Решение по дело №553/2019 на Районен съд - Кюстендил

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................................

гр.Кюстендил, 27.12.2019г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

            Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември , две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: :Мая Миленкова

            При секретар: Светла Христова  ,

            Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 553 по описа за 2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

З.С., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 19-1139-000147/07.02.2019 г., издадено от Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП  му е наложено административно наказание “глоба” в размер 750 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуални правила, а в пледоарията си процесуалния представител на жалбоподателя твърди неспазване на правилата за установяване на административно нарушение. 

Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

 

 

 

 

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:

 

             

 

 

 

На 07.01.2019г.. , в 08:49 ч. със  стационарно техническо средство  SITRAFIC LYNX ERS 400 9047BABЗ, монтирано на ВП  II-62, км. 4+730, на територията на с.Багренци   е установено и заснето МПС  марка „Ауди“, модел „А4 Авант“ , с рег. № ********, движещо се в посока от гр. Кюстендил към гр.Дупница със скорост 109 км/ч. , при ограничение на същата за населено място – 50 км/ч. Впоследствие, при извършения преглед в ПП-КАТ гр.Кюстендил  на заснетия от техническото средство видео-материал е установено, че въпросният автомобил е преминал с превишена скорост през пътния участък, което се явявало в нарушение на въведеното ограничение от 50 км/ч за населено място. За установеното нарушение е изготвен "видеоклип" № 00009/07.01.2019 г., в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 08:49:02 ч. Съобразно измерената скорост на движение на превозното средство от 109 км/ч, при действащото ограничение от 50 км/ч. е  отразено в цитирания „ клип” , че наказуемата скорост / след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%/ е 105,73 км/ч.

 След справка в масивите на  сектор Пътна полиция е установен собственика на превозното средство – З.С.. На 29.01.2019 г. същият е запознат с изготвения снимков материал от клип №00009 и след попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП на лицето е съставен АУАН№ 468765, с който е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

            В графата за възражения  нарушителят саморъчно написал, че няма такива  и че разбира написаното.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетеля Г.В. и  е  връчен  на С. срещу подпис. 

 

 

 

 

 

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

 Въз основа на  съставения на 29.01.2019 г. от св. К. АУАН, на 07.02.2019 г. Началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№19-1139-000147/2019 г. 

 

 

 

 

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя  К. и свидетеля по акта Г.В., както и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства. Следва да се подчертае, че по своята същност и насока показанията на разпитаните свидетели се явяват вътрешно непротиворечиви, взаимнодопълващи се и еднопосочни. При това, тези гласни доказателствени средства кореспондират и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.

 

 

 

 

Съдът счита, че в при съставянето  на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.

 

 

 

 

АУАН е предявен и подписан от нарушителя на 29.01.2019 г., когато е и  съставен, което безспорно се явява в съгласие с императива на разпоредбата на чл. 34, ал.1,пр.2-ро от ЗАНН, респ. в законоустановения преклузивен тримесечен срок, който тече от откриването на нарушителя.

 

 

 

 

Възведената в акта за административно нарушение фактическа обстановка, относима към разглежданите административни нарушения е обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като сътавомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

 

 

 

 

В законоустановеният 7-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.

 

 

 

 

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъщественото от него административно нарушение, съставомерно по  този текст. Същото се изразява в това, че като водач на ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

 

 

 

 

От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от стационарно АТС, преминало съответния технически контрол относно неговата  годност, като към момента на преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил през пътния участък , контролиран от  това АТС, тя е била 109 км/ч.  Годността на  описаното АТС, с която е извършено  засичането на скоростта на движение на  автомобила  е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка №69-С-ИСИ/19.10.2018 г.  

 

 

 

 

За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство - "извлечение от паметта" на техническото средство на клип №00009 от07.01.2019 г.  Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/, посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки,извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената скорост на движение на автомобила.

 

 

 

 

От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя К.  се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на противното. Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.

 Наличието на разминаване между посочената в приложения по делото видеоклип скорост и  тази в АУАН и НП  се  основава на приспаднатия толеранс , от 3% в полза на нарушителя, което изрично е упоменато в НП.   

 

 

 

 

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се на съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на водача.

 

 

 

 

При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .

           По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това нарушение, съдът намира  следното :  

 

 

 

За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със скорост над разрешената максимална скорост в населено място, на основание  чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две кумулативно дадени административни наказания - за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.”   В конкретния  случай за определената като наказуема скорост от 105,73 км/ч. глобата ще нарастне на 750 лв._Отделно от посоченото наказание глоба, законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и конкретен размер на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от правото да управлява МПС", като е посочил срок от три месеца. От изложеното следва, че наложените административни наказания на жалбоподателя се явяват законосъобразни и съобразени със степента на обществена опасност на дееца и извършеното от него нарушение.

 Основното възражение на  процесуалния представител на жалбоподателя  изразяващо се в неспазване на правилата на чл. 7, ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на движението по пътищата , съдът намира за неоснователно. 

Разпоредбата на чл. 7 от НАРЕДБА № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, където беше  предвидено, че местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС се обозначават с пътен знак "Е-24" и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР /ал. 1/, като пътният знак "Е-24" се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на АТСС, а при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак "Е-24", разположението му се документира със снимка /ал. 2/, е отменена, фактически отпаднала, с изм. в ДВ бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.

 

 

 

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                        

                                                                

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 19-1139-000147/07.02.2019 г., издадено от Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП  е наложено  на З.С., с ЕГН – ********** *** административно наказание “глоба” в размер 750 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Кюстендил, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ 

 

 

 

: