№ 13838
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110102271 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. С. И. с ЕГН
**********, с адрес гр. С чрез адв. А. Ч. със съдебен адрес: гр. С против „Д“ ЕООД, ЕИК
........., с адрес гр. С......., представлявано от управителя К.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са връчени редовно на служител на ответника.
Ищецът твърди, че на 14.12.2022 г. сключил с ответното дружество „Д“ ЕООД договор
за гаранция №1 при покупка на недвижим имот, на основание на което още на същата дата
заплатил на ответното дружества с банков превод сумата от 2 000 (две хиляди) лева като
„капаро по договор за гаранция“, поради проявения от него интерес за закупуване на
недвижим имот, съгласно обява в сайта imot.bg, а именно къща в с. С, с квадратура 115 кв.м.,
вид строителство: тухла, 1985 г., двор: 425 кв.м. След направен оглед и преди сключване на
посочения договор ищецът поискал да се запознае с документи относно правния статут на
посочения имот, като представител на ответното дружество (т.нар.брокер) му заявявил, че
документи ще му бъдат предоставени след заплащане на сумата от 2 000 лева и сключване
на договор за гаранция. Ищецът подписал посочения договор и извършил исканото
плащане.
Сочи се, че посоченият договор бил подписан от лице без представителна власт, тъй
като при сключването му законният представител на ответното дружество не бил
присъствал, а същият бил подписан от брокер. В договора за гаранция не бил посочен
конкретно и подробно имота, към който ищецът имал интерес и който следвало да бъде
предмет на евентуален бъдещ договор за покупко-продажба. В чл.4 от договора било
посочено, че „при договаряне на условията в т.2 ищецът се задължавал до 10.01.2023 г. да
сключи предварителен договор за покупка на имота, без да била определена нито дата, нито
час, нито място на подписване, а и не били представени исканите необходими документи.
В исковата молба се изтъква, че на 20.12.2022 г. ищецът получил проект на
предварителен договор за покупко-продажба на имот и други документи относно статута на
1
имота но след като се запознал с тях доверителят разбрал, че това, което се предлагало за
продажба не било къща, а етаж от къща, който се намирал в къща, находяша се в с. С.
Установил и че изградените гараж и пристройка били построени без разрешение и без
необходимите строителни книжа, поради което отказал да сключи предварителен договор и
поискал връщане на платения депозит.
Посочва, че не му е била известна цялата информация във връзка със статута на имота,
поради което било налице отпаднало основание по отношение платения депозит по Договор
№1 за гаранция.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Д“ ЕООД, ЕИК
........., с адрес гр.С......., представлявано от управителя К да заплати на И. С. И. ЕГН
**********, с адрес гр. С сумата от 2 000лв. /две хиляди лева/ - дадена гаранция за
закупуване на недвижим имот, поради отпаднало основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции на ищеца по
основание и размер.
Изтъква, че още в началото брокерът на дружеството-ответник отговарящ за
предложеният имот - Г подробно обяснил на ищеца, че се касае за самостоятелен обект в
сграда, т.е. етаж от къща ведно с половината от терена, но в обявата е записано като къща по
искане на продавача. Ищецът отишъл на огледа, където в присъствието на около десетина
проявяващи интерес лица, брокерът отново посочил, че се касае за етаж от къща, която е
самостоятелен обект от цялата сграда, заедно с половината от дворното място.
Твърди, че на 11.12.2022г. ищецът направил повторен оглед на имота заедно с около
други десетина проявяващи интерес лица и отново пред всички присъстващи брокерът
разяснил, че се касае за етаж от къща, като на този оглед ищецът се разбрал с брокера да му
бъдат изпратени документите за имота по вайбър. На 12.12.2022г. брокерът изпратил на
ищеца всички документи , с които ответното дружество разполага за имота. Сочи, че
ответното дружество било изпълнило задълженията си по т.2в срока по т.4 от Договора и
съгласно т.8 от него било в правото си да задържи получената сума, тъй като ищецът не бил
изпълнил задължението си да сключи предварителен договор за желания от него имот в
предвидения срок 10.01.2023г.
Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна изцяло.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител.
Ответникът, редовно призован не е изпратил в съдебно заседание законен или
упълномощен представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства от една страна и от друга страна с
оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по
спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че на 14.12.2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество „Д“ ЕООД
договор за гаранция №1 при покупка на недвижим имот, на основание на което още на
същата дата заплатил на ответното дружества с банков превод сумата от 2 000 (две хиляди)
лева като „капаро по договор за гаранция“, поради проявения от него интерес за закупуване
на недвижим имот, съгласно обява в сайта imot.bg, а именно къща в с. С, с квадратура 115
кв.м., вид строителство: тухла, 1985 г., двор: 425 кв.м.
Не се установява от доказателствата по делото процесния договор да е подписан от
2
лице с представителна власт за ответното дружество.
Видно от съдържанието на договора – в него липсва пълно описание на продавания
имот – посочено е населено място и улица, липсва посочване на идентификатор съгласно
кадастралната карта и регистри, площ, вид на имота, предназначение на имота, съседи и
граници на имота.
В чл.4 от договора е видно, че е разписано между страните, че „при договаряне на
условията в т.2 ищецът се задължава до 10.01.2023 г. да сключи предварителен договор за
покупка на имота, като в графата за подписване не е посочено такава.
Установява се, че на 20.12.2022 г. ищецът получил проект на предварителен договор за
покупко-продажба на имот и документи, свързани със статута на имота.
Видно от същите, приложени към исковата молба се доказва очевидно разлика между
предлаганото за продажба – къща и описаното в документите - етаж от къща, който се
намира в къща, находяща се в с. С.
Не се установява от доказателствата по делото да е било налице точно изпълнение от
страна на ответника – изпълнител по договора.
Доказва се, че ищецът се е отказал от договора, поради неизпълнение от страна на
изпълнителя, за което го е уведомил.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявения осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
В настоящото производство са заявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искови претенции, както следва:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на общия исков процес следните искови претенции:
- по иска за сумата от 2 000 лева - представляваща стойност за дадена гаранция за
закупуване на недвижим имот, поради отпаднало основание - правната квалификация е чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД;
- по иска за изтекла лихва за забава върху главницата - правната квалификация е чл.
чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред мастно и родово компетентния съд.
По смисъла на посоченото в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава.
Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според
втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде
осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с
обратна сила. Когато не са налице елементите на някои от тези три фактически състава и
когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл и Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС.
При горното и доколкото се доказа, че ищецът се е отказал от договора поради
неизпълнение от страна на ответника не съществува договорна обвързаност между страните,
поради което получената гаранция от ответника подлежи на връщане с оглед на отпадналото
основание – разваления едностранно от ищеца договор.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същият не се явява в съдебно заседание, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
3
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответникът в производството.
С оглед изхода на производството ответникът, следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски в настоящето производство – по аргумент от
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, които от доказателствата по делото се установява, че са в
размер на: за заплатена държавна такса – 83,10 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение – 600,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, и на основание
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и на
основание чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление – град Д.град,
ул.“Б“ № 17, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Б да заплати на И. С. И. с ЕГН
**********, с адрес гр. С чрез адв. А. Ч. със съдебен адрес: гр. С сумата от 2 000лв. /две
хиляди лева/ - дадена гаранция за закупуване на недвижим имот по Договор за гаранция № 1
при покупка на недвижим имот от 14.12.2022 година, като дадена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.1.2023
година до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сторените по гр.дело №
2271/2023 година по описа на Софийски районен съд разноски, а именно: за заплатена
държавна такса – 83,10 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение – 600,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна по реда
на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4