Р
Е Ш Е Н И Е
№
130
Габрово,
10.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на единадесети октомври,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
секретар Радослава
Райчева и с участието на прокурор Тихомир П. ***,
като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 119 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от
22.02.2023 г., издадено от зам. директора на Регионална дирекция по горите
/РДГ/ - Велико Търново, с което на касатора Ц.Х., за нарушение на чл. 257, ал.
2 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от същия
закон е наложена глоба в размер на 1000.00 лв.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното:
На
22.06.2022г. Ц.П.Х. издава Позволително за сеч /ПС/ № 0671746 от същата дата,
за имот № 43966.379.10, попадащ в отдел 224, подотдел „т1“, землище Ловнидол –
частна горска територия, без насаждението да е маркирано съгласно чл. 49, ал. 2
от Наредба № 8/2011 г. съобразно предвижданията на горскостопанската програма,
утвърдена със Заповед № РД08-304 от 09.07.2021 г. за краткосрочно-постепенна
сеч с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 12 плътни куб. м. без
клони, като, видно от карнет-описа от 09.09.2021 г. насаждението е маркирано за
провеждането на сеч с интензивност 43.59 % и размер на ползване 17 плътни куб.
м.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Оспорва компетентността на актосъставителя а
административно-наказващия орган /АНО/. Намира, че те не са изяснили случая,
като не са извършилипроверка на място в имота, за който е издадено ПС, не са
установили действителният процент на отсечената дървесина, а проверката е
извършена само по документи, от които нарушението не може да се установи. В
нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН не са събрани посочените от жалбоподателя
доказателства в подкрепа на защитната му теза. Не е установено, че същият е
административно наказателно отговорно лице – лице, упражняващо лесовъдска
практика, вписано в нарочния регистър. Не става ясна причината, поради която
като място на извършване на нарушението е посочен гр. Габрово, след като то е
осъществено чрез интернет информационната система на ИАГ. НП не съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Самото
деяние не е доказано, като твърденията, съдържащи се в НП, не се подкрепят от
събраните доказателства към преписката. В тази връзка и Х. оспорва
достоверността на твърденията и истинността на фактите, изложени в АУАН и НП.
Оспорват се и мотивите, изложени в насока неприлагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че деянието
и дееца са установени по несъмнен начин, спазена е процедурата по издаване на
НП, деянието е описано достатъчно ясно и същото съответства на текста на
посочената като нарушена правна норма, а санкцията е законосъобразно
индивидуализирана. За да достигне до тези изводи, съдът се позовава на
доказателствата по административно-наказателната преписка, както и на събрани в
хода на производството свидетелски показания. Установено е и специалното
качество на жалбоподателя, което го прави задължен субект по нарушената правна
норма. Счетено е, че е негова отговорност, като издател на ПС, да провери за
кумулативното наличие на документите по чл. 52, ал. 1от Наредба № 8/05.08.2011
г. преди да издаде ПС и да следи за съответствието между тях и него. При установено
разминаване лесовъдът е следвало да откаже да издаде ПС с посочените параметри.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок. Подадена е от
заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с
оглед нейната основателност.
В жалбата си
касаторът излага още веднъж доводите, наведените пред въззивния съд. В
допълнение към вече изложените възражения касаторът сочи, че РС неправомерно не
е приел и обсъдил коригирана горскостопанска програма, утвърдена он директора
на РДГ, но с различни параметри в сравнение с първоначалната такава. Не е
обърнато внимание и на различията в сортиментните ведомости на Х. и контролния
орган, както и данните, съдържащи се в КП. Броят на маркираните дървета по карнет описи е 91 бр., а констатираните
такива от контролните органи – 94 бр. Не е обърнато внимание и на Протокол за
освидетелстване на сечище № 0650639 от 07.07.2022 г. към ПС № 671746 от
22.06.2022 г. По силата на този протокол по искане на собственика и на
маркиралия насажденията касаторът е прекратил процесното ПС № 671746 още на
07.07.2022 г. на основание чл. 57, ал. 2 от Наредба № 8 – много преди
съставянето на АУАН от 22.08.2022 г., като към този момент вече не е
съществувал акт, който може да бъде основание за търсене на отговорност от Х.
за процесното деяние. РС не е взел предвид и възражението за несъставомерност
по сочената като нарушена разпоредба. Сочената норма на чл. 49, ал. 2 от
Наредбата касае маркирането на дървета, а не издаване на ПС. Издаването на
такова, условията и изискванията са регламентирани в чл. 52 от Наредба 8 и
въпреки, че съдът сам е посочил, че жалбоподателят е нарушил това правило, не е
отменил НП на това основание. Нарушение, в случай че действително има такова, е
на лицето, извършило маркиране. В решението си първоинстанционният съд не е
обърнал внимание и на неправилното игнориране от страна на АНО на нормата на
чл. 28 от ЗАНН.
По така подадената
жалба е депозиран отговор на директор РДГ чрез упълномощен юрисконсулт Ж.К., с
който жалбата се оспорва по отделните й пунктове.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Даниел Танев, който поддържа жалбата.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт К., която излага доводи
против жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка
за
допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи
следното:
Процесното НП
е издадено по АУАН от 22.08.2022 г., издаден от И.Ц.Н., горски инспектор при
РДГ – Велико Търново. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че по
делото липсват данни за образованието и квалификацията на актосъставителя.
Видно от приложено Свидетелство за професионална квалификация, издадено от ПГ
по аграрни технологии гр. Павликени, той има придобита професионална
квалификация „техник – лесовъд“ и специалност „Горско и ловно стопанство“.
Приложен е и трудов договор от 19.03.2007 г., от който е видно, че Илиян
Неделчев е назначен на длъжност „горски стражар/подвижва горска стража“ в РУГ –
Велико Търново, като на 12.08.2022 г. с него е сключено допълнително
споразумение, като той заема длъжността „главен специалист – горски инспектор“
при РДГ – Велико Търново. Видно от длъжностната характеристика за заемането на
тази длъжност се изисква лесовъдско образование, с оглед на което съдът приема,
че АУАН е съставен от компетентен контролен орган във връзка с изискванията та
чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с §.1, т. 5 и т. 49 от ДР на ЗГ.
Със Заповед №
РД-49-194 от 16.09.2011 г. на министъра на МЗХ е разпоредено директорите на РДГ
да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като
при невъзможност на тези длъжностни лица да упражняват делегираните им
правомощия, НП да се издават от техните заместници. Също така със Заповед № 8
от 02.01.2018 г. на директор РДГ – Велико Търново еопределено приотсъствие на
титуляра издаването на НП да става от З.С.И., зам. директор. Зам. директорът на
РДГ следва да се счита за оправомощено от министъра на ЗХ длъжностно лице,
което има правомощието да издава НП за нарушения от типа на процесното с оглед
нормата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Процесното наказателно постановление е
издадено от такъв орган, поради което съдът приема, че то е издадено от
компетентен орган в изпълнение на предоставените му съобразно изпълняваната
длъжност правомощия.
АУАН е
съставен при вземане предвид описаното в КП № 008538 от 07.07.2022 г. В него е
посочено, че за процесния имот, описан в НП, има издадено ПС от 22.06.2022 г.,
като на терен се ,установява, че сечта не е започнала. Маркирани са 94 дървена
с КГМ цер и благун. Приложено е процесното ПС № 0671746 от 22.06.2022г.,
издадено от Ц.Х., за общо 17 куб. м. очакван добив на дървен материал от двата
вида, като дърветата са маркирани от друго лице – И.Р.. Според данни от
горскостопанската програма /л. 14/ за този имот и подотдел е предвидено за сеч
15 пр. куб.м дървесина, съставляващи 30% от запаса, а съгласно карнет-описа са
маркирани 91 бр. дървета 17 пр. куб. м. Проверка на място била правена през
юни, като проверяващите посетили имота и установили на място, че маркираните за
сеч дървета били много повече от максимално допустимото по програма, в която
насока са дадените свидетелски показания. След това, по документи /сортиментна
ведомост и карнет-опис/ установили, че маркирацията обхваща около 43% от подотдела. След пълното клопиране на терен
се установява маркирация между 45 – 48%, което е значително над предвиденото по
програма. Въз основа на така установеното направили проверка на ПС и
установили, че в него било вписано превишено количество сеч в разрез с програмата.
По програма количеството дървесина, което може да се добие от имота, е до 30%
за 10 години, 12 плътни куб. м., а позволителното за сеч е за 17 кубика – с 5
пл. куб. м. повече от позволеното. На терен установената количествена
маркирация е 22 пл. куб. м. дървесина.
С приложената
по делото Заповед № РД08-304 от 09.07.2021 г. е одобрена горскостопанска
програма по заявка на собственика на процесния имот – Т.П.В./приложени са
нотариални актове за собственост на имотите му/, като за процесния имот и
подотдел е видно, че допустимият размер за ползване е 30% или 12 пл. куб. м.
дървесина без клони. Очевидно към датата на издаване на ПС от 22.06.2022 г.
същото не е отговаряла на предвиденото в програмата, като е разрешено по-голямо
количество добив от предварително одобреното. За това свидетелства и Доклад за
извършена проверка на горскостопанска програма на гл. експерт Първанов при РДГ
от 09.07.2022 г. Разминаването е установено по документи, т.к. и описаното
нарушение не изисква фактическа проверка на място, т.к. обвинението е за това,
че Х. е издал ПС в нарушение на одобрената горскостопанска програма, а не
защото са били маркирани дървета в нарушение на програмата и/или ПС.
На 14.07.2022
г., след направената проверка, Ц.Х. е изпратил уведомление до директора на РДГ,
в което сочи, че във връзка с
направената проверка в имота със съгласието на собственика са прекратени 2 бр.
ПС, като са издадени и протоколи за освидетелстване и в имота има допълнително
маркирани дървета, различни от описаните в карнет-описа и сортиментната ведомост,
като след изясняване на случая ще се направи ново премаркиране с друга боя.
На 15.07.2022
г. е направен нов КП, като е отразено, че маркираните за сеч дървета са 91 бр.
Пред АС –
Габрово е представена Заповед № РД13-294 от 14.10.2022 г. на директор РДГ –
Велико Търново, с която се утвърждава изменение в горскостопанската програма за
имот/и на Т.В., сред които и процесния, като за него и подотдел „т1“ е
определен нов допустим размер на ползване за срока на ГСП от 15 куб. м., като
процентът остава 30%. Следователно до тази дата е било налице въпросното
разминаване и АУАН е съставен при наличието на такова. НП е издадено на
22.02.2023г., след корекцията в програмата.
РС не е
обсъдил Протокол за освидетелстване на сечище № 0650639 от 07.07.2022 г., към
което е ПС № 671746 от 22.06.2022 г. По силата на този Протокол и на основание
чл. 57, т.2 от Наредба № 8, по искане на собственика процесното ПС е обезсилено
и на практика нарушението е отстранено, като това е станало преди съставянето
на АУАН. Не са изразени мотиви дали и по какъв начин този факт влияе на съставомерността на деянието и/или
на приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
сочената като нарушена норма на чл. 257, ал. 2 от ЗГ и чл. 49, ал. 2 от Наредба
№ 8/05.08.2011г. за сечите в горите, наказва се с
глоба от 1 000
до 5 000
лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска
практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските
територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането
му, като глобата
се налага независимо от отписването от регистъра по чл. 235. По делото няма спор, че именно касаторът е издал
процесното ПС в качеството си на лицензиран лесовъд. Съгласно чл. 235 от
Закона, дейностите
по чл.
233, ал. 1 се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в
Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация, като и към момента
касаторът е вписан в Регистъра на ИАГ с Удостоверение № 14595 от 14.06.2021 г.
като лице, упражняващо частна лесовъдска практика. Регистърът е публичен, достъп до него по всяко
време има всяко лице, вкл. настоящият съдебен състав, който направи лично
справка в него на 07.11.2023 г. и приложи същата по делото.
Нормата на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
гласи: „Маркирането
на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на
насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при
условията и реда, определени в тази наредба.“. В случая нарушение на
тази норма може да извърши лице, което е маркирало насаждения, предвидени за
сеч, в нарушение на правилото, като касаторът обаче не е маркирал въпросните
дървета, това е направено от посочено по-горе друго лице и обвинението не е за
това, че Х. не е маркирал по установения ред, а че е издал ПС без насаждението
да е маркирано съобразно тази норма и съобразно предвижданията на горската
програма, утвърдена със Заповед № РД08-304 от 09.07.2021 г. В ПС за сеч се сочи
изрично, че маркирането е извършено от И.Р. и този факт не е спорен.
По този повод РС сочи в решението си, че съгласно чл. 52,
ал. 1, т. 1 – 4 от Наредбата, сечите се провеждат след издаване на писмено
позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ въз основа на утвърден горски
план или програма или одобрено план-извлечение; одобрен карнет-опис,
удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са
изискванията на чл. 50 и границите на имота са трайно обозначени на терен;
одобрен технологичен план за добив на дървесина; документ, удостоверяващ
изпълнение на изискванията на чл. 181 от ЗГ, ако те са общинска собственост.
РСГ намира, че основният спор е около въпроса дали от страна на жалбоподателя е
допуснато нарушение при издаване на ПС,
изразяващо се в неспазване на вида сеч,
предвидена в горскостопанската програма, като такова е налице. Сочената като
нарушена норма обаче касае друго изпълнително деяние, свързано с други действия
/маркиране на насажденията, предвидени за сеч/, които не са реализирани от
касатора и не могат да му бъдат вменени във вина. Описанието на извършеното от Ц.Х.
не съответства на хипотезата на нарушената правна норма, което налага отмяна на
процесното НП. Като е потвърдил същото, РС е издал решението си в нарушение на
материалния закон, подвеждайки нарушението под правна норма за деяние, което не
е извършено от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
което налага отмяна на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
така изложеното и с оглед изхода от правния спор мотивирано и основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
деловодни разноски в полза на същата страна - 400.00 лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар за първа съдебна инстанция и 400.00 лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за касационната такава, поради което то
следва да бъде уважено. Възнагражденията не се явяват прекомерни по размер и
съдът не следва да ги намалява, с оглед обстоятелството, че и на двете
инстанции лицето е представлявано от адвокат, който се е явявал лично в о.с.з.,
както и въз основа предвижданията за минимален размер на адвокатските
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл. 22, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 98 от 15.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 270 от 2023 г. по описа на
Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 22.02.2023
г., издадено от зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико
Търново, с което на Ц.П.Х. ***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 257, ал.
2 от Закона за горите, във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2022 г.
за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от същия Закон е
наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв.
ОТМЕНЯ същото
Наказателно постановление.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Ц.П.Х. ***, с ЕГН:
**********, деловодни разноски за първа съдебна инстанция в размер на 400.00 /четиристотин/
лв., съставляващи договорен и изплатен адвокатски хонорар, както и деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.,
също договорени и заплатени като адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.