РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 3644/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.”
АД твърди, че по силата на сключен с ответниците Ж.И.С.
и М.Е.С. договор за банков кредит от 29.05.2008г. им предоставил кредит за покупка на недвижим
имот в размер на равностойност в швейцарските франкове по курс „купува“ на
швейцарския франк към еврото към в деня на усвояване на кредита на 121 000,00
евро. Сочи, че средствата по кредита се усвояват по блокирана сметка в
швейцарски франкове, като усвоеният кредит се превалутира
служебно от банката в евро по този търговски курс и се превежда по откритата на
кредитополучателя сметка в евро. Сочи, че кредитополучателите са се задължили
да върнат заемната сума ведно с възнаградителна лихва
по погасителен план на анюитетни вноски с краен срок
на погасяване 12.06.2037г. Твърди, че с договор за цесия от 15.07.2008 г.
„Юробанк И Еф Джи България“ АД прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземанията по
процесния договор за кредит. Сочи, че между „Б.Р.С.“ АД и Ж.И.С. и М.Е.С. били сключени
няколко допълнителни споразумения, с които е договорен срок на облекчено
погасяване, а в част от тях и право на кредитора служебно да преформулира
натрупаната договорна лихва в главница. Ищецът твърди, че с договор за обратна
цесия от 08.12.2012 г. „Б.Р.С.“ АД прехвърлил на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
вземанията по процесния договор за кредит. Сочи, че към 16.01.2019 г. е налице
забава в плащането на 87 месечни вноски по главница и 82 вноски за възнаградителна лихва, поради което отправил до ответниците
нотариални покани, с които да ги уведоми за обявяване на предсрочна изискуемост
на договора за кредит, които им били връчени по реда на чл. 47 ГПК чрез
залепване на уведомление. Претендира главница по вноски с падеж от 10.04.2014
г. до обявяване на предсрочната изискуемост на 11.03.2019 г. и предсрочно
изискуема главница общо в размер на 87 224,01 швейцарски франка, както и сумата
в размер на 165,60 лева – разходи за отправяне на нотариални покани за
обявяване на предсрочната изискуемост. Претендира разноски.
Ответниците Ж.И.С. и М.Е.С.
чрез особения си представител Т.З. оспорват исковете. Твърдят, че претендираните суми са неправилно изчислени, тъй като процесният кредит е следвало да бъде издължаван в евро, в
каквато валута е отпуснат и правят възражение за неравноправност на клаузите за
превалутиране и връщане на кредите в швейцарски
франкове - на чл. 6, ал.2 и чл. 22, ал. 1
и ал. 2 от договора. Сочат, че клаузите от процесния
договор за кредит, в които са уговорени размерът на лихвения процент и начинът
за неговото изменение също са неравноправни. Оспорват настъпването на
предсрочната изискуемост преди датата на подаване на исковата молба. Твърдят,
че допълнителните споразумения към договора са нищожни на основание чл. 365 ЗЗД, както и поради противоречието им със закона – чл. 10, ал.3 ЗЗД забраняващи
анатоцизма. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва дължимостта на нотариалните такси,
тъй като не са уговорени като дължими по договора.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница, както и наличието на основание за солидарност между ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Легитимацията на ищеца като кредитор по процесния договор за кредит не се оспорва от ответниците, а и се установява от представения договор за кредит от 11.09.2008 г. и договори за цесия от 15.07.2008 г. и 08.10.2012 г., чието уведомяване на длъжника не е спорно.
Договор за кредит от 11.09.2008 г. е сключен
между „Юробанк И Еф Джи България“
АД / с променено наименование на „Юробанк България“
ЕАД/, в качеството й на кредитор и Ж.И.С. и М.Е.С., в качеството
им на кредитополучатели,
обезпечен е с ипотека, като в чл. 1 от
договора е предвидено, че банката предоставя
на кредитополучателите кредите лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на 121 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро
на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредита,
като според чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Ж.И.С., като според ал.
3 средствата усвоени по сметката се превалутират от
банката служебно в евро по курс „купува“ швейцарски франк към евро на банката
към деня на усвояване и се превежда по откритата на името на кредитополучеталя сметка. Според чл. 6, ал. 2 погасяването
на кредита става във валутата, в която е усвоен и разрешен – швейцарски
франкове, като ако на датата на падежа не е осигурил по сметката си тази
валута, но има лева или евро по сметките си, банката ще погаси кредита от тях
след служебно превалутиране по курс „продава“, за
което кредитополучателят дава своето съгласие. Съгласно чл. 20, ал.
1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката превалутиране на кредита в евро или лева като за услугата
се съгласява да заплати комисионна, съгласно действащата към датата на превалутиране тарифа на банката, като според ал. 2 с
подписване на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1
банката да превалутира кредита в лева или евро по
обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от
банката по реда на чл. 12, ал.2 за съответната валута и вид на кредита. С
клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора за кредит – предмет на иска,
кредитополучателят е декларирал, че е "запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.
6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит". С посочената договорна клауза кредитополучателите са поели за
своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро. В чл. 22, ал. 2 от договора кредитополучателите
са декларирали, че са запознати и разбират икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 – чл. 22 от договора и са
съгласни с настъпването им. Според чл. 22 от
договора за кредит, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев и/или евро,
или превалутирането по чл. 21, може
да има за последица,
включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно поема да носи
риска за своя сметка от такива промени и повишаване, както и че ще понесе
всички вреди и/пропуснати ползи от промяната на валутния курси
и нотите лихви, при промяна на валутата. В чл. 3, ал.3 от договора е предвидено, че при просрочие на дължими
погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата
за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С допълнително споразумение от 13.03.2009 г.,
сключено между „Б.Р.С.“ АД и Ж.И.С. и М.Е.С. е уговорен облекчен ред за погасяване на
задължения за период от 12 месеца и е дадена възможност на кредитора служебно
да преоформи, съществуващите към датата на подписване
на споразумението просрочия чрез натрупването им към
главницата.
На 09.11.2009г. и 08.03.2010 отново е договорен
срок на облекчено погасяване на задълженията, съответно 3 месеца и 2 месеца.
С допълнително споразумение от 16.09.2010 г.,
сключено между „Б.Р.С.“ АД и Ж.И.С. и М.Е.С. е уговорен облекчен ред за погасяване на
задължения за период от 9 месеца и право на кредитора служебно да преоформи, съществуващите към датата на подписване на
споразумението просрочия чрез натрупването им към
главницата.
Със споразумения от 22.03.2011 г. и от 31.03.2011
г. отново е уговорен облекчен ред за погасяване на задължения и право на
кредитора служебно да преоформи, съществуващите към
датата на подписване на споразумението просрочия чрез натрупването им към
главницата.
Последното допълнително споразумение е от
31.10.2011 г. и със същото отново е уговорен облекчен ред за погасяване на
задължения и право на кредитора служебно да преоформи,
съществуващите към датата на подписване на споразумението просрочия чрез
натрупването им към главницата.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза по разплащателна сметка с титуляр Ж.И.С. в швейцарски франкове IBAN: *** усвояване на кредита в размер на 198740 швейцарски франка, такса в размер на 1,5 % от 1490,55 швейцарски франка и валутна сделка тип Арбитраж от същата дата за сумата от 198 740 швейцарски франка, след която по сметката е останала сумата от 0,45 ш.ф.
Според заключението в резултат на т.н. „преоформяне“ с подписаните между страните споразумения осчетоводената главницата при ищеца е в размер на 219 463,44 ш.ф., общият размер на плащанията на главница – в размер на 2767, ш.ф., след които дължимата главница по счетоводни записвания е в размер на 216 696,37 ш.ф. Според допълнителното заключение на счетоводната експертиза, към момента на сключване на договора курс „купува“ на швейцарския франк към лева е 1,194, а към еврото - 1,641122. /стр. 14, таблица 3/. Според това заключение като се вземат предвид извършените плащания, в т.ч. и превалутирани по този курс, погасени чрез плащане са вземанията с падеж на 31.10.2011 г., след тази дата липсва плащане, а дължимата сума за непогасена главница, в т.ч. и предсрочно изискуема възлиза в размер на 198 091,94 ш.ф.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В производството се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за кредит, по който кредитополучателите са физически лица, на които е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и те имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно ответниците, като кредитополучатели в отношенията, възникнали между тях и „Ю.Б.” АД по силата на процесния договор за банков кредит, се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
Ето защо, на първо място, за да се даде отговор на въпроса относно размера на дължимата главница по процесния договор за кредит следва да се прецени действителността на клаузите от договора свързани с начина на нейното погасяване. В множество решения на СЕС, включително решението от 11.03.2020 г. по дело С-511/17, EU: C: 2020: 188 е прието, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, пред който потребител е предявил иск за установяване на неравноправния характер на някои клаузи, съдържащи се в договор, който този потребител е сключил с продавач или доставчик, не е длъжен служебно да разгледа поотделно всички договорни клаузи, които не са били оспорени от посочения потребител, за да провери дали те могат да се считат за неравноправни, а трябва да разгледа само тези, които са свързани с предмета на спора, както е определен от страните, когато разполага с необходимите за това правни и фактически данни, допълнени евентуално чрез действия по събиране на доказателства. В тази връзка съдът намира, че следва да обсъди клаузите чл. 6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал. 2 от договора за банков кредит, сключен на 29.05.2008 г. Доколкото в процеса не се претендира вземане за възнаградителна лихва и предвид съдът намира, че не следва да обсъжда неравноправният характер на клаузите на договора установяващи възможност на банката за едностранно изменение на променливата компонента на възнаградителната лихва по кредита.
В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, поради което следва да се отговори на въпроса дали процесните клаузи са индивидуално уговорени с потребителя или не.
Установява се, че посочените уговорки не са част от общите условия, при които банката-ответник сключва договорите за кредит с физически лица, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит. Това, обаче, не е достатъчно същите да бъде квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като те са част от стандартни, изготвени предварително договори за кредит, които сключва банката.
Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на „Ю.Б.” АД на основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ответникът не ангажира доказателства, че включването на тези клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание, поради което за ищеца са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че чл.3, ал. 5 чл. 6, ал.2 и чл. 23, ал.1, от договора за кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. Ето защо и те могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо при решаване на настоящия спор съдът следва да провери освен това дали оспорената клауза не попада в някой от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 19 на чл. 143 ЗЗП, така и това дали не са налице общите критерии, дадени в цитираната норма.
Въпросът относно неравноправността на клаузите на договори за кредит в чуждестранна валута, последицата от които е цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя е разрешен в задължителната практика на СЕС - определение по дело С – 119/2017 г. и решение по дело С – 186/2016, както и тази, постановена по реда на чл. 290 - решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 67/12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на І т.о. на ВКС, решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. дело № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Преюдициалният въпрос, по които е било образувано дело
С-119/17 на СЕС се отнасят до тълкуване на разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 3-5 от Директива 93/13/ЕИО, в хипотеза на договор за кредит, в който е записано, че кредитът се
отпуска и погасява във валута /швейцарски франкове/, но фактически цялата
сума е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута /в
казуса румънски леи/, като паричната единица на
сметката се използва виртуално само за изчисление, какъвто е и настоящият
казус. В т. 20 от определението от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, постановено
по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС е изразено становище, че кредитът
следва да се погасява в чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в
националното платежно средство и въпреки че договорът предвижда преобразуване
на налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в
националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на
плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел, че този
договор не следва да се приравнява на договор за кредит, индексиран в
чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешения в
постановеното от СЕС решение по дело С-26/13 и т. 40 от решението по дело
С-186/16. В т. 16, 18, 20, 23-30 от мотивите на определението по дело №
С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 относно
критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка дали клауза
от договор за банков кредит е неравноправна от гледна точка на разпоредбите на
чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директивата.
В решението по дело
С-186/16 е прието, че клаузата относно валутата, в която се погасява кредитът е
свързана с основния предмет на договора и за да бъде неравноправна, първото
условие е да не е изразена на ясен и разбираем език, като в тази връзка следва
да се прецени предоставена ли е на кредитополучателите достатъчно информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. По-нататък е посочено, че разяснената информация на потребителя
следва да му даде възможност да прецени възможното поскъпване и обезценяване на
чуждестранната валута и потенциално значимите икономически последици към
финансовите му задължения. На следващо място, при констатация за липса на
яснота, при преценка наличието на евентуална значителна неравнопоставеност
следва да се съобрази и експертната компетентност и познания на продавача
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута.
В решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. №
3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по спор за договор за ипотечен
кредит, предоставен в швейцарски франкове от „Юробанк и Еф Джи България“ АД, е прието, че "Неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатиран, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 ЗЗП. "
Разпоредбата
на чл. 147, ал.
1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Процесната договорна клауза на чл. 6, ал. 2
и относимата към нея клауза на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 относно превалутирането при погасяването на кредита по курс
"продава" на банката за швейцарския франк към лева/еврото и поемането
на валутния риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към лева/еврото не отговарят на изискването за яснота и
разбираемост.
По делото не се установява „Ю.Б.“ АД да е
предоставила на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която би им позволила да извършат
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуална промяна в
курса на валутата на кредита спрямо местната валута.
Кредитополучателят
– потребител е икономически по-слабата страна в преддоговорното
и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка,
както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това ответната банка като икономически по-силната страна в
правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и познания относно
възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и
дългосрочен план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа
на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация относно
прогнозите за промяната на швейцарския франк. Липсват доказателства, че банката
е представила на кредитополучателя подобна информация и че му е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането
на кредита в швейцарски франкове.
Кредитополучателят
не е имал възможност на база на предоставената му от ответната банка информация
относно възможните промени в обменните курсове да вземе решение, основано на
добра информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да
сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или
договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е съгласил с
установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 22 от договора, че е
"запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от договора".
С
непредоставянето на необходимата информация на потребителя банката като
икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като
впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение клаузите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 са довели до значителна неравнопоставеност
между страните.
С непредоставянето на
необходимата информация на потребителя банката като икономически по-силна
страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение процесните договорни клаузи на чл. 6,
ал. 2 и чл. 22, ал. 1 са довели до
значителна неравнопоставеност между страните.
Предвид неравноправния им
характер, спорните клаузи се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 18 /ред. към ДВ бр. 99/2005 г./ във връзка
с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 146,
ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Целта на разпоредбите е не обявяване на недействителността на целия договор,
съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие, което
договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите,
с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях, като
в практиката на СЕС по чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО се приема, че че по принцип съответният договор трябва да продължи да се
изпълнява без друго изменение освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи. /в този смисъл решение от 14.03.2019 г. по дело C-118/17, EU:
C: 2019: 207, т. 40 и 51, решение от 26.03.2019 г. по дело C-70/17 и C-179/17, EU:
C: 2019: 250, т. 57,
решение от 03.10.2019 г. по
дело С-260/18, т. 39,
решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10, EU: C: 2012: 144, т. 32/.
При
следване на този критерий съдът намира, че процесният договор за кредит може да
се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал.1, без това
да води до изменение естеството на основания предмет на договора. В този смисъл е и практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС по
т. д. № 2184/2019 г., II т. о., ТК, в което е прието, че изхождайки
от разпоредбата на чл. 430 ТЗ, съгласно която с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, то следва да се приеме, че
погасяването на договора за кредит следва да е в уговорения размер и валута.
По действителността на допълнителните споразумения към договора за
банков кредит, в които е уговорено капитализиране на изтекли възнаградителни лихва.
В част от сключените допълнителни споразумения към договора за банков кредит - тези от 13.03.2009 г., 22.03.2011 г., 31.03.2011 г. и 31.10.2011 г., е предвидено непогасената възнаградителна лихва и такси да се „преоформят“ като дължима главница по договора.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към момента на подписване на първите две допълнителни споразумения е действаща Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.).
Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника, чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразуменията то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите в допълнителните споразумения за „преоформяне“ на изтекли лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По изискуемостта на вземанията.
В исковата молба ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.
Предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост са две – обективна – забава в плащането на анюитетни вноски, като с оглед правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД съдът намира, че необходима е забавата на поне три такива, и субективна – упражняване от страна на банката кредитор на правото за обяваване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжниците за това.
Установява се от приетите
основно и допълнително заключение на счетоводната експертиза, че ответниците са
били в забава в погасяване на месечните анюитетни
вноски към момента на изпращане на нотариалните покани до ответниците. При
солидарна отговорност на длъжиниците, какъвто е
настоящият случай, е необходимо уведомлението за настъпване на предсрочната
изискуемост да е получено от всеки от солидарните длъжници. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжниците на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, като такова
действие има и връчването на исковата молба за отговор на ответниците.
В настоящия случай, се
установява, че ищецът е изпратил уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост до солидарния длъжник Ж.И.С. на посочения
в договора за кредит адрес, както и на постоянния й адрес, като след няколко
посещения за период от един месец лицето не е намерено на адреса и е залепено
уведомление на дата 24.02.2019 г. По отношение на длъжника М.Е.С. се
установява, че ищецът е изпратил уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на посочения в договора за кредит адрес, както и на постоянния му
адрес, като след няколко посещения за период от един месец е лицето не е
намерено и е залепено уведомление на дата 24.02.2019 г. В срока за получаване
на книжата същите не са получени от адресатите. Така извършеното връчване на
уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост съдът намира за
редовно, адресатите са търсени няколко пъти на посочения от тях адрес по
договора, респ. на постоянен и настоящ адрес, като е установено, че същите са
напуснали адреса, като процедурата по връчване по реда на чл. 47 ГПК е спазена
и предсрочната изискуемост се счита за съобщена на длъжниците с изтичане на
2-седмичиния срок за получаване на книжата – на 11.03.2019 г., от която дата
вземанията по договора за анюитетни вноски с
ненастъпил падеж се считат за предсрочно изискуеми.
Ето защо искът за главница следва да бъде уважен с оглед настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за кредит, като при определяне размера на
дължимата главница съдът намира, че следва да вземе предвид допълнителното
заключение на счетоводната експертиза, което е дало отговор на въпроса относно
дължимите суми по договора за кредит, без да бъде взета предвид извършената
капитализация на възнаградителна лихва, както и
погасяването е при превалутиране по валутен курс към
момента на сключване на договора. Според
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, към момента на
сключването му курс „купува“ на швейцарския франк към лева е 1,194, а към
еврото 1,641122. По данни от допълнителното заключение дължимата сума за непогасена
главница, в т.ч. и предсрочно изискуема към 11.03.2019 г. възлиза в размер на
198 091,94 ш.ф. Изчислена от съда на на основание чл. 162 ГПК, по данни от таблицата към това
заключение дължимата главница по вноски с падеж от 10.04.2014 г. , както и
предсрочно изискуеми на дата 11.03.2019 г. възлиза в размер на 179 686,85 ш.ф.,
т.е. в размер значително по-голям от претендирания.
Предмет на иска са вземания за главница по договор за банков кредит,
които се погасяват с изтичане на 5-годишна погасителна давност, която тече от
настъпване на падежа на всяка вноска. Предявяването на иска спира давността.
Искът е предявен на 15.03.2019 г., поради което погасени по давност се явяват
вземанията за главница по вноски с падеж преди дата 15.03.2014 г. В настоящия
процес не се претендират погасени по давност вземания, поради което това
възражение на ответника се явява неоснователно.
С оглед нищожността на клаузата за поемане
на валутния риск от потребителя
и на вредите и изложеното по-горе относно размера на непогасената главница съдът намира, че искът
следва да бъде уважен в предявения
размер от 87 224,01 швейцарски франка, платими
в тази валута или в евро - по курс "купува" за швейцарския франк към еврото
1,641122, или в лева по курс
"купува"
за швейцарския франк към лева 1,194. В този смисъл относно
начина на присъждане постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
60079/19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 г. на ТК на ВКС.
По иска по чл.
82 ЗЗД.
Предмет на иска са извършени от ищеца разходи за нотариални покани за предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че доколкото при забава в плащането на анюитетни вноски по договора е предвидена неустойка за забава, която има характер на зачетна, за вреди от забавата над размера на уговорената неустойка в тежестта на ищеца е доказването на обстоятелството, че претендираните разходи за нотариални покани надхвърлят размера на уговорената неустойка за забава. В тази връзка от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, в т.ч. и за размера на разходите сторени от ищеца за нотариални покани.
Предвид
изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сторените от него
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 11 685,12 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Ж.И.С., ЕГН: ********** и М.Е.С.,
ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Ю.Б.”
АД, ЕИК: *******на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 87224,01 швейцарски франка, платими в тази валута или в евро -
по курс "купува" за швейцарския франк към еврото 1,641122 или в лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева 1,194 – главница по вноски с падеж от
10.04.2014 г. и предсрочно изискуеми на 11.03.2019 г. по договор за банков
кредит от 29.05.2008г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер
на 11 685,12 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения иск по чл. 82 ЗЗД за сумата в размер на 165,60 лева – разходи за
нотариални покани.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: