РЕШЕНИЕ
№ 1889
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330101305 по описа за 2021 година
Ищецът М.К. К. е предявил срещу Военно Формирование ****- с. Щ.
иск с правно основание чл. 199 ЗОВСРБ, с който се претендира ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 320, 38лв., представляваща
неизплатен остатък от парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск при освобождаване от военна служба, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
*****г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е служил в
Българската армия до *****г., като е заемал длъжност ***** във
взвод****при военно формирование **** с. Щ. Сочи, че неправомерно
ответникът му е начислил сума в размер от 320, 38 лв. за установени във
военното формирование липси. Сочи, че през м. 11.2019г. е извършена
цялостна инвентаризация на всички материални активи, за които е отговарял
ищецът като липси не са установени. Въпреки това, командирът на военното
формирование издал заповед № *****от ******г., с която начислявал сумата
от 320, 38 лв. в тежест на ищеца. Допълнително, по силата на Заповед №
1
***** от ********г. на командира на ответното военно формирование,
сумата от 320, 38 лв. била удържана от дължимото обезщетение на ищеца за
неизползван платен годишен отпуск, което следвало да му бъде изплатено
при освобождаване от военна служба. Ищецът поддържа, че е оспорил и двете
заповеди пред Административен съд Р., но производстовата били прекратени,
тъй като съдът е приел, че не е спазена процедурата за реализиране на
ограничената имуществена отговорност на военнослужещия, съгласно чл.
258, ал. 3 ЗОВСРБ. Предвид това, ищецът поддържа, че ответникът
неправомерно е удържал сумата от 320,38 лева от дължимото му обезщетение
по чл. 199 ЗОВСРБ и следва тази сума да му бъде заплатена. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответната страна. Оспорва се иска по основание и размер. Поддържа се, че
ограничената имуществена отговорност на ищеца е ангажирана
законосъобразно. Изтъква се, че ищецът като материалноотговорно лице не е
положил дължимата грижа към повереното му имущество и е допуснал
разпиляването му. Сочи се, че ищецът нито веднъж не е осъществил контрол
за наличност на повереното му имущество, с което се е отнесъл безотговорно
към възложените му дейности. Поддържа се, че правилно сумата от 320, 38
лв. е удържана от дължимото му обезщетение за платен годишен отпуск.
Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 199 ЗОВСРБ.
Безспорно по делото е, че ищецът е оспорил Заповед № ***** от
******г пред Административен съд Р., с която сумата от 320, 38 лв. била
удържана от дължимото обезщетение на ищеца за неизползван платен
годишен отпуск, което следвало да му бъде изплатено при освобождаване от
военна служба, но производстовото пред Административен съд Р. било
прекратено, тъй като съдът е приел, че процесната заповед няма характер на
административен акт.
В т.** от диспозитива на същата заповед е записано че при отказ на
2
*******М.К. К. да заплати констатираните липси, сумата да се удържи от
полагащите му се парични обезщетения при освобождаване от военна
служба, на основание чл.258, ал.4 от Закон за отбраната и въоръжените
сили на Република България(ЗОБСРБ).
Съгласно чл. 258, ал.1 от Закон за отбраната и въоръжените сили на
Република България „ В случаите на ограничена имуществена отговорност
******* или *******определя със заповед основанието и размера на
отговорността“. Съответно разпоредбата на ал.2 на същата норма определя
срокът в който се издава заповедта, а ал.3 сочи, че „Ако военнослужещият в
едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието
или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да
предяви срещу него иск пред съда.“ Следващата, ал.4 пък определя правилата
за удържане на дължимата сума - от възнаграждението на военнослужещия
и/или от полагащите му се обезщетения при освобождаване от военна служба
в размер, определен в Гражданския процесуален кодекс.
В конкретния случай с депозираната жалба до Административен съд Р.
по същество от М.К. К. е направено оспорване на основанието и размера на
отговорността по смисъла на чл. 258, ал.3 от ЗОВСРБ, поради което редът за
реализиране на ограничената имуществена отговорност спрямо М.К. К. е чрез
иск пред гражданския съд, който следва да бъде предявен от Министерството
на отбраната.
От граматическото, систематичическо и целево тълкуване на
горепосочените разпоредби следва да се посочи, че след като е налице такова
оспорване от страна на старши сержант М.К. К., несонователно му се е
удържала процесната сума, тъй като граждански съд не е бил сезиран от
ответната страна,след като безспорно ищецът е атакувал писмено заповедта и
то в законоустановения срок.
Ето защо, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл. 199
ЗОВСРБ следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до погасяването.
По разноските:
По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за заплатен адвокатски
3
хонорар в размер на 300 лв. следва да се възложат на ответника, съобразно
уважената част от исковете. Следва да се възложат в тежест на ответника,
като същият бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – гр. Пловдив
сумата в размер на 50 лв., представляваща дължима държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Военно Формирование ******- с. Щ*****, като част от
структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати
на М.К. К., с ЕГН **********, сумата от общо 320,38 лева, представляваща
неизплатен остатък от парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск при освобождаване от военна служба, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
******г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лева –
представляващи направените разноски за платеното адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Военно Формирование *******- с. Щ., като част от
структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдиски районен съд
сумата от 50 лева държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
4