№ 113
гр. П., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201354 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от земеделски производител (ЗП) С.М.С., ЕГН
********** с адрес с. К., обл. П., против Наказателно постановление № 13-002841 от
23.08.2021 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- П., с което за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414
ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, но е представляван от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
доводи за отмяна на НП, доразвити с писмени бележки. Прави искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за потвърждаване на НП като
излага аргументи за неговата законосъобразност, доразвити в представени писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната
страна.
1
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това че като ЗП в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на 20.05.2021
г., около 08,15 часа на обект „масив с ягоди“, находящ се в с. К., общ. С., ЕКАТТЕ
37491, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като
не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е. В. Р., ЕГН **********.
Последната била заварена при извършена проверка на място в гореописания обект да
престира труд като бере ягоди, облечена в работни дрехи- нефирмени.
При проверката освен Р. били установени да берат ягоди още много лица, които
полагали труд в полза на ЗП С.С.. Р. и останалите работници били записани в списък с
три имена, ЕГН или дата раждане, като Р. посочила имената си и дата на раждане и тя
и всеки от останалите работници положил подпис срещу данните си, с което
удостоверявал верността на посочените от него три имена и рождена дата или ЕГН и
това че е бил заварен да престира труд по време на проверката. Така направила и св. Р..
Пред проверяващите лицата заварените да работят, в т.ч. и Е.Р. заявили, че
работят срещу възнаграждение от 30 лева на ден. Това било потвърдено и от страна на
сина и дъщерята- св. В.М. на земеделския производител, които се намирали на място и
фактически контролирали процеса на беритбата на ягоди.
В хода на проверката на място за никой от заварените да работят лица не бил
представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ, въпреки че св. М.
още на 17.05.2021г. заплатила от името на баща си- ЗП С. необходимите такси за
закупуване на 50 еднодневни трудови договора и подала искане в ДИТ- П. за тяхното
издаване. Тези трудови договори обаче св. М. и св. Р. С.а- съпруга на ЗП получили едва
след извършената проверка, а именно на 20.05.2021 г. около обяд. След това св. С.а, с
част от заварените да работят по време на проверката лица, сключила от името на ЗП
договори по чл.114а от КТ, но с друга част не успели да сключат, тъй като част от
работниците си били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за самоличността
им, за да ги издири за да може и с тях да бъдат сключени еднодневни договори.
На 25.05.2021 г. св. С.а като пълномощник на ЗП С.С. връзка с дейността му
(виж Пълномощно на л.19), се явила в Дирекция „ИТ“- П. и предоставила трудовите
договори, сключени с част от работниците, заварени по време на проверката, но за
лицето Е.Р. такъв не бил представен, т.к. не бил сключен. От страна на контролните
органи била извършена проверка в информационната система на ИА „ГИТ“- Регистър
трудови договори, при която било констатирано, че липсват данни за подадено
уведомление за сключен трудов договор между Р. и ЗП М..
2
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат
като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка № ПР2116553/21.06.2021 г., който бил връчен на пълномощника на ЗП- св.
С.а на 23.06.2021 г.
С оглед на направените констатации против жалбоподателя за извършеното
нарушение св. Г.М.- ст. инспектор в ДИТ- П. съставила АУАН № 13-002841/23.06.2021
г. в присъствието на пълномощника на ЗП- св. Р. С.а, след което й бил предявен и
връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани възражения и обяснения.
Срещу жалбоподателя били съставени и други АУАН за същото нарушение по
отношение и на други установени лица престиращи труд в негова полза.
Против съставените актове, в т.ч. и процесния, жалбоподателят подал писмено
възражение, в което били изложени обстоятелства за това, че не е извършено
вмененото нарушение.
Тези възражения не били уважени от наказващия орган и на 23.08.2021 г. въз
основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на
санкционираното лице по пощата на 25.08.2021 г. (виж известие за доставяне на л.6), а
жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда
на 30.08.2021 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Г.М. и
свидетелите г.с., Р. С.а, В.М., Е.Р. и Т. Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните
доказателства събрани посредством разпитите на посочените свидетели, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
съставянето на АУАН, в присъствието на надлежно упълномощен представител на
3
нарушителя, на който е бил предявен и му е бил връчен екземпляр. Въз основа на акта,
неприемайки направените възражения от нарушителя, АНО е съставил НП.
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ.
чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това
ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от
ЗАНН. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са
посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
По същество съдът намира, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, извършването на вмененото административно нарушение от страна на
земеделския производител, както от обективна, така и от субективна стара, не се доказа
до изискваната от закона степен на несъмненост.
Няма спор, че отговорността на ЗП С.С. е ангажирана като физическо лице-
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ ( в този смисъл е и вида на наложената
му адм. санкция). Съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗАНН
административнонаказателната отговорност на физическите лица е лична, а според
чл.6 и чл.7 от ЗАНН е и виновна. При това положение е нужно категорично да бъде
доказано, че лицето е виновно, т.е. да е извършило адм. нарушение умишлено или
непредпазливо, съгласно разписаното в нарушената правна норма, за да може
административнонаказателната му отговорност да бъде законосъобразно ангажирана.
Доказването е в тежест на наказващия орган.
В настоящия случай наказващият орган не успя да докаже по несъмнени и
категоричен начин, че в деня на проверката на 20.05.2021 г., именно ЗП С.С. е наел на
работа св. Е.Р. и се е съгласил тя да престира труд за него срещу съответното
възнаграждение и то без преди това да уреди отношенията им като трудови,
посредством сключване на трудов договор в писмена форма. Тоест, че той било
умишлено, било по непредпазливост, не сключил трудов договор с работника. В хода
на съдебното следствие се установи по несъмнен начин точно обратното. В деня на
проверката ЗП С. не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще.
Такъв контакт не е осъществен и в деня на документалната проверка на 25.06.2021 г. в
сградата на ДИТ П., както и на следващия ден при връчването на протокола от
извършената проверка. На последните две дати проверяващите са общували
единствено със съпругата на ЗП- св. Р. С.а.
Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят е възложил на членовете на своето семейство- съпругата, дъщерята и
сина фактически да организират беритбата на ягодите, респ. наемането на работници,
сключването на договори с тях, контрола върху работата им, разплащането и т.н. В
този смисъл категорични са показанията както на свидетелите М. и с., които в деня на
4
проверката са контактували на масива с дъщерята и сина на ЗП, които са им
съдействали за установяването на самоличността на работниците. Освен това видно от
представеното пълномощно жалбоподателят в качеството си на ЗП е бил упълномощил
своята съпруга- св. Р. С.а да го представлява пред определени държавни органи,
включително и пред ДИТ- П.. В показанията св. С.а заяви, че именно тя се е
занимавала основно с наемането на работниците и организирането на превоза им, респ.
закупуването на еднодневни трудови договори и сключването им. В този смисъл са и
показанията на св. Р., която посочи, че имало жена, която ги е събирала за да работят.
Тези показания не бяха опровергани от нито едно от останалите доказателства по
делото.
От показанията на св. М. (дъщеря на ЗП), подкрепени от тези на св. С.а, стана
ясно, че М. още на 17.05.2021 г. е заплатила за закупуването на 50 броя еднодневни
трудови договори, като е била уверена от страна на деловодителя в ДИТ П.- св. Т. Г.,
че когато бланките с договорите бъдат изготвени ще получи телефонно обаждане на
оставения от нея телефонен номер, за да си ги получи. Това се потвърждава и от
платежните нареждания и листче с ръкописен запис на телефонен номер (л.24, л.15,
л.17 от делото).
Установи се от показанията на св. М., че на следващия ден след заплащането на
50 бр. еднодневни договори (18.05.2021 г.) е ходила в ДИТ- П., като се е интересувала
дали бланките с договорите са готови, но и било казано, че не са и че когато са готови
ще получи телефонно обаждане, след което тя си тръгнала очаквайки обещаното
обаждане от служител на ДИТ. Такова обаче не последвало до деня на проверката.
При така установените по несъмнен начин факти, не би могло да се направи
извода, че към инкриминираната дата- 20.05.2021 г. ЗП С.С. е знаел кои точно лица св.
С.а е организирала да работят на масива му с ягоди, в това число и конкретно за лицето
Е.Р.. Не се събраха доказателства и затова, че той е знаел, че не са получени
еднодневни трудови договори към деня на проверката по подадените на 17.05.2021 г.
платежни нареждания за закупуването им от неговата дъщеря св. М., тъй като не се
доказа противното, а именно че съпругата и дъщерята на ЗП са го уведомили за този
факт. Не се установи по категоричен начин и че ЗП е бил наясно с обстоятелството, че
с наетите от св. С.а лица няма да бъдат сключени никакви трудови договори за
20.05.2021 г. и то преди започване на беритбата. Казано с други думи от
доказателствата по делото не се установи ЗП да е съзнавал всички тези факти и в
същото време да е бил съгласен лицата да престират труд за него без сключени трудови
договори.
Не се събраха доказателства дори и за това ЗП да е бил в населеното място,
където е адресът му на местоживеене. Напротив събраха се данни, че той е бил на
пазар в гр. С..
5
При така установените обстоятелства нарушението на трудовото
законодателство по-скоро е осъществено от св. С.а и/или от св. М.. Те обаче нямата
качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, нито пък са длъжностни лица
при ЗП, за може да бъде ангажирана отговорността им като субект на
административното нарушение по чл.414 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ.
Липсата на доказателства за това, че ЗП е имал съзнание по отношение на
всички обстоятелства от обективна страна на цитираното адм. нарушение, то деянието
се явява несъставомерно и от субективна страна. Или иначе казано липсват
доказателства за това че към инкриминираната дата ЗП, при която и да е от формите на
вина е приел на работа конкретния работник, в случая св. Р., без преди това да сключи
с нея писмен трудов договор. Противният извод почива единствено и само на
предположение. Санкционният акт (НП) обаче не може да почива на предположения и
вмененото с АУАН нарушение следва да бъде доказано до нужната степен на
несъмненост, за да обуслови налагането на адм. санкция на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
С оглед на изложеното до тук, НП като незаконосъобразно следва да се отмени.
Този изход на делото води до неоснователност на направеното от страна на
представителя на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и същото следва да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото принципно въззивникът има право на разноски в
негова полза с оглед на осъщественото представителство, но само ако е сторил реално
такива. В случая обаче видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие (л.37 от делото), е че е било договорено между жалбоподателя и неговия
процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който
обаче ще бъде дължим при успешен изход на делото. Това означава, че до момента
това възнаграждение не е платено на адвоката от страна на жалбоподателя, доколкото
не са представени доказателства за противното до последното по делото заседание.
При това положение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не
може да бъде уважено (Виж задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение
от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002841 от 23.08.2021 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- П., с което на ЗП С.М.С., ЕГН
********** с адрес с. К., обл. П., за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
6
Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500
лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на процесуалните представители на
АНО и жалбоподателя за присъждане на разноски в тяхна полза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7