О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260126
гр. Пловдив, 12.11.2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
2.ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
след като се
запозна с материалите по ВЧНД № 536 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано
от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Второинстанционното
производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се
развива по глава 22-ва от НПК
Образувано е по
протест на ОП - * срещу определението № 260242/28.10.20 г. по н.о.х.д. № 2043/20
г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание
съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на прокуратурата
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на осн. чл. 249,
ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
В протеста, който
не е просрочен, се обосновава мнение, че съдът не е бил прав да счете, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при оформяне на обвинителния акт. Протестиращият
счита, че не са налице нито празнини при очертаване на фактическата картина на
инкриминиринаните събития, нито разминаване между мотивна и диспозитивна част.
Претенцията е да се отмени атакуваният акт, като въззивната инстанция разпореди
да продължи съдебното разглеждане на делото, както и да продължи действието на
настоящата мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По делото постъпи
молба от страна на подс. М., с която приканва съда да побърза с решаването на
въпроса за мярката му за неотклонение заради влошаване на здравето му.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна
инстанция, след като прецени съображенията в протестираното определение и в
протеста, прие, че протестът е основателен.
За да постанови
определението си за прекратяване на съдебното производство по посоченото
наказателно дело и да го върне на първата процесуална фаза, съдът е открил следните
пороци при формулиране на обвинителната теза:
(1) Лицата, на
които подс. М. е бил акцесорен съучастник, са посочени като извършители и
помагачи, а в описателната част на обвинителния акт не са фиксирани факти, от
които да може да се изведе заключение за тяхна помагаческа роля;
(2) Изпълнителното
деяние на твърдяното престъпление, авторство на подс. М., е изразено в
диспозитива на обвинителния акт със словосъчетанието „е прокарал в обръщение“,
което противоречи на обстоятелствената част на обв. акт, в която неговата роля
е описана като „умишлено подбудил“ и „умишлено улеснил“;
(3) Не са обособени
и индивидуализирани отделните деяния от твърдяното продължавано престъпление.
Според апелативния
съд обвинителният акт не страда от видените недостатъци.
1. В него много
подробно са описани факти, свързани с уговарянето, подготовката и извършването
на престъпленията. После на тези факти е дадена съответната правна оценка.
Съобразно своя прочит на визираните в общата част на НК норми относно
съучастието прокурорът е приел, че извършителите на твърдените престъпления са и
помагачи. Дали е възможна подобна материалноправна конструкция (при която
извършителството да не погълне действията по подпомагане) трябва да реши съдът.
Това следва да направи не към настоящия процесуален момент, а с присъдата. За
нарушаване на процесуалните права на защитата не може да става дума при
положение че обвинителната теза е съвършено ясно очертана от фактическа страна,
а недоразумението касае единствено нейното правно окачествяване. Иначе казано,
избраното квалифициране (на действията на Т.Д. и Д.Д.) поражда не противоречие
с фактическата страна на прокурорската теза, а спор по правото. По реда на
настоящото производство, предназначено да решава процесуално-правни въпроси,
съдът и от долната, и от горната инстанция не може да преценява правната
състоятелност на коментираната постановка.
2. ПАС се съгласява
с виждането на първата инстанция, че приносът на съответния съучастник следва
да бъде очертан в диспозитива конкретно. Така би се постигнала максимална
информативност на обвинителния акт. В случая прокурорът не е посочил, че обв. М.
умишлено е подбудил и подпомогнал извършването на престъплението от страна на
свидетелите Д. и Д.. Използвал е абстрактната законова формулировка, което е
напълно допустим подход. Ноторно е, че приносите на всички съучастници трябва
да стоят в причинна връзка с изп. деяние, като отговорността на акцесорните
участници въобще не може да се ангажира без осъществяване на това деяние. Така
че не е грешно участието им в даденото престъпление да се укаже посредством
езика на закона, използван за очертаване на изпълнителното деяние – в случая
„прокарал в обръщение“. Разбира се, съдът има възможност с присъдата да
редактира диспозитива и така да постигне прецизност на изложението.
3. Не е правилен
укорът към прокурора, че не е разграничил отделните деяния от състава на
твърдяното продължавано престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния
акт са обособени случаите на опит за прокарване в обръщение на неистински
банкноти, които не са инкриминирани, от случаите на прокарване в обръщение на
подобни банкноти, които са инкриминирани. Последните са три на брой.
Повторението на техния брой и конкретен предмет в заключителната част на обвинителния
акт не е необходимо. Въпросната част трябва да съдържа признаците на твърдяното
посегателство в синтезиран вид. Както в случая.
По изложените
съображения обжалваното определение се оказа незаконосъобразно и като такова
подлежи на отмяна. Явява се основателно искането на протестиращия
съдопроизводствените действия по делото да продължат.
Определението
следва да се отмени и в частта относно мярката за неотклонение на подсъдимия
„задържане под стража“. Съдът изрично е предпоставил изменянето ѝ в
„подписка“ от постановеното връщане на делото на досъдебното производство.
Мотивирал се е с невъзможността да се прогнозира времето, което ще е необходимо
на прокурора да отстрани разискваните по-горе неблагополучия при формулиране на
своята теза в обвинителния акт. При положение че настоящата инстанция не прие
за основателно становището за порочно представяне на тази теза, отпада и
водещият аргумент за изменението на мярката за неотклонение.
Другият аргумент е
свързан със здравословното състояние на г-н М.. Той страда от онкологично
заболяване с проявена още от пролетта симптоматика. Сам по себе си фактът на
това страдание не е достатъчен за потвърждаване на протестираното изменение на
мярката за неотклонение. Това е така, тъй като между кориците на делото не се
съдържат данни за несъвместимост с престой в арестни условия. В ЗИНЗС и в
подзаконовите нормативни актове се съдържат ясни и конкретни правила за
незабавна реакция при здравословни проблеми на задържаните лица, включително за
диагностика и лечение във външно здравно заведение. ПАС не се съмнява, че ще
бъдат приложени и по отношение на подсъдимия.
Що се отнася до
необходимостта от оперативно лечение, тя е налице, видно от представената по
делото епикриза, в която е фиксирано решение на общата клинична онкологична
комисия към МИ на МВР от 17.09.2020 г. Видно обаче от същата епикриза, издадена
от хирургичния сектор на *, операцията може да се извърши в същата болница.
Изложеното в молба
до ПАС твърдение на подсъдимия за драматично влошаване на здравето му през
последните дни, се оказва голословно, доколкото не е скрепено със съответните
медицински данни. Ако подобни данни бъдат представени пред окръжния съд, той
може отново да вземе решение за изменение на мярката за неотклонение или да
разгледа делото като приоритетно.
По изложените
съображения Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението № 260242/28.10.20 г. по н.о.х.д. № 2043/20 г. на ПОС в частта, с
която съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на ОП-* за
отстраняване на съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, както и в
частта, с която взетата по отношение на подсъдимия Б. М. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ е изменена в „подписка“.
ВРЪЩА делото на ПОС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :