Р
Е Ш Е
Н И Е
№................
Гр. София, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
съдебно заседание провело се на втори април през две хиляди и деветнадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Ат. Маджев т.д. № 1889 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК:
Производството
е образувано по повод подадена искова молба от „А.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
Предявени
за разглеждане в условията на обективно кумулативно, съответно евентуално
съединяване са искове, както следва :
1./ с
правно основание по чл. 422 ГПК, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответника дължи в полза на ищеца сумата в
размер от 31 005,07 лв. – съставляваща незаплатена част от уговорено парично
възнаграждение за извършена консултантска дейност и строителен надзор, съгласно
договор от 13.01.2017 г. и допълнителни споразумения към него от 27.07.2017 г.
и от 19.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.01.2020
г. /моментът на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
до окончателното плащане;
2./ с
правно основание по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответника дължи в полза на ищеца сумата в размер от 38 153,47
лв. – представляваща ½ част от начислена неустойка за забава в плащането
на главното вземане за възнаграждение /31 005,07 лв./, съгласно клаузата на § 3
от допълнително споразумение 27.07.2017 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.01.2020 г. /моментът на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;
3./ с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 38 153,47
лв. – представляваща ½ част от начислена неустойка за забава в плащането
на главното вземане за възнаграждение /31 005,07 лв./, съгласно клаузата на § 3
от допълнително споразумение 27.07.2017 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 02.10.2020 г. - моментът на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане;
4./
евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 59 883,30 лв.. съставляваща равностойност на сумата, с която
ответното дружеството се е обогатило за сметка на ищеца, който е направил
разход за извършването на оценка на съответствието на проекти за сграда на имот
с кадастрален идентификатор 68134.1932.14.72, както и осъществяването на
строителен надзор при изграждането на сграда в имот с кадастрален идентификатор
68134.1932.14.72, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020 г. - моментът
на подаване на ИМ в съда до
окончателното плащане.
В исковата
молба се твърди, че между ищецът и ответното дружество е бил сключен договор за
консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017 г., като в качеството
му на изпълнител дружеството-ищец поело задължение да осъществи дейност по
строителен надзор по време на проектирането и строителството на обект
„Многофункционална сграда с подземни гаражи в собствения на ответното дружество
ПИ с идентификатор 68134.1932.1472. Предвидено било, че
ответникът –възложител ще дължи възнаграждение за така извършената в негова
полза работа в определен размер, като плащането ще стане на 4 равни вноски,
всяка дължима при достигане на съответен етап от строителството на сградата.
Считано от момента на издаването на разрешението за строеж на сградата била
окончателно определена нейната РЗП, а това довело до сключването на
допълнително споразумение от 27.07.2017 г. между страните, с което бил
определен и конкретен размер на възнаграждението за изпълнението на
консултантската дейност по договора, а именно 34 450,08 лв. с вкл. ДДС. С това
споразумение била внесена промяна и относно предвиденият ред за плащане, а
именно било договорено плащането да стане
на три части, както следва : 35 % от общия размер на възнаграждението
равняващи се на сумата от 12 057,53 лв. – в 3-дневен срок, но не по-късно от 10
работни дни, считано от получаването на разрешението за строеж; 55 % от общия
размер на възнаграждението равняващи се на 18 947,54 лв. в 3-дневен срок,
считано от датата на подписването на акт образец 14 за сградата, и съответно
остатък в размер на 10 % от общия размер на възнаграждението равняващ се на 3
445,01 лв. в 3-дневен срок, считано от получаването на разрешението за ползване
на сградата. Излагат се твърдения от ищеца, че е изпълнил изцяло, добросъвестно
и в срок всички възложени му от ответника според договора консултантски и
надзорни дейности във връзка с реализирането на обект „Многофункционална сграда
с подземни гаражи в собствения на ответното дружество ПИ с идентификатор 68134.1932.14.72. Предвид това за ответното дружество
възникнало насрещното задължение да заплати на „А.К.“ ЕООД сумата в размер от
90 % от общия размер на възнаграждението по договора, а именно : сумата от 12
057,53 лв. е трябвало да бъде платена в срок 18.12.2017 г., а 18 947,54 лв. в срок до 03.08.2018 г. Предвид
това, че възложителя - „С.Б.Г.И.“ ООД не пристъпил своевременно към плащането
на упоменатото възнаграждение, то ищецът установил контакт с лицето – Д.П., в
качеството й на пълномощник на възложителя, която до този момент била
извършвала всички действия от негово име във връзка с изпълнението на договора,
като било постигнато съгласие, че в срок до 31.12.2019 г. дължимото по договора
от 13.01.2017 г. възнаграждение, чиито падеж е настъпил ще бъде изплатено от
възложителя на изпълнителя. Наред с това възложителят поел ангажимент отново в
този срок да осъществи плащане и на ½ от начислената върху необслуженото
възнаграждение за изпълнени работи по договора неустойка, която била изрично
уговорена според параграф 3 от допълнителното споразумение сключено на
27.07.2017 г. „А.К.“ ЕООД приело, че ако получи очертаното в споразумението от
31.12.2019 г. плащане , то няма да претендира от възложителя другата ½
от уговорената неустойка за забава на плащанията за възнаграждения с настъпил
падеж. Въпреки настъпването на падежа установен с допълнителното споразумение
от 19.12.2019 г. „С.Б.Г.И.“ ООД не
предприел погашение на задълженията, които имал за заплащане на възнаграждение
по договора от 13.01.2017 г. и за половината от следващата се по параграф 3 от допълнителното споразумение
сключено на 27.07.2017 г. неустойка. Това провокирало ищеца да пристъпи към
удовлетворяване на вземанията си чрез съдебното им предявяване, като на
23.01.2020 г. инициирал заповедно производство пред СРС в рамките на което му
била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ /споразумение с
нотариална заверка на подписите/ по реда на чл. 417 ГПК, Срещу така издадената
заповед от страна на дружеството – длъжник било упражнено възражение по смисъла
на чл. 414 ГПК, поради което ищеца предприел искова защита по смисъла на чл.
422 ГПК чрез предявяване на искове за установяване на вземанията му по издадената
в негова полза и оспорена заповед за изпълнение. Наред с това ищецът се
позовава и на обстоятелството, че доколкото ответния – възложител не е изпълнил
надлежно задълженията поети с разписаното на 19.12.2019 г. споразумение, то той
следва да отговаря за пълния размер на начислената неустойка за забава по параграф 3 от допълнителното споразумение
сключено на 27.07.2017 г., като предвид това, че по отношение на ½ от
тази неустойка била предприета защита посредством предявен иск по чл. 422 ГПК,
то за другата ½ от посоченото вземане /38 153,47 лв./ ищецът заявява, че
има интерес от осъждане на ответното дружество, като за целта предявява нарочен
осъдителен иск, който да бъде разгледан в настоящото производство. При
условията на евентуалност ищецът излага и фактически твърдения, че е кредитор
на ответника относно вземане за неоснователно обогатяване, като извежда
легитимацията си на такъв сочейки, че е извършил в полза на ответника
консултантски дейности по повод изграждането на сграда в негов собствен имот.
Това довело до обогатяването на ответника за сметка на ищеца, защото последния
извършил консултантска и надзорна дейност по обекта без да получи
възнаграждение за това, а на свои ред ответника е спестил разход равен на
следващите се възнаграждения за тези видове дейности. Тъй като нямало основание
за подобно имуществено разместване в правните сфери на ищеца и ответника, като
размерите по отношение спестените разходи за оценка съответствието на проектите
на сградата се определят от ищеца на сумата от 12 321,73 лв., съответно тези
осъществяване на строителен надзор на сумата от 47 561,57 лв., или общо на
стойност от 59 883,30 лв.
Ответното
дружество „С.Б.Г.И.“ ООД е получило препис от ИМ на 17.12.2020 г., като
2-седмиченият му срок за отговор по смисъла на чл. 367 ГПК е изтекъл на
31.12.2020 г., а такъв се констатира да е постъпил едва на 07.01.2021 г., което
го прави просрочен с всички процесуални последици от това. С този отговор
исковете се оспорват, като неоснователни и недоказани. Възразява се, че
страните са встъпили в договорното правоотношение очертано от ищеца в ИМ,
защото приложеният договор и допълнителни споразумения към него не били
подписвани от надлежен представител на дружеството-ответник. Лицето Д.П. не разполагала
с правомощия да обвързва дружеството с подобни съглашения, като за нея липсвало
пълномощно изхождащо от управителя на ответника – Кръстев. Това означавало, че
между страните никога не били възниквали легитимни обвързващи ги
правоотношения, които да създават в полза на ищеца права от характера на
твърдените в ИМ, като предявените от него искове за реално изпълнение и за
заплащане на неустойка били неоснователни, тъй като такива задължения
ответникът нямал. Добавя се и допълнителен аргумент за липса на материална
легитимация у ищеца относно заявените за разглеждане парични вземания, като се
привежда довод, че още на 04.02.2020 г. преди депозиране на ИМ в съда „А.К.“
ЕООД е прехвърлило заявените за съдебна защита вземания към ответника в полза на
дружеството „К.Ф.“ АД, което означавало, че понастоящем същото не разполага с
качеството кредитор и не може да получи присъждането им. Това прехвърляне на
вземанията лишавало ищеца и от качеството му на носител на вземания за
неоснователно обогатяване, тъй като този фактически състав нямало как да се
реализира, ако е налице основание за имущественото разместване.
Предвид
просрочения отговор по ИМ допълнителна размяна на книжа не следва да бъде
извършвана, тъй като отговорът от 07.01.2021 г. не може да предизвика
възникване на процесуално право на ДИМ.
Съдът като разгледа наведените от
страните доводи и събраните доказателства, намира следното:
Съгласно
договор за консултантска дейност и строителен надзор от 13.01.2017 г. страните
по спора са встъпили в търговско правоотношение, чиито предмет е извършено
възлагане от ответника - „С.Б.Г.И.“ ООД
на ищеца - „А.К.“ ЕООД на дейност по осъществяване на строителен надзор
във фазите на проектирането и строителството на „Многофункционална сграда с
подземни гаражи в собствения на ответното дружество ПИ с идентификатор 68134.1932.1472, намираща се в гр. София, м.
„Манастирски ливади-запад“, район – Витоша. В член 3 от договора са
детайлизирани поетите от ищеца-изпълнител договорни задължения свързани с
осъществяването на строителния надзор. Предвидената за плащане цена по така
договорената услуга е установена като начин на формиране в нарочно изготвено и
съставляващо неразделна част от договора – Приложение 1. В т.5.6.1. от договора
е установено правилото, че при забавяне изпълнението на задълженията
произтичащи от договора, както и при забавени плащания, виновната страна дължи
на изправната такава неустойка в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 10 %
от общата договорна стойност. За възложителят договорът е подписан от лицето – Д.П.,
като не е посочено в какво качество същата извършава това действие, доколкото
не е законен представител на дружеството - „С.Б.Г.И.“ ООД. Отново тя е
подписала и приложение 1 към договора.
С
допълнително споразумение от 27.07.2017 г. страните са потвърдили това, че на
13.01.2017 г. са сключили по между си договор за консултантска дейност и
строителен надзор за обект „Многофункционална
сграда с подземни гаражи в собствения на ответното дружество ПИ с
идентификатор 68134.1932.1472, намираща
се в гр. София, м. „Манастирски ливади-запад“, район – Витоша. Констатирали са
и факта, че на 11.07.2017 г. е подготвено за издаване разрешение за строеж на
гл. архитект на СО за обект – Многофункционална сграда /ОФИСИ и АПАРТ ХОТЕЛ/ с
подземни гаражи с разгъната застроена площ от 2 672,20 кв.м. /3 588,55
кв.м. – надземно и подземно/. В параграф 1 от споразумението страните са се
съгласили за това, че извършването на строителния надзор по отношение проектирането
и строителството на обекта ще струва на възложителя сумата в размер от 28 708,40 лв. без ДДС. Предвидено е, че
полагащото се възнаграждение подлежи на изплащане на вноски, както следва : 35
% в 3-дневен срок и в срок не по-късно от 10 работни дни, считано от
получаването на разрешение за строеж от 11.07.2017 г. с отбелязване на датата
му на влизане в сила; 55 % - в 3-дневен срок течащ от датата на подписването на
акт –образец 14 за предвидената за изграждане сграда; и оставащите 10 % в
3-дневен срок след получаване от възложителя на разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Същевременно в параграф 3 е
направено изменение на клаузата за дължима неустойка от възложителя в
хипотезата на забавяне в заплащането на уговорения размер на възнаграждението
/разпределено за плащане на вноски/, то
възложителят отговаря пред изпълнителя за неустойка в размер на 0,5 % на
ден от забавената сума. Това допълнително споразумение също е подписано за
възложителя от лицето – Д.П. без отразяване в какво качество същата действа.
Ангажирано
е допълнително споразумение 19.12.2019 г., с което са регулирано отношенията
създадени с договора от 13.01.2017 г. допълнен със споразумение от 27.07.2017
г. С него страните са потвърдили, че в рамките на извършеното изпълнение на
възложените работи по строителен надзор с цитирания договор за
дружеството-възложител са възникнали задължения за заплащане на част от
възнаграждението и при падежи, както следва : на 18.12.2017 г. за заплащане на
35 % от възнаграждението по договора, което се равнява на сумата от
10 047,94 лв. без ДДС, или 12 057,53 лв. с вкл. ДДС; съответно на
03.08.2018 г. за заплащане на 55 % от възнаграждението по договора, което се
равнява на сумата от 15 789,62 лв. без ДДС, или 18 947,54 лв. с вкл.
ДДС. Страните са се съгласили и за това, че предвид порядъка на допуснатите
забави в плащането на уговорените вноски са възникнали и вземания за неустойки
в полза на изпълнителя, както следва : сумата в размер от 36 674,98 лв.
начислена неустойка за допусната забава в плащането на част от уговореното
възнаграждение /10 047,94 лв./ за периода от 19.12.2017 г. до 19.12.2019 г.
/730 дни/; и сумата в размер от 39 631,95 лв. начислена неустойка за
допусната забава в плащането на част от уговореното възнаграждение /15 789,62
лв./ за периода от 04.08.2018 г. до 19.12.2019 г. /730 дни/. Възложителят - „С.Б.Г.И.“
ООД е поел пред изпълнителя - „А.К.“ ЕООД ангажимент в срок до 31.12.2019 г. да
му изплати следните натрупани парични задължения : частите от възнаграждението
по договора от 13.01.2017 г. равняващи се на 31 005,07 лв. с вкл. ДДС,
както и ½ част от начислената неустойка по договора от 13.01.2017 г.,
която част се равнява на сумата от 38 153,47 лв. При надлежно изпълнение в
рамките на упоменатия срок страните са предвидили, че всички други претенции за
заплащане на суми по договора от 13.01.2017 г. възникнали до деня на подписване
на споразумението /19.12.2019 г./ ще отпаднат, в т.ч. и останалата ½ от
начислената неустойка за забава в изпълнението за заплащането на уговореното
възнаграждение. Допълнителното споразумение е подписано за възложителя от
лицето – Петрова без отбелязване на качеството, в което тя действа. Извършена е
нотариална заверка на подписите положени под споразумението с рег. №
13922/19.12.2019 г. от нотариус – Стела Йосифова.
Приложен е
комплексен доклад относно оценка за съответствието и спазване на изискванията
за безопасност, предвидени в чл. 169, ал. 1 ЗУТ и изискванията на чл. 142, ал.
5 ЗУТ на проект за : „Многофункционална сграда с подземни гаражи“, находящ се в УПИ-XVI-1472, кв. 3, ПИ по ККР № 68134.1932.1472, район – Витоша, местност
„Манастирски ливади – запад“, гр. София, като в същия след направен технически
анализ, констатации и препоръки е отправено предложение към главния архитект на
СО да одобри на основание чл. 145, ал. 1, във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 142, ал. 5 и ал. 6, т. 2 от ЗУТ изготвения инвестиционен
проект и да издаде разрешение за строеж трета категория : „Многофункционална
сграда с подземни гаражи“, находящ се в УПИ-XVI-1472,
кв. 3, ПИ по ККР № 68134.1932.1472,
район – Витоша, местност „Манастирски ливади – запад“, гр. София.
С
разрешение за строеж № 114/11.07.2017 г. издадено от Главния архитект на
Столична община е разрешено на „С.Б.Г.И.“ ООД, съгласно одобрен инвестиционен
проект от 30.06.2017 г. да изпълни строителство на „Многофункционална сграда с
подземни гаражи“, при РЗП равна на 3 787,97 кв.м.
Съгласно
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво по отношение на обект „Многофункционална
сграда с подземни гаражи“, считано от 07.12.2017 г.
Сред
събраните писмени доказателства са и съставени по време на строителството
актове образец 3 и образец 14, като последния касае приемането на конструкцията
на сградата, както и протоколи – образец 19, които са подписани между
възложителя и изпълнителя на строежа за изпълнение на подлежащи на заплащане
СМР.
Съгласно
Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж -
„Многофункционална сграда с подземни гаражи“ подписан от участниците в
строителството – възложителя, проектанта, строителя и строителния надзор е прието, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, заварената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, условията на договора
за строителство и съответните анекси към него, и че наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство; всички
СМР са изпълнени без недостатъци и забележки; всички обекти от временното
строителство са премахнати.
Видно от
Удостоверение за степен на завършеност на строеж III-та
категория, което е издадено на 17.08.2018 г. от СО-Район „Витоша“ се
констатира, че за строежа „Многофункционална
сграда с подземни гаражи“ на 30.06.2017
г. от СО – Район „Витоша“ е одобрена проектна документация; е издадено
разрешение за строеж от 11.07.2017 г., както и протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 07.12.2017 г.,
съответно има акт за приемане на конструкция /Образец 14/ от 31.07.2018 г.
Удостоверено е, че след направено оглед на място е установено, че обект - „Многофункционална сграда с подземни
гаражи“ е изграден на етап груб строеж –
степен на завършеност 100 %.
Прието за
доказателство е пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег. №
3838/07.04.2017 г., с което дружеството - „С.Б.Г.И.“ ООД, чрез законният му
представител – управителя К.К.е упълномощило лицето –
Д.М.П., с ЕГН **********, като сред правата, с които упълномощената е снабдена
са и такива свързани с правото да се разписва навсякъде, където това е
необходимо, да извършва плащания, както и да предоставя и получава документи,
да договаря сама със себе си, и/или с лица, които представлява, в т.ч. да преупълномощава с всички или с част от правата или с част
от правата по настоящото пълномощно когато прецени.
Според
приобщен по делото договор за цесия от 04.02.2020 г. дружеството - „А.К.“ ЕООД
е прехвърлило в полза на дружеството – „К.Ф.“ АД свои вземания към „С.Б.Г.И.“
ООД, произтичащи от договор за консултантска дейност и строителен надзор
сключен на 13.01.2017 г. и две допълнителни споразумения към него от дати –
27.07.2017 г. и 19.12.2020 г. за събиране на част от които в рамките на гр.д. №
3353/2020 г. на СРС, 41 с-в са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 28.01.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата,
и съставляващи, както следва : вземане за заплащане на 90 % от възнаграждение
по договор за консултантска дейност и строителен надзор сключен на 13.01.2017
г. и две допълнителни споразумения към него от дати – 27.07.2017 г. и
19.12.2020 г. в размер на сумата от 31 005,07 лв. в това число и законната
лихва върху това вземане, считано от 23.01.2020 г. до изплащането му; вземане
за заплащане на ½ част от начислена по договора неустойка за забавено
изпълнение за периода 19.12.2017 г. до 19.12.2019
г., в размер на сумата от 38 153,47 лв.; вземане за заплащане на другата ½
част от начислена по договора неустойка за забавено изпълнение за периода
19.12.2017 г. до 19.12.2019 г., в размер
на сумата от 38 153,47 лв.; вземане за заплащане на начислена по договора
неустойка за забавено изпълнение за периода от 19.12.2019 г. до пълното
погасяване на задължението за заплащане на 90 % от възнаграждение по договор за
консултантска дейност и строителен надзор сключен на 13.01.2017 г., както и
вземания направени за заплащане на разноски по воденето на гр.д. № 3353/2020 г.
на СРС, 41 с-в. С писмено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедента по договора за цесия от 04.02.2020 г. „А.К.“ ЕООД е
отправил изявление до длъжника по прехвърлените вземания - „С.Б.Г.И.“ ООД, с
което го е известил за извършеното разпореждане с тях, вкл. му е указал новия
кредитор комуто занапред дължи изпълнение. Приложено е доказателство, че уведомлението е връчено на
адресата му „С.Б.Г.И.“ ООД, чрез законния му представител – К.К.на датата – 14.02.2020 г.
Според
фактури с №№ 1641/22.06.2017 г. и 1669/19.07.2017 г., които са издадени от „И.П.–
АРХИТЕКТИ“ ООД и имат за получател – „С.Б.Г.И.“ ООД се установява, че са
фактурирани стойности на извършени услуги за изготвяне на технически проект и
издаване на разрешение за строеж на „Многофункционална сграда с подземни
гаражи“ за сумите от 20 329,21 лв.
и 21 050,68 лв.
По
инициатива на ищеца в рамките на състоялото се съдебно дирене е допусната
съдебно-техническа-оценителна експертиза, като от изготвеното и прието
експертно заключение след извършен анализ на документите по делото, както и на
набиране на информация от дружества предоставящи услуги от сегмента на
строителния надзор на поставените задачи са дадени отговори в следната насока :
средната пазарна цена за услуга по оценяване на съответствието на проектите за
2017 г. е 1 477,31 лв. без ДДС; за 2018 г. е 1 590,95 лв. без ДДС; и
за 2019 г. е 1 704,59 лв. без ДДС, съответно средната пазарна цена на
услугите по осъществяването на строителен надзор за 2017 г. е 18 371, 65
лв. без ДДС; за 2018 г. е 19 697,44 лв. без ДДС; и за 2019 г. е
21 212,63 лв. без ДДС. Изчисленията са направени при съблюдаване на
критерия, че се касае до обект с РЗП 3 787,97 кв.м. и с калкулирана търговска
печалба от 12 %. Вещото лице е дало и вариант на средните пазарни цени за
упоменатите услуги и при неначисляване на търговска печалба.
Други
допустими и релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
266 ЗЗД:
Съгласно
чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение”.
Според чл. 266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи възнаграждение за приета
работа.
Следователно
за уважаването на иска по чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД от ищеца трябва да се
установят следните предпоставки:
1) валидно
правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД;
2)
изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от
поръчващия (чл.264 ЗЗД).
Най-напред
по материалната предпоставка свързана със сключването на договора упоменат в ИМ
с предмет предоставяне на консултантски услуги и строителен надзор и развитите
от ответника доводи, че подобна договорна връзка не е учредена, тъй като
липсвала изразена правно-валидна воля от законния представител на възложителя в
лицето на управителя – К.К., респективно нямало
надлежно учредена материална представителна власт в полза на лицето – Д.П. да
договаря от името на „С.Б.Г.И.“ ООД, в т.ч. да го обвързва чрез сключването на
договори с други правни субекти. Анализът на доказателствата действително
показва, че към датата 13.01.2017 г., от когато датира договора ползван от
ищеца, като източник на материални права на вземане, лицето Д.П. няма данни да
е била упълномощена да представлява дружеството-възложител. Приложеното към
материалите по делото пълномощно е предоставено в един по-късен момент, а
именно – 07.04.2017 г. Това обаче съвсем не означава, че сделка между страните
не е възникнала. Когато става дума за отношения между търговци, каквото
качество без съмнение страните в настоящия процес притежават, действащото ни
обективно търговско законодателство предвижда хипотезата на действия от името
на търговец осъществени от лице, което няма учредена представителна власт за
това – чл. 301 ТЗ. В това нормативно правило е предвидено, че когато едно лице
действа от името на търговец без да разполага с отнапред учредена
представителна власт, то се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. Разглежданата хипотеза в случая е именно
такава, защото действието по сключване на договора от 13.01.2017 г. трябва да
се възприеме за станало известно на търговеца към датата – 27.07.2017 г.,
когато между страните е подписано допълнително споразумение към посочения
договор, посредством което са извършени предоговаряния на една част от
условията по договора. Това допълнително споразумение отново е подписано за
възложителя от лицето – Д.П., но към този момент вече тя притежава надлежно
учредена й от законния представител на „С.Б.Г.И.“ ООД представителна власт да
сключва споразумения по вече сключени договори, както и да изменя и прекратява
такива. Съвсем правилно ответникът е отбелязал, че лицето – Д.П. по смисъла на
коментираното пълномощно не разполага с материална легитимация дадена му от „С.Б.Г.И.“
ООД да обвързва дружеството със сключване на договори, извън такива имащи
характера на предварителни, но това съвсем не означава, че лицето не може да
формира обвързване по отношение на засегнатия търговец относно действието
реализирано без представителна власт. Напротив фактът на узнаването разписан в
нормата на чл. 301 ТЗ може да се смята за успешно покрит, когато е достигнал до
посочения пълномощник. Това в случая е станало на 27.07.2017 г., като по делото
няма данни сочещи за своевременно предприето противопоставяне от търговеца
спрямо извършеното от негово име действие по сключване на договора от
13.01.2017 г., което означава, че същият следва да се смята, че го е потвърдил.
Следователно очертаната в ИМ договорна връзка съвсем успешно е обвързала
двамата търговеца явяващи се страни в настоящия процес и те следва да
съблюдават произтичащите от нея права и задължения за тях. Няма наличие на
сочената в отговора на ИМ недействителност, доколкото не се открива порок в
манифестираното от страните съгласие за сключването на сделката.
При
положение, че в развилия се исков процес се разкрива първия необходим елемент
за възникването на спорното материално право на вземане за заплащане на
възнаграждение по договор за изработка /услуга строителен надзор на обект/, то
следва да се пристъпи към преценка, дали изпълнителят поел договорния
ангажимент да осъществи обещаната с договора услуга го е изпълнил по уговорения
за това начин, респективно, дали работата е била приета без забележки от
възложителя. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани
достатъчни по своята убедителност и пълнота писмени доказателства, от чието
съдържание да може без колебание да се направи заключение, че „А.К.“ ЕООД
надлежно и в пределите на разписаните за това срокове е осъществил изпълнение
на задължението си по предоставяне на услугите заложени, като предмет на
учредената договорна връзка. Няма данни за компрометиране качеството на
услугата, което да доведе до необходимост от поправка на същата, или до
намаляване на уговореното възнаграждение. Напротив всички съставени актове по
строителството са разписани от възложителя „С.Б.Г.И.“ ООД без да са направени
забележки относно дейността по реализирания строителен надзор върху обекта. В
най-ярка подкрепа на извода, че работата е била изпълнена и приета съгласно
установените с договора условия е подписаното на 19.12.2019 г. допълнително
споразумение, където страните са констатирали изпълнение на възложената
консултантска дейност и дейност по строителен надзор по договора и наличие на
реализиране на предпоставките за заплащане в полза на „А.К.“ ЕООД на първите
две вноски по уговореното възнаграждение за тези услуги, а именно сумата от
31 005,07 лв. с вкл. ДДС. Това споразумение отново е подписано от лицето -
Д.П., за която се установява, че е действала от името на „С.Б.Г.И.“ ООД в
качеството й на надлежен пълномощник с представителни права произтичащи от
07.04.2017 г., от когато датира представителната сделка. То обвързва страните с
направените в него констатации и има характер на извънсъдебно споразумение по
смисъла на чл. 365 ЗЗД.
Следващият
елемент от нужния фактическия състав на вземането по чл. 266 ЗЗД е да се
установи, дали е налице изискуемост на същото. Установените факти по делото
показват, че такава изискуемост е налична, защото тя е призната да е настъпила
на падежи с дати – 18.12.2017 г. и 03.08.2018 г., като това е направено по
силата на подписаното между страните споразумение от 19.12.2019 г. Очевидна е
била волята на страните с подписването на това споразумение да променят крайния
срок за изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на 90 % от
уговореното с договора от 13.01.2017 г. възнаграждение за предоставената му от
изпълнителя услуга, като са установили същия с предел 31.12.2019 г. По делото
няма данни за предприето изпълнение от адресата на това задължение - „С.Б.Г.И.“
ООД, нито в рамките на уговорения със споразумението срок, нито до настоящия
момент. От ответника по спора липсват твърдения за реализирано от негова страна
погашения на тези му парични задължения, поради което следва да се приеме, че
те продължават да съществуват, както към момента на депозиране на ИМ, така и
към момента на даване ход на устните състезания по спора.
Що се
касае до наведеното от ответника - „С.Б.Г.И.“ ООД възражение, че дори и да се
приеме, че „А.К.“ ЕООД е било носител на валидно възникнало вземане за
заплащане на възнаграждение по договор от 13.01.2017 г., то впоследствие /вкл./
и към момента на депозиране на ИМ в съда – 02.10.2020 г. е изгубило това си
качество, защото го е прехвърлило в полза на трето лице, а именно – „К.Ф.“ АД,
то настоящата инстанция намира следното : Доказателствата по делото сочат, че
действително „А.К.“ ЕООД е предприело
разпореждане с паричните си вземания произтичащи от сключения на 13.01.2017 г.
и споразуменията към него, като ги е прехвърлило на нов кредитор - „К.Ф.“ АД,
въз основа на договор от 04.02.2020 г., като това прехвърляне е съобщено
надлежно на длъжника - „С.Б.Г.И.“ ООД надлежно чрез законния му представител –
управителя – К.на датата – 14.02.2020 г., считано от когато прехвърлянето
следва да се смята, че валидно е обвързало ответника. Казаното обаче не
означава, че „А.К.“ ЕООД, като кредитор до определен момент на това вземане е
изгубил възможността си да го установи по съдебен ред, чрез провеждане на иск
по чл. 422 ГПК. Съгласно указанията, съдържащи се в т. 10б от ТР№ 4 по т.д. №
4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, които настоящия съдебен състав споделя: В хипотезата
на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.
415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е
легитимиран да предяви иска. Разбира се напълно допустимо е искът да се предяви
и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на
съда на цедента. Единствената особеност при тази
втора хипотеза , че в диспозитива на съдебното
решение по установителния иск съдът следва да отрази
настъпилото правоприемство в страните по издадената
заповед за изпълнение. Наличните по делото доказателства мотивират еднозначен
извод, че развитието на настоящия процес е било осъществено точно съгласно
цитираните указания на ВКС, защото вземането е заявено за установяване в
заповедното производство, посредством подаване на заявление по чл. 417 ГПК,
което датира от 23.01.2020 г., когато титуляр на същото е бил цедента - „А.К.“ ЕООД, и тъй като при развил се исков
процес по чл. 422 ГПК заявлението има процесуалните последици на искова молба,
то следва да се счита, че транслирането на съдебно защитаваното вземане за
възнаграждение по чл. 266 ЗЗД е факт настъпил в хода на процеса и на общо
основание приложение намира правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК.
Упоменатите
правни изводи мотивират настоящият състав да направи решаващото заключение, че
предявеният за разглеждане при квалификацията на чл. 422 ГПК, във връзка с 266,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответника дължи в
полза на ищеца сумата в размер от 31 005,07 лв. – съставляваща незаплатена част
от уговорено парично възнаграждение за извършена консултантска дейност и
строителен надзор, съгласно договор от 13.01.2017 г. и допълнителни
споразумения към него от 27.07.2017 г. и от 19.12.2019 г. е доказан по своето
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. Предвид позитивното
произнасяне по тази претенция, то върху нея следва да се присъди и законната
лихва за забава, считано от 23.01.2020 г. /моментът на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане.
По исковете с
правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Предпоставките, които следва да са налице, за да бъдат уважени
предявените искове за присъждане на неустойка, с оглед фактите, на които те се
основава и при съобразяване на фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД са както
следва: 1) сключен между страните договор за изработка/услуга; 2) наличие на
валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение по договора за
услуга. Вече се посочи, че страните по спора са обвързани с облигационна връзка
имаща за източник договор от 13.01.2017 г., което означава, че правоотношение с
наличие на двустранно поети задължения е налице. Прочитът на приложеното към
материалите по делото допълнително споразумение от 27.07.2017 г., в частта му
по параграф 3 разкрива, че страните по създаденото материално правоотношение са
манифестирали воля, че в настъпила хипотеза на забава за заплащане на
договорения размер на възнаграждението, което е уговорено като плащане на
вноски, то възложителят дължи на изпълнителят неустойка в размер на 0,5 % на
ден от забавената сума. Преди да пристъпи към обсъждане на наличието н
останалите елементи от съдебно предявеното вземане за неустойка, съдът следва
служебно да се произнесе по валидността на упоменатата клауза, в която е
предвидено заплащането на подобна неустойка санкционираща забава на страна в
правоотношението. Неустойката е
инструмент на договорното право целящ от една страна да обезпечава изпълнение
на задължението, а от друга страна да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. С ТР № 1 от 15.06.10 г.,
постановено по тълк.д. № 1/2009 г., ВКС е приел, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, като съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, и на добрите нрави, които са
морални норми, на които законът е придал правно значение; добрите нрави
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им при иск
за присъждане на неустойка, съдът е длъжен да следи служебно. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се
използват някои от следните примерно изброени критерии: естеството и размера на
задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава; обезпечено ли е
изпълнението с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или незначително;
съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от
неизпълнението, като могат да се използват и други критерии съобразно
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Преценявайки начина на уговорените между страните неустойки за забава
върху неиздълженото вземане за заплащане на възнаграждение по договора за
услуга към датата на установяване на тази клауза – 27.07.2017 г., чийто размер
е фиксиран на 0,5 % на ден калкулирани върху забавената сума, без да е поставен
краен предел на срока и размера до който може да нараства, настоящият съдебен
състав счита, че подобен подход за начисляване на неустойка от вида на мораторните издава клауза, която е пример за противоречие
на добрите нрави, защото в съдържанието й е застъпена изключително силно санкционната
функция на института на неустойката до степен, че за година допуснато неизпълнение
на паричен дълг се формира неустойка в предел на 182,5 % върху неизпълненото
задължение. В този контекст ако бъде направен паралел със законната лихва,
която би се дължала върху забавеното парично вземане по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, норма също урежда отговорност на длъжник за забава, то се наблюдава
фрапираща разлика от 17 пъти в полза на уговорената неустойка. Разбира се,
както се посочи неустойката е напълно допустимо и привично да има санкционен
елемент при начина на формирането си с цел начисляването й да води до
мотивиране на длъжника да изпълни забавения си паричен дълг, но това съвсем не
означава правния ред било то и в търговските отношения да допуска уговарянето и
прилагането на клаузи предвиждащи неустойки достигащи размери обуславящи
състояние на неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на неизправния
длъжник. Неустойка в размер на 0,5 % без поставен краен предел на начисляване
неминуемо създава риск от неоснователно обогатяване на лицето, в чиято полза е
уговорена и спрямо нея следва да бъде приложено правилото на чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, като тя бъде обявена за нищожна и не се прилага в отношенията между
страните. Следователно при недействителна клауза за неустойка, от която ищецът
черпи претенцията си по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в настоящия процес предявените искове
по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за
неустойка, респективно по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане относно вземане за
неустойка в размери от по 38 153,47 лв. – представляваща ½ част от
начислена неустойка за забава в плащането на главното вземане за възнаграждение
/31 005,07 лв./, съгласно клаузата на § 3 от допълнително споразумение
27.07.2017 г. се явяват недоказани в своето основание и като такива подлежат на
отхвърляне.
Предвид неосъществяване на вътрешната процесуална предпоставка за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД, а
именно отхвърляне на главния осъдителен иск по чл. 266 ЗЗД за присъждане на
заявеното вземане за главница /възнаграждение по договор за изработка от
13.01.2017 г./, то съдът не дължи произнасяне по този иск с настоящият си
съдебен акт.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното :
При този изход на спора право за възмездяване на направените разноски се
поражда в полза и на двете участвали в производството страни – ищец и ответник.
Ищецът следва да получи еквивалент на реално направените от негова страна
разноски за участието му съответно на уважената част от заявените за
разглеждане претенции, а ответникът на отхвърлената такава. Прегледът на
приложените по делото доказателства за направа на разходи в процеса показва, че
ищецът се е обременил с такива за заплащането на държавна такса в размер на
2 909,30 лв., както и 600,00 лв. – възнаграждение за допусната съдебна
експертиза. Съобразявайки уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „А.К.“ ЕООД е налице право да получи репарация на разноски
възлизащи на сумата от 1 013,92 лв.
На свои ред ответникът - „С.Б.Г.И.“ ООД установява да е направил реални
разноски за участието си в производството в размер на сумата от 2 500 лв.,
която съставлява договорено и заплатено в полза на адвокат възнаграждение за
извършено процесуално представителство по делото. В подкрепа на този разход е
представен договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г., в чието
съдържание присъства, както уговаряне размера на подлежащото на плащане
възнаграждение за оказваната адвокатска услуга, така и разписка за плащането й
от клиента – ответник в полза на адвокат – В.. Своевременно ищецът е въвел
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на този адвокатски
хонорар. Съдът отчитайки, че материалният интерес на искове предмет на
разглеждане по делото надвишава сумата от 107 000 лв. и след като съобрази
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ, което установява минимален размер на
адвокатското възнаграждение, което подлежи на плащане при защита на интерес
между 100 000 лв. и 1 000 000 лв.
констатира, че уговореното от ответника възнаграждение от 2 500 лв. е
значително под минимално установения стандарт, който изчислен според
показателите на наредбата възлиза на 3 676,24 лв. Следователно
прекомерност на това възнаграждение не може да се допуска и възражението
направено в тази насока от ищеца е неоснователно. Така на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете следва
да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 777,75 лв. Характерът на
спора и тълкувателната практика на ВКС предполагат исковия съд сезиран и
разгледал исковете по чл. 422 ГПК да се произнесе и по присъждане на разноските
в заповедното производство по ч.гр.д. № 3353/2020 г. образувано по описа на
СРС, 41 с-в, чиито общ размер се установява да възлиза на сумата от 1 383,17
лв. – заплатена държавна такса. Тъй като вземанията по издадената заповед за
изпълнение от 28.01.2020 г. се установява да съществуват само в едната им част,
а именно за сумата от 31 005,07 лв., то разноските в заповедното
производство следва да се присъдят съответно на така установения размер на вземането.
Изчислени при прилагането на посочения подход разноските в заповедното
производство подлежащи на присъждане в полза на ищеца – заявител възлизат на
сумата в размер от 620,10 лв.
При
изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че ответникът - „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******
дължи в полза на ищеца „А.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* сумата в размер от 31 005,07
лв. – съставляваща незаплатена част от уговорено парично възнаграждение за
извършена консултантска дейност и строителен надзор, съгласно договор от
13.01.2017 г. и допълнителни споразумения към него от 27.07.2017 г. и от
19.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.01.2020 г.
/моментът на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване, че „С.Б.Г.И.“ ООД,
с ЕИК ******* дължи в полза на ищеца „А.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* сумата в размер
от 38 153,47 лв. – представляваща ½ част от начислена неустойка за
забава в плащането на главното вземане за възнаграждение /31 005,07 лв./,
съгласно клаузата на § 3 от допълнително споразумение 27.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер от 38 153,47 лв. – представляваща ½ част от начислена неустойка
за забава в плащането на главното вземане за възнаграждение /31 005,07 лв./,
съгласно клаузата на § 3 от допълнително споразумение 27.07.2017 г.
ОСЪЖДА „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на „А.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от
1 013,92 – направени съдени разноски в рамките на исковото производство
развило се пред Софийски градски съд, както и сумата в размер от 620,10 лв. –
направени съдебни разноски в рамките на заповедното производство реализирало се
по ч. гр.д. № 3353/2020 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на „С.Б.Г.И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 1 777,75
лв. - направени съдени разноски в рамките на исковото производство развило се
пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: