.2 ГПК, а между насрещните страни съществува
спор за началния му момент(кредиторът твърди изтичането му към 29.06.18, а
длъжникът започването му на 27.06.18г)
въззивният съд преценява за целесъобразно да разпореди на първата
инстанция преди да укаже отново на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си, да събере официални данни за връчването на издадената заповед по
реда на чл. 418 ал. 5 ГПК.
По тези съображения
и на осн.чл. 278 ал. 2 ГПК, съставът на
Варненския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4845/11.12.2018г, постановено по ч.гр.д.680/18г на
ПРС, САМО В ЧАСТТА, с която е било върнато депозирано от името на длъжника КПТУ“КАЛЕ
- 94“ с. Лопушна възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за незабавно
изпълнение № 469/07.06.2018г.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствени
действия по администриране на възражение по чл. 414 ГПК вх. № 3971/11.07.2018г
депозирано от името на длъжника
КПТУ“КАЛЕ - 94“ с. Лопушна, чрез
законен представител председател Х.К., след събиране на официални данни за връчването на издадената
заповед по реда на чл. 418 ал. 5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.