№ 21131
гр. София, 21.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110131861 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 87969/15.03.2024г., подадена от адв. К...., в качеството и
на пълномощник на П. Х. Ц., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на
решението в частта за разноските като съдът увеличи присъдените разноски като присъди
разноски за защита в заповедното производство.
Ответникът е взел становище за неоснователност на молбите.
Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и допустима
разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С решението по делото съдът е изложил мотиви по отношение на разноските на
ответника в производството.
За процесуална икономия съдът намира, че следва да препрати към мотивите на
решението в тази част.
За пълнота обаче следва да посочи следното:
В случая се претендират разноски в за защита и съдействие в заповедното
производство.
Съдът намира, че защитата на ответника се е реализирала напълно в проведеното
исково производство, а в заповедното защитата се концентрира върху подаване на бланково
възражение.
При това положение съдът намира, че молбата по чл. 248 следва да се остави без
уважение.
Последно съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
1
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест за
ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия
защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с
решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение не следва да бъде изменяно.
Ето защо съдът намира че молбите по чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 87969/15.03.2024г., подадена от адв. К...., в
качеството и на пълномощник на П. Х. Ц., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска
изменение на решението в частта за разноските като съдът увеличи присъдените разноски
като присъди разноски за защита в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
След изтичане на срока за обжалване делото да се изпрати на СГС за произнасяне по
вече подадената въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2