Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………………………..гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - Първо отделение, Двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3587 по описа за 2013 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Крис Ойл 97” ЕООД Каспичан,
представлявано от В.Г. срещу РА № *********/01.07.2013г., потвърден с Решение №
524/17.09.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” ЦУ на НАП Варна, с който на
жалбоподателят са определени допълнителни задължения по ДДС поради отказано
право на ДК за данъчен период февруари 2011г. в размер на 19 682.52лв. и лихви
за забава в размер на 4 659.42лв. Твърди се че издадения РА е
незаконосъобразен, тъй като данъчния орган неправилно е отказал право на ДК по
издадени към жалбоподателят 2бр. фактури от неговият доставчик „Вентори Тръст”
ЕООД Добрич; навежда доводи че за процесните фактури са представени изискуемите
се документи, които се явяват безспорно доказателство за реалност на доставките
по тях; твърди че издаването на касови бонове от доставчика от от нерегистриран
касов апарат е нарушение на ЗДДС но не води до извод за нереалност на
доставката на стоките по фактурите; твърди че с оглед практиката по решения на
СЕС данъчната администрация е тази която следва да докаже наличието на данъчна
измама и че жалбоподателят участва в нея, което не е сторено; твърди че
несъответствието между датите на кантарните бележки и приемо-предавателния
протокол по отношение на доставката по фактура № 34/11.02.2013г. е техническа
грешка. В жалбата навежда подробно доводи. Моли съда да отмени обжалвания РА и
се претендират разноските по делото.
Ответникът, чрез процесуален
представител оспорва жалбата, твърди че последната е неоснователна и моли съда да
я отхвърли, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
І. По допустимостта на жалбата:
РА е съобщен
на жалбоподателя на 05.07.2013г. Обжалван е по административен ред с жалба вх.
№ Ю-524/23.07.2013г. С Решение № 524/17.09.13г., в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” гр.Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил изцяло
обжалвания РА Препис от решението на директора на Дирекция „ОУИ” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на
жалбоподателя на 20.09.13г. с писмо с обратна разписка, поради което с подаване на
жалбата на 03.10.2013г., е спазен предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.
II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Производството по издаване на обжалвания
РА е започнало въз основа на ЗВР № 1204482/18.12.2012г. издадена от А.Б. – и.д. началник сектор „Ревизии”,
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна. Срокът за извършване на ревизията е до 2 месеца, считано от
връчване на заповедта. Ревизията е с определен обхват - установяване на задължения – ДДС за периода 01.01.2011г. - 31.05.2011г.
Първоначалната заповед е изменена със ЗВР № 1204482/18.12.2012г., №
1300763/26.02.2013г., № 1301217/26.03.2013г. и № 1301681/25.04.2013г. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД № 1301681/10.06.2013г. /л.2170/, връчен
на представляващ на дружеството на 12.06.13г. /л. 2090/. В срока по чл.119 ал.3 ДОПК е издаден обжалвания РА, с който на дружеството, в резултат на непризнато право на ДК са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен
период февруари 2011г. в размер на 19 682.52лв. Актът е издаден от
компетентен орган, съгласно ЗОКО № К 1301681/10.06.2013г. и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията.
В резултат на административно
обжалване на РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция
“ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е
произнесъл с Решение № 524/17.09.2013г., с което е потвърдил РА изцяло.
III. По материално-правната законосъобразност на акта в
процесната част:
В хода на
ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото
фактически констатации:
Упражняваната
от РЛ дейност е производство на слънчогледово олио в собствена фабрика,
находяща се в гр.Каспичан.
Установява се че РЛ е ползвало право на ДК по фактури № 34/11.02.2011г.
с предмет „доставка на слънчоглед, реколта 2010г., 45 180кг.” и №
40/19.02.2011г. с предмет „доставка на слънчоглед реколта 2010г. с вкл.
транспорт” като и двете фактури са издадени от „Вентори Тръст” ЕООД. Установено е че по фактура № 34/11.02.2011г. е извършено плащане в брой, съгласно приложен
касов бон, издаден от доставчика „Вентури Тръст” ЕООД. Към процесната фактура е
приложен приемо-предавателен протокол от 23.03.2011г. , подписан и от двете
страни за извършено получаване от РЛ на 45.180т. слънчоглед. Представен е и
договор за покупко-продажба на зърно /л.328/ по силата на който „Вентори Тръст”
ЕООД продава на „Крис Ойл 97” ЕООД 45.180 мт. слънчоглед. Към тези документи са
приложени 2бр. пътно-прехвърлителни разписки № 0025/21.02.2011г. и №
0026/11.02.2011г., подписани от доставчика и от превозвача, както и 2бр.
кантарни бележки от 11.02.2011г. за получаване общо на нето 45.180мт. а така
също и декларация за произход на стоката /л.322/.
Към
фактура № 40/19.02.2011г. е налице също
плащане в брой, като е представен съответния касов бон, издаден от доставчика.
Към нея е приложен приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни –
купувач и продавач- за доставяне на 66.380т. слънчоглед. Представен е и договор
за покупко-продажба от 19.02.2011г. /л.277/ за доставка на 66.380мт.
слънчоглед, както и 3бр. пътно-прехвърлителни разписки от 18.02.2011г. , едната
е за 19 360кг. слънчоглед, втората касае 20 740кг. и третата
26 160кг. От представени 3бр. кантарни бележки към фактура № 40 се
установява че по тази от 19.02.2011г. са доставени 19 440кг. с т.а. ТХ
4011 НХ; по тази от 18.02.2011г. 20 760кг. с т.а. Н 5141 и втора също от
18.02.2011г. за доставка на 26 180кг. с т.а. Н 0146.
Видно
от ПИНП /л. 694/ е че доставчика „Вентори Тръст” ЕООД е дерегистриран по ЗДДС
считано от 10.09.2012г. и че на
посочения адрес не е открит представляващ дружеството и до приключване на
ревизионното производство не са представени от негова страна никакви
доказателства. След извършена справка в масивите на НАП е установено че
доставчикът е включил процесните фактури в дневника си за продажба с получател
РЛ, както и че доставчика не е имал назначени по трудови правоотношения лица.
Извършена е насрещна проверка на „Деними 2007” ООД от която е установено
че дружеството не е имало никакви търговски отношения с „Вентори Тръст” ЕООД по
по отношение наемане на склад в гр.Лозница и че „Деними 2007” ООД не е издавало
на доставчика фактури.
Извършена е и насрещна проверка на „Фактор Проект 2009” ЕООД сочен като
предходен доставчик на „Ветори Тръст” ЕООД като е установено че „Фактор Проект
2009” ЕООД не е извършвал разплащане между тях, няма наети лица по трудови
договори, не са представени доказателства за извършен транспорт, декларация от
търговец на зърно за произход и не са представени копия на фактури с предходен
доставчик, както и е констатирано че при извършена ревизия на доставчика е
установено че за част от периода не му е призната право на ДК по фактури
издадени от „Фактор Проект 2009” ЕООД поради липса на произход на стоките.
За да
откаже право на ДК по фактура № 34/11.02.2011г. данъчният орган е установил
несъответствие между приемо-предавателния протокол от 23.03.2011г. и кантарните бележки от 11.02.2011г. , както
и от пътно-прехвърлителните разписки не се установява кой е превозвач на
стоките а и те не са подписани от превозвача.
По
отношение на фактура № 40/19.02.2011г. е отказано право на ДК тъй като плащането
по фактурата е в брой с фискален бон и е установено несъответствие между
представените кантарни бележки и пътно-прехвърлителните разписки.
Освен
това е отказано право на ДК и по двете фактура тъй като са представени фискални
бонове за извършено плащане издадени от ЕКАФП за които е установено че не е
регистрирано от доставчика.
По
делото е назначена ССЕ, чието заключение се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено и от него се установява следното : 1. дава се заключение че
счетоводната отчетност на дружеството-жалбоподател е водено редовно и в
съответствие със ЗСч. и ЗДДС; 2. двата броя фактури № 34/11.02.2011г. и №
40/19.02.2011г. с издател „Вентори Тръст” ЕООД отговарят на изискванията на
ЗДДС; 3. фактурите са включени в дневника за покупки и в СД на РЛ; 4.
доставените суровини са заприходени в складовете на РЛ и са взети счетоводни
операции дебит сметка 302 „материали” и кредит сметка 498 „други дебитори”; 5.
от счетоводните данни се установява че предмета на доставките „маслодаен
слънчоглед” се използва за основната дейност на дружеството; 6. доставчикът е
регистриран по ЗДДС на 14.09.2010г. и дерегистриран на 10.09.2012г. и 7.
процесните фактури са отразени в СД и дневника за продажби за съответния период
от доставчика.
В с.з. жалбоподателят представи
Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни №
195/20.05.2011г. по отношение на дружеството; дневник за входящия контрол на
слънчогледово семе в който са посочени на отделни редове дата на получаване на стоката,
доставчика, вида на транспортното средство, количеството в кг., влагата, чужди
примеси, направление за съхранение и документа придружаващ стоката; уведомление
за приемане на данни от СД по ЗДДС на РЛ за март 2011г., ведно със СД по ЗДДС,
дневник на покупките на РЛ за периода 01.03.-31.03.2011г.; главна книга за
периода 01.02.-28.02.2011г.; аналитична сметка 302 „материали” за същия период;
аналитична сметка 303 „продукция” за същия период; главна книга за периода
01.02.-28.02.2011г. сметка „302” и главна книга за същият период сметка 498
„други дебитори”.
В хода
на съдебното производство са допуснати и гласни доказателства. Свидетелката П.
твърди че работи като домакин в дружеството-жалбоподател, издава кантарна
бележка, на която записва първо брутото, след разтоварването на камиона тарата
и записва името на шофьора, като кантарната бележка се подписва от нея и от
шофьора; твърди че не води входящи дневници за идващите за разтоварване камиони
и че при постъпването на стока преглежда и пътно-прехвърлителните разписки или
товарителницата за да установи от коя фирма е.
Свидетелката Й. от своя страна твърди че работи в „Крис Ойл 97” ЕООД
като технолог и че всеки един от идващите със стока камиони се описва в дневник
входящ контрол, който се проверява на определен период от време и от Агенцията
по безопасност на храните; твърди че дневника се води хронологично по
постъпване на партидите слънчоглед за всеки един ден и че той се съставя от
нея.
Свидетелката Х., която работи като счетоводител в
дружеството-жалбоподател твърди че при плащане в брой на доставчика „Вентори
Тръст” ЕООД идва неговият представител с издадена данъчна фактура и касова
бележка към нея и плащането се извършва на място и издаваме съответния разходен
касов ордер; твърди че несъответствието между приемо-предавателния протоколи
кантарните бележки се дължи на техническо грешка, тъй като те се носят от
доставчика при фактурирането и че слънчогледа се счита за заведен, когато е
доставен с кантарната бележка в счетоводството на фирмата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
І. ПО ОТНОШЕНИЕ ОТКАЗАНО ПРАВО НА ДК : Съгласно разпоредбата на чл.68
ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно ал.2
на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на
данъчното събитие по чл.25 ал.2 и 3 от ЗДДС, в който момент възниква и
задължението на доставчика да начисли дължимия ДДС.
Разпоредбата на чл.25 ал.2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в
специфичните случаи описани в чл.25 ал.3 ЗДДС. Следователно извършването на
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и
упражняването на правото на данъчен кредит, т.е. за да се приеме, че за
получателя е възникнало правото на данъчен кредит следва на първо място да се
установи безспорно, че фактурираните услуги са реално извършени. Следователно,
за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на
доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. За
да е налице право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно издаването на
данъчни фактури, а е необходимо да е налице реално осъществена облагаема
доставка. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице условието по чл.68 ЗДДС,
определящ данъчния кредит като сума, която регистрираното лице има право да
приспадне и респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на
такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. Съгласно
чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
От
горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган
може да откаже признаване на данъчен кредит е да се докаже, че липсва реална
доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен
кредит по реда на чл. 71, ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗДДС.
От
доказателствата по делото се установява безспорно че доставчика е издал освен
процесните 2бр. фактури – № 34/11.02.2011г. и № 40/19.02.2011г.- така и още
22бр. за периода февруари-май 2011г. като само по първите две посочени фактури
е отказано право на ДК.
Отказано е право на ДК поради неправомерното начисляване на следващият
се ДДС, изхождайки от това че издадените към фактурите касови бонове не са от
регистриран на доставчика касов апарат и че са налице несъответствия между
придружаващите фактурите документи. Изводите на данъчният орган са изцяло
неоснователни. Както посочи по-горе съдът за да е налице ползване на право на
ДК следва да има издадена данъчна фактура със съответните реквизити и да е
налице реалност на извършената доставка. Видно от доказателствата по делото,
както и от заключението на ССЕ е че процесните 2бр. фактури отговарят на
изискванията на ЗДДС за форма и съдържание. Данъчният орган не оспорва на второ
място реалността на извършената доставка /л.2200/, но твърди че тя не е по
издадените фактури. Навежда се довода
че придружаващите фактурите касови бонове са издадени от касов апарат който не
е регистриран на доставчика т.е. приравнява се на липсата на издаване на касов
бон. Вярно е че по силата на чл. 118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано или
нерегистрирано лице по ЗДДС е длъжно да отчита извършените от него
доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, като в чл. 2 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ законодателят е
дал и легално определение на понятието „фискална касова бележка” - хартиен документ от прономерован и прошнурован от лице по чл. 3 от Наредбата кочан с
касови бележки, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, издавана в случаите, предвидени в тази наредба. Издаването на касова бележка обаче касае само и
единствено извършването на заплащане, което не е елемент от реалността на
доставката а само индиция за нейното осъществяване. Нормата на чл. 68 и чл. 69
от ЗДДС посочват кога лице има право на ползва ДК по издадена му фактура –
когато реално е получил стоката или когато получената стока се използва от него
за облагаеми доставки. Нормата на чл. 71 от ЗДДС също посочва че лицето
упражнява правото си на ползване на ДК когато е изпълнило едно от посочените в
т.1-т.9 условия, като наличието на представен платежен документ се изисква само
по т.8 и т.9 които обаче не касаят настоящия случай тъй като са въведени от
законодателят след процесния период който касае настоящия случай – нормите са в
сила от 01.01.2014г. Нелогичен е извода
на данъчният орган че тъй като останалите доставки от „Вентори Тръст” за които
не са налице причини за отказ на ДК са заплатени по банков път и е следвало за
тези две доставки заплатени извънредно в брой жалбоподателят да извърши
действия с които да защити своите интереси като провери издадените касови
бонове, тъй като явно страните са имали предходни търговски връзки касаещи
доставка на слънчоглед т.е. били са търговски партньори и не е имало причини
жалбоподателят да се осъмни в действията на доставчика си именно поради
дългосрочните им търговски взаимоотношения за да извършва действия свързани с
проверка на прикрепените към 2бр. фактури издадени от „Вентори Тръст” касови
бонове.
Данъчният орган на второ място
твърди несъответствие между придружаващите документи и издадените фактури.
Видно е че към оспорените 2бр. данъчни фактури са приложени 2бр. договори за
покупко-продажба на определено количество слънчоглед, което изцяло съвпада с
това по издадените фактури. Представени са приемо-предавателни протоколи, в
който също са посочени като получени количествата фигуриращи в издадените
фактури, като се твърди че единият от протоколите е с дата 23.03.2011г. т.е.
дата следваща издаването на фактурата, но протокола не е оспорен от данъчният
орган по отношение неговото съдържание и подписи и съдът приема че с него се
доказва получаването на стоката по фактура № 34/11.02.2011г. , като съставянето
му на по-късна дата или поради техническа грешка, както твърди в дадените
свидетелски показания счетоводителят на жалбоподателят свид. Х., или поради
факта че данъчните органи изискват от страните все по-вече и по-вече
доказателства относно получаването на стоката, което води до объркване както
получателите така и доставчиците.
Видно от представените към всяка
една от фактурите кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, неоспорени
от ответната страна в съдебното производство по отношение на тяхното съдържание
и подписи, е че количествата фигуриращи в тях съвпадат изцяло с тези посочени в
процесните фактури и приемо-предавателните протоколи. В с.з. от 18.12.2014г. са
представени извадки от дневник за входящ контрол на слънчогледовото семе
получавано от жалбоподателят, като от този документ, също неоспорен от ответната
страна и във връзка със свидетелските показания на свид. Й., технолог в
дружеството, се установява че количествата слънчоглед визирани в процесните
2бр. фактури и тези в кантарните бележки и пътно-прехвърлителните разписки
съвпадат – на 11.02.2011г. са доставени общо 45 180кг., на 18.02.2011г. –
46.940кг. и на 19.02.2011г. – 19 440кг. От заключението по ССЕ се
установява че предмета на доставките по фактури № 34/11.02.2011г. и №
40/19.02.2011г. е счетоводно отразен в
месеца на получаването им като са взети следните счетоводни операции : дебит
сметка 302 „материали”, /аналитична сметка слънчоглед за преработка/ и кредит
сметка 498 „други дебитори” /партида „Вентори Тръст”/. В заключението си в.л.
твърди че за февруари 2011г. са получени и заприходени в складовете на „Крис
Ойл” ЕООД 676 513.80кг. слънчоглед за преработка, в които количества се включват и тези по
процесните фактури, като в производството са вложени 303 818.69кг. т.е. от
това следва извода че или количествата по процесните фактури са използвани за
влагане в основната дейност на дружеството – производство на олио - или по време на данъчната ревизия са били
налични в склада на дружеството и използвани на по-късен етап за производствени
нужди т.е. налице е предпоставката за ДК посочена в нормата на чл. 69 от ЗДДС.
При постановяването на настоящия
съдебен акт, съдът се съобрази с Решение на Европейския съд /Люксембург/,
постановено на 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Съгласно
цитираното решение, отказът да се
признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип,
какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се
направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е
упражнено с измамана цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган
трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може
да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата
на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за
извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права.
Жалбата
е основателна и следва да се уважи, като са налице предпоставките както на чл.
68 ал.1 от ЗДДС, така и тези на чл. 69 ал.1 от ЗДДС. В Решение
С-285/11 на Съдът на ЕС е залегнало правилото, че получателят на стоки за които
претендира право на ДК има това право ако има следните белези : представлява ДЗЛ, стоката да е реално
осъществени и стоките да са използвани от получателя за извършване на облагаеми
сделки. В настоящия случай от доказателствата по делото се
установява че РЛ е данъчно задължено лице, получило е реално стоките по 2бр.
фактури от своя доставчик „Вентори Тръст” ЕООД, като получената стока или е
използвана за влагане в производството или ще бъде използвана за тази цел.
Ирелевантно по настоящия случай е дали доставчика има задължения към
бюджета а като индиция за получаване на стоката по процесните фактури е и факта
установен в ССЕ че доставчика „Вентори Тръст” ЕООД е отразил процесните 2бр.
фактури в регистрите по ЗДДС и е декларирал пред НАП извършените доставки.
Следва на основание чл. 161 от ДОПК и с оглед изхода на делото да се осъди ответника да заплати на
жалбоподателят разноските по делото в размер на 1 170лв. /д.т. по жалбата в
размер на 50.00лв., адвокатско възнаграждение
- 900лв. /л.4/ и депозит за ССЕ – 200лв. и 20.00лв. д.т. за призоваване
на свидетел/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Крис Ойл 97”
ЕООД, Каспичан представлявано от В.Г. РА № *********/01.07.2013г.., потвърден с Решение
№ 524/17.09.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП” ЦУ на НАП Варна, с който на
жалбоподателят са определени допълнителни задължения по ДДС поради отказано
право на ДК в размер на 19 682.52лв. /деветнадесет хиляди шестотин осемдесет
и два и 0.52/ и лихви за забава в размер
на 4 659.42лв. /четири хиляди шестотин петдесет и девет и 0.42/ за данъчен
период февруари 2011г. по фактури издадени от „Вентори Тръст” ЕООД.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” ЦУ на НАП Варна да заплати на „Крис Ойл 97” ЕООД
Каспичан, представлявано от В.Г. сума в размер на 1
170лв. /хиляда сто и седемдесет/ разноски по делото, на основание чл. 161 ал.1
от ДОПК вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: