№ 353
гр. Ловеч, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500213 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1991/ 26.04.2022 година (клеймо 21.04.2022
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от ЮЛ. ЮРГ., чрез юриск. М. Г., срещу
Разпореждане № 259/ 19.04.2022 г, постановено от Районен съд – Троян по ч.гр.д. №
269/ 2022 г., с което е оставено без уважение и отхвърлено в цялост Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и
затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на
изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде
защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни
документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил
гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да
подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в
обжалваното разпореждане съдът е излязъл извън правомощията си, като е изискал да
се приложат доказателства, относно обявяването и получаването на уведомлението за
предсрочна изискуемост, в този смисъл е приравнил заповедното към исковото
производство, което обезсмисля самото заповедно производство. Изтъква, че
1
обявяването на предсрочна изискуемост е извън обхвата на чл. 410, ал.3 от ГПК,
поради което непредставянето на уведомителното писмо за предсрочна изискуемост и
доказателства за получаването му от длъжника на е нередовност, подлежаща на
отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК. Изтъква, че в
заповедното производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за
предявяване на иск, както е в исковото. Счита, че указанието е в противоречие с
нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща към чл.127 и чл.128 от ГПК. Твърди, че са
изпълнили задължителните реквизити в подаденото заявление. Позовава се на съдебна
практика.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника С.С. Ш.-Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: град П., ул.
„Георги Райков“ № 9А, ет.3, ап.11, за вземане в размер на 15 940.77 лева,
представляваща частично претендирана главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 3354464, сключен на 04.10.2018 година, по 37 броя неплатени
погасителни вноски за периода от 01.10.2025 година до 01.09.2028 година, като на
30.08.2021 година е обявена предсрочна изискуемост на процесното задължение
(частично претендирана от общо дължимата сума в размер на 37 327.48 лева);
обезщетение за забава 695.19 лева за периода от 01.09.2021 година до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски паричен
кредит № 3354464, сключен на 04.10.2018 година, между длъжника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, цедирано на 21.07.2020 година от кредитора на
заявителя, въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 година. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД
за извършената продажба и предсрочна изискуемост от името на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, изпратено с известие за доставяне от заявителя, като
пълномощник на цедента, чрез ЧСИ, връчено на 30.08.2021 година. Посочва, че
2
съгласно договора и Общите условия на длъжника е отпуснат потребителски паричен
кредит в размер на 40 668.64 лева, която е преведена на посочената от него банкова
сметка на 04.10.2018 година, и представляваща сбор от главницата 40 265.98 лева и
такса за разглеждане на кредита в размер на 402.66 лева. Уговорена е групова
застраховка със застрахователна премия 3 529.20 лева, съгласно подписана от
кредитополучателя декларация. Съгласно договора длъжникът се е задължил за
заплати договорна лихва, която е начислена в размер на 17 478.87 лева. Общата сума, с
която се е задължил да върне е в размер на 61 676.71 лева, платима на 120 анюитетни
месечни погасително вноски, всяка от които в размер на 513.97 лева, като първата е
дължима на 01.11.2018 година, а последната на 01.10.2028 година, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Въз основа на договора и приложимите
ОУ, при забава на плащанията е предвидено обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изчислена върху просроченото задължение. В конкретния случай на
посоченото основание е начислено обезщетение за забава в размер на 695.19 лева за
периода 01.09.2021 година до датата на входиране на заявлението в съда. Претендират
сумата от 15 940.77 лева и обезщетение за забава в размер на 695.19 лева, както и
законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 332.72 лева д.т. и
възнаграждение в размер на 150 лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 226/ 05.04.2022 година е оставил без
движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да се индивидуализират претендираните вземания, с направените
плащания по кредита, каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени,
в претендираната главница включена ли е сумата за застраховката, както и да се
представят доказателства за обявената предсрочна изискуемост на задължението и за
уведомяването на длъжника за това преди подаване на заявлението, като и за
иззвършената цесия и уведомяването на длъжника.
С молба от 08.04.2022 година (клеймо 07.04.2022 година) заявителят е посочил,
че общият размер на главницата по кредита е 40 668.64 лева, която ве включва
застрахователната премия. Заявената сума от 15 940.77 лева, представлява частично
претендирана сума от чистата стойност на кредита за периода 01.10.2025 година до
01.09.2028 година по отношение на която е обявена предсрочната изискуемост. Датата
на първата неплатена вноска е 01.01.2020 година. На основание чл. 13, ал.2 от ОУ,
предсрочната изискуемост е настъпила с получаване на уведомлението на длъжника на
30.08.2021 година.
Посочено е, че в заповедното производство не следва да се представят
доказателства относно уведомяване на длъжника и договора за цесия, както и какви
суми са платени, тъй като се излиза извън рамките на заповедно производство и се
3
преминава в исково.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени дадените указания.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени подробно и изчерпателно остоятелствата, на които се основава
искането.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от Договор за
потребителски паричен кредит № 3354464, сключен на 04.10.2018 година, между
4
длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, цедирано на 21.07.2020 година
от кредитора на заявителя, въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния
случай се твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, изпратено с известие за доставяне от
заявителя, като пълномощник на цедента, чрез ЧСИ, връчено на 30.08.2021 година, без
да е посочено лично ли е от длъжника или по друг начин.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът, сключен с потребител, ведно с
всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива,
с оглед нормата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК. В конкретния случай към заявлението не е
представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и
датата на уведомяване на длъжника, а от представения договор не се установява
активната легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Троян е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 259/ 19.04.2022 г, постановено от Районен
съд – Троян по ч.гр.д. № 269/ 2022 г., с което е отхвърлено подаденото от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2,
офис 4, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу С.С.
Шейретова – Тодорова, ЕГН **********, с настоящ адрес: град Троян, Община Троян,
Област Ловеч, ул. „Димитър Икономов – Димитриката“ № 37, за вземане в размер на
15 940.77 лева, частично претендирана сума (частично претендирана от общо
дължимата сума в размер на 37 327.48 лева) по Договор за потребителски паричен
кредит № 3354464, сключен на 04.10.2018 година с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, по 37 броя неплатени погасителни вноски за периода от 01.10.2025
година до 01.09.2028 година, обявен за предсрочно изискуем на 30.08.2021 година;
обезщетение за забава 695.19 лева за периода от 01.09.2021 година до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6